Войната срещу Иран / Горещи теми / Конфликтите в Близкия изток

Казусът Иран и отражението му върху националната сигурност на България

ИНТЕРВЮ

с П-к о.р. Славчо Велков

Експерт по национална и международна сигурност и борбата с тероризма.
Директор на магистърска програма "Контратероризъм" към "Центъра за изучаване на рисковете и сигурността" - Магистърски факултет на НБУ, преподавател в НБУ.
Преподавател по международна и национална сигурност в ЦОУ - СУ "Св. Климент Охридски" и в други учебни заведения.
Член на Балканския форум по сигурността.
Член на Асоциацията на завършилите колежа по отбраната на НАТО - Република България.

Ен Си Нюз
Вашингтон
15 Март 2006

Ен Си: Казусът "Иран" е вече в Съвета за Сигурност на ООН. Държавният Секретар на САЩ неотдавна оповести, че съгласието между САЩ и ЕС по този въпрос е "по- стъбилно от всякога". Русия и Китай обаче не показват да споделят тази позиция. Какви са очакванията Ви за развръзката на очертаващите се дебати в Съвета за Сигурност?

Г-н Велков: Наистина Кондолиза Райс обяви, че между САЩ и ЕС е налице стабилно съгласие по въпроса на ядреното досие на Иран и разглеждането му в Съвета за сигурност на ООН. Макар и с резерви приемам твърдението за вярно.

Във връзка с предстоящите дебати в СС и изгледите те да завършат с резолюция, г-жа Райс би трябвало да знае, че членовете на СС са държави, а не съюзи, а от петте държави - постоянни членове, имащи право на вето, четири, в т.ч. и САЩ не членуват в ЕС. Независимо от позицията на страните от ЕС и САЩ, достатъчно е несъгласието дори на една държава, имаща право на вето. А за сега се очертават две такива със сходни позиции по казуса - на Русия и Китай. Предполагам, че така ще се развият и дебатите в Съвета - около позициите на великите сили. Твърде вероятно е мненията да се разделят на две, дори на три: за, против, колебаещи се.

Това могат да бъдат позициите на САЩ и Великобритания от една страна и на Русия и Китай от друга. Не е изключено, ако не вземе страна, Франция да обедини мнението на колебаещите се, т.е. въздържащи се да определят категорично мнението си. При подобен вариант "по-стабилното от всякога" съгласие между САЩ и ЕС по казуса "Иран" е под съмнение. Още повече, че кризата на доверие между двата субекта, породила се вследствие на противоположните позиции по казуса "Ирак", далеч не е преодоляна.

Ен Си Нюз: Виждате ли вероятност кризата с ядрената програма на Иран да бъде решена чрез даване мандат на НАТО за използване на военни средства и ако допускате такава вероятност как я разполагате във времето?

Г-н Велков: .Не виждам вероятност СС на ООН да даде мандат на НАТО за решаване с военни средства на кризата с ядрената програма на Иран. А тя и не може да бъде решена по този начин поради факта, че това неминуемо ще предизвика нова мащабна криза, надхвърляща границите на региона, с непредвидими, възможно гибелни последствия. Което разбира се не означава, че САЩ няма да опитат сами или с коалиция от желаещи да приложат военно решение, чиито вероятен резултат ще бъде същият, но отговорността няма да е на ООН. Впрочем смятам, че ядрената програма на Иран е по-малка заплаха за глобалната сигурност и мира в света, отколкото последствията от решаването на казуса с военни средства. Точно по този повод, съвсем на място е мисълта на Херодот: "Никой, дори и безумец, не би искал война, за да има мир. Защото, когато има мир децата погребват бащите си, а когато има война - бащите погребват децата си." Едно към едно това се случва сега в Ирак, например.

Ен Си Нюз: Има ли страни- членки на НАТО, доколкото Ви е известно, които са показали липса на подкрепа за евентулано нападение над Иран, целящо унищожаване на площадките за добиване на ядрено гориво?

Г-н Велков: Разбира се, че има такива страни. Независимо, че още нямат категорично заявена позиция по начина на решаване на казуса като страни-членки на НАТО, които не биха подкрепили военна операция срещу Иран с мандат на НАТО бих посочил Турция, Гърция, Белгия, възможно Испания, а защо не и Франция и Германия?

Ен Си Нюз: Очаквате ли в случай на гласуване на мандат на НАТО за използване на военни средства от България да бъде поискано бойни мисии да се осъществявават от бази на Българска територия? Какво би трябвало да бъде решението на българското правителство, според Вас, от гледна точка на националната ни сигурност: бихте ли препоръчали при евентуално гласуван мандат на НАТО за използване на военни средства срещу Иран, България да възприеме позицията на Турция по време на атаката над Ирак през 2003?

Г-н Велков: Въпросът е хипотетичен при положение, че чуждите бази на наша територия не са факт. Сигурен съм обаче, че ако такива бази съществуваха към страната ни ще бъде отправено подобно искане. Което не означава, че би следвало да се съгласим. Да, бих препоръчал България да възприеме позицията на Турция от 2003 г., не само по използване на бази, но и по предоставяне на територия. Бих могъл да разширя отговора като посоча подобна позиция на друга страна-членка на НАТО - Гърция, по време на косовската криза и военно-въздушната операция на НАТО срещу бивша Югославия през 1999 година.

Ен Си Нюз: В случай, че не бъде гласуван мандат на НАТО за решаване на кризата с военни средства, обсъжда ли се възможност, доколкото сте информиран, България да вземе участие в евентулни действия с жива сила, с логистична подкрепа и предоставяне на територия за нападение ако някой от съьзниците реши да инициира действия, подобни на Коалицията на Желаещите в Ирак? Моля също за Вашето лично мнение относно подобна хипотеза. От гледна точка на националната ни сигурност, бихте ли препоръчали повторение на политиката на България от войната в Ирак?

Г-н Велков: В известен смисъл България и сега участва с жива сила в общия замисъл на САЩ и Великобритания по отношение на Иран.

С решението на правителството за изпращане на контингент за вътрешна охрана на лагера "Ашраф" в Ирак, България не само се завърна в коалицията на желаещите, но вече е съпричастна към казуса "Иран". Известно е, че иранците от "Ашраф" влизат в сметките на военното командване на САЩ при евентуална операция срещу Иран. Те, като представители на една от големите ирански опозиционни групировки, представляват нещо като резерв срещу Иран в бъдещ конфликт. По тази причина лагерът представлява обект (мишена) на ответния удар на Иран. Така, че считано от началото на април българите вече са на "бойното поле". Не изключвам възможността при военна операция срещу Иран, но без мандат на НАТО, от страната ни да бъде поискано допълнително участие с жива сила и логистика, както и предоставяне на територия и небе. Друг е въпросът дали ще приемем и отново ще се окажем в позицията на губещи. Разбира се, че не бих препоръчал повторение на политиката на България от войната с Ирак, но както вече казах - ние на практика отново участваме.

Ен Си Нюз: Как, в контекста на тези хипотези, виждате връзката между обсъжданото в момента споразумение между САЩ и България? Как тук се вписва перспективата за отказ на България от контрол върху нападения над трети страни от български бази?

Г-н Велков: Крайната цел е подписване на споразумение за разполагане на военни контингенти на САЩ в български военни обекти, т.е. превръщането им в американски бази, от които да се провеждат бойни действия, вписващи се в доктрината на САЩ за превантивни удари. Намеренията на САЩ са за подписване на безусловно споразумение по всички въпроси, включително и за статута на американските военнослужещи спрямо българското законодателство. Личното ми мнение е, че американците няма да подпишат споразумение с условия, които не ги устройват на сто процента, особено ако в тях е залегнало правото на контрол върху военни операции срещу трети страни. При това положение България няма голям избор - или подписва, или се отказва. Възможен е и вариант, при който САЩ да се откажат, ако споразумението не е безусловно. Така, че перспективата за отказ от българска страна е толкова реална, колкото и тази от американска.

Ен Си Нюз: Как бихте коментирали факта, че над военните бази, от които хипотетично би се извършило такова нападение, ще се вее българския флаг? Това увеличава или намаля, според Вас, вероятността България да бъде идентифицирана като инициатор на хипотетична изпреварваща атака, която реално би била планирана и произведена от сили на САЩ?

Г-н Велков: Военната доктрина на Р България има отбранителен характер, за разлика от тази на САЩ. Което предполага, че българските въоръжени сили не би трябвало да провеждат военни действия срещу друга страна, освен ако тя не е извършила агресия срещу нас. В тази връзка бих искал да подчертая, че идеята за американски бази под български флаг и командване е порочна, а и неосъществима. Ако от такава база бъдат нанесени удари срещу трета страна, мястото, начина на командване и символите са фактори, които биха формирали позиция, че страната ни инициира агресивния характер на действията и може да се превърне в обект на ответен удар.

Между другото, само неспециалисти биха могли да приемат за истина твърдението, че базите на САЩ са предназначени само и единствено за война срещу тероризма, чрез приближаване до точките на терористична заплаха. По-скоро това е част от общия стратегически замисъл за създаване на обръч от бази около Русия: от Аляска до Централна Азия, Европа и Балканите. Което, без съмнение, задълбочава сериозно въпроса за заплахите за сигурността на държавите, предоставили бази на САЩ.

А що се касае за българското командване на база на САЩ, това звучи наивно. Досега няма случай американски военни контингенти да са били под чуждо командване.

Ен Си Нюз: Какъв е военният потенциал на Иран, доколкото Ви е известно? По- мощен от този на Ирак преди нападението през Март 2003 или не?

Г-н Велков: Иран разполага със сериозна военна мощ. Бойните възможности на Въоръжените му сили превишават значително тези на Ирак от началото на 2003 година. Въоръжените сили на Иран организационно са сведени във Сухопътни войски, ВВС, ВМС и Ракетни войски. Последните заслужават внимание заради количеството на установките и внушителния обсег на действие.
Основните ракети на въоръжение са:
"Шахаб" - 1 ("Meteor" или Scud-B) - повече от 200 бр., с обсег до 300 км;
"Шахаб" - 2 (Scud-C) - повече от 100 бр., с обсег до 700 км;
"Шахаб" - 3 (Nodong variant) - не по-малко от 50 бр., с обсег до 1300 км. На тях и "Шахаб" - 2 освен конвенционалните могат да се монтират и бойни глави с химически заряд.

Ен Си Нюз: Очаква ли се Иран да произведе контра- нападения?

Г-н Велков: Определено. Дори при ограничена по мащаби военна операция срещу обекти на негова територия е възможно Иран да нанесе ответен удар по два способа: ракетен и нетрадиционен (чрез терористични действия) извън територията на страната. Има достатъчно основания и информация за подобно твърдение. Обекти на ракетен удар могат да бъдат бази на САЩ в района на Персийския залив и такива на коалиционните сили в Ирак, в т.ч. лагерът "Ашраф", а също - цели в Израел.

Ен Си Нюз: Анализирате ли теоретична опасност България да бъде директен или индиректен обект на евентуални контра- нападения от страна на Иран? Влиза ли България в обсега на притежаваните от Иран конвенционални оръжия?

Г-н Велков: В случай, че от българска територия се провеждат удари срещу Иран, България може да бъде директен обект за ответен удар по нетрадиционен способ, чрез терористични атаки. Поради голямото отстояние от Иран, страната ни не е в обсега на иранските ракети. Индиректно обаче български обекти навсякъде по света могат да бъдат мишени на терористични удари (контингенти, хуманитарни и други мисии, дипломатически представителства, самолети, кораби). Във века на глобализацията, националната сигурност на която и да е държава не се побира в рамките на националната и територия.

Ен Си Нюз: Каква, според Вас, би трябвало да бъде правилната стратегия на България в този момент от гледна точка на членството ни в НАТО, бъдещото членство в ЕС, специфичната етническа структура на българското общество и глобалните тенденции в международното пространство и международното право? Известно ли Ви е българското правителство да има такава стратегия? Ако да, бихте ли я коментирали и имате ли впечатления от начина, по който българските граждани са запознавани с тази стратегия?

Г-н Велков: Стратегията на достойна външна политика, ориентирана към зашита на националните интереси чрез членство в колективни съюзи като ЕС и НАТО, в съответствие с нормите на международното право, зачитане и уважение на суверенитета на другите държави, религиозна търпимост, отказ от прилагане на двоен стандарт при решаване на важни за страната и международната общност проблеми. Страната ни трябва да бъде равностоен партньор, а не васал и доставчик на пушечно месо на основните играчи в глобалната политика. Крайната, заветна цел на българската национална стратегия или доктрина следва да бъде просперитета на нацията. За съжаление страната ни няма национална доктрина и по тази причина не мога да я коментирам.

Ен Си Нюз
Всички права запазени