политика в Ирак?
Томас Фридман, "Ню Йорк таймс"

Ето я загадката от новините тази седмица. Тя се състои само от един въпрос, но пък голям: кой в действителност ръководи американската политика в Ирак?
Не, говоря сериозно, направете си един прост тест. Не се изисква друго освен да погледнете в огледалото и да кажете следните думи: "Главен координатор и стратег на американската политика в Ирак днес е..." - и ми кажете чий образ ви идва в главата.
Джордж Буш? Доналд Ръмсфелд? Дик Чейни? Конди Райс? Колин Пауъл? Генерал Кейси? Карл Роув? Боно? Арнолд Шварценегер? Томи Франкс?
Никога не ми е било ясно кой е главният американски стратег в Ирак - кой в действителност аранжира разузнавателните и публичните дейности с политиката, дипломацията и военните операции около последователен план, съобщен на иракчаните и на света. Всъщност никога не съм можел да разбера как е възможно администрация, която тъй много желаеше войната и ще бъде оценявана тъй дълбоко от историята за операцията, може да я провежда тъй немарливо.
В Ирак и в Палестина, където Саддам Хюсеин и Ясер Арафат се сгромолясаха като стени, тяхното изчезване не остави зад себе си граждански общества, жадуващи да бъдат свободни, обединени и демократични. Саддам и Арафат бяха продукт на своите общества повече, отколкото ни се ще да признаем, а не изкуствено наложени ръководители.
В дългосрочен план смъртта на Арафат и свалянето на Саддам предоставят огромни благоприятни възможности. В близка перспектива обаче те оставиха зад себе си два врящи котела - две силно трибализирани общества с изобилие от натрупани проблеми, но с малко институции на гражданското общество или консенсусни лидери. Те оставиха зад себе си две големи предизвикателства за възстановяването. Екипът на Буш помогна да бъдат махнати похлупаците и на двата котела. Правило номер едно в готвенето и във войната обаче е: Никога не вдигай похлупака на врящ котел, ако нямаш стратегия за намаляване на огъня! Буш имаше стратегия само за махането на похлупака. До този момент той само импровизира по втората част.
Времето на импровизациите свърши. Положението в момента е критично. Ирак ще бъде спечелен или загубен в близките месеци. Първият вариант няма да стане с високопарно красноречие. Ирак ще бъде спечелен на място в решаващата битка.
Победата в Ирак сега се усмихва на този, който разполага с интелигентните хора, концентрацията, съобразителността, стратегията, координационните умения и замаха да овладее решаващата битка. Може ли Америка да сполучи с прилични избори в Ирак с известно участие на сунитите, и да произведе сравнително легитимно правителство, за което полицията и армията ще бъдат готови да се бият, или бунтовниците ще осуетят този сценарий? Може ли Америка да осигури на населението електричество, канализационна мрежа и повече работни места, така че повече иракчани да бъдат заети с мирни дейности - или бунтовниците ще попречат на това? Може ли Америка да гарантира, че над 570-те избирателни бюра ще бъдат защитени от самоубийствени атентати или бунтовниците ще осуетят и тази задача? И накрая, може ли Америка да осъществи ефективна информационна кампания в Ирак и в арабския свят или вместо това ще отстъпим полето на "Ал Джазира"? Можем ли да неутрализираме намесата на иранците и на сирийците в иракските избори или те ще ни надхитрят?
Войните се водят за политически цели. Войниците могат да направят само толкова. А решаващата битка във всяка война е за това кой ще пожъне политическите успехи. Лошите момчета в Ирак може да загубят всяка миля на всеки път, но ако победят Америка в решаващата битка - защото те умеят да сплашват по-добре, отколкото Америка може да координира, защитава, информира, инвестира и мотивира - те ще спечелят, а тя ще загуби.

Виж ти какви световни проблеми тормозят наш нено Айде всички да се изходят по темата кой ръководи сащската политика у ирак. Айде насам народе не се блъскайте, кой разбира тук се спира

дето до преди два месеца викаше против войната, сега се загрижил...
Говоря за автора, не за теб.
Фундаменталната грешка на това мислене е, че се търси "РЪКОВОДИТЕЛЯ"..."този дето казава"..а америка има различна структура на взимане на решения.
Всеки има различна тежест във взимането на решения в Ирак.
-Пентагона има най-голяма такава, щото е нагърбен с военните операции,
-ЦРУ -също
КОнгреса, Президенство и т.н имат политическата дума/демек, те са решили, че иракското правителсво, ще бъде лицето на Ирак.
До преди време това бе Бремер.

Всяко съвпадение на събития и лица от виртуалния свят c горенаписаното e случайнo.

Абе каква политика искаш от ачни и кръвожадни бандити? Защото това е американската администрация. Само дълбоко корумпирани хора(идва ми на ум израза - бездушни) не биха могли да си представят естествената реакция на народна самоотбрана, която наблюдаваме в Ирак.Да разправят какваото искат, но в Ирак един народ... Пардон, два етноса, се борят срещу незаконна чуждоземна окупация.

но ми се струва, че в едно е прав: Прекалено неясноти има в политиката на
Америка в Ирак, прекалено политически и икономически съображения следва да се консолидират,не се познават особеностите на народопсихологията, разчита се на политически фигури от местните, които нямат нужния авторитет сред населението, което при условията на война води само до едно: невъзможност да дадат сигурност и да убедят населението, че този е пътят им за по-добър живот и от тук непрекъснати нападения, война на изтощение, която след време на американците ще се стори безсмислена.

Мисля даже, че са повече от два, освен араби и кюрди има, но това едва ли е толкова важно, мисля че страната там е разделена, на такива които сътрудничат на американците и други, които се бият с тях има и неутрални, но
май и те се ориентират вече с/у американците, поне според последните събития.

защо мислиш, янките напъваме да станат-щото тогава ще има легитимно, иракско правителство и...перковците ще го духат.
ПП Перковците , естествено правят всичко възможно да попречат..да отложат изборите .
Ирак е суверенна държава окупирана от САЩ-ти не очакваш, президента на САЩ да ги управлява?
Успеят ли с изборите и им тръгне демокрацията, глей сеир, как и иранци ще ревнат за свободи..и други наоколо...

даже туктаме пу некуи юрданец бореш се за незъвисимус се срешта

суверенна държава, хем е окупирана. Мен ми се струва, че двете понятия не са
съвместими. Ако ти това си го вярваш - добре. И за изборите добре, въпросът е
че по този начин не се цели да се елеминират само перковците ами и всички дето са против режима на колония, както е в момента. Виж сега дали една колония ще се нарича "протекторат", "суверенна страна" или "присъединена територия" и дали ще се управлява от вицекрал, губернатор или президент,
на практика тя пак си е колония. И обратно, Австралия като няма президент,
самостоятелна ли е в решенията си или не? Или пък Дагестан като има?