Първосигналното мислене и прибързаното говорене винаги раждат едно и също - глупост.


Обикновеният човек навсякъде по света изглежда по абсолютно един и същ начин. Той бачка някаква тъпа работа, пуши кофти цигари, пие скапана бира, чука грозни проститутки, после хваща рак и умира безславно в някоя смрадлива дупка, наричана за благоприличие общинска болница. Докато прави всичко това, обикновеният човек не мисли за абсолютно нищо друго, освен за гореизброените неща и най-малко за това кого да пороби и защо. Това последното го правят политиците или казано простичко тези с многото кинти. Тази група винаги е съставена от едни и същи пичове, които за по-голяма убедителност са се разделили на "враждуващи" помежду си. "Бият" се люто помежду си, като междувременно намират сили да те облъчват с реплики, целящи да ти внушат колко много ти мислят доброто и как трябва да подкрепиш точно тях, ако искаш да приключиш веднъж завинаги с кофти нещата в живота. Ако "борбата" нещо се закучи и не успяват да те накарат да слюноотделяш достатъчно обилно, непременно ти измислят външен враг, който е ебати страшилището. И който освен, че е страшен, иска да ти вземе кофти работата, кофти бирата, кофти цигарите и кофти проститутките. Още тук трябва да се усетиш, че няма на света такъв идиот, който да му е потребно всичко това, но ти разбира се не се усещаш - твърде дълго си се наливал с ментета, за да си с ясен разсъдък. От тук до включването ти в битката с "враговете" вече не е останала и една крачка. Един ден се намираш в някакви лайняни окопи и разбираш, че цялата война се води срещу теб. Всичко искат да убият точно теб или поне това, че и други ще бъдат убити за теб няма никакво значение. Оглеждаш се и не виждаш наоколо нито един от тези, които измислиха враговете ти. Нито един от онези, които ти разправяха колко е важно да се ебава майката на враговете не е край теб, не храчи кръв, не остава без крака, ръце или очи, не го убиват, не оставят децата му сираци... Нито един. Ще го повторя - нито един! Започваш ли да се светваш за какво става въпрос? Започваш ли да си даваш сметка, че докато ти се давиш в лайната си, апологетите на битката с враговете си пият луксозните питиета, хващат морска болест по разни яхти, повръщат черен хайвер, чукат жена ти и най-важното... чукат теб. Мислиш си, че това е върхът на цинизма? Не, има и още. Докато ти се чудиш как ще се научиш да се храниш с крака, защото мина е откъснала ръцете ти, разбираш, че мината е била вражеска, но... родно производство. Разбираш, че някакви наши търговци с тайното разрешение на някакво наше правителство е продавало оръжие на страшния враг, с което оръжие страшният враг ти е ебавал майката. Страшно ли ти е вече? Повръща ли ти се от това, че си се оставил да те направят чак толкова голям идиот?
Има и нещо успокоително в цялата история. Успокоителното е, че отсреща в окопите лежи "врага ти". И той е целият омазан в собствените си лайна и той държи парче от роден шрапнел и се чуди как става така, че враговете му стрелят с такива неща.
Един ден, много време след войната - толкова дълго, че вече си се научил да държиш чашата с крака - както си седиш в болницата за инвалиди от войната, разбираш, че сме сключили мир с враговете. Те вече са ни приятели. Заедно с тях сега имаме общ враг, който на свой ред трябва да бъде громен. Войната на твоя живот, битката заради която изгуби ръцете си, се е оказала никому непотребна. Ще минат много месеци в упражнения докато се научиш да държиш пистолета с крака и успееш да си пръснеш мозъка. А можеше все още да си стоиш в кофти бара, да си пиеш кофти питието и да си чакаш кротко кога ще хванеш рак.
Тази история можеше разбира се да се случи по съвсем друг начин. Има начин дори да не хванеш кофти болест, както и да се отървеш от ментетата, но докато вярваш в свещените войни ще ми е трудно да ти разкажа за него.

Братле,дано има достатъчен брой все още непромити глави,които да схванат половината от това което си написал,само на това се надявам,но трябва и някакво действие да има.Не знам дали си чел други мнения ,но тези от яхтите си имат хора тук,подлоги много

Кой кара обикновеният човек да чука грозни проститутки? Правителството ли? Кой изобщо го кара да чука проститутки, тоя нещастник? А кой го кара да пуши? Като са ти кофти цигарите-не пуши! А кой го кара да бъде обикновен? Аз ще ти кажа-точно този начин на мислене, който извира на талази от твоят постинг! Мисленето ти е заложено в основата на всяка мизерия. Трябва да си готов вътрешно за мизерията и после да я отдаваш на външни причини.
Тва е, мой човек! Такива като тебе много. Докато съществуват политици и богати хора, все ще са ви виновни. Айде, тръгвай сега за Ирак да спечелиш малко мизерни парици. Сигурна съм, че ти трябват много. Виж, че твоите братя по мислене не секват кервана нтатък. Иди, па като те хванат ще помолиш правителството официално от "Ал Джазира" за каквото си искаш. Даже и да не искаш нищо повече от правителството, ония с ножовете зад гърба ти ще те накарат да го искаш и даже да го желаеш още по-страстно и от сега.

Ти наистина ли не си разбрала посланието?

Или просто се опитваш да подмениш тезата?

Нямам време да чета внимателно. Би ли ми я предал в синтезиран вид тази теза, така както ти си я разбрал?

ina4e mekeretata nema kakvo da si podlojat :) ti se naj-neobiknoven(a) :)))

И да съм обикновена, не го използвам за оправдание на нещастието си. Може би точно затова не се чувствам нещастна и нищо не ме подтиква да ида да работя за араби или пък някъде другаде в горещи точки по света.
Някак все си намирам благоприятен изход от проблемите и без да зова и да се моля по цял ден на правителството и депутатите. Не прочетох внимателно постинга на прякор, ама съм чела внимателно приказката за неволята.

Работата е там, че прекалено нямащият и прекалено имащият, са еднакво обречени на духовна мизерия. В тази връзка си мисля, че посланието ми, макар и простичко, ще бъде оспорено от достатъчно много хора.

С приказки за духовна мизерия, добре се подковават приказките за материалната такава. Според мен едното върви за ръка с другото, но е трудно да се определи кое е яйцето и кое кокошката.
Аз се опитвам да кажа, че каквато и позиция да бяхме заели в тази война, жертви щяхме да даваме. Ние доброволно ставаме жертви. А след като веднъж станеме, продължаваме да се предлагаме като евтини проститутки.

Твърде много хора се правят на неразбрали,позна ли кои са те?
По делата им ще ги познаете е казано на едно място.