Няма връзка с темата, но пък е интересно:
Единият от братята на Аспарух - Котраг се преселва с голяма част от българите на север - на Волга. Там създава българска държава, която по- късно става империя. Векове наред Волжка България е първата сила в европейския североизток. Столицата й - град Велики Болгар е няколко пъти по-голям от средновековен Париж.
Двете Българии поддържат връзки през средновековието и си разменят делегации, въпреки, че едните приемат православието, а другите - исляма. Част от волжките българи остават и след това тангристи и до днес Тангра се помни и се тачи във фолклора им.
Съдбата на двете Българии е доста подобна. Българския цар Челбир е единственият владетел, който побеждава Чингизхан и му нанася голямо поражение. Чак 20 години по-късно Златната орда успява да се справи с българите и те попадат под татарско робство - век след като ние падаме под византийско. По-късно се освобождават и на европейски карти от 13-14 в. страната им отново е наречена Велика България.
Руснаците започват да нападат Волжка българия, заради богатствата й. Два века се водят войни между двете велики сили в този район. Накрая, през 15 в. руския цар Иван Грозни успява да превземе столицата на българите - Казан и превръща Поволжието в Казанска губерния.
Под руско робство българите имат свое националноосвободително движение, както и ние. През 19 в. тяхната организация - Съвет на волжките български мюсюлмани събира до 50 хил. въоръжени мъже.
По време на Руската революция, българите си извоюват автономия и избират свой президент - С. Максуди. Ленин ги обявява с указ за татарска република. Те вдигат въстание, защото не приемат името татари - напомня им за татарското робство. Червената армия успява да потуши въстанието, разорява страната и налага името Татарстан. Днес републиката се управлява от партията на татаристите - подобна на партията на македонистите в Македония.

Повече на:
http://www.bolgar.by.ru/

Слушай добре Иване. Днешното население на България е в своето огромно мнозинство славяни, и единствено натрапеното отвън азиатско название "българи" напомня за набега на някой си Хан Аспарух- главатар на разбойническа тюркска хорда, установила се в Добруджа. Запомни много добре- в така наречената България живеят славяни, а не българи. Който се чувствува българин, да си ходи в Памирските планини и да се съвъкуплява с дивите кози- така, както са правили древните номади на Аспаруха и Кубрата.

Душане, ВЕСЕЛяко, знам кой си, какъв си. Познавам и сърбоманията ти.
И те предупреждавам, ако продължиш със скудоумната си пропаганда, ще осведомя и другите в този форум относно твоята личност. И, моля те, не ми репликирай! Не се шегувам.

Виж какво Душане, никой не те кара да се чувстваш какъвто и да е, недей и ти да обясняваш на Българите измет такава какви са по произход, ние знаем това по-добре от теб сръбско мекере такова ! Няколко пъти в новата ни история сме Ви учили на обноски, но авно това Ви е малко. Всяко ново ваше поколение трябва да си получи съответната порция бой !
Още по времето на жалкото Ви князче Захарий сте яли бой от Симеон и колкото пъти се е обръщал към Византия толкова пъти сте хапали в гръб, до като накрая не свършвате жалко както и сега междувпрочем !

Твърде много на изток - е вече на запад !

Душанина е троен агент убиец!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ванка,задай си един въпрос:защо не сме изучавали по история нещо за тези волжки българи???

"Древнокитайските летописи са прецизни и точни. От две и половина хилядолетия преди Христа те свидетелстват за българската държава на север - Хун-ну, участвала в създаването на "Поднебесната империя". През Тарим е минавал Копринения път и там българите са били културен мост между Изтока и Запада. Където Жълтата река прави остър завой - запад-изток-юг, се намирал друг български Корен - държавата Ордос. В нея царувал абсолютен ред по принципа: "за всяко нещо едно място и всяко нещо на мястото си!" Затова order означава ред и порядък. От там произлиза думата Орда, значението на която русофилът Вазов изопачава. Order and Gustish (ред и справедливост) се чете на американската капитолия. ... Българите били пастирски, но не номадски народ, с дълбоко заложен усет за Единство и Свобода. Притежавали висока култура и развита астрономия за цялото население. ... Българските империи се изграждали от 3 части: центърът (Ордосът); ляво крило (солът) и дясно (онгът). "Крилата се осмислят от Центъра; а той е немислим без тях" ... Йероглифът на българският владетелски род Дуло се разчита като Луян. Лоян се нарича столицата на династията Джоу (XI-II в.пр.Хр.), създадена от Източното крило на хунобългарите. Пазач на архивите там бил Лао Дзъ (Старият мъдрец). Китайците нямат Ъ и йероглифът Дзъ е взет от глаголицата. Там го наричат още БО-ЯН (Богар) - име от българския етнос. На много китайски гравюри той е изобразяван с жезъл с конска опашка - свещен прабългарски атрибут. Основател на Таоизма, на Дао и Дъ (Път на вселената и нравствен закон). "Най-великата книга на света" - казва Толстой. Така "Светилото на мъдростта на Китай" е от български произход. Знакът "Ин и Ян" е български по смисъл на единство. Не "борба на противоположносттите" а допълване до Цялото. Между многото ученици на Лао Дзъ е и Конфуций, който по-късно се опитва да въведе в императорския двор синархично управление, характерно за българските държави. На 96 години Боян напука Китай, поради упадък на нравите. На границата го карат да пише "Новите учения". Това той прави в продължение на 3 дни, после тръгва на Запад и изчезва от полезрението на китайските летописци, за да започнат да пишат индусите за него."

Казват, че индуските древни книги се наричали "ВЕДИ" а пък глаголицата почва така Азъ, Буки, ВЕДИ, глаголи !

" Истински доброто е като водата.
Доброто на водата е, че на всяко нещо носи полза,
без с него да се спречква;
тя обитава тез места,
които всички гледат отвисоко.
И затова тъй близка е до пътя дао.

Доброто за жилището е близостта до земята;
доброто на духа е дълбочината;
доброто при общуването е човечността;
доброто в думите е искренността;
доброто в управлението е овладяността;
доброто при делата е способността;
доброто в действията е навременността;

И всичко без надпревара;
затова и без несполука."
-------------------------------------
"Небето и Земята не са човечни -
за тях нещата в този свят са жертвени кучета от слама.
Мъдрият не е човечен -
за него всички хора са жертвени кучета от слама.

Пространството между Небето и Земята
е като ковашко духало,
празно, но неизчерпаемо -
колкото повече се свива, толкова повече изпуска.

Колкото повече се говори толкова по-малко се казва.
По-добре да се спре по средата."
--------------------------------------
"За висшия се знае само, че го има.
Онзи, който е под него, хората го знаят и почитат,
по-низшия и от него всява страх,
а още по-низшия хората презират.

Ако не се доверяваш,
не ще ти се доверяват.

За дълбокото - пести словата си.

Постигнеш ли целта - оттегли се.
Хората ще кажат: "От само себе си стана." "
---------------------------------------
"Което е в покой, лесно се удържа.
Което не е почнало, лесно се планира.
Което е крехко, лесно се чупи.
Което е ситно лесно се пръсва.

Действай преди да се е появило,
оправяй преди да се е объркало.

Дървото, което трудно с ръце се обгръща,
е тръгнало от едва забележимо стръкче.
Девететажната кула
е издигната върху купчина пръст.
Пътешествието на хиляди ли
започва оттам, където е стъпил кракът ти.

Който се бърка, обърква;
който задържа, изпуска.
Затова мъдрият не се бърка - и така не обърква,
не задържа - и така не изпуска.

Често човешките начинания се провалят малко преди свършека.
Ако към края се внимава както в началото, няма да има провали.

Та затова мъдрецът се стреми да е без стремления,
не цени труднодостъпните неща;
учи се от неукостта,
минава пак оттам, отдето и другите,
подпомага естествения ход на нещата,
като не им се бърка."
----------------------------
"Верните думи не са красиви.
Красивите думи не са верни.
Който - умее много не обяснява.
Който обяснява - не умее много.
Мъдрият не е начетен.
Начетеният не мъдър.

Мъдрецът не трупа.
Прави всичко за хората -
и повече получава;
давайки всичко на хората -
по-богат става.

Пътят на Небето помага, без да разваля.
Пътят на мъдреца действа, без да нарушава."

Лао Дзъ - Дао дъ Дзин

, , , !!!

"Лао-Дзъ е по скоро псевдоним , съзнателно оставен за тълкуване в пространството между "Стария мъдрец" и "Стария младенец". Според каноничните обичаи на даоисткия култ Лао Дзъ бил заченат след като майка му погълнала една падаща звезда и бил роден след като престоял в утробата и 81 години.
След една своя среща с Лао Дзъ, най-прославения мъдрец на китайската древност Конфуции казал на учениците си, че той е подобен на дракона - "яха вихрите и се въззема към небето".
Двадесетина века по-късно Карл Ясперс определя Лао Дзъ като една от "осовите" фигури в световната история на идеите, която в определена степен обуславя хода на общочовешкото развитие, свързвайки условните полюси "Изток" и "Запад".
Текстът добил известност като "Дао дъ Дзин", е най-превежданата и издавана книга след Библията. .... Без да са притчи, фразите на "Дао дъ дзин" добиват валидност на всякакви нива, от всекидневно житейското до космичното, обединявайки видимостта със същността. Това качество на "Дао дъ дзин" - да предизвиква към синхронизиране на съзнанието с непосредствено обкръжаващата човека реалност, чрез взаимоотрицание на две еднакво крайни твърдения за нея - присъства във всеки негов израз."

"...но от тях той взема преди всичко качеството на афоризма да е общовалиден на най-различни нива на действителността и в различни житейски ситуации, за космичния ред и за човешките порядки, еднакво понятен за всеки, който е попадал в тях - и за малкото дете, и за възрастния мъдрец - но на различни хоризонти на проникване: от механичната скоропоговорка до личния прочит през думите. Същевременно, фрагментите на неговия собствен изказ трудно могат да бъдат определени като "максими" в смисъла на неоспорими морални или философски постулати, тъй като сами са основани на принципа на парадокса, на обрата, на саморазвенчаването и самоотрицанието - с единствена цел: спасяване от смъртността, неизбежна за всяко максимализирано твърдение. Вместо да поучават и "инструктират", те поставят четящия в онази еднивременност на "да" и "не", където изборът трябва да направи той. Като в чашата - едновременно наполовина пълна и наполовина празна; като възможно най-елементарните частици от веществото, достигнати с наблюдателния апарат на съвременната физика, които едновременно съществуват и не съществуват - при това, в зависимост от нагласата на наблюдаващия експеримента, както отбелязват последователи на Айнщайн като Хаизенберг и Бьом. Защото недейността е задължителна и полезна до момента, когато нещата бъдат възприети "такива, каквито са" станат ли "неща за нас", дейността идва сама, като исконно човешко свойство в процеса на придвижване на материята към нейното самоосъзнаване, като спонтанно включване в нейното собствено битие - което винаги е процес а не застиналост." - http://tatooine.fortunecity.com/leguin/807/wilson/quantum.htm !

"Лао Дзъ е името с което в китайската, а и в световната култура се утвърждава личност, достатъчно достоверна за древните историографи, но убягваща и до днес на общоприетите критерии за биографична идентификация. Всъщност е по-скоро псевдоним, съзнателно оставен свободен за тълкуване в пространството между "Стария мъдрец" и "Стария младенец" - тъй, като дори при съвременното изписване знакът за втората дума отчетливо обрисува контура на дете с разперени към света ръце, а неизбежната съпоставка с първия извиква низ подсъзнателни асоциации за връзката между тези две негови значения и оставя на заден план възможното му разчитане като обикновена словообразувателна частица, при което Лао Дзъ би означавало просто "Стареца".

"Освен този псевдоним, различни житийни хроники споменават още няколко имена на същата личност, които се разминават само в мнението дали второто - получавано на двадесетгодишна възраст - е Бо-ян (два знака, които биха могли да се свържат смислово като "Големия брат от Слънчевия склон" или "Вождът слънчев", но са нетипично за китайската традиция съчетание и по-скоро предават звученето на това разпостранено в цяла Древна Евразия име) или Дан - което означава "С големи уши". ... След достатъчно прецизно уточняване на родното му място, в най-южното от тогавашните царства, Чу, той определя осножното занимание на живота му като "завеждащ книгохранилището в двора на царството Джоу (Централен Китай)" и цитира разказа за една среща между Лао-дзъ и Конфуций, най-прочутия мъдрец на китайската древност, чието съществуване между 551 и 479 г. пр. Хр. е надлежно документирано. След тази среща Конфуций казал на учениците си: " За птиците е известно, че летят, за рибите - че плуват, за зверовете - че бягат; бягащото може да се улови с примка, плуващото може да се улови с мрежа, летящото може да се прониже със стрела. А за дракона нищо не се знае, освен, че яха вихрите и се въззема с облаците към небето. Днес аз видях Лао-дзъ; той е като дракона." ... все по детайлни стават и описанията на външният му вид: "... с ръст 8 стъпки и 5 пръста, жълт цвят на лицето и извити вежди, дълги уши и големи очи, широко чело и редки зъби, квадратна уста и дебели устни, голям нос и по шест пръста на краката". ... "Едни казват, че било така, други - че било инак, тъй че трудно е да се каже кое е вярно и кое не. А самият Лао-дзъ, посветен на скритостта и безименността, най-вероятно сам съзнателно е заличил следите на собственото си житие-битие"."

, , , !!!

А и траките са си голяма загадка - http://thracology.dir.bg/link_bg.html , http://thracology.dir.bg/myth_bg.html , http://edu.dir.bg/book.php?ID=11475 , http://www.perperikon.bg/legendiiistoriceskarealnost.html , http://www.international.icomos.org/risk/2001/bulg2001.htm , http://edu.dir.bg/book.php?ID=10670 , http://edu.dir.bg/book.php?ID=12767 , http://edu.dir.bg/book.php?ID=12697

Съвпаденията и вероятносттите са хубаво нещо , а и цяла теория има в математиката - "Теория на вероятносттите" - "These form a non-Boolean -- in particular, non-distributive -- orthocomplemented lattice. Quantum-mechanical states correspond exactly to probability measures (suitably defined) on this lattice. ..... According to Putnam [1968], “Logic is as empirical as geometry. … We live in a world with a non-classical logic.” - http://plato.stanford.edu/entries/qt-quantlog/ !!!

Абе изобщо в теорията на обратните връзки се казва, че елегантното(ефикасното) управление, управлява проблема а не последствието - Лао Дзъ го е знаел това преди 2500 години ей как го е казал : "Което е в покой, лесно се удържа." !!!

Наздраве на всички и "ползотворно" бърборене , , !

Славянин аз не съм и никога не съм бил.
Всъщност ти какъв си по народност? Нямам нищо против сърбите, симпатизирах им във войната с тъпите янки. Но защо някой трябва да ми натрапва какъв съм?
Според по-новите изследвания Дунавските българи сме си българи, а славянския елемент е по-незначителен. Цялото ни държавно устройство, култура и обичаи са български хилядолетни традиции.
Също така не съм и тюрк, наи-малкото защото тюркските народи са много по-млади от българите - ние сме античен народ, а те са се оформили след нас.
Тюркско-славянската теория е отхвърлена дори и от официалната историография, която я въведе. Щом дори онези дървени глави, които измислиха тая нелепа теория по политическа поръчка, сами вече се отричат от нея, какво да говорим.

Въпроса ти е съвсем на място.
Става въпрос за 7 млн. наши сънародници само в "Татарската" република. Още - чуваши, балкарци и др. Сталин е разкъсал страната на няколко републики и е изселвал българите масово. Общо са повече.

Да видим, какво мислят другите във форума - защо ни проглупават ушите каква рокля си купила някоя холивудска шаврантия, колко се съдел с жена си някой застаряващ актьор и какво закусвал Азис, а никоя телевизия не покаже за 5 минути могилата на Кубрат или поне да съобщи, че е открита?
Юнеско са признали българския календар за най-точен в света, а не знам коя си година са обявили за годината на волжкия булгарски средновековен поет Кул Гали, само че в "националните" ни медии нямат време за такива подробности.

Много историци смятат, че българи и хунори са един и същ народ. Сведения за древните българи на север от Китай има в китайските и японските летописи. Когато бай Тодор отишъл на посещение в Япония, императора го посрещнал с думите: "Добре дошъл след три хиляди години". Когато Живков го питал, какво означава това, императора отговорил: "В нашите стари летописи пише, че едно време сме били съседи."
За древна българска държава се смята и античната държава Бактрия. Сведения за нея - в индийски, арабски, арменски, китайски, ирански (персийски) и др. източници.

Ведите са били писани не от туземните индуси, а от преселилите се от север арийци (по-точно арии) - историците са категорични за това. Те посочват, че във ведическите книги индусите са наречени "врагове" и са наричани с най-обидни епитети, а ариите са наричани "благородни" и т.н.
По онова време на север от Индия се е намирала Балхара (Бактрия), а един от владетелите й оставил управлението на сина си и се преселил в Северна индия, където основал друго българско княжество.
(П. Добрев; Д. Съсълов - "Пътят на България" и други)