Re: За наивниците,които мислят,че войната е за петрол / Горещи теми / Конфликтите в Близкия изток

РАЗХОДИ ЗА ВОЙНАТА
(в милиарди долари 2002 г.)
(Минимална хипотеза = мин.; Максимална хипотеза = макс.)
Преки военни разходи - мин. 50/ макс. 140
Последващи свързани разходи - мин. 75/ макс. 500
Окупация и поддържане на мира
Възстановяване - мин. 30/ макс. 105
Хуманитарна помощ - мин. 1/ макс. 10
Последствия за петроиндустрията (приход) -40/ 778 - разход
Макроикономически последствия (приход) -17/ 391 - разход
Общо разходи: мин. 99/макс. 1 924
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ВОЙНАТА
Независимо дали ще се окаже кратка и "чиста" или продължителна и "мръсна", войната в Ирак ще струва скъпо на САЩ. Изразено в кръвта на войниците й, но също и в доларите й. Защото да атакуваш сам, означава също и да плащаш сам. За разлика от войната в Залива, където разходите бяха поделени. И дали не стана така заради страховете от очакваната огромна "фактура" от тази война? Така или иначе републиканското правителство не представи точна оценка за цената на своята инициатива. Един от най-блестящите съвременни икономисти, Уйлям Нордхаус, от Йейлския университет е поел риска да стори това, като подчертава сложността на начинанието: броят на променливите величини, които трябва да се отчетат, е фактически значителен - продължителност на конфликта, период на поддържане на следвоенния ред, степен на възстановяване и др. Но все пак резултатите дават достатъчно ясна представа.
1. Преките разходи
Първият разход ще бъде за разполагането на американската армия. Той може да се изчисли относително лесно. Бързата и успешна война би струвала към 50 милиарда долара, сравнено с 80-те милиарда от първата война в Залива, където бяха мобилизирани повече войски. Продължителната война може да погълне 140 милиарда. Но тези директни разходи, взети от доклади на Конгреса, далеч не са единствената цена, която САЩ трябва да заплати през следващото десетилетие.
2. При окупацията на страната от войски с мисия за поддържане на мира, сумата от по 250 000 долара на военен годишно ще даде 17 до 45 милиарда годишно. Тези числа са получени при сравнение с положението в Косово, но сметката може да се повиши, ако обстановката в Ирак се окаже по-неблагоприятна. Не може да се предвиди колко ще трае окупацията на Ирак: японската беше седем години, но с половинвековен престой на 30 000 военни в Корея... За Ирак Нордхаус прогнозира минимална продължителност от пет години, но счита за вероятно да се проточи и двадесет години. Изразено в числа: от 75 до 500 милиарда.
Следващ въпрос: какво ще се прави през окупацията? Нов план Маршал? Окупация, подобна на тези в Германия и Япония след ВСВ? Във всеки случай това ще отнеме доста време и пари: "Неотдавнашните примери с Хаити, Босна или Афганистан показват, че САЩ не са открили формулата за бърз и по-малко струващ успех. Трудно е да си представим, че сериозен опит за преобразуването на Ирак в модерно демократично общество би могъл да се осъществи за по-малко от десет години", твърди Нордхаус.
Очевидно тогава всичко зависи от степента на амбицираност на американците: ако целта е да се постигне за всеки иракчанин доход, равен на този на египтянина или иранеца, това предполага необходимост от преобразувания на приблизителна стойност 800 долара на човек, или общо 20 милиарда.
За да получи този резултат, Нордхаус изхожда от данните на Световната банка за възстановяването на Ливан, Босна или Източен Тимор (които усреднено са 1000 долара на човек).
Още по-амбициозно дори би било установяването на план Маршал за Ирак. Навремето оригиналният план струваше 13,3 милиарда долара за четири години (4,5% от БВП, което днес би представлявало 450 милиарда), или 2 000 долара на човек, 500 годишно. Но този паралел е "оптимистичен": Нордхаус напомня, че всъщност от една страна подпомаганите европейци сами са поели голямата част от разходите по възстановяването, а от друга страна са разполагали с вече установени демократични структури отпреди войната. Или с други думи един толкова амбициозен план като плана Маршал ще изисква по-скоро шест, отколкото четиригодишни усилия, което прави общата сума 75 милиарда.
Така цената на възстановяването ще варира между минимум 25 и максимум 100 милиарда. Освен това ще бъде необходима хуманитарна помощ за ранените, бежанците, репресираните семейства; тези разходи също не могат да бъдат точно определени. Примерът на Балканите показва, че могат прогнозно да възлязат на 500 долара на човек годишно. Между 1 и 5 милиона иракчани несъмнено се нуждаят от подобна помощ, за което разходите ще бъдат от порядъка на 1 до 10 милиарда.
Кой ще плати за всички тези усилия, пита Нордхаус? На първо място адекватно възстановеното нефтопроизводство на страната би могло да достигне 3 милиона барела дневно и да носи 25 милиарда долара годишно, или 1000 долара на човек! В действителност по-голямата част от тези средства ще бъдат необходими за финансирането на вноса на храни, лекарства и други продукти от първа необходимост.
Оттук Нордхаус категорично отхвърля петрола като решение за покриване на военните разходи: "Отклоняването на средствата, необходими за оцеляване, за заплащане на разходите на американските окупационни войски би било икономически и политически чиста лудост." Не би могло да се каже по-добре!
Все пак икономистът пита: "Възможно ли е Конгресът да приеме пожертването на толкова средства за подобно цивилно начинание, след като САЩ изразходват само 15 милиарда долара годишно за външна помощ за целия свят?".
3. Войната и цените на петрола
Като се позовава на анализите на икономиста Джордж Пери от Брукингс Инститюшън, Нордхаус разграничава три варианта, от лош до най-лош, минавайки през много сериозен, които може да бъдат представени в резюме така: краткотрайната война би се отразила по-скоро положително на петрола, като цената на барел ще спадне бързо с възстановяването и увеличаването на иракското производство, откъдето Америка ще спести 40 милиарда долара от вноса на петрол.
При вариант на унищожаване на петролните кладенци на Ирак, както и на част от кладенците на съседните й държави, цената ще експлодира както самите кладенци, а импортните разходи ще скочат до 200 милиарда, от който шок неминуемо ще последват инфлация и рецесия.
Което налага разглеждането на последствията от войната за икономическата дейност в глобален мащаб. В крайна сметка не бяха ли последвани Втората световна война, както и тази във Виетнам, от спасителен бум (на икономиките)?...
Но ако развръзката от войната се окаже наистина лоша - много големи човешки загуби, продължителни градски боеве, рискове от химически атентати, тероризъм - според Нордхаус е доста вероятно дори и без петролна криза, реакциите да приличат повече на тези след първата война в Залива, или след 11 септември, характеризиращи се с всеобща несигурност, спад на БВП между 2 и 5% (200 до 500 милиарда долара), или с други думи - дълбока рецесия.
4. Заключение
Нордхаус дава в две колони (в началото на текста) - едната за "минимална хипотеза", основана върху евентуална краткотрайна война, при който разходите ще са минимални, а другата за "максимална хипотеза", при евентуално проточване на войната.
Крайните числа от двете колони са съответно 99 милиарда долара и 1 924 мириарда... Като втората сума е доста далеч от 100-те милиарда, които Сенатът реши да отпусне в началото на миналата седмица.