Това е същата тема както предишната дето е видяна 4589 и 309 мнения и мноооого почна да се флуди за това пускам нова:))

Неочакваният тест на Дъмбълдор
Беше краят на учебната година и всички бяха на Церемонията за завършване на пети курс. Вече всички се бяха наяли и тръгваха да спят, когато Дъмбълдор внезапно стана и излгежаше, че иска да каже нещо:
- Така знам, че това е необичайно за вас, но понеже ви е предпоследна година тук решихме учителите да ви направим един тест. Така ще кажем кой с кой ще прекара лятото сам, за да може да ви бъде като урок за истинският живот.Вие Малфои Хъраяни ще бъдете заедно в една къща в мъгълският свят.Това за сега. Искам вече да ви пожелая приятна ваканция и да се завърнете тук отново догодина. Благодаря.-Директорът си седна оставяйки гробовно мълчание след себе.Сега Малфой се изправи:
- Господин Директоре моля ви нека с някои друг?
-Драко това е мойто решение и така ще си остане.-каза строго Дъмбълдор отсавяйки Малфой да се свлече на мястото си...
* * *
Беше вече на другият ден и днес си заминаваха от Хогуортс.Малфои го очакваше мъчително лято.За пръв път искаше да си остане в училище.Пое дълбоко въздух за да се успокой стана от леглото облече се и отиде да закусва.Всички бяха напрегнати защото някой щеха да бъдат разпределени днес с кой и каде да си прекарат лятото а други въобще нямаше да имат с кой да го прекарат.Дъмбълдор отново се изправи за да съобщи останалите избрани:
- Останалите избрани са-Хари и Чо, Джини и Рон, Лавендър и Дийн, Парвати и Шиймъс и това са ... Родителите ви са получили писма и знаят каде ще бъдете така че не с притеснявайте.Приятно лято.
Драко довлече своя тежък куфар до влака и се качи на него.Беше много учуден от каде директора е измислил това точно за него.Не беше само учуден, но и много много ядосан.Да живее с Мътнород е oбида за чистокръвен като него! Той размисшлява още дълго върху тази убида нанесена върху него...А и трябваше да живее като мъгъл там.Ужас!Та това си е наказание!

* * *
И така след доста размишление те пристигнаха на мястото им с Хърмаяни.Беше много малка къщичка на някаква висока планина и беше студено и мъгливо.Оставиха ги пред нея.Драко си помисли че изглежда ужасно...

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят

Редактирано от brainy на 06.10.05 21:15.

Къщата
Те влязоха вътре.Това не беше къща а нещо като барачка с плочки и тапети без мебели.Малфой веднага замрънка:
-Та това какво е?Някаква колиба?Изиграха ни гадините мръсни!
-Спокойно ще го оправим!Стига да не мрънкаш като бебе Малфой!-извика разярено тя-Петрификус Топалос-извика вкочанясващата магия тя и реши да декорира бараката по свой избор.Почна от това да измагьоса килим.Завъртя пръчката с странно и рязко движение и изведнъж се появи хладилник печка две легла и килим.Това беше и всичко се оправи лесно и бързо.Тя отмени проклятието на Малфой и първите думи който тръгнаха от устата му бяха:
-Защо ме омагьоса ах ти...-но в седлващият момент той забеляза какво е станало около него и каза-Уаууу как го направи?
-Лесно и просто без тебе и с търпение Малфой!-тръшна се Хърмаяни на дивана и прибра магическата си пръчка в манията.Нещо изшумоля, Хърмаяи извади пръчката си, а Драко като малко дете легна на пода закрил глава.В същият момент нещо падна на главата на Хърмаяни.Беше колет от Хогуортс и вътре пишеше:
Уважаема,Госпожице Греинджър,
Вие сте поздравена с това че успяхте да направите тази барака на прилична къща и за това ви пращаме провизии.Не се безпокойте ще пратим писмо на Родителите Ви.Към това писмо има списък с учебниците и самите учебниците защото Вие няма откъде да ги купите а и това е за успешното трансформиране на къщата.
С уважение:
Професор М. Макгонъгъл.
-Видя ли с моя ум до каде се стига Малфой.А сега се разкарай искам да се подготвя за училище защото имаме нови учебници вече.
-Греинджър ти си луда тъкмо приключихме училище!
-Още един път го кажи и ще те превърна в прасе каквото си всъщност...
-Добре де мълча-каза унило Драко
* * *
След няколко часа Хърмаяни толкова се беше вманиачила в ученето, че вече правеше заклинания.На Малфой му кипна и каза:
-През цялото време ли ще учиш?
-Не, а искаш ли да те набия да видиш че мога?
-О да мъгълка сигурно ще успее-подметна малко притеснен Драко след което скочи на крака и излезе в дъжда навън.
Хърмаяни за пръв път не мислеше за ученето днес а за нещо друго.Как Драко да стане за смях?-чудеше се тя.И накрая се сети.Ще му направи някой номер.Но какъв?След което моментално реши-Ще измагьоса масло за подхлъзване и сще намаже прага след което ще се скрие някаде за да наблюдава.Сега си мислеше, че на Братята Уизли им е хубаво да правят номера защото впрочем това е забавно.Ето с какво ще се забавлявам помисли си тя радостно като напълно забрави за ученето и задълженията.В момента се чувстваше като малко дете на което са му купили кукла и беше много радостна от това.
Само че имаше проблем-Драко не се прибра цели 12 часа.На Хърмаяни и омръзна и напълно забравила за номера който искаше да му направи мина през прага и извендъж се чу-АУУУУУ!-Хърмяни беше паднала и много я болеше и сега реши да не се държи като бебе а да стане и да махне маслото след което стана и промърмори нещо и маслото изчезна.Тя излезе на вън.Драко никаде не се виждаше.Каде ли отиде?-помисли си тя.Иззведнъж някой я потупа по рамото:
-Точно зад теб съм Грейнджър.-провлачено каза той.-Хайде влизай бързо...
Хърмаяни влезе вътре и каза:
-Каде беше?
-Няма да кажа.
* * *
Вече беше вечер и те се чудеха какво да правят.Хърмаяни се сети и каза:
-Виж сега ще направя стена да ни раздели.А на теб ще ти измагьосам същотокаквото аз имам в моята половина.-тя вдигна пръчката си но нищо не стана.Опита пак и пак нищо и накрая се предаде-Като гледам няма да стане.
-Какви провизии имаме-попита съскайки Драко.
-Еми провизиите са описания как да си направим храна, та заега нищо.- каза Хърмаяни...
-Аха ясно еми ти как си?-изчерви се Драко.
-Добре благодаря-каза Хърмаяни но в същият момент се сети че не трябва да си говори добре с него скочи и каза “Лека нощ” което накара и Драко да се сети същото като нея.
Те си легнаха,но Хърмаяни не успя да заспи.Мъчеше я мисълта, че Драко може да се окаже добър....

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят

Хубавата седмица
На другата сутрин пак валеше,но поне къщата им беше хубава и топла.Драко още спеше,но Хърмаяни беше будна, за това стана и запали огън в камината.тя се почуди какво може да си направят за закуска и се сети за провизиите.Там имаше малко храна и опсание как да си сготвят когато свършиСлед известно време и няколко неуспешни опита, хърмаяни най-сетне седна на масата със своета закуска и се нахрани.
След един час драко най-сетне се появи в кухнята, където хърмаяни довършваше закуската си.Момичето му каза:
- Поспаланко-измъмори под нос тя, а след това се обади по високо-станала съм от един час. Приготвих и закуска.
- Добре.-отговори също така студено Малфой.Докато малфой се хранеше, цареше гробно мълчание. Накрая хърмаяни не издържа и каза:
- Времето е ужасно хич не ми се иска да изляза навън.След закуската, малфой се повъртя из къщата, явно умирайки от скука, след това се облече и излезе.Любопитна да разбере накъде се е запътила "половинката и", хърмаяни също се облече и го последва навън.Той заобиколи къщата и тръгна на горе към билото на не много високата планина където имаше няколко човека с маски.Разбирайки, че нещо не е наред, хърмаяни побърза да се скрие. Застана обаче достатъчно близо, за да чува разговора им.Един от мъжете се беше надвесил над драко и му говореше строго:

-Драко, ти трябва да унищожиш последния хоркукс!Потър не ти е оставил много работа. Ти си този който трябва да убие черния лорд, разбра ли?! той вече е по петите ви. Знае къде да ви намери и със сигурност ще се опита да ви унижощи!А това не трябва да се случва. Ще ти помогнем, доколкото можем. ще унищожим тази къща и ще се надяваме, че когато дойде да ви търси, той ще се заблуди, че сте мъртви.Поне за известно време.

- Да разбрах сега трябва да ме оставяте.Не е безопастно всички могат да ви видят тук.-подшушна Драко и добави-хайде Чао бягайте!Смъртожадните го послушаха и веднага се магипортираха.Драко тръгна обратно, отново заобикаляйки къщата стъпвайки по следите си в тревата.Зашеметена от видяното, хърмаяни не се сети да се скрие на време и момчето се сблъска с нея.Той се изсмя и каза:
- Подслушваш а?
- Не смятам, че- усмихна се тя.
- Все едно, хайде да се прибираме, студено ми е.-И двамата се запътиха обратно към къщата. в този момент хърмаяни не можеше да познае злодеят от дом слидерин с когото беше свикнала.
- Знаеш ли винаги съм съжалявал когато те обидя.
- Наистина ли?
- Е не точно, но не винаги мисля това, което казвам.
- Сложна задача са ти поставили? смяташ ли, че ще намериш последния хоркукс?
- Нямам никаква представа къде е, но тябва непременно да го намеря! нямам друг избор. а и те споменаха за някакво състезание в хогуортс... това поне ще е забавно, нали?
- Да, така е- хъмаяни помълча малко, а след това внезапно се обади с много твърда нотка в гласа:- искам да ти помогна да намериш хоркукса!Чакай, не ме прекъсвай! волдеморт е враг на всички ни и смятам, че е също така дълг на всички да се борим с него! ще съм ти полезна, наистина! ще видиш!Драко не отговори веднага:
- Добре тогава, отбор сме. ще го търсим заедно.Той отвори вртата на къщата пред момичето. Хърмаяни отново се изненада от внезапната проява на уважение и след като влязоха го попита направо:
- Защо винаги се държиш така гадно в училище?
- Не знам не че искам де.
- Добре разбрах...
Драко почервеня доста и хърмаяни си помисли, че изглежда наистина смешен така. По късно същия следобед драко се приближи до хърмаяни и я попита тихо:
- Ще ми покажеш ли някои магии?- явно се засрами от въпроса си, защото се обърна веднага и се запъти към другата стая. отговорът на хърмаяни го спря на средата на дневната:
- Да разбира се само кажи кой?-момичето се беше ухилило, щастливо, че за първи път може да си говори така приятелски с него.Леко стреснат от въпроса и драко отвърна: - -- Добре, ама хайде утре, че не съм мислил всъщност за конкретни магии
- Разбира се.-пламна Хърмаяни и добави-май е време за лягане
- Да лека нощ- каза Драко, легна и скоро заспа.
* * *
На другата сутрин все още продължаваше да вали. драко този път се събуди пръв и веднага побутна момичето до себе си. хърмаяни се надигна бясна, че са я събудили толкова рано
- Ще си платиш Малфой.
- Ооо да сигурно дългозъба мъгълка като теб ще успее да ми направи нещо.
Тя мислеше как да накара малфой си плати за това ранно събуждане.В момента тя не осъзнаваше че се държеше като малко дете;не я интересусуваше нищо друго:
- Петрификус топалос!-извика тя и както винаги Малфой се вкочени.хърмаяни малко се уплаши и отмени магията но Драко още имаше сили за бой.Той едва си вдигна пръчката да каже заклинание но Хърмаяни извика:Силенцио!-и той млъкна.Сега боя беше свършил окончателно защото малфой не можеше да говори.Доволна от победата си, хърмаяни се върна в леглото
Събуди се отново към обяд.Разходи се из къщата търсейки малфой, той обаче отново беше изчезнал.хърмаяни се подвуоми, но все пак излезе навън въпреки проливния дъжд. Драко не се виждаше никъде. Къде по дяволите се губеше?!Изведнъж момичето усети, че някой я хваща за раменете и я поваля на земята мокра и още по ядосана тя изкрещя
- МАЛФОЙ!-Но това не беше Малфой а беше...Хари...
- Аз съм хърмаяни- хари. спокойно!Просто се пошегувах!
- Добре- каза тя и се остави Хари да я издърпа.Двамата влязоха в къщата и след като се поизсушиха, седнаха на масата с по чаша какао и започнаха да се разпитват за ваканцията
- Хари как си прекарваш лятото? Как си?
- Ми добре съм седни да ти обясня.
- Живея с Чо в една къща.там е много хубаво но за малко съм тука.Иначе съм добре.Много ми е хубаво и много се забавляваме с Чо.Радвам се че получих хубава ваканция поне веднъж.А твоята ваканция как е?Хърмаяни разказа на хари за всичко: за странните изблици на доброта у малфой, за караниците им, дори за сутрешния дуел. бърбореше ужасно бързо, а накрая успя дори да се оплаче от времето.
- Е да не ти е много хубаво.Сега обаче трябва да вървя Чо ме чака.
- Чао хари-каза хърмаяни тъжна, че отново ще се раздели с най-добрия си приятел. изпрати го до вратата, където двамата се прегърнаха за довиждане и момчето се магипотира. почти в същия момент се появи и драко. Двамата се запътиха да си лягат. Преди да изгасят светлините, драко каза:
- Искам да ти се извиня за сутринта....
- Няма нищо мина ми.
* * *
На ддругият ден времето не се беше променило.Драко беше буден и момичето повдигна въпроса за хоркуксите:
- Та как ще изглежда хоркукса който ще търсим ?
- Ми никой незнае.виж дадоха ми някакъв лист и трябва от тези букви да получа дума и такъв ще е хоркукса.Ето ти листа ако можеш.На него пише една загатка.
Магия със С.
Едно от забранените проклятия.
Още едно от забранените проклятия.
Втората буква на заклинание за отключване.
Последната буква от думата СКАЛА
Тя реши само някой но другитя бяха голяма загатка.
* * *
Тя прекара деня си в търсене на думата, криеща загадката за хоркукса, но безуспешнo.Накрая съня я надви и тя се видя принудена, да остави загадката за следващия ден.

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят

Нападението на смъртожадните и дългото пътуване
На другата сутрин Хърмаяни се събуди от лъч светлина насочен в очите и.тя скочи огледа се и видя че драко още спеше и леко похъркваше. излезе навън и за пръв видя красотата на това място.Дъждът най-сетне беше престанал и хърмани успя да оцени колко красиво е мястото, където ги бяха пратили. Мястото беше превъзходно.Лекият бриз полъхваше в косите и. Тя се наслаждаваше на хубавата изпълнена с чист въздух сутрин. Изведнъж зад нея вратата се отвори и се показа Драко-беше много смешен без „Брилянтин" който често слагаше на косата си. Той също огледа мястото и каза с възхищение:
- Много е хубаво...
- Да така е...
- Знаеш ли колко се ядосвам заради магията която ми направи?
- Не, незнам-изхили се Хърмаяни и побягна по склона.Драко е последва и в тази детска игра .Хърмаяни за пръв път си помисли,че Драко е приятен...
* * *
След приятният дообед следваше нещо много странно.Драко легна да спи а Хърмаяни си помисли че би изглеждала страхотно ако косата и се приглади малко защото не обичаше да и е много бухнала.Помисли си го и изведнъж се видя в огледалото такава каквато искаше да бъде на външен вид.Стресна се изопна отново лице и косата и стана руса дълга и къдрава.Ето какво тя откри-беше метаморфмаг.Тя много се зарадва от това и си направи косата както преди само че не толкова къдрава.Mалфой се събуди, изненадващо възвърнал гадното си държание:
-Грейнджър излизам за малко...
-Добре-отговори му студено момичето.
Oтркила току що новите си невероятни възможности, хърмаяни измисли начин да си върне на драко, за сутринта. Tой все още не знаеше за новите и възможности и тя реши, че те ще са новото и оръжие. Преобрази се, като направи косата си къса, а очите черни. така той никога нямаше да я познае, а и изглеждаше доста страшна...
След малко Драко се върна. тя изкочи и извика-БАУУУУУУУУУУУУУ!-от което той подскочи и каза:
- Какво какво каде си какво стана-извика той с нотки на страх в гласа.
- Бъзльо-каза тя направи измъченото изражение и си възвърна предишния нормален вид.
- Ти ли си?-възкликна все още не вярващ драко.
- Аз съм Метаморфмаг-каза тя щасливо.Изведнъж някъде зад тях се чуха три-четери разрушителни проклятия и къщата им рухна със силен трясък.Двамата се втурнаха да бягат, мислейки, че черния лорд ги преслдва.Те погледнаха нагоре и видяха знака на смъртожадните-вече всичко беше ясно-преследваха ги...Хърмаяни тръгна да тича надолу бързо заедно с Драко-те се препъваха пак ставаха и тичаха в паника-усещайки че бяха лесна плячка.Беше ужасно шумно отвсякаде ги заградиха.Смъртожадните бяха вдигнали пръчки, готови да обстрелят учениците с проклятия, но забелязаха, че пред тях стои драко малфой и свалиха пръчките
- Добре теб те оставяме но мадамата тя е...-В същият момент тя изопна лице и на нейно място се появи Панси Паркинсън-Панси...-съжалявам за недоразумението продължавайте натам деца.-казаха те и се магипортираха на друго място.Хърмаяни веднага стана себе си и Драко ошашавено каза:
- Как го направи този номер?
- Нали казах аз съм метаморфмаг...
- А да... е браво.... иначе щяха да ни.... да те убият-все още беше ошашавен Малфой
- Сега нямаме дом нямаме нищо.Само мантии и магически пръчки-каза възутена
Хърмаяни-Драко това беше капан...
- Да найстина-каза той-Гадняри
- Да найстина-каза ядосана Хърмаяни.
- Да ама сега какво ще правим?Нямаме каде да спим нямаме храна нямаме нищо....
- Все ще измислим нещо.Поне имаме учебници мойте и твойте са в чантата ми.
- А какво още имаш в чантата?
- Ми само вълшебна пръчка одеало и учебниците ни...Най-важното...
-Браво сега как ще спим и къде?Какво изобщо ще правим?!-говореше малфой все по паникьосано.
- Спокойно виж сега ще си направим нещо като палатка и отвътре ще я разширя...Ето така-Мегагафус!-извика тя и се появи палатка.Те пролазиха вътре .беше празно.
- Е за сега може да живеем тук...
- Да бе.
-Млъкни Малфой нали поне остава един месец до училище...
* * *
На другата сутрин се събудиха едновременно след което станаха и излязоха навън за да се насладят на сутринтта но се оказа че вали и гърми.Драко се ядоса и се сопна:
- Супер няма що!
- Спокойно но трябва да се придвижим до най-близзкото наслено място каза тя изправяйки се.
-Какво под дъжда?-каза той след което двамата излязоха навън...Те слязоха по склона. беше мокро и неприятно, но нямаха избор.Изведнъж покрай тях профуча нещо спря се треперейки .Беше:
- Метлата „Свткавица"-извика драко-точно като на Потър!Супер!хайде яхвай явно с това трябва да се придвижим донякаде...
- Хей има бележка виж:

Уважаеми Госпожице Греинджър
Тези метли са за вас защото разбрахме за проишествието което е станало.Отдолу има карта на района в който се намирате, за да можете да се орентирате до Хогуортс.Ако от днес започнете да пътувате ще стигнете един ден по рано от пристигането на другите ученици.Желаем Ви успех.
Проф. М. Макгонагъл

- Видя ли ще летим.Хайде качвай се лесно е.
- Добре сега-каза с треперещ глас Хърмаяни.Скочи от горе и започна да се издига. бързо осъзна, че летенето не е от нещата, които и се удават.-не беше лесно-вътреше се изоставаше но си мислеше че е приятно.От отдавна не се беше замисляла какво е да играеш в куидича и сега видя че е много много интересно и забавно.
Не спря давали през целия ден, а те бяха принудени да продължават напред, нямаха време за губене.Станаха вир вода.защото не можеха да летят и ноща те кацнаха на едно дърво и Хърмаяни с свояте магия-Мегагафус-направи пак палатка на дървото.Слязоха от метлите си и ги вкараха вътре след което влязоха и самите те.Беше им много студено за това Хърмаяни извади одеалата.легнаха и скоро заспаха , уморени от дългото пътуване...
* * *
Вече бяха минали две седмици и оставаха още две пълни само с летене.Хърмаяни и Драко вече се бяха сприятелили въпреки че пак се караха много.те бяха далеч по нещастни от Хари и Чо който се забавляваха до припадък в замъка който им се беше паднал.За миг на Хърмаяни и се прииска да е с тях но силната гръмотевици я извади от мислите и.Те станаха и литнаха отново.
Беше много уморително само да летиш но се справяха горе-долу добре.
* * *
Минаха още две седмици и се оказа че Хърмаяни и Драко ще пристигнат навреме в Хогуортс а не е един ден по рано.Те вече летяха над езерото.За това мечтаеше Хърмаяни.Кацнаха на студената трева и влязоха в Хогуортс.Там имаше голяма тълпа от ученици и те само се сляха с нея...

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят

Новината за изпитанията
Тълпата влезе в голямата зала и Хърмаяни се запъти към масата на Грифиндорци но Драко не я последва а седна на масата на Слидерин.В Голямата зала както винаги беше уютно топло и красиво.Небето беше с голями и тъмни облаци но всички бяха много весели.Хърмаяни се беше замечтала и много се уплаши когато някой се тръшна на пейката до нея.Погледна на страни и видя познатото лице на Хари.Той и се усмихна на бързо и попита.
- Как ти беше лятото?По моя преценка май не много добре а?-намигна той а Хърмаяни се сопна.
- Да но това не е смешно.Някой път и Драко е по- добър от теб,Хари.
- Така ли?-сопна се и той.-тогава си върви при Драко.Мен ме остави.
- Не Хари не исках да го кажа-каза нацупено Хърмаяни,но в същият момент беше прекъсната от идването на Рон.
- Защо така се бавиш?Каде беше?
- Ми...Да се поразходя насам натам...
- Рон не умеш да лъжеш.-сряза го Хърмаяни.
- Добре де.Бях до Забранената гора защото Хагрид ме повика.И там в гората са се заселили смъртожадни.Видях ги.Много са странни.Те тръгнаха по мойта посока и аз се покатерих на едно дърво и така не ме видяха.После слязох и отидох на мястото където бяха преди да тръгнат.Там имаше някакъв лист.Аз го взех и се върнах от гората и за малко да ме видят но не успяха.След това се прибрах при Хагрид само малко да се стопля след което тръгнах към вас.Всичко това стана за десет минути.Ето го листа-всичко това Рон го каза много бързо.Хари понечи да вземе листа но Хърмаяни го грабна първа и го погледна.На него имаше нещо като път през Забранената Гора.Тя се вгледа по внимателно и видя някакви много дребни букви.Загледа се по отблизо,но пак не успя да ги прочете.Обърна листа и видя нещо което я стъписа много.Там пишеше следното:
Драко това на другата страна на листа е пътя за хоркукса а това написаното с малките букви е самият хоркукс.Както знаеш ти трябва да го намериш но това трябва да е скоро и без никой да подозира нищо.Черният лорд увеличи мерките за запазване на хоркукса което ще направи по-трудно и намирането но ние като смъртожадни знаем точното местоположение на хоркукса.За намирането трябва да жертваш себе си.Ние незнаем как да направим така че да не е нужно да се жертваш.Ти трябва да го намериш към края на срока а ако тогава не е пълнолуние ще го изчакаш да се появи.Ние сега сме в забранената гора но утре заминаваме при Черният лорд.И запомни:Не трябва да оставаш открит от който и да е.Това за сега а ние ще си кореспондираме с теб.
От:
Смъртожадните
До:
Драко Малфой


Хърмаяни гледа листа още дълго.Как така смъртожадните ще си коренспондират с Драко без Волдемор да подозира?Как така не са хванати?Дали беше просто капан?В главата и се въртяха тези въпроси но гласът на Рон я извади от мислите и.
- Какво стана Хърмаяни?
- Не те касае това.-озъби се тя.
- Дай да го видя Хърмаяни!
- Не не може.Това е нещо тайно.-развика се Хърмаяни но Хари ги прекъсна.
- Хърмаяни държиш се като Малфой!Станала си точно като него!
- Точно така!Хърмаяни дай го!-извика и Рон след което на Хърмаяни и кипна ,прибра го в джоба си след което веднага отиде при Драко.Той вдигна изненадано поглед и каза на висок глас:
- Греинджър отиди си на масата не се мъкни след мен.
- Какво ти се е случило?-попита очудено тя и се сети-Той не искаше да общува с нея пред другите.тя добави-А сетих се.Чао.-след което се врътна и пак отиде при Хари и Рон но те бяха отишли към кулата на грифиндор.Тя се огледа да не би да са някаде другаде но след като не ги видя и тя се запъти към кулата.Точно преди да излезе от Голямата зала Проф. Макгонъгъл се изправи и каза:
- Тази година ще има състезания които ще се провеждат по опеределено време на сроковете.Те ще са трудни и ще са за подготовка за истинският живот.А сега моля ви отивайте към вашите кули.Хърмаяни чу речта и отново тръгна към кулата на Грифиндорци.Чудеше се защо всички и се сърдеха?Миналите години беше толкова хубаво...Тя се сепна и тъкмо на време прескочи дупката на портрета.На любимите и места пред камината се бяха настанили Хари и Рон.Те тихо си говореха но веднага млъкнаха когато тя влезе в стаята.Момичето се двоумеше.Дали да седне до тях и да се държи все едно нищо не се е случило или да отиде да си ляга без да им обръща внимание?Определено първото.Тя понечи да седне но Хари я прекъсна:
- Това не е кула за Слидеринци.Моля напуснете кулата на момента Малфой.-каза строго Хари.Рон се подвоуми и накрая каза:
- Хари това не е Малфой а направо Волдемор.-Хърмаяни ги погледна тъжно и каза почети плачейки:
- Защо се държите така?Нали сме приятели?
- Приятели които имат тайни едни от други.Много интересно какви приятели?-каза подигравателно Хари след което Хърмаяни избухна в сълзи и веднага отиде в момичешката спалня.Тя сълго се чудеше дали беше правилно да жертва приятелството си с Хари и Рон за това на Драко?Кое ли е по истинско?И веднага знаеше отговора.Приятелството на Хари и Рон след което слезе към тях и каза:
- Извинявайте.Ето какво пише на листа:
Драко това на другата страна на листа е пътя за хоркукса а това написаното с малките букви е самият хоркукс.Както знаеш ти трябва да го намериш но това трябва да е скоро и без никой да подозира нищо.Черният лорд увеличи мерките за запазване на хоркукса което ще направи по-трудно и намирането но ние като смъртожадни знаем точното местоположение на хоркукса.За намирането трябва да жертваш себе си.Ние незнаем как да направим така че да не е нужно да се жертваш.Ти трябва да го намериш към края на срока а ако тогава не е пълнолуние ще го изчакаш да се появи.Ние сега сме в забранената гора но утре заминаваме при Черният лорд.И запомни:Не трябва да оставаш открит от който и да е.Това за сега а ние ще си кореспондираме с теб.
Смъртожадните

Тя прочете това много тихо и показа маршрута за хоркукса след което Рон се усмихна в недоумение а Хари възкликна:
- Как така той ще го обезвреди той?!Това е моя задача!И аз ще го направя!
- Хари успокой се.не виждаш ли какво пише там?!Трябва да се жертваш!А това Малфой ще го направи,а не ти!Защото по-добре той да се жертва от колкото ти!-каза Рон който най сетне проговори.
- Да точно така Хари.И аз ще му помогна.Знаем за хоркукса още през ваканцията.Те му съобщиха че трябва да го намери.Сега откриха каде е!Това е!А ти Хари само се чудиш с какво да се занимаваш.-поне така мисля де-отговори уплашено момичето.-Остави го на него.Аз разчитам на това Хари.Найстина...
- Добре няма нищо да пипам.Вие ще го направите-съгласи се особено бързо Хари след което добави-аз ще ходя да лягам.-утре ни чакат доста трудни задачи.-каза той и стана от мекото кресло до припукващият огън.Рон го последва а Хърмаяни остана замислена гледайки в огъня.След няколко минути се осети и тръгна и тя към спалните помещения.Мъчеше мисълта че Хари ще тръгне да търси хоркукса но тя незнаеше какво ще стане на другият ден...Нещо което ще изясни всичко...

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят

Новото момиче
На другата сутрин Хърмаяни се събуди много рано след което веднага се облече и отиде да закусва.Влезе в Голямата зала и там както винаги беше хубаво и уютно.Нямаше много хора ако не се броят учителите който както винаги бяха на закуска рано.Момичето седна на масата на Грифиндорци и се замисли-Дали да казва на Драко за бележката или тя сама да онищожи хоркукса за да го предпази?Или да му каже и да остави всичко за него.Изведнъж тежките врати на Голямата зала се отвортиха и вътре влезе едно момиче-то беше с дълга черна коса,зелени очи и весела усмивка.Тя огледа красивата зала и почна да минава между масите на домовете право за масата на учителите.Професор Макгонъгъл я зърна усмихна се и и прошепна нещо на ухо.Момичето се усмихна пак и седна на масата на Грифиндорци до Хърмаяни.Тя погледна новото момиче учудено след което се приближи до нея и попита:
- Какво става?Коя си ти?Защо си тук?-новото момиче я погледна и започна да казва:
- Аз съм...-но професор Макгонъгъл я прекъсна и съобщи.
- Това е новото момиче което ще бъде тази година с нас в Хогуортс.казва се Хера Крофт и ще бъде в Грифиндор.надявам се да я приемете добре и да се почувства като у дома си.Имам още една новина.Новият директор ще е професор Снейп.Моля аплорирайте го.-Хъмаяни погледна така все едно са я ударили с тухла по главата но се съвзе бързо от тази подтискаща новина и веднага каза на момичето до себе си:
- Сега ще ти кажа няколко неща който трябва да знаеш.Новият директор-Професор Снейп е много зъл и винаги е мразел другите домове.По-добре не изпадай в спор с него.Професор Макгонъгъл е строга но много примерна и добра учителка.Професор Спраут ни води по билкология и винаги ти трябват предпазни ръкавици за тези часове.Понеже сега нямам време да ти обяснявам за другите учителки ако искаш да знаеш нещо просто кажи.Аз съм на помощ.-усмихна се Хърмаяни и продължи с храната си.Хера изучаваше масата на учителите много подробно и не обърна никакво внимание на Хърмаяни.
След няколко часа залата вече беше пълна и се наложи професор Макгонъгъл отново да съобщи за Хера.Хърмаяни се чудеше дали това момиче може да и помогне в откриването на хоркукса защото тя изглеждаше силна и смела но вместо това попита момичето:
- Каква ти е програмата,Хера?-Момичето се сепна и отговори отнесено
- Ето ти я...Мисля че е същата като твойта...Поне така каза професор Макгонъгъл.Хърмаяни грабна програмата и я погледна.найстина беше същата като нейната.Хера беше решила вече да тръгва за първият си час-Отвари.Вече чу доста неща за преподавалтеля по отвари и какато го описваха изобо не и харесваше.Стана от пейката и се запъти към класната стая,но чак сега си даде сметка че не знае къде е.Видя едно момче което беше с руса коса и зелени очи и веднага го попита:
- Извинявай но къде е класната стая по отвари?
- То е подземие.Ако искаш аз ще те завда до там.Впрочем как се казваш?
- Аз съм Хера.Новото момиче.А ти си...
- Драко Малфой.
- Да И баща ти е Луциус Малфой.Чувала съм за него.Велик магьосник.
- Да така е.
- Ми хайде да тръгваме към класната стая-каза Хера и добави-радвам се че се запознахме...-но в селдващият момент беше издърпана настрани от Хърмаяни и преди да се усети беше отведена по-далече от Драко и чак тогава Хърмаяни спря и каза:
- Как така ще говориш с Слидеринец?!Той ни е враг!С всички Слидеринцжи е така!Недей да говориш с него!Найстина имаш много да учиш.С другите домове говори но не и с Слидеринци.
- Но Драко е добър човек.Още повече ти не можеш да ми казваш какво да правя-сопна се Хера и продължи наперено към Драко който я беше причакал в един коридор.Хърмаяни погледнас отчаяно към нея и си помисли,че по-добре би било да е в Слидерин.
Хера говори с Драко през целият път за пшодземието след което влезе в него.Там беше много зловещо и студено.Всичко беше от камък.Като стъпеше на пода отекваше ехо.Хера помисли весело че това е много подходящва стая за такъв предмет след което се настани на първият чин и Драко седна до нея.Врата пак се отвори скърцайки зловещо и в стаята се изсипа другата част от класа.те се наместиха на чиновете и зачакаха в гробовно мълчание.След малко влезе и Професор Снейп.Тя се загледа в учителят.Той имашер дълга мазна коса която се спускаше покрай лицето му оето беше с леко жълтеникава кожа и много студени очи които излъчваха омраза и пренебрежение.Той каза с съскащ глас:
- Тишина!Днес ще правим хамелльонизираща магия.Когато я преглътнеш ставаш като хамелеон и придобиваш неговите качества.Съставките са в шкафа-замахна с ръка той и шкафа се отвори а как да приготвите отварата на дуската-замахна още веднъж той и се появи рецептата зяа отварата на дъската.-Започвайте работа-нареди той и седна на стола си след което впи поглед в Хера.Тя започна да чете съставките и начина нас приготвяне но се расея и обърка отварата.Тя трябваше да бъде зелена а нейната беше черна.Професор Снейп забеляза това и се приближи до нея.Тя не се оплаши от това а напротив-развесели се.Професорът каза бавно:
- Какво стана Хера?
- Забравих стрит на прах рог от еднорог.-отговори бавно и студено момичето.
- Да което означава че отварата не става за нищо.
- Кой е казал?
- Не ми говори така госпожице Крофт.
- Трансфо-извика хера магиятатя и отварата стана същата каквато Снйеп я искаше.
- Забележително.Свободна си.-каза той все така студено той след което си седна отново на стола.Хера погледна учудено но бързо си прибра уъчебника и котела в чантата и излезе от зловещото подземие.Следващият и час беше по Защита срещу черните изкуства и за това тя се подготви зая него.Изчака пред подземието и веднагса щом драко излезе от подземието го заговори:
- И теб теб те освободиха нали?
- Да.исках да те поздравя.Добра магийка направи там.
- Благодаря ти Драко-изчерви се момичето и му каза довиждане защото той имаше друг час,но преди това попита къде е кабинета по защита срещъ Черните искуства и той и каза местоположението.Хера се запъти към кабинета очаквайи часа с нетърпение но изведнъж прозвуча гласът на професор Макгонъгъл която съобщи:
- Замъка е нападнат от смъртожадни за това моля всички ученици да се приберат в общите стаи.-Хера веднага затича в обратна посока към общата стая,каза паролата(Смели)след което влезе вътре но там вече имаше някой...

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят

Битката между смъртожадните и Хера
Хера се огледа учудено и видя, че е много разхвърляно:всички листа,боклучета,пера и всичо което е в стаята беше прегледано и обърнато.Там имаше един смъртожаден, който се беше надвесил над някакъв лист, но вeднага вдигна поглед и огледа момичето от главата до петите след което свали маската си.Хера с ужас видя под масаката да се показва лицето не на някой друг,а на Белатрикс Лестрандж. Беше със закръглено лице и дълга бляскава коса.Имаше хубави черни очи и бяло лице.Тя се изсмя подигравателно след което се облегна на един фотьоил и каза с нейния превзет лигав глас:
- Оооо Хера.Чувала съм за теб не от някой друг а от Луциус Малфой.Изглежа си умно момиче.Но да видим колко умно.Хера,Хера...Искаш ли един дуел?-попита Белатрикс с нормалният си глас.Хера погледна с малко уплашено изражение, но беше решила да се отбранява.Прецени възможностите си.И в двата случая щяха да я убият но по добре да умре като герой а не стояща безучастно.
- Хайде щом искаш!
- Добре-каза Бела захилено, но не направи нищо.
- Ооо,Бела разбирам!Явно не ти стиска-извика заканително тя ,но в същия момент Бела завъртя пръчката си странно и отпрати към нея заклинание.Хера не успя да го отблъсне за това усети много силен удар и се намери на пода.Бела я беше повалила,но момичето нямаше намерение да се отказва лесно, за това се изправи и продължи дуела.Бела отново размаха пръчката си и извика силно:
- Авада кедавра!-след което от пръчката и бликна зелена светлина, но Хера беше подготвена и се скри зад някакъв преобърнат фотьоил.Смъртожадната се приближи към нея.Хера стана и извика:
- ВЦЕПЕНИ СЕ!-но Белатрикс веднага отблъсна магията към Хера която успя да избяга от струята светлина, което помогна на Белатрикс да се подготви за следващото проклятие.
- СИЛЕНЦИО-кресна момичето след което смъртожадната не можеше да каже и дума, но направи много странно и рязко движение с магическата си пръчка и изведнъж се появи някакво животно което както изглеждаше беше смеска от малък дракон и раконог огнемет.Бела се усмихна сияйно и каза:
- Хера,скъпа,това е Рогнешко.Ужасяващо създание от което ти не можеш да избягаш-ухили се още повече тя и добави-кажи здравей на смъртта,Хера!Момичето погледна страшното животно с много решителен вид,но изведнъж то започна да изпуска огнени струи към грифиндорката.Хера избегна първата струя, но втората подпали манията и и тя беше принудена да си изгаси огъня.Третата струя я сашемети и Хера падна в безсъзнание на пода.Смъртожадната махна странното чудовище и се приближи до момичето.Хера виждаше само смътни сенки, но нямаше сили да се съпротивлява изобщо, за това остана седнала облегната на някакъв фотьоил.Белатрикс вдигна пръчката си, но в същото време вратата до нея се отвори и се чу силен глас, който извика:
- БЕЛАТРИКС!ЩЕ СИ ПЛАТИШ ЗА ТОВА!-Смъртожадната подскочи като ужилена и се обърна бързо.Хера също погледна(колкото можеше)натам.На входа на общата стая стоеше Драко Малфой.Той погледна на бързо към Хера след което отправи поглед към Белатрикс и каза възможно най-студено:
- Защо нахлуваш така?За какво нападаш момичето?
- Ооо Драко.Черният лорд ме прати за нещо.Подозирал, че някакви смъртожадни са срещу него.И искал да проверя на кой са дали плана за унищожението му.Но това момиче тук ми попречи.И направихме малък дуел.
- Малък?!Белатрикс как така ще нахлуваш в Хогуортс?!Никой няма план за унищожение.Аз лично съм преровил общите стаи.А сега си върви.-каза провлачено той след което Бела излезе забързано от общата стая,но преди това наметна някаква мантия невидимка.Драко се огледа след което издърпа Хера, за да стане.Огледа се отново и ахна.Цялата стая беше преобразена на нещо като кочина.Всичко беше наопаки.Той вдигна магическата си пръчка и така всички неща станаха както преди:фотьоилите бяха на мястото си и всички боклучета бяха изчезнали.Грифниндорката проговори първа:
- Благодаря ти Драко!Ти спаси живота ми!
- Ооо.Няма защо-изчерви се Драко малко след което седна и почна да обяснява на Хера какво точно се е случило, за да не тъне в неведение.
- Чух че смъртожадни са влязли в Хогуортс и се сетих, че сигурно ще искат да унищожат Потър и за това се запътих към кулата на Грифиндор.Отвътре чух писъци и казах на Дебелата дама ,за това и тя ме пусна.Влязох и ви намерих.
- Да,но за какво говори Бела?Кой какво иска да унищожи?
- Сега ще кажа.Едни смъртожадни искат да унищожим Черният лорд, за да се завърнат при семействата им.И ние ще го унищожим.Но смъртожадните незнаят къде е точно хоркукса...-каза той, но беше прекъснат от внезапното влизане на Хърмаяни която много се очуди и Драко и обясни наново всичко.След това Хърмаяни седна и каза тежко:
- Знаем къде е хоркукса.Ето-подаде му тя писмото от смъртожадните.Драко го прочете и погледна много очудено след което каза:
- Веднага трябва да отидем при професор Макгонъгъл!
- Точно така-извика Хърмаяни и добави.-хайде Хера.Двете грифиндорки и слидеринеца се запътиха към кабинета на професор Макгонъгъл.По пътя те почти не говориха и така пристигнаха мълчаливо при професорката.Хърмяни бързо изрече:
- Професор Макгонъгъл,Хера беше нападната от Белатрикс Лестрандж в кулата на грифиндорци.И двете са се сражавали след което Драко е спасил Хера.Има и още нещо.През лятото се появиха смъртожадни и казаха, че искат да униджожим последният хоркукс даже ни дадоха път.И това трябва да го направим.А Бела е надушила нещо и е дошла.Това е -професр Макгонъгъл, затули уста с ръцете си,но нямаше време да каже каквото и да било,защото в кабинета нахлу Белатрикс Лестрандж.Тя ги видя и изписка:
- Ахаа!Ето ви!Чух всичко!Сега ще ви убия !-професор Макгонъгъл изпадна в паника и им хвърли някакъв ботуш и изрече много бързо:
- Това е летекод.Незнам къде води, но го вземете и се спасете!-Хера,Хърмаяни и Драко хванаха летекода и след познатото теглене зад пъпа полетяха.Последното нещо което Хера видя беше как Макгонъгъл вади пръчката си.Изведнъж тя усети твърда земя под краката си и се огледа бързо.Тук имаше много дървета и трева.Те разбраха че са извън магьосническият свят и ги очаква дълго пътешествие тъй като летекода падна на земята и внезапно изчезна...

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят

Новото място
Те се огледаха и видяха че са в пустинна област, където няма живот.Драко простена отчаяно:
- Защо взех летекода?Искам в Хогуортс-след което коленичи на сухата земя и се заогледа за летекода който беше изчезнал.Хърмаяни се захили поради странното държание на Драко,а на Хера и кипна и го издърпа от земята,след което му викна в лицето:
- ПРЕСТАНИ!Държиж се като бебе!Ще вървим и това е!
- Какво?!Вие наред ли сте?!Аз ще стоя и ще чакам някой да ме вземе!.-Хера се врътна и продължи пътят напред а Хърмаяни остана с Драко и се провикна:
- Ти огледай насам-натам.Аз ще стоя тук с Драко!
- Добре!Благодаря за подкрепата-извика хера и ядосано се запъти нанякъде.Тя вървеше през високи треви,храсти и дори се промъкваше през боровете.Вървеше напред смело без да се обръща нито да гледа назад.Това беше точно като пустиня.Хера видя нещо много високо като издигната земя и се качи на него.Огледа се надалече и с ужас разбра че наоколо няма нищо живо и никакви признаци че изобщо ще има живот тука дори след петстотин години.Наистина бяха в капан и нямаше какво да правят освен да умрат от глад и студ,но преди да се е замислила дори какво ще прави за да оцелее земята на която беше стъпила почна да се свлича надолу заедно с земята около нея.Хера не се разпищя както повечето магьосници биха направили а скочи от свличащата се почва и отскочи на друга която веднага почна да пада надолу.Момичето изпищя уплашено след което извади магическата си пръчка и я насочи към себе си след което изрече:Мориалис-магия която я хвърля настрани и след секунда се намери на твърда и стабилна почва.Хера се изправи потърквайки ръката си и погледна надолу видя че по ръцете и краката има кръв.Това беше найстина жестока магия но в този момент много помогна на грифиндорката.Чак сега тя се сети да види какво е останало от почвата която се срина.Погледна на пред и видя че е станало нещо като свлачище-дървета,земя,трева всичко беше пропаднало.Тя много се отчая защото това значеше че ако пътят беше от другата страна тя нямаше как да отиде натам поради голямото свличане на почва.Тя стъпи по-напред и се спъна в нещо метално.Погледна го и видя че това са релси за влак.Момичето на момента се досети къде се намира и в отчаяние отиде да каже на Драко и Хърмаяни за това.
* * *
Обратният път и беше доста по-труден защото беше в много окаян вид и самото настроение не можеше да се мери с никое друго.
След няколко минути стигна при Хърмаяни и Драко.Хърмаяни я видя след което изпищя и се дръпна назад.Драко попита уплашено.
- Какво е станало по дяволите?!
- Отидох напред.Там имаше някаква визока земя и аз се качих на нея и се огледах наоколо.Всичко е като в пустиня!Но има още.Веднага след това земята почна да се свлича.Аз скочих на друго място и там поччна да пада всичко.След това си направих магията Мориалис.Тя е магия която те отхвърля настрани.Тя ме отхвърли на безопасно място.Паднах гадно и се нараних и след като погледнах какво е станало осъзнах че това е било място където е имало влак.Това е пътят до хогуортс.Но природата се е променила.И всичко се е променило.Сигурна съм в теорията си-добави тя след като видя вдигнатите вежди на Драко.Хърмаяни едва се овладя да не припадне но преди Хера да и каже нещо земята почна да се разцепва.Тя и Драко тръгнаха да бягт а земята след тях се цепеше.Изведнъж Хера се спъна и се нарани на някакъв трън което и прпречи да се изправи,но тъкмо процепа стигна до нея и земетресението спря.Всичко това беше като в сън и никой от тях тримата не искаше да повчрва че това е реалност.Хера се опомни първа и изрече бързо:
- Вижте сега.Понеже знам че от там където дойде свлачището идва пътят трябва да отидем назад.С магията Мориалис.Тя ще ни отхвърли много назад и ще отидем на перона.Така ще отседнем някъде и ще намерим начин да се върнем в Хогуортс!
- Хера найстина имаш бърз ум.Без теб нямаше как да се оправим-изрече Драко и добави-Хера хайде да тръгваме.Найстина плана ти е гениален!Благодаря ти!-извика още веднъж Драко,но Хърмаяни се намеси:
- Според мен плана е тъп.Аз си оставам тук.
- Добре-каза весело Хера и насочи магическата пръчка срещу себе си и изрече:
- Мориалис!-Драко в същото време каза стъщото както и Хърмаяни която явно беше размислила.Понеже трябваше да летят по дълго за да стигнат другият край те се завъртяха шеметно и след няколко секунди се намериха на отсрещното място...

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят

Пътуването и нападението
Хера се изправи с мъка. Да направи магията отново се оказа доста трудно. Драко не помръдваше. Единствена Хърмаяни се чувстваше добре. Тя скочи бързо и заедно с другото момиче успяха да изтеглят Драко. Той потърка яростно главата си и каза с дрезгав и немощен глас:
- По дяволите, главата ужасно ме боли!
- Хайде изправи се.Не се прави на бебе!-каза строго Хера и въпреки че самата тя едва седеше на краката си, му помогна да стане. Чак сега те се огледаха и разбраха къде са. хера с разочарование установи, че нищо наоколо не дава знак, че скоро ще пристигнат на перона.
Изведнъж пред тях пак се появи голяма надигната земя.Хера бързо каза:
- Този път няма аз да се качвам.Освен това предполагам че това е нещо като място от което да гледаме насам-натам.Но земята се свлича.Незнам кой ще се покатери този път.
- Аз-каза Драко запъхтян и се покатери на склона преди момичетата да успеят да го спрат. Както двете момичета предполагаха, земята започна да се свлича надолу. Драко се оказа неподготвен, затова Хера насочи магическата си пръчка към него и извика рязко:
- Мориалис-запъхтяният Драко веднага се озова до тях. От устата му се изля поток от думи:
- Успях да огледам. Не сме толкова далече, колкото си мислехме. Просто трябва да вървим на изток. Ето на там!- и момчето хукна по посоката, която беше посочило. Гласът на Хера зад гърба му, обаче, го накара да спре почти веднага:
- Пътят не е на там, Драко.-каза момичето спокойно-Релсите отиват на север-посочи тя и се затича напред...
* * *
Спряха едва след няколко часа. Бяха уморени, потни и мръсни, но все пак бяха изминали доста голяма част от пътя. Хера седна задъхано на един камък и впи омърлушен поглед напред. За нейна голяма изненада и радост, перонът вече се виждаше. Хърмаяни, която също беше забелязала перона, извика развълнувано:
- Страхотно!Ето го!Да вървим!
- Спокойно Хърмаяни-спря я Хера-знам аз също се радвам ,но не бързай толкова. Не знаем какво ни очаква там. Дори не сме решили още, дали ще се върнем в Хогуортс. Може би смъртожадните вече са го превзели, а това би било ужасно...
- Не унивай,Хера. Все още нищо не знаем. -извика Драко с надежда в гласа. За момент Хърмаяни разпозна прекрасния човек, с когото беше прекарала лятото. В такива моменти тя напълно забравяше надменния и досаден Драко. Двамата със слидеринеца закрачиха към перона. Хера ги последва с мъка. Всички тези пътувания и магии я бяха изтощили. Тя успя да направи едва няколко крачки, след което припадна. Драко чу, че момичето зад него пада и веднага се затича обратно да и помогне. Повдигна галавата и леко нагоре и забеляза, че от устата и се стичаше кръв. Гледката накара момчето да изтръпне. Хърмаяни се съвзе първа от шока и извика:
- Енервате!- Хера веднага се събуди и леко потрепера. Тя се изправи бавно и каза:
- Няма ми нищо.Не ме гледайте така.Хайде да тръгваме- Момичето се изправи смело и се запъти към перона. Драко и Хърмаяни я погледнаха със съмнение, но я последваха.
След около половин час те най-сетне се озоваха на перона.
За техен ужас, там ги чакаше голяма група смъртожадни.

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят

Бягството
Хера се огледа отчаяно за някаква пролука където могат да избягат,но това беше напразно.Бяха в плътна стена от смъртожадни за това единственият им шанс беше да се бият и ако имат късмет да оцелеят.Хърмаяни изпищя в уплаха,а Драко погледна така все едно са го одарили по главата с тухла.Хера единствена не беше изпаднала в шок.Напротив-на лицето и се разля широка усмивка незнайно защо.Един от смъртожадните видял сияйно усмихнатата Хера отпрати заклинание към нея.Тя отскочи настрани за да избегне златистата струя светлина.Усмивката на грифиндорката помръкна и беше изместена от любопитен поглед.Тя изучи много подробно смъртожаднуте но погледа и спря на Белатрикс Лестранжд.При вида и хера отиде към нея и изрече тихо:
- Искаш листа за онищожението?Имаш го при едно условие-какво стана с пофесор Макгонъгъл?
- Хм.Да кажем че пострада леко.Отиде в болницата Мънго...
- ЛЕКО?!БЕЛАТРИКС?!
- Какво има Хера?-ухили се лигаво смъртожадната и добави.-Много път изминахте.А ти Хера си смео момиче.Заслужавате вечна почивка така да се изразим.
- Не мисля.-каза студено момичето.-Хърмаяни дай листа!-викна властно грифиндорката.
- Но...ХЕРА!
- Няма но!Дай го!-Драко и Хърмаяни се спофгледаха-бяха учудени от държанието на Хера,но се подчиниха.Хърмаяни измъкна листа от джоба си и го подхвърли на Хера,която гоулови бързо.Белатрикс се запъти към нея но хера го хвърли във въздуха и изрече бързопреди Белатрикс да е реагирала.
- Уингардиум Левиоза!-след което листа полетя и падна на около петстотин метра зад тях.Всичи смъртожадни се втурнаха на куп към листа тичайки и препъвайки се.Хера кресна:
-БЯГАЙТЕ КАКВО ЧАКАТЕ?!-Хърмаяни и драко чак сега се усетиха и тръгнаха наред да баат.След няколко секунди те изчезнаха зад стоманената ограда.хера се врътна решително и с магията Уингардиум Левиоза дръпна листа и пак планът за онищожениято не беше водян от смъртожадните.Те обаче бяха много по бързи от нея.Хера се затича към стоманената ограда но изневиделица Белатрикс се магипортира пред нея.Момичето се усети че беше в капан и можеше само да се моли някой да я спаси,но изведнъж чу думите на Рон когато беше говорил с Хърмаяни как да се магипортираш”Просто си помисляш къде трябва да бъдеш в този момент,затваряш очи,завърташ се и на момента си на мечтаното място.Лено е.”Сега Хера осъзна как такъв смешник като Рон може да и бъде от полза.Тя затвори очи и си помисли че е на”диагон-Али” и се завъртя.След няколко секунди въртене тя найстина се намери на мечтаното място.Весело запристъвпа напред по улицата но беше спряна от Драко и Хърмаяни.те и се усмихнаха сияйнo.

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят