Приятелството на Драко и Хърмаяни.Разказ.Глава 1 / Фен клубове / Хари Потър

Спокойната вечер и караницата

Дива радост обзе приятелите. За момент те забравиха всички препятствия и неуспехи. Смееха се с цяло гърло и се прегръщаха. Почти пет минути бяха завладяни от радостта на малкия си триумф и не можеха да се успокоят. Накрая Хера се обади:

- Хайде да отидем да си намерим стаи в "продънения котел". мисля да прекараме тук цялата седмица. Мммм, какво ни очаква! ... Имам пари!-успокой тя приятелите си, забелязала тревожните им погледи.
Тримата приятели се запътиха нагоре по слънчевата калдъръмена уличка. Хера леко накуцваше, защото в един от сблъсъците си със смъртожадните беше наранила крака си. През това време обаче е била толкова превъзбудена, че болката я застигна едва сега, когато можеше да си отдъхне.
Пред "котела" тримата приятели отново се спогледаха ухилени и Хера бутна тежката врата.
Вътре беше много тъмно и както винаги пълно с странни вещици и магьосници. Някакъв човек, с превръзка на окото, ядеше нещо като сурово черво с гарнитура някаква ужасна черна супа. Други двама спореха не особено дискретно на една маса съвсем близо до мъгълския вход на заведението. Накрая единият от тях стана, изпсува шумно и излезе от заведението, почти помитайки Хърмаяни. Имаше някакви бъбриви вешици, на вид съвсем невинни стари жени, пред които обаче бяха сервирани напълно сорови меса. Хера с ужас си помисли, че изглеждат сякаш всеки момент ще скочат сърдито и също ще напуснат заведението. Когато децата влязоха, всички посетители ги изгледаха на бързо, без интерес и продължиха да вършат своите си неща.Хера така се бе зазяпала в всички тези чудаци, че за малко не се сблъска с бара. Пред нея седеш смръщеният собственик Том, явно ъзмутен от непохватността на момичето.
- Искаме една стая,моля- изтърси механично тя.
- Последвайте ме- измърмори съсухрения беззъб старец и поведе учениците нагоре по скърцащите дървени стълби, мърморейки си под носа нещо, което грифиндоката не можеше да разбере. Стигнаха до първата стая и прoдължиха по коридора. Минаха покрай седем врати, докато на края съдържателят не се спря пред вратата с номер 8. Той подаде ключа на приятелите и забърза обратно надолу.Тримата надникнаха подозрително в стаята. Мебелите бяха стари и изпочупени. Вратичките на повечето шкафове висяха на по една панта или пък липсваха изобщо. Стъкллото на прозореца беше толкова мътно, че те едвам можеха да различат, че на вън е ден. Имаше едно старо бюро, без един крак, върху което беше поставено единственото осветително тяло в стаята: счупена газова лампа, за която беше трудно да предположиш, че работи. Също две легла, висока до тавана секция и един продънен стар диван. Докато се разхождаха из стаята изпод краката им се издигаха облачета прах.Хера сбърчи нос от отвръщение, но за Драко и Хърмаянитова беше лукс в сравнение с летните им нощувки в палатките. Двамат се втурнаха всеки към едно от леглата, изтегнаха се по гръб върху окъсаните покривки и впиха погледи в грифиндорката. Хера седна на дивана с физиономия, която казваше "какво да се прави, такъв е живота" и им се ухили.След петнадесет минути Хера осъзна, че седи и слуша оживения разговор на двамата си приятели, без въобще да участва в него. Драко и Хърмаяни не и обръщаха никакво внимание. Хера се ядоса изхвърча от стаята, слезе по стълбите, прекоси заведението, профуча покрай стария Том и се озова на Диагон-Али. Топлината на деня и мекото слънце поуспокоиха яда и. Тя се огледа. Реши, че няма да мисли за това, което беше наблюдавала току що, защото нищо не разбираше, а се ядосваше, когато нещо не и е ясно. Пое си дълбоко дъх и вече съвсем спокойна тръгна надолу по улицата, оглеждайки витрините на всички магазини по пътя си. Купи си няколко малки неща, просто за да се поглези и накрая се спря пред магазин с голяма цветна витрина, явно някаква шегобийница. Ухили се злорадо и се напъха вътре. През тълпата от малчугани, тя едвам се добираше до витрините, но все пак успя да разгледа почти всички и по пътя към касата събра доста неща. За нейно огромно очудване там я чакаха двама близнаци с червени коси и луничави лица, които поразително приличаха на "смешникът" Рон Уизли. Хера плати всички шегички, които си беше харесала и излезе от магазина. По пътя на връщане ги разгледа отново и останови, че най-готината и придобивка са бонбоните "блъв-блъв": "взимаш едно бонбонче и започваш веднага да повръщаш. взимаш друго и спираш на момента! гаранция от Уизли". Уизли?! Най-сетне разбра, защо момчетата толкова са и заприличали на Рон. Тя смяташе да изпробва някое от бонбончетата върху Хърмаяни,защото постоянно се дразнеше от нея.След няколко минути тя нахлу в „продъниният котел”,отиде до бара и поиска да види какво предлага Том.След доста време лутане из менюто нещото което най и хареса беше някаква изгоряла пържола за това тя помоли учтиво Том да не изгаря и зачака облегната на дървеният бар,но само след секунди получи желаното ястие,след което тръгна на горе по стълбите злобейки.Влезе в стая номер 8 и там завари Хърмаяни и Драко легнали на леглата си и говорейки си,но този път и обърнаха внимание.Тя взе няколко бонбончета от джоба си и ги напъха на бързо в пържолата преди да я видят.Драко каза.
- Благодаря,Хера.- и се зае с яденето,но за ужас на Хера Драко и Хърмаяни си размениха чиниите и бонбончето се падна при Драко който лакомо нахапа пържолата преди грифиндорката да го спре.Момчето погледна много унесено и в следващия момент повърна.Хърмаяни направо се задави от смях а Хера се огледа учудено.Замахна с пръчката и изрече:
- Харлсом!-магия която маха различни повръщания и температури.Драко престна да повръща на момента,но по бързият си ум разбра веднага какво става и викна:
- ХЕРА!КАКВО НАПРАВИ?!МАХНИ СЕ ОТ СТАЯТА НА МОМЕНТА!-след което момичето погледна срамежливо и изченза от стаята.Слезе отново в бара и без да се замисля отиде в мъгълският свят.Тръгна смелоо напред,но някой я хвана внезапно за рамото и...

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят

[
Смъртожадните
Хера се обърна стреснато.
-Хърмаяни?!
Момичето беше изхвеърчало от стаята след нея и я беше последвало чак до тук, без д забележи. Гневът, че драко и се е ядосал за такава дреболия, още кипеше в гърдите и и явно я беше заслепил.
-аз... исках да ти се извиня, задето драко ти се изкрещя...-започна неуврено тя.
Хера си наложи да се успокои, пое си няколко пъти дълбоко дъх и отново вдигна очи към съученичката си.
-забравено е вече-усмихна се наила.
-какво по дяволите правиш в мъгълската част на лондон?-попита очудено хърмаяни, все едно сега разбира къде се намират. и двете момичета се огледаха. от всякъде ги заобикаляха големи, модерни сгради, а мъгалите минаваха покрай тях, без изобщо да забелязват странното им облекло. само една старица задъжа погледа си за малко върху тя, но и тя отмина без да каже и дума.
-не знам, аз просто се затичах и....
-ами, знаеш ли, била съм тук често и знам едно причтно местенце, където можем да седнем...
хера се замисли върху предложението. определено имаше нужда да се успокои и може би един разговор с хърмаяни щеше да и помогне. освен това виждаше, че нещо тормози приятелката и и искаше да и помогне.
накрая двете грифиндорки решиха, че ще отидат до въпросното място. върнаха се съвсем за малко в котела, за да се преоблекат. драко не беше в стаята, вероятно беше отишъл да ги търси.
-няма да ни намери в мъгълската част -обади се хъраяни след като се облече-дали да не му оставим бележка?
надраскаха на бързо на един лист, че ще се върнат късно, без да споменават къде отиват и изчезнаха.
докато минаваха през заведението от една от масите се надигна висока, слаба фигурна с черна мантия и качулка, която покриваше почти цялото и лице. момичетата не и обърнаха внимание.

След което излязоха навън от котела направо в мъгълският свят.Пак се явиха спред модерните мъгълски сгради
- добри изобртатели са тия мъгъли, а?
- може да се каже-ухили се в отговор хърмаяни. Беше щастлива, че ще има възможността да поговори със хера. двете се запровираха през тълпата пъплещи напре-назад мъгъли. Никой отново не им обърна внимание. за хърмяни мъгълският свят не представляваше нищо интересно, защото беше отраснала в него, но хера зяпаше със широко отворни очи всичко, покрай което минаваха. рядко се озоваваше в таква обстановка. хърмяни спря пред малко, оютно изглеждащо ресторантче, което се казваше "отгилю". стомахът на хера вече къркореше, беше забравила, кога е яла за последен път. тя първа се запъти към вратата и бутна дръжката. преди обаче да успее да направи и крачка, усети нечия силна ръка да я сграбчва за рамото. чу тихото ахване на хърмаяни, след което се магипотираха.След няколко секунди те отново усетиха почва под краката си . Огледаха се уплашвно. Намираха се на малко островче земя по средата на някаква бурна река от лава. Хърмаяни изпищя и в паниката си тръгна да тича, без посока, но се препъна по неравната повърхност и падна. Зад нея се чу лигав, подигравателен кикот, който беше добре познат и на двете момичета. Нямаше нужда да се обръщат за да разберат, кой ги е довел тук.
-Глупаво момиче!-изсумтя смъртожадната и отправи към хърмаяни зашеметяващо проклятие.
Хера отново трябваше да се бие сама. Беше прекалено уморена за дуел, а нямаше и къде да избяга. Бързо разбра, че ще трябва да се остави на произвола на съдбата.
- Хайде Бела! Направи ми каквото искаш!-каза примирено момичето- нямам сили да се отбранявам! Доволна ли си?!
- Не, Хера .Разочарована съм...
- О-о-о.И защо?-гласът на момичето беше станал хрипкав, заради сухия въздух, а главата и се за мая. Трябваше да се концентрира, за да запази равновесие, без другата жена да усети слабостта и.
- Дуела не става по желание-ухили се смелата смъртожадна...
- Е, на мен ми остава само да чакам. –отвърна момичето и се облгна на един камък с предизвикателно изражение. По този начин си осигури и опора, за да се опита да мобилизира силие си. Бела не помръдваше от мястото си. Огато на Хера и омръзна да седи и да чака тя с един ловък скок изчезна о прицела на смъртожадната и се приближи към нея.
- Най-накрая се сети.-отговори мързеливо Белатрикс.-Чак почнах да заспивам! -смъртожадната определено знаеше,че това ще засегне грифиндорката и щя я подтикне към някаква постъпка. Хера се вбеси, нахвърли се срещу нея и без да мисли насочи юмрука си към слепоочието на другата жена. Белатрикс ядосана и изненадана от факта, че момичето я напада в мъгълски двубой, все пак след кратка схватка се изправи, а Хера остана да лежи в краката й. Без да се колебае поддръжничката на волдеморт извади пручката си и я насочи към момичето. Явно беше решила, че достатъчно си е поиграла с плячката. Хера я гледаше надменно с поглед, който казваше „Не ме интересува какво ще правиш.Нямам какво да губя. " .Смъртожадната извика:
- АВАД...-но бхеше прекъсната от звучно „пук". Обърна се изненадано, за д разбере кой е успял да ги намери. Хера също се обърна. Срещу тях стоеше драко малфой. На фона на клокочещата лава фигурата му изглеждаше внушителна и мрачна. Той отправи някакво заклинание към белатрикс, след което изкреща на още лежащата в караката й Хера:
- КАКВО ЧАКАШ?! ВЗИМАЙ ХЪРМАЯНИ И БЯГАИТЕ!- Хера нямаше време да възразява и да проявява геройство. Тя просто се подчини Отиде до хърмаяни и прошепна:
- Енервате!-момичето отвори очи и попита:
- Къде съм?Какво се е случило?
- Ще ти кажа след малко!- каза бързо Хера и дръпна Хърмаяни да се изправи. Хръмаяни се изправи, но не успя дълго да се задържи върху краката си. Приятелката и я вдигна отново и продължи подкрепяйки я към ръба на скалата – Мисълта колко силна е смрътожадната, щом зашеметяващото и заклинание можеше да остави такива следи само се промъкна в съзнанието на момичето. Сега нямаше време да размишлява. Прошепна на хърмаяни да мисли силно за "котела" след което всичко около тях шметно се завъртя и те разбраха, че са успели. Връщаха се в лондон. Последното нещо, което видяха беше как Драко изпраща златисти струи светлина към Белатрикс. След няколко секунди се озоваха на пода в стаята им на диагон-али. Хърмаяни се надигна с мъка, седна на леглото и веднага зададе въпроса, които я измъчваше.
- Какво се случи?
- Белатрикс те зашемети.И после имахме малко спречкване с нея,след което Драко дойде да ни спаси.-започна да обяснява трескаво момичето. Усети, че трепери, вероятно от шока след случилото се. Стомахът и се беше свил на топка и тя не можеше да спре да мисли за драко и за факта, че са го оставили със смъртожадната.-Аз те свестих след което се магипортирахме тук.
- А драко?-двете момичета се спогледаха и се разбраха без думи. Стиснаха си ръцета.
- Незнам.-отвърна с шепнешком Хера. Искаше и се да може да спре да мисли за това.- Дано избяга.Тази Лестрандж няма скоро да ни остави на мира .Хърмаяни беше готова да заплаче, когато шумно 'пук" накра и двете момичета да се обърнат към вратата, където се беше изправил тържествуващия Драко. Без да се замислят и двете се вхърлиха на врата му, задавайки куп въпроси една през друга. Искаха дазнаят как се е измъкнал. Хреа изгаряше от любопитство. Установи обаче, че първо ще трябва да изтръгне Хърмаяни от прегръдките му.

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят