Приятелството на Драко и Хърмаяни.Разказ.Глава 1 / Фен клубове / Хари Потър

В главата има и малко сапунка(много малко не ми се отдава да пиша сапунки) и малко...хммм...Незнам как да се изразя.Вие прочетете и кажете как мислите..:)

Забранената гора
Хера се запъти тъжно към съблекалнята и се преоблече унило.Излезе от съблекалнята и в стаичката за наставление намери Хърмаяни която беше зачервена от вятърът и притеснението за приятелите си,но въпреки това каза:
- Беше страхотна!даде им да се разберат на Слидеринци!
- Но сега Драко е тъжен и ми каза,че никога няма да ми проговори.-каза момичето с наведена глава и сълзи почнаха да се стичат по бузите и.Приятелката и я погледна с изражение на отчаяност и тъга след което изрече:
- Няма нищо Хера.До довечера пак ще си говорите.Нали,знаеш-момчешка му работа!-опита се Хърмаяни да развесели другата грифиндорка,която престана да плаче,но пак изглеждаше много унила и тъжна.Двете приятелки се запътиха към замъка за да обядват.След като пристигнаха в Голямата зала те седнаха на една пейка и започнаха да гълтат храната лакомо.След няколко минути всички чиний бяха изпразнени и коремите на учениците-пълни.Хера се изправи мързеливо и сеприготвяше за следобедната си дрямка,но беше настигната от Драко който и пъхна някакъв лист в ръката и продължи да ходи така небрежно все едно нищо не се е случило.Грфифиндорката любопитно разгъна нагънатият лист и прочете бележката написана с небрежният почерк на приятелят и.Остана мног учудена,но се запъти към грифиндорската кула съвсем спокойно,но чувстваше тръпка от това което пишеше на бележката...
* * *
След продължителният сън момичето се изправи изпотена в леглото си.Осъзна се бързо и облече мантията и дрехите си.Погледна на часовника си и забеляза,че е шест часа което означава,че вече трябва да излиза за написаното на бележката.Тя за последен път погледна писмото дадено и от Драко да не е объркала часа:
Чакай ме в шест часа близо до къщата на Хагрид.
Драко
Хера излезе от спланите помещения и излезе от портрета на дебелата дама.Мина по студените коридори и излезе направо на студената вечер.Духаше много силен вятър,но тя се освежи достатъчно за срещата и с Драко.Очакваше той да се радва да я види,но вместо това тя пристигна и той я посрещтна намусено след което нахълта след дърветата и се обърна към нея с изражение казващо”Какво чакаш?Идвай!”.Хера се озадачи много,но все пак го последва в тъмната гора.Никога не бе идвала тук и много се чудеше какви ли обитатели крият тези страшни дървета.Драко вървеше напред с решително изражение и не даваше вид,че ще спрат скоро.След няколко минути пътеката на Забранената гора свърши и Драко се отклони...
Вървяха още около час и вече нищо не се виждаше от природата в тази зловеща гора.Изведнъж Драко се спря и се обърна към Хера със сериозно изражение:
- Хера,с тази твоя безсмислена победа ит ме нарани много!
- Не е безсмислена,Драко.По дяволите това е само един МАЧ!-повиши тон момичето.драко погледна като ударен с тухла по главата,но бързо се осъзна и изпрати саклинание срещу момичето:
- Риктусемпра!-Хера отскочи настрани и изведнъж последва силен удар в едно дърво.тя се изправи клатейки се и изрече:
- Хертатикус!-това беше магия за отвърляне на предмети и леко замаяне.Тогава Драко залитна назад и със страшен удар падна на земята,но се изправи моментално.Беше в ужасно състояние.От устата му капеше кръв и имаше много стръвно изражение.Хера усети,че е прекалила и затича по-навътре в гората оставяйки Драко сам.Тя тича доста дълго време,но скед миг зърна светлина.Приближи се предпазливо и за да наблюдава се скри зад едно дърво.там видя цяла група смъртожадни.Заинтересована тя се приближи малко по-напред към тях,но стъпи на някакво клонче и то изпука.Смъртожадните машинално запратиха заклинания във всички страни на дърветата които ги обикаляха и хвърляха зловеща сянка.Едно от тях улучи Хера и след миг тя виждаше само размазани фигури.След малко момичето видя някакъв силует надвесен над нея...

Sometimes you must be cruel to be kind...