|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
|
|
Първия път май Ния го беше пуснала, не съм сигурна, но помня, че се смях много...Е, аз само съм скачала без кон - обездка не съм карала !
| |
|
|
|
Аз разбрах, че не си опитала, извинявам се !Неее, сноби не, чак дотам не мога да стигна - ама поне няколко човека ако "зарибиш"...
Вярно е, може да се забавляваме, ама...Май не го умеят толкова много хора това...аз съм свикнала където и да отида, да ми е добре - правя всичко възможно, все тая какви са условията...
Това, с песните и китарите, съм го преживяла по алпийски и пещерни експедиции...Някога. Аз така и не се научих да свиря на китара, на касетофон е къде по - лесно...
Иначе за идеята - не помня кога бяхме говорили за това, май още в началото, около създаването на клуба - ама така и не е правено, ограничихме се да се виждаме предимно по състезания и други конни събития, аз малко не съм добра компания точно на състезания, защото търча да снимам като кон с капаци...В това отношение със Сияна много си приличаме - Деси, ако не греша, казваше, че предполага как съм, като познава нея !Снима ли - ни приема, ни предава - в друг свят, на друга планета ! Или в друго измерение - по избор !
Та с това останахме...Другото е сложно за организиране - от къде ще се тръгне - всеки би искал вероятно да е по - близо до неговия град, отделно - не толкова много членове имат собствен кон / ние пък сме двама души с един кон !/, а и колко хора имат лична каравана, че да стигнат отправната точка - май тия бяха основните аргументи да не го реализираме до сега...
| |
|
|
|
Мерси за превода, много ми беше интересно!
Аз си имам една подобна блуза, но само с 10 реда, и пише защо коня е по добър от мъжете. Да ходиш някаде, като някой магазин или ресторант, да видиш физиономите на хората! Много ми е смешно.
| |
|
|
|
То по принцип знам , че е трудно организирането на подобно нещо. Ти да не мислиш , че на мен ще ми е лесно при положение , че имам и детенце . Да не мислиш , че ще ме пуснат току така на поход. Ама аз и това съм го измислила.
Да си кажа честно преди година и притежаването на кон беше далечна и трудно постижима за мен цел , но ето как се развиха събитията. Навих си го на пръста и стана. Колкото до организацията на поход - всичко става с много мерак и добра организация. Аз, Русана и Миряна ще го направим със сигурност това един ден . Копривщица е един добър отправен пункт.
| |
|
|
|
Бе реално за никого не е - един има работа, дето точно тогава не може да отстътва, друг я още училище, я изпити, деца, каквото се сетиш...То и по състезания никога не сме се събирали ВСИЧКИ...Хем там тая, трудната част, с конете, я няма...
Освен мерака трябват свободно време и пари - щото може да умираш от мерак, ама нямаш ли под ръка каравана, или да не можеш да платиш транспорта...
| |
|
|
|
Тоя списък май няма край - давайте и свойте "картинки" ...
Да ви се е случвало това:
Когато помагате при паркирането на приятел - го спирате с : "о-о-хо-о-о";
Да "цъкате" не само на компа, но и на всичко що се размотава отпред ..;
А да сте потупвали по глезена човек за да си вдигне "копитото"?;
За лукчетата по джобовете да не говорим... то е като захарчетата за кафето..
За ябълките от вилите на всички приятели - също /е, сигурно са от изпопадалите по земята, но пак ще се занесат в конюшнята/;
Да сте ползвали конската аптечка при нужда, защото пак ви е свършил "човешкия" риванол...
| |
|
|
|
То и за коли имаше много, ама понеже голяма част от участниците тук са под възрастта за шофьор, а и доста се повтаряха...
Едното беше като видите спряла кола, се радвате как добре са подравнени краката /гумите/
А за цъкането...Цъкала съм на гъски, кози и крави, когато ми се мотат - и на хората в автобусаЯвно е "професионална деформация", нали така му викат...За ябълките много не важи при мен, нашият не обича, но съм носила на другите коне когато и колкото мога...
Захар имам по джобовете няа всички якета...А в едно преди време и царевица открих...
Ха - ха, неее, човешка аптечка почти нямам, ако един бинт, лейкопласт и аналгин/аспирин се броят - но пък за коня имам, пък колко пъти съм си лекувала травми с конски лекарства...
| |
|
|
|
Аз редовно като обувам детето си го тупам по крака и и казвам :"Дай крак." Абе,професионална деформация,хем това не ми е професията,а хоби.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
[
(коняр по душа)
