Ясно ти е , че земеделците и скотовъдците са били номади (ловци и събирачи) , на които им е дошъл акъла в главите .



И земеделците и скотовъдците са бивши ловци и събирачи, после някои от победените ловци и събирачи стават земеделци, защото ловът вече им е забранен, от ловците-победители. Най-организираните ловци постепенно стават номади-скотовъдци и после част от тях елит на земеделците, замествайки бивши елити от ловци, в по-сложните стратифицирани общества.

Генетично не сме близки със славянските народи, освен с македонците, сърбите и донякъде с бошняците. Иначе сме доста далеч и от татари, башкири, чуваши и др. предполагаеми потомци на прабългарите. Освен със сърбите и македонците сме близки с румънците, гърците и албанците, но не и с турците. Това говори за балкански корени и по скоро ни насочва към трако-илирска, гръко-елинска и дако-гетска връзка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кореняците северняци са прабългари, които са индоевропейци и може да са и с балкански корени.
Кореняците балканджии са славяни.
А кореняците южнаци са траки и малко славяни.
Това е разпределението на произхода на българите от различните крайща на България.
Македонците са смес от славяни и Куберови прабългари.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kruger на 02.07.15 10:47.

Кореняците северняци са прабългари, които са индоевропейци и може да са и с балкански корени.
Кореняците балканджии са славяни.
А кореняците южнаци са траки и малко славяни.
Това е разпределението на произхода на българите от различните крайща на България.
Македонците са смес от славяни и Куберови прабългари.


Нищо подобно. Всички без македонците са над 50% биологични наследници на траки /такива каквито са били примерно преди две хиляди години/, но най-много са при шопите, торлаците, балканджиите и родопчаните . От другото, най - много славянско има при родопчаните, южно-тракийците, павликяните и някои от македонците. Най-много тюркски и др. степни примеси има при северняците и шопите, илирийски - при македонците и торлаците, малоазийски - при тракийците, арменски - при павликяните и македонците, гръцки - при македонците. В по-ново време, от по-късното средновековие най-много влашки примес имат торлаците, шопите и балканджиите и някои от македонците, а най-много албански - македонците.

И земеделците и скотовъдците са бивши ловци и събирачи, после някои от победените ловци и събирачи стават земеделци, защото ловът вече им е забранен
***
Увеличаването на човешката популация предизвиква намаляване на популацията на дивеча , и изхранването чрез свободен лов е меко казано несигурно . Било много по-изгодно да си отгледаш едно стадо кози или овце , вместо да гониш Михаля из баирите .
За "простолюдието" ловът е забранен в последствие , при създаване на държавността , драги . Ако направиш паралел м/у законите отпреди хиляда години и съвременните закони , ще видиш , че нещата не са се променили кой-знае колко : и сега по закон убиването на благороден елен се наказва със затвор .
А съвременните "елитни" ловци или закон не ги лови , или си плащат пре-скъпо за удоволствието ( в дивечовъдните станции дивеча буквално се купува съгласно утвърден от държавата ценоразпис) . И за "простите" ловци ни остава "Михаля" на Михаля ... вече емотиконите са излишни

Било много по-изгодно да си отгледаш едно стадо кози или овце , вместо да гониш Михаля из баирите .


Още по-изгодно е било да нападнеш съседни групи от ловци, да изтрепеш мъжете им и да ги лишиш от способни ловци. Порасналите момчета от победената общност не са в състояние да ловуват защото първо - няма кой да ги научи, второ победителите ги контролират чрез забрани. Не им остава нищо друго освен да усъвършенстват събирачеството с майките и сестрите си и постепенно някои от победените общности да стигнат до земеделие, а други да не оцелеят. Следващият етап е някои от ловджийските групи /победители/ да започнат да рекетират или охраняват, пазят от други ловджийски групи преминалите към земеделие събирачи за да им отделят част от реколтата. Ловджийските групи победители може и да подхвърлят на победените събирачи/земеделци някое ранено малко животно при лов за отглеждане и така да се стигне до примитивно животновъдство като помощен отрасъл към земеделието. От огромно значение е обаче преминаването на ловджийски групи към номадско скотовъдство в степните райони, там където е имало много големи мигриращи стада от диви коне, турове, диви овце и др. Там ловджийските групи постепенно се опитват да контролират стадата от конкурентни ловджийски групи при което стадата от диви и свободно мигриращи стават насочвани, от насочвани в полудиви и контролирани и от такива в домашни. Тези групи във връзка с непрекъснатите войни с конкурентни групи придобиват особено силни войнски качества и навлизайки в райони с развито земеделие като по правило са побеждавали и са измествали предишната върхушка от ловци-победители.

Редактирано от priyatel na russiya на 04.07.15 12:21.

В крайна сметка според теб нещата опират не до свободен лов , ами до силово ограбване ... което в края на краищата си е война м/у човешки групи . То войни са се водили не само за ловни полета - водили са се и за пещери , за езера , за солни находища ...
Донякъде имаш право от гледна точка на обитателите на прериите , където дивеча е бил в изобилие и свободното ловуване е било приемлив начин на препитание . Но как да оцелее (не говоря да се развива в културно отношение) дадена група , ако по някаква причина мигриращия дивеч поеме по друг маршрут ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В крайна сметка според теб нещата опират не до свободен лов , ами до силово ограбване ... което в края на краищата си е война м/у човешки групи . То войни са се водили не само за ловни полета - водили са се и за пещери , за езера , за солни находища ...
Донякъде имаш право от гледна точка на обитателите на прериите , където дивеча е бил в изобилие и свободното ловуване е било приемлив начин на препитание . Но как да оцелее (не говоря да се развива в културно отношение) дадена група , ако по някаква причина мигриращия дивеч поеме по друг маршрут ?

Какво значение има промяната на маршрута, племената занимаващи се с лов в прериите на северна Америка не са уседнали, те се движат след стадата с бизони, където отидат бизоните там отиват и те.

Напротив важно е да се знае, че земеделски общества по принцип няма, те се изграждат от взаимодействия между различни групи. Първите земеделски цивилизации са на стратифицирани общества при които подчинените стават производителна сила /това са първите земеделци, които стават такива защото са победени и принудени да са такива/ и военна и жреческа върхушка /това са бивши ловци или номади-скотовъдци/

А в тия райони където не се развива земеделие победени ловци няма ли, там всички ли са победители, например сред аборигените в Австралия???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите