Ха-ха-ха / Наука / Хуманитарни науки / История

ИРИ по времето на Аспарух е имала 10 милиона население и към 130 000 войска, което е 1,3% от популацията. Ако приемем грубо че половината популация е женска и половината от мъжете са деца и старци пак получаваме 2,5 милиона боеспособни мъже, от които само 5,2% са в армията. По-голяма армия дори по време на война много трудно се поддържа поради доста фактори:

- заплати - доста чест повод за бунтове къде ли не;

- въоръжение и защитни средства, особено скъпи за тежките конници, въпреки че и обикновените стрели и ватени калпаци не са без пари;

- на всеки конник са нужни няколко коня - ИРИ разчита на качествена конница през по-голямата част от съществуването си, българите да не говорим;

- всички тези коне трябва нещо и някъде да паса, а през зимата не са го карали на жълъди и шикалки, ами са имали нужда от овес;

- на всеки войник се пода поне по един човек обслужване, вероятно и повече - от производство и снабдяване, до занаятчийство и медицинско обслужване;

Според Цингиби българите са имали армия от 10 000 човека и максимум 100 000 население, от което излиза че 2-ма от всеки 5 боеспособни мъже (40%) са били воини и с този капацитет и ресурси погледнато само откъм жива сила са:

1. Победили най-силната империя за момента, разполагаща с 130 000-на армия и население от 10 милиона, отнели са й големи територии и са й наложили данък "за срам на ромеите заради многото ни грехове" и то само с помоща на една подагра и повсеместната глупост на цялата ромейска войска.

2. Пак същите българи със същия потенциал, армия и население още десетилетия на ред бият и мачкат ромеите, че покрай тях и авари (които накрая унищожават), араби (според източниците към 30 000 в една битка) и хазари (които след аспарух не напредват и педя на запад), маджари (които се окопитват и издигат владетел едва след падането на ПБЦ).

3. При това през всичките тези войни и загуба на жива сила, понякога и цивилни, тези българи успяват да попълват армията, че и да им останат хора които да се занимават с: земеделие, строителство, занаяти, изработка на оръжие, търговия, че и да си позволят да имат хора несвързани с нищо с милитарията като духовенство и учители.

Впрочем Цингата компилира така, както чалга продуцент компилира новата си песен на базата на най разнообразни чужди гръци, цигански, турски и сръбски парчета - за пример Теофан като основен източник не пише за българи на какъвто и да е остров (Пюки май е само от арменски и сирийски источници май, ако има гръцки ме поправете), а че са се заселили между Днепър, Днестър и Дунав, което дори само да го вземем за тънка полосо от 50 километра покрай брега пак си е огромна площ. Да не говорим че из Румъния пълно с обекти от културата Дриду, която определено е българска.

Друга откровена лъжа (или откровена глупост, в случая и двете са равнозначни) е че само към 1/3 от гробовете са "прабългарски" (което пак са си между другото сигурно вече към 700-800 гроба само от територията на България, повече от всички тракийски погребения открити до сега), при това дава за пример Рашо Рашев. Само да вметна - все повече се убеждавам, че cin gibi, е чел само една статия на Рашо Рашев от 1992 година, като не стига че винаги изопачава информацията и изводите от нея, но и я върти и развява както пияна циганка си върти задника, качена на маса в провинциален ресторант. Не стига че Рашо Рашев не смата българите за малобройни на базата на археологическия материал, но и предполага че кремациите от смесените некрополи са български, а това прави към 50% от погребенията в езически некрополи. Отново той на базата на дългогодишния си опит на археолог, в последните години от живота си (RIP) отхвърли множество спорни артефакти като дело на езически "прабългари", както и връзката на знака IYI с някакъв Тангра. Всъщност май единственото нелингвистично според него доказателство за някаква тюркоезична върхушка са Девташларите, които той смята за накакви тюркски светилища и които поразително напомнят на редиците от менхири в Карнак (всъщност няма никава разлика освен размерите, но в Западна Европа има и менхири с размери като край Плиска), да не говорим че сред тюрките такива паметници са непознати.