Митовете в българската история / Наука / Хуманитарни науки / История

Естествено, че книгата има характер на университетска публикация от един от най-реномираните световни научни ценрове, в която се твърди от изтъкнат унгарски професор, че Асеневци са кумани.

Авторът е доктор на историческите науки след защита на дисертация върху "Куманология. Опит за историографско-рециптивистичен анализ на проучванията върху един изчезнал народ". Ст.н.с. І ст. (професор) в Института по история - БАН и Заместник директор на Института по история, БАН. Автор е на книгата: Куманология: Опити за реконструкция, София: Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 2006, 358 с.

Божидар Димитров Стоянов е български историк и телевизионен водещ на историческо предаване. Старши научен сътрудник II-ра степен от декември 1985 г.[1][2] Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина, в правителството на Бойко Борисов (юли 2009 – февруари 2011). След 1973 година сътрудничи на Държавна сигурност в направление културно-историческо наследство.

През 70-те години на 20 век проучва архивите на Ватикана, където попада на част от "История на България" на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 година - историкът я намира в архива на Борджиите. На 24 декември 1985 година е утвърден за старши научен сътрудник II степен.

През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии“ в културното министерство Алберт Бенбасат, като го обвинил в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството.[3][4] Като директор на Национален исторически музей, през 1997–1998 г., има задочен конфликт с президента на Република България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“, написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което — през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова. Препитава се като свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 – 2001 година. „Възстановен“ е като директор на НИМ през октомври 2001 година след конкурс.

От 2002 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Памет българска“ по Канал 1.

В 87 правителство на България е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви“ и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

Божидар Димитров е старши научен сътрудник II степен от 1985, но тъй като в публичното пространство присъства с титлата професор (която не е равнозначна на ст.н.с. II), през декември 2009 заявява: „Аз никога не съм се титулувал като професор.“[7]

На Божидар Димитров е именуван залив на Антарктида. Залив Димитров е широк 6,8 km и е разположен на полуостров Велинград на брега Греъм. В него се вливат ледниците Хук и Русалка. На входа на залива е разположен остров Камакуа. Според участници в Българската антарктическа експедиция, името е избрано заради приноса на Димитров към Българската антарктическа програма.[26]

От 25 юни 2011 г. Божидар Димитров е почетен гражданин на община Бургас.[27]

Почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии[28].

Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на българското средновековие, османския период и новата история. Специализирал е палеография в Париж и във Ватикана.

След като Божидар Димитров има по-солидна биография от цитирания от тебе Валери Стоянов, ние трябва да приемем още по-безрезервно думите на този колос на нашата историография, примерно: