Митовете в българската история / Наука / Хуманитарни науки / История

Българите далечн не са обитавали само Добруджа. Всъщност в началото на първата българска държава основните и територии са били обширни, но отвъд река Дунав.
Дислокацията на българското население се базира на няколко основни фактора. Първият е че в началото те са предимно скотовъдци а този поминък изисква огромни площи за които Добруджа е малка. Всъщност оказват се недостатъчни и отвъддунавските степи и това е една от причините за нахлуване във Византия. Второ: защитата на страната и плацдармите за походи в съседни територии се осъществяват предимно от български отряди, (Особено след като на няколко пъти славянските части проявяват зловредната си склонност като видят че няма лесна победа да обръщат оръжие и откровено се врязват в гърба на българите подпомагайки византийците и по този начин се превръщат повече в риск отколкото в помощ в едно сражение). А това изисква дислокацията на крупни макар и силно подвижни български гарнизони по протежение на границите.
Тези гарнизони вървят в комплект и с конкретни български поселения които са техен поддържащ фактор. Кожена екипировка, оръжие, доспехи, хранителни и други припаси. Този факт предопределя присъствието на българи по цялото протежение на държавната граница с крупни струпвания във възлови комуникационни и производствени центрове.
Уникалното в случая е че тези поселения и центрове са подвижни тъй като и армията и населението са изключително мобилни и често сменят позициите си съгласно необходимостите на даден исторически момент. Така в един регион само за декада може да има десет различни български поселения от различни родове. Това текучество обуславя запазването на някои географски понятия в исторически мащаб съгласно имената използвани от уседналото население или съгласно картите, защото българите от една група дори и да са наричали местности и реки по своему, то те са отнасяли тази информация със следващото си преместване.
Трето: По почина във Велика България териториите са разделени между сто боилски рода, а територия на велик боил въобще не означава само някакво селце. И тези територии са били населявани и стопанисвани предимно от съответния род, въпреки че дефакто титуляра е бил заложник в ханската свита. И това отделно от мобилизираните отряди на граничното охранение и набезно разузнаване с поддържащите ги структури които са на общодържавна повинност. Българите в никакъв случай не са били малоброен народ и съгласно славянското население съотношението много вероятно е било близко до едно към едно.
Никой български хан не е бил чак толкова луд, че да позволи да остане по старите си местообитания заварено византийско и християнско население, тоест такова, което се очаква да е проблемно в очакваните неминуеми конфликти с Византия . Византийските градове още в началото или са унищожени или депортирани като едни от основните клаузи в първите договори между България и Византия е обмен на бегълци и население. Като част от някогашното градско население е заменено срещу славяни а останалата част е просто прехвърлена в отвъддунавска България където практически трудно може да представлява проблем при война. Дори и при най-успешното византийско въстание, когато българските войски са ангажирани отвъд Карпатите депортиранато население се възползва и напуска поселенията си. Това което е успяло да постигне това въстание е че участниците му си пробиват път (главно защото никой не им го прегражда) до крайбрежието, откъдето една част са извозени с очакващия ги византийски флот в посока на империята, а останалите са ликвидирани от застигналите ги български отряди.