Названието „българи” в изворите / Наука / Хуманитарни науки / История

Може би съм изпуснала в предните ми обяснения нещо... Наскоро четох (и още имам да дочитам) книга на БГ учен от БАН, който в 5 книги доказва, че траките са прадедите на т.н. "славяни", тоест "пра-славяни". Другояче казано, огромното море от траки след време не е пресъхнало, а след разселването си траките са разнесли езика си и културата си и след асимилирането от тяхна страна на други племена и народи се е получило "славянското море", т.е. народи с език, който сега наричаме славянски.

Чавдар Бонев:
http://chavdarbonev.zvezdi.org/bg/download.html

Така че топонимите на български са близки до тракийските, понеже нашият съвременен език е наследник на тракийския според въпросната теория... Пък за мен това се връзва и с други факти - генетичната ни "карта" например.

П.П. Пловдив <- Пулпудева... сигурно това имаше предвид.

П.П.П. Нали знаеш, че напоследък на много места се цитират споменавания на българи, живеещи по нашите земи, още от 3-4-5 век от н.е.?

Проблемът е, че между думите на траките и на славяните има разлика - напр. Палпудава, Месемврия, Урдовиза ... и Разград, Белград ...
В книгата още изначално нещо не схванах - защо за "фонетичния запис" вместо българската азбука е използвана турската?!? Българската азбука като нова е по-съвършена. Това, дето е използвано в книгата за по-точно предаване на думите в основата си е латиницата нагодена от германците за турска азбука. Вместо да се използва новата дреха книгата е стъкмена в старата с кръпки.
Родните "учени" наистина използват латиницата, та да предават по-точно звуците, защото по-скоро не пишат, а преписват, като заслугата им се състои в нескопосния превод, при който са останали бол думи на латиница. Да се напишат примерно гръцки букви на летиница, за да се четат по-разбираемо от българите си е по-скоро недоразумение.

_____________________