|
Прабългарския мит
Автор:Брендан Мак Конгал
Година: 2009
Страници: 140
Корици: меки
ISBN: 9789545168864
Миналата година на книжния пазар в България се появи една относително неголяма книга под заглавие „Прабългарският мит”. Неин автор е Брендан Мак Конагал - историк, археолог и археолингвист, завършил в Ирландия и специализирал в университетите в Манчестер, Виена и София. Книгата е поднесена в популярен стил и е достъпна за всякакъв род читатели. Представена е като готов сценарий за документален филм. Първата глава е озаглавена „Адриановата стена – Северна Англия - III век”, а следващата - „България – XX век”. Главите са кратки, както и самата книга (общо 140 страници) и са придружени с множество необходими илюстрации. Тази краткост обаче не е навредила съществено на изчерпателността. Тезата на автора е поднесена ясно и аргументирано. Каква е тя?
Авторът ни обръща внимание на две известни явления – варварските имитационни монети, появили се на Балканите в последните векове преди новата ера, и т. нар. прабългарски руни, намерени в Добруджа и Молдова, най-късните от които са от X век. Авторът утвърждава, че не става дума за безсмислени знаци, а просто друга азбука. Той посочва, че такива знаци са били използвани и извън монетите – да речем на Адриановия вал в Северна Англия, като надписи от разквартирувани там тракийски римски легиони. Авторът много логично посочва, че не може да става дума за варварско имитиране, тъй като народите от този регион в периода преди трети век преди Христа са секли монети с правилни гръцки текстове и изображения. Промяната, която наблюдаваме след това, не се дължи на внезапен упадък, а до поява на нов стил и нова азбука. Появата на този стил и азбука Мак Конагал обяснява със заселването на голям брой келти (гали) на Балканите.
В Тракия те създават свое кралство, което просъществува няколко века. Една част от тях се заселва и в Мала Азия в областта, получила по тях името си Галатия. Пак от тях идва името на град Галиполи или полис (град) на галите. Особено много се заселват в Североизточна България и Добруджа. Заедно с пристигането на галите се появяват и варварските монети. Каква е връзката с „прабългарските руни”? Оказва се, че тя съдържа на практика същите знаци. Авторът, сравнявайки голям брой монети, установява, че всичките 8 знака, открити на монетите, се намират и в „прабългарските руни”.
Авторът не спира дотук. Отвежда ни в Централна Франция и Северна Италия, населявани преди новата ера от галските племена. В Централна Франция, край селцето Глозел, след 1924 г. са открити множество артефакти, а сред тях и голям брой знаци и надписи от III век преди до III век след Христа. Това са галски надписи на азбука от 26 знака почти идентични с онези на „прабългарските руни”. Тази глозелска писменост възниква на основа на Лепонтската в Северна Италия, която възниква през VI век пр. н. е. Заселилите се там гали я изграждат на база на етруската азбука, а след това на нейна база се изграждат няколко галски варианти. Оттук връзката става ясна – част от галите от Северна Италия се преселват на Балканите, с тях идва и тяхната азбука. Авторът изчислява, че съвпадението между глозелската азбука и „прабългарските руни” е между 94 и 97 %. Шансът това да стане случайно е еднакъв на този славянската и арабската азбука, развивайки се изолирано една от друга, да използват еднакви знаци.
Авторът проследява с множество примери, чертежи и конкретни надписи сходствата и съвпаденията между галските букви и „прабългарските руни”. Съвпаденията в надписа на един „прабългарски” пръстен и етруската писменост например е 69.23%, а с глозелската е 100 %. Той установява, че на територията на Тракия местното тракийско население адаптира галската писменост към своя език. Според него тази писменост е жива и се развива все до X век. Той установява, че елементи от нея са били асимилирани и в глаголицата, и в кирилицата. Мак Конагал привежда и данни от генетиката, които ясно показват, че днешните българи на практика нямат генетично наследство от прабългарите и че генофонът на днешните българи и техните нарочени братовчеди – чувашите, е съвсем различен. Докато чувашите имат кавказка генетична основа с някои средиземноморски примеси, днешните българи имат класическа източносредиземноморска генетична структура. Според него в двете групи се наблюдава съвсем слабо прабългарсо генетично влияние. Авторът уточнява, че минималното азиатско влияние у днешните българи може да се дължи и на множество други народи като авари, кумани и печенеги.
Друг аргумент е езикът. Докато прабългарски думи в съвременния български език почти няма (Мак Конагал ги посочва като само две – кумир и капище), той сравнява 38 тракийки, старославянски и български думи, които са очевидно сродни. Авторът прави сравнение с унгарския език, в който се откриват 300 думи от прабългарски произход (150 пъти повече отколкото в българския).
На ревизия са подложени и редица други въпроси. Кой е построил Плиска? Разкопаните сгради са антични по своя облик – те нямат паралел в славянските и българските култури. Голямото количество антични предмети и римски монети също поставят под въпорос тезите, че този град е дело на славяните или прабългарите. Плиска е бил римски град, смята авторът. Единственият аргумент за това, че градът е дело на прабългарите – „прабългарските руни” по стените, в светлината на написаното от Мак Конагал губи всякаква основа. Чие дело е Мадарският конник? Не са намерени никакви археологически находки, подкрепящи твърдението, че там е имало прабългарско капище. Тук преди новата ера е съществувало голямо тракийско селище. В пещерите са открити светилища, посветени на трите нимфи, Херакъл и тракийски бог-конник Херос. Единственият аргумент да се говори за прабългарски характер на този паметник са пак „прабългарските руни” – всъщност трако-галска азбука.
Какво е значението на знака IYI? Докато българските учени го тълкуват като знак, символизиращ Тангра, авторът с помощта на келтската азбука го прочита като ИУИ – раннохристиянско произношение на еврейската дума за Бог. При това тя се среща не само в Добруджа и Молдова, но и в Черна гора. Това би се обяснило много по-лесно с келтско присъствие, отколкото с прабългарско – последните не само не са се заселвали в Черна гора, но дори и не са я владели. Посочва и пример с медальон със споменатия надпис от едната страна и с изображение на лодка с гребящ човек в нея , но пък възможно е да става дума за апостол Андрей, който донася християнството в Тракия. Образът на рибаря е добре известен в християнството. Повечето апостоли са именно такива. Авторът обръща внимание и на взаимодействието на трако-галската азбука със славянската. Открити са артефакти с паралелно несмесено използване на двете азбуки, след това се открива и хибриден вариант между двете азбуки, но също така и използване на елементи от едната азбука в другата. Според него това отразява процеса на отмиране на старата азбука и заместването й с новата. Наистина след X век вече нямаме следи от т. нар. прабългарски руни. Според него и самият тракийски език е оцелял до XI век в някои по изолирани долини на Родопите и Карпатите. Във всеки случай до VI век изворите посочват, че тракийският език е бил разпространен.
Я стани, стани шумадийско куче, тебе да утепам.Редактирано от джинrиби на 20.01.10 18:26.
|
(български)