титлата канасубиги / Наука / Хуманитарни науки / История

Превод на Чаталарския надпис от:

1) Проф. В. Бешевлиев, Първобългарски надписи, София, изд. БАН, 1979 г.
"Кан сюбиги Омуртаг е в земята гдето се е родил от бога архонт.

2) Проф. В. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. І, ч. 1, Наука и изкуство, 1974 г.
Великият хан Омортаг е княз от бога в земята дето се е родил.

Работата по текстовете се опира на разбирането, че неясните думи в стария ни език са близки до латинските езици, а не до тюркските.

Преводът на текста е направен изхождайки от презумпцията, че титлата на българския владетел е тюркска. При това титлата е разчетена "Кана субиги". По-късно титлата става от само себе си "Кан субиги" и дори "Кан ювиги" за да прилегне по-добре към тюркската лексика. В превода на проф. В. Бешевлиев титлата е вече в крайна форма "Кан субиги". Само една буквичка е изчезнала. Сигурно Канът нещо е сбъркал. Също както е бъркал и авторът на "Именника".

В "Именника" след основните изречения веднага следва израза:
"По прежде реченных, царь асурийскъ царствова, якоже преджде реченно бы и Навъхд-оносоръ, 24 лет. Тъ Ерусалемомъ облада и град великый Вавилонъ ..."

На съвременен български език изразът се чете така:
След първите от упоменатите, царят на асирийците, който преди би могъл да бъде наричан и Навъхд-оносор, царува 24 години. Този Ерусалим завладя и великия град Вавилон ..."

В този израз от нашия собствен източник се вижда ясно, че вождът на българите е носил титлата "Цар на асирийците". На старославянски език думата "асирийски" е звучала "асурийск", на автентичния старобългарски език от "Именника" е звучала "асувиги", както я предава Кан Омуртаг. Изразът от "Именника" казва, че царят на държавата на асирийците е можело да бъде наричан и "вожд на оннос". Следователно държавообразуващия народ за асирийците са "оннос", защото техния вожд е царя на държавата. На Чаталарската колона титлата е "Кан асувиги". Кан Омуртаг в надписа е посочил не държавната, а родовата си титла - вожд. За "асирийците" владетелят е бил само вожд, предводител, но за другите народи от империята на българите е бил цар. Цар на държавата, но вожд за народа си. За това той се титулува Кан асувиги. На гръцки дава титлата си като "архонт", която освен късните си гръцки напластявания, има значунието "вожд". Системният анализ на този израз връзва значението на думата "кан" с "архонт" и да се превежда като "владетел" е неиздържано като логика. Стремежът да се види в думата Kav тюркската титла "хан" и съответно "владетел" не издържа на логиката на текста.

В израза (е вожд от бога в земята, дето се е родил) владетелят показва именно, че за своя собствен народ на ассирийците, който живее на земята където се е родил, Канът е само вожд. Освен това показва особенния начин на избора на вожда на ассирийците - по произход. Тук, във "вожд от бога", ясно се вижда следата на Авитохола, на наследника на Еак. Ако при другите народи тази формула "вожд от бога" има символичен характер, при българите тази формула има пряко отношение към произхода на владетелския род и особенната традиция на подбора на престолонаследника по женска линия. Тук не става дума за християнското значение на формулата, при която се изразява подкрепата на монарха от църквата чрез освещаването на светската власт от църковната и миропомазването при коронацията. Думите на нашия Кан са отражение на дълбока хилядолетна традиция на предаването на властта от поколение в поколение при съблюдаване на строги правила на наследяване по правото на явната кръвна връзка на майчината линия, която неоспоримо пренася белега на божествения произход на рода.

В двата надписа, Чаталарския и Търновския, титулуването на владетеля е едно и също - Кан Асувиги. Царят не е употребил държавната си титла "Цар на българите". Логиката на тази употреба трябва да се търси в това, че и двата документа са за вътрешно ползуване. Вътре в държавата неговата вътрешна титла е била "вожд на асирийците", което автоматически го прави владетел за другите народи, които са подчинени на асирийците. Външната му титла е Цар на българите, което ще рече император на народите, които населяват България. Следователно по него време думата "българин" не е имала това значение на етнически идентификатор, който има сега. Понятието "българин" е много древно и думата е придобивала нови стойности в зависимост от конкретните исторически условия. При включването на етнически небългари в границите на държавата, идентификаторът българин е придобил значение, обхващащо всички народи на империята. Така държавата България става държава на всички народи, които я населяват. Всички народи стават "българи" в смисъл на поданици на тази държава. Ето защо и тюрките от Поволжието се считат сега за българи и смятат, че езикът на българите е тюркски. Най-вероятно, това е логиката на поведението им. Този народ едва ли иска да си присвои чуждо име, защото това е противоестествено. Те имат някакви далечни спомени, когато са можели да се наричат и българи, защото са живели 515 години, според "Именника" в голямата империя България, за която патриарх Никифор и Теофан казват: "известната от древността Велика България".