|
КУЛТУРА НА ДРЕВНИТЕ ТРАКИ
В науката дълго оживено се спори върху въпроса за произхода на траките.
Тяхната най-ранна история се крие в една малко позната епоха, която откриваме главно по археологически материали.
Траките са една историческа сложила се общност, която виждаме още от
края на бронзовата епоха. Нямаме основание да омаловажаваме и това,
което ни е дадено преди нея и е процъфтяло тук като една много висока
култура, никога не напълно унищожена. А новото й развитие е продължило на базата на по-старото. Тези елементи датират още от най-ранната камена епоха, като над тях са се наслоили различни нови по време на прииждане племена, вероятно в края на енеолита, по-късно през
бронзовата епоха, докато се стигне до същинската тракийска култура едва
в късния й етап.
Tака в съчетаването на различни елементи на развитие, можем да смятаме,
че са се създали тракийската култура и етническият облик на траките от
историческата епоха.И не на последно място трябва да поставим и
културните взаимоотношения между разположените близки, граничещи една с
друга области. За окончателното завършване на оформителния процес на
траките можем да смятаме средата на II – то холядолетие пр. Хр. Но този
процес не е кратък и е продължил много хилядолетия. Прието е
населението от този период да наричаме “предтраки”, за разлика от
исторически наложилите се “траки” от времето на Омир.
И така, за траки в същинския смисъл на думата, можем да говорим едва от
късната бронзова епоха, когато с името Траике или Траине най-раниите
гръцки автори, и преди всичко Омир, са наричали земите на север от
Гърция, с които те са имали сравнително слаба връзка. Повече данни
имаме от времето на гръцката колонизация, когато гърците влизат в пряк
контакт с всички райони на север и с голяма част от Тракия. От средата
на II хил.пр. Хр. с понятието Тракия се наричал районът между Дунав,
Черно море на изток, Бяло море и Мраморно море на юг и на запад
долината на Струма и Места. Цялата тази територия е била разделена
между различни племена. Познати са около 50 тракийски племена,
разселени върху територията на днешна България. По значителните от тях
са: мизи (Северозападна България), гети (Северозападна България), серди
(Софийско поле), агриани, дантелети (Кюстендилско), меди (по-горното
течение на Струма), кайлалети (Родопите), беси (по горното течение на
Марица), одриси (по долното течение на Марица) и др.
От античните автори още се знае, че траките са живели в селища неречени
ауле (за това говори още Есхил в своята трагедия “Перси”). Още преди
много години българският археолог Ив. Велков откри едно такова селище
при с. Драгойново, Пловдиско. В късната бронзова епоха траките са
започнали да укрепват селищата си – първо със землени укрепления, които
по-късно прерастнали в каменни стени, без спойка или само със спойка от
кален разтвор. Жилищата им са били планирани около един център и
разположени на разстояние, за да може да се преминава от едното в
другото. Градени са наземно като стените им били направени от набучени
в земята колове, около които е била изплетена мрежа пръти, измазани с
глина. Характерно за най-ранните тракийски жилища от късната бронзова
епоха е закръглянето на една от късите стени като аспида и
разполагането на входа срещу нея. Обикновено входовете са били
разположени на юг, което е продиктувано от по-суровия климат на Тракия.
Още в края на II-то хил. Пр. Хр. едновременно със селищата, изградени
на равните места близо до реки и извори, траките започват да строят и
крепости по планинските, естествено защитени места. Първите крепости
са били създадени по по-лесно достъпните планини като Родопите и
Странджа – Сакар. Характерно за тракийските крепости е това, че те били
издялани на естествено защитени места. Крепостната стена следвала
извивките на терена и била изграждана само в тези части, които са били
по-уязвими. Крепостните стени са били градени от ломени камъни или
много плоски, или във формата на Т и Г, така че се прилепяли плътно
един до друг и не е имало нужда от никаква спойка. Техниката на градене
е т. н. имплектум. Една от датираните като най-ранна крепост е така
наречената Малкото кале при Созопол, разположена на място с много
добър поглед към морето.
Изцяло разкопани са доста от тези крепости. Един такъв пример е
крепостта Чертиград в Етрополския Балкан. Тя е изградена от вододелната
линия мейжду Северна и Южна България на река Черни Вит. Цялата крепост
заема възвишение във формата на издължен език, който е бил достъпен
само от запад и само там е била издигната крепостна стена. Крепостта е
имала два входа – на южния и северния край на стената. Вътре в тези
крепости понякога имало малки селища, но в повечето случаи те не са
служели за живеене на населението, а само място, където то е могло да
се оттегли при опасност. Тракийските крепости са били обединени в много
добре замислени и организирани крепостни системи.
Такива крепостни системи се очертават в много райони на Тракия и могат
да се свържат с отбраната на тези райони. Такава една система се
разгръща около Ботевградското поле. Такава крепостна система се
забелязва и в района на Западна Стара планина - Берковсия балкан,
където минават пътищата, свързващи богатия на злато район около Монтана
с Бяло море. С крепости се очертават и някои пътища през Стара планина,
които свързват Северна с Южна Тракия като например пътят през
Сливенския Балкан, който свързва Никополис ад Иструм с Кабиле и др.
През IV век пр. Хр. в Тракия започват да се изграждат и градове в
истинския смисъл на думата със своя градска икономика. За тяхното
съществуване говорят археологическите разкопки от последните години.
Такъв град вероятно е бил Филипопол (днешен Пловдив), античното Кабиле
при Ямбол, където най – високата част на града – м. Зайчи връх, открива
останки от една доста по-ранна епоха.
Най-ясна представа за тракийския град от елинистическата епоха,
възникнал като царска резиденция на тракийския цар Севт III, е
разкопаният преди 35 г. град Севтополос при с. Копринка, Казънлъшко,
залят в последствие от водите на яз. “Георги Димитров”. Той е бил
изграден според елинистическата мода на гръцките градове в Мала Азия в
правилна система, съобразена с посоките на света. Ограден е бил с
крепостна стена от три страни и само от страна на р. Тунджа, където е
бил недостъпен, не му е била необходима стена.
Може би най-много знаем за тракийското изкуство. Благодарение на
археологическите проучвания през последните години и щастието на
археолози да откриват богати погребения и най-важното – случайните
находки на златни и сребърни съкровища, пред нас се разкрива едно
интересно, оригинално, багато и разнообразно изкуство.
За истинско тракийско изкуство говорим от времето на късната бронзова
епоха, когато вече има и истинска тракийска култура. Най-ранни негови
прояви са глинените статуйки на една много интересна култура в
северозападните части на нашите земи. Културата от късно бронзовата
епоха, наречена по името на селото, където са открити първо тези
паметници, село Орая.
Край с. Вълчитрън е открито случайно съкровище от късната бронзова
епоха. То е едно от най-големите златни съкровища от нашите земи. Тежи
12 кг. Състои се от една голяма купа с две дръжки, 4 малки канчета за
гребане, 7 големи диска – 2 с геометрична украса от специална паста от
сребро и сяра, наречена ниема, и завършващи с луковидни дръжки и един
триделен съд, украсен с канилури. Предназначението на съкровището дълго
време е предмет на изследване за специалистите, т. к. освен големият
съд и канчетата, които имат съответствие в керамичните съдове от същата
епоха, всички други съдове са много интересни със своята форма, но
нямат никакви съответствия и предназначението им е много неясно. За
дисковете са изказани различни мнения слънчеви дискове, култови
изображения, капаци, цимбали и др. Триделният съд е изработен много
интересно, като с електронна тръбичка /сплав от злато и сребро/ са
свързани помежду си отделните при части по принципа на скачените
съдове. Ясно е едно: съдът е култов и е служил да се сипва в него
течност, която трябва да се разделя поравно на три части. Най-вероятно
е служил при почитането на някакъв култ, представляващ траща, свързан с
великата богиня – майка, в съчетание с нейния син и дъщеря.
Геометричната украса е най-характерен белег за тракийското изкуство от
къснобронзовата и ранножелязната епоха – XV-VI в. пр. Хр. От тази епоха
са запазени много токи от колани също с геометрична украса, общи
висулки, гривни, някои от които завършващи с разширени краища, украсени
с геометрични фигури или със змейски глави. Наред с геометричната
украса в този период се появяват и животински елементи. Тяхнто
използване в украсата на предметите на изкуството е характерно за
всички народи със земеделско-скотовъден бит. Тук липсват фантастични
животни Характерни за траките са един вид накити във формата на фибули.
Много изящен паметник от това изкуство е едно бронзово еленче – открито
в Севлиево. То е много схематично, но изящно изработено. Свидетелства
за развилата се аристокрация са открити погребания и като случайни
находки малки бронзови брадвички, в горната част на които са изобразени
глави на различни животни. Те са служели като украса на жезли,
определящи царската власт.
След VIв. пр. Хр. започва разцвет на тракийското изкуство, който се
обуславя от разрастването и обогатяването на аристокрацията. От VIв.
пр. Хр. имаме открити много погребения, в които срещаме богати
произведения на тракийската горевлека. Преди всичко това са погребения,
разкрити при с. Дуванли, Пловдивско.
Широко място в украсата на предметите на изкуството на траките в това
време заемат и растителните елементи. Повечето от тях имат символичен
характер. От същото време са открити и няколко златни пъстена в
погребения, на които починалият е изобразен на кон – вероятно
хероизация или символ на царската власт. В много погребения от VI-IVв.
пр. Хр. се намират различни елипсовидни златни нагръдници с
разнообразна, предимно растителна украса, признак на аристократична
принадлежност. На един златен колан от с. Ловец, Старозагорска област,
е изобразен лов на глиган. Сцената е представена в два огледални образа
– глиган, гонен от двама ловци. Тази сцена обикновенно се тълкува като
царски лов.
През 1953г. случайно при Луковит е заровено сребърно съкровище, което
представлява няколко рупи различни предмети. Едната група са сребърни
съдове – чаши, фиали и кани, които се датират към V- IVв. пр. Хр.
Всички са украсени с геометрично и растителни мотиви, някои от които
много богати. Една голяма част от предметите представляват конски
амуниции – юзди, халкички и апликации от конска амуниция – лъвски и
човешки главички. Към тях спадат и три гарнитури от апликации за конски
амуниции, които представляват особен интерес с богатата си украса.
Едната е много схематично украсена, като две плочки с изображение на
грифони, а другите с конски глави в кръг по посока на часовниковата
стрелка. Втората се състои от начелник с грифон и четири плочки: две
изобразяват елен, нападнат от лъв – често срещащо се в китайското
изкуство, и другите представляват ловна сцена – конник, нападащ лъв –
прототип на иконографията на толкова разпространения през римската
епоха Тракийски конник. Най-голяма е третата гарнитура, която има
покривка от златна пластика. Две от нейните апликации са ажурни и с
много по-изящна украса – с многолистна розетка.
Много данни за тракийската митология и религиозни представи дава едно
друго съкровище, също така случайно открито при с. Летница, Ловешко. То
се състои от сребърни конски апликации, някои от които са покрити с
позлата. Три от тях представляват борба на различни животни – лъв и
елен, грифон кълве елен, борба на две мечки. На осем четвъртити
пластинки е представен конник, хвърлящ копие срещу невидим неприятел.
Конникът е облечен изцяло в ризница. На три от плочките зад конника е
изобразена човешка глава, на една лък, а на две конска глава. На осмата
е представено цяло животно – куче или вълк. На деветата плочка с
подобна сцена композицията е по-сложна и повече се приближава до
иконографията на Хероса от римската епоха. Конникът е представен,
хвърлящ копие срещу изправената пред коня му мечка, а под краката на
коня е легнало животно – куче или вълк. На крака му личи наколенник с
човешка глава. Има още две пластинки. На едната е женска фигура, яздеща
фантастично животно, а на другата – сцена, изобразяваща съвсем
реалистично свещен брак на богинята – майка с нейния син и любовник.
Съкровището от с. Борово, Русенско, също е интересен източник за
изследване на тракийската култура. Предмет на особен интерес е една
каничка, богато украсена със сцени, които обикновено са сварзани с
Дионис и неговата свита.
Безспорно едно от най-интересните е открито случайно при изкопни работи
за къща – Панагюрското съкровище. То е повдигнало много въпроси и все
още не може да се смята за напълно изучено и разтълкувано. То съдържа
златни съдове с тегло общо 6 кг 260 г. Състои се от една амфора – ритон
с два отвора за пиене на дъното – вероятно идваща от някакъв обичай на
побратимяване, три кани с глави на амазонка и дръжки, представляващи
свинкс.
Каните имат тази особеност, че в долната си част са също с отвори за
пиене. И освен това четири ритона, от които три са животински глави, а
четвъртият е предната част на козел. Към всичко това се прибавя и една
голяма разлята паница с три концентрични кръга негърски главички, и
четвъртият – най-дребен – с жълъди. Панагюрското съкровище е един от
най-интересните паметници на елинистическото изкуство.
Вероятно е работено някъде по бреговете на Мала Азия или Пропонгида за
нуждите на тракийски владетел.
Напоследък особен интерес събужда новооткритото съкровище от 165
сребърни съда при с. Рогозен, Врачанско. То се състои главно от канички
и фиали и дава типично тракийски съда-чаши, наречени гобелета.
Украсатана повечето съдове е растителна на някои много стилизирана. На
една каничка в две колесници с четири коня са изобразени – на едната
женска, а на другата мъжка фигура – една интересна иконография на
двойка божества - мъжко и женска, характерна за тракийската религия,
особено в този район, и добре познатата от римската епоха от
паметниците на т.н. Тракийски конник, както и при различни синкретични
култове. На някои от фиалите се четат имената на трима тракийски царе –
Котис, неговия син Керсеблопт и Садок. Родителният падеж на надписите
говори за притежание на царя.
От тракийската живопис имаме сравнително малко запазени паметници, но с
изключителна стоиност. Тъй като от гръцката живопис от това време
нямаме нищо, освен живопистта по вази, запазените от тракия стенописи
имат още по-голямо значение. Най-важен паметник от IV век пр. Хр. е
гробницата при Казанлък. Тя е един уникален паметник и на гробничната
архитектура – куполна гробница в сравнително малки размери, градена от
тухли. От особен интерес са нейните напълно запазени стенописи. Сцената
в централната част представлява погребално угощение – характерно за
гръцката и малоазиатска живопис по това време. Покойникът и неговата
съпруга са седнали на два стола пред маса, отрупана с храна, загледани
в небитието. От двете им страни е представено шествие от роби, които
носят любимите им предмети, неоходими за задгробния живот. На горния
фриз е изобразено надбягване с колесници – характерен елемент от
погребението на знатен тракиец. Във входния коридор – дромоса на
гробницата, е изобразено състезание на войни, съпътсващи погребението.
Майсторството на изписването на сцените поразява с високата си класа. С
това тя повдига много спорове относно нейния майстор. Но тук не е важен
произходът, а фактът че в съдържанието на живопистта се чувстват
елементи, продиктувани от тракийския вкус.
Нов материал за изясняването на тракийската и култура дава и откритата
през 1983г. гробища при с. Свещари, Разградско.
Нейната архитектура е малко по-различна. Тя е с квадратен план, но към
централното гробно помещение има и едно допълнително. Най-интересно,
обаче е гробното помещение – камерага. Стените й са украсени с женски
скулптурни фигури – по три на късите и четири на дългата страна на
гробницата. Ръцете на повечето фугури са вдигнати с длани нагоре.
Полите им са извити навън като обърнат лотосов цвят. Лицата на всички
фигури са различни. Цялата гробница е била украсена с богата скулптурна
архитектурна украса. Такава украса има и на гробницата при Стрелча,
Пазарждишко .
Периода III – I век пр. Хр. тракийската торевтика става по-бедна. От
този период са запазени предимно накити, които имат ставнително багата
геометрична украса.
От това време е и съкровището при с. Галиче, Врачанско. Повечето
предмети тук са украсени с растителни елементи – листа и розети.
Интересни са две фалери – вероятно токи от колан. На едната е изобразен
конник, а на другата женски образ, вероятно богиня.
В своето развитие тракийското изкуство преминава през сложен път и
търпи влияния както в техниките и някои подробности, в начина на
предаване на образите, така и със сюжетите и съдържанието, което влага
в тях.
Един от най-трудните въпроси при изясняването на тракийската култура
все още остава тракийската религия от предримската епоха, защото тя
отразява отношението на народа към живота, неговата жизнена философия.
За тракийската религия от тази епоха съдим по различни източници, но те
не са достатъчно ясни и имат нужда от тълкования.
Винаги, когато говорим за тракийска религия на първо място се цитира
едно много известно сведение на Херодотс затова, че траките от всички
богове са почитали само Дионис, Арес и Артемида, а отделно от народа
царете са почитали Хермес и от него са извеждали своя произход. Много
са се занимавали учените с това сведение. Археологическите данни не го
потвърждават. Не може да се търси точно покритие на тракийските
религиозни представи с гръцките и наименуването им на тракийските
богове с гръцки имена от Херодот не могат да се разбират буквално. От
друга страна, редица сведения и археологически данни от елинистическата
епоха говорят за едно доста широко разпространение на култа на Аполон в
Тракия.
Действително траките са познавали една много стара почитана богиня –
майка, свързана с най-древния култ на плодородието и продължението на
рода. Това става ясно от многобройните женски статуйки още от времето
на неолита, които представят фигурки с подчертани женски форми,
свързани с плодородието. Култът с тази богиня се доразвива. Срещаме я в
много паметници на тракийското изкуство. Може би същата тази богиня
трябва да търсим на една фалера от село Галиче, Врачанско. Тя е
изобразена с венец в ръка да увенчава починалия цар и да го дарява с
безсмъртие в неотдавна откритата гробница при село Свещари, Разградско.
В района на Родопите и около Пазарджик прави впечатление почитането на
една богиня, която в римската епоха се свързва с Хера, но Хера сама и с
малко по-различен от гръцкия й култ. На една голяма находка от бронзови
плочки от Разград, я наричаме съвсем определено “Разградската богиня”.
Един друг въпрос все още остава без отговор – с какъв култ и какво
божество трябва да обясним все по-често откриваните на различни места в
Тракия култови огнища – глинени площадки в средата на жилища или в
насипи в надгробни миголи. Украсени са с различни разтителни и
животински орнаменти. Паралелно с този женски култ се развива и мъжкият
отрязяващ небето и слънцето и творческата сила на природата. Този култ
е съществувал още от дълбока древност. Това показва откритият много
интересен никропол от епохата на енохите при Варна. Там сред
разнообразните златни предмети се срещат и дребни пластинки от злато
във формата на бигчета, обикновено свързани с мъжкия култ. Малко
по-късно при с. Овчарово пак от същата епоха бяха намерени група
глинени предмети, възпроизвеждащи сцена на слънчев култ. За такъв култ
говори и открито при крепостта Черни град светилище. То представлява
една площадка на скалата, до която водят две изчукани в нея стъпала.
Разположена е в най-източната част на скалния масив и е обърната на
изток. Зад нея точно е изчукана нисша в скалата. Гледан от там изгревът
на слънцето откъм централното било на Стара планина е великолепен.
За слънчевия култ на траките свидетелстват също няколко селища на
скалите при крепостта Палеоскастро над Тополовград, в скалите при с.
Байлово и др. На южната и източната част на скалния масив при тези
светилища са изработени релефни и вдлъбнати слънчеви крепости.
Остава неясен още въпросът за Дионис – много сложен и тълкуван в
научната литература. Според някои от античните автори, Дионис има
тракийски произход. За него имаме сигурни данни само в района на
планината Пангей и Родопите, където античните автори сочат и неговото
най-голямо светилище. Дионис най-вероятно е стар култ, разпространен по
цялото Средиземноморие още от предгръцко време, който съчетава в себе
си представи за покровител на плодородието и всички земеделски култове.
За разлика от гръцкия Дионис, който има по-спокоен аспект на
покровител, тракийският Дионис е бог на екстаза, оргистатическата
лудост и екзалтация. В неговия култ се проявява вярата на траките за
сливане с божеството.
Вероятно като ремунисцензия на местен стар култ, характерен за района
на Северозападна Тракия, е почитането на един култ на двойка божества,
запазен под различна форма през римската епоха като Зевс и Хера в
светилище при с. Коприловци, Кюстендилско, като Асклепий и Хигия,
Асклепий и Афродита в светилището при Глава Панега.
Тази сложна и разнообразна картина на религиозни представи заварват в
земите на Тракия римските завоеватели. Тя създава много сложна основа
за развитието на римския култов живот тук.
От всичко, което знаем и което ни показват археологическите разкопки,
става ясно едно, че за разлика от гърците, които са вярвали в
съществуването на подземното царство на Хадес, където са отивали
сенките на починалите, траките са вярвали в безсмъртието на душата.
Според археологическите открития съпътстващите погребението елементи,
можем да разделим на две групи. На първо място остава самият погребален
ритуал, който не бива да се смесва с различни външни влияния или
деление на пол и ранг. Връзката с тези представи на траките много добре
е показана в една легенда за Орфей, в която се казва, че главата му
била поставена на висок стълб, забит в земята, за да може да бъде
огрявана от слънцето. По този начин се осъществява връзката му със
земята, и със слънцето и с неговата очистваща сила.
По-трудно за нас е да възстановим по археологически път всички други
ритуали, придружаващи погребението. Тук би могла да се привлече една
особена сцена, която се среща по някои надгробни плочи, преди всичко от
античния Одесос (дн. Варна), наречена погребално угощение. Починалият е
представен легнал на легло, като в много случаи в издигнатата си дясна
ръка държи венец. Пред него има масичка с различни храни. Тази сцена
вероятно символизира, описано от антични автори угощение.
Придружаващите го лица – слуги, близки, семейство участват в целия този
ритуал. Венецът символизира пътят, по който той е тръгнал към
безсмъртието. Същото това значение имат и множество златни венци, които
се откриват в множество погребения в различни райони на Тракия, и в
близки области на Македония през елинистичната епоха, което говори за
единството на духовната им култура. Такъв венец виждаме в една сцена,
изобразена над погребалното легло в гробницата, открита при с. Свещари,
Разградско. Там е представен починалият на кон и пред него фигура на
жена – вероятно богиня, държи венец, протегнат над главата на конника,
с което тя символично му дарява безсмъртие.
Казънлъшката гробница дава и други подробности от описания от Хердот
обичай – схематична сцена в купола на гробницата на надбягване с
колесници. Друг важен елемент в откритите в Тракия погребения е
наличието на колесници, които се откриват или някъде около гробниците,
или в самия могилен насип. Конят играе магическа роля, свързана със
слънчевия елемент и ролята, която той може да изиграе при
обезсмъртяването на покойника. Макар и по-рядко се срещат погребения и
жертвоприношения на кучета, много често предварително обезглавявани. С
различни костни материали от различни животни са изпълнени и множество
ями, които се откриват в погребалните насипи на могилите или около тях.
За почитането на починалите като герои – полубогове, някои
изследователи приемат, че говорят и редица помещения към гробниците или
изграждането им като храмове, наречеби херони, на различни места в
Тракия. Такава е гробницата при с. Свещари и при с. Стрелча. Разкрит е
херон при с. Любен, Търговишко.
Най-ранният вид тракийски погребения с от късно бронзовата епоха. В
повечето от тях мъртвите са направо положени в земята, като краката са
свити към корема и главата към тях. Така е седяло тялото на зародиша в
утробата на майката – връщане в майката земя за нов живот.
По-късно, в ранножелязната епоха се появяват погребения в урни –
обикновени керамични съдове, поставяни в малки ями и затрупани с малки
могили от камъни. Много интересни материали за бита на тракийското
население дават разкопаните при с. Дуванли некрополи: при при Мущовица,
Кукова могила, Батова могила.
Голямо развитие отбелязват и погребалните съоръжения. Освен обикновени
градове, са известни и по-сложни погребения. Най-старите са долмените,
разпространени най-вече в районите на Сакар и Странджа. Те
представляват правоъгълни съоръжения, изградени от големи каменни
плочи. Планът им е различен. Някои са състоят само от едно помещение,
като пред тях има и предверие. Между двете помещения в разделната плоча
е издълбан отвор. С долмените можем да свържем и околните гробници,
открити пак в Сакар и Странджа, и на много места в Родопите. По-късно в
Тракия се развиват засводените гробници. Един голям дял от тях са с
правоъгълен план и цилиндричен свод. Това е една голяма група гробници,
наречена македонски тип. Друг вид са т. нар. куполни гробници. При тях
имаме два вида помещения. Обикновено входът (дромос) и предверието са
покрити с фалшив свод, получен от издаването на всеки следващ ред
камъни малко навън и скосяването на ръбовете, при което се получава
заобляне на повърхността.
Един от най-интересните примери на този вид куполни гробници е
гробницата при Мал тепе при Мезек, Свиленградско. Планът й представлява
дълъг коридор – драмос и три помещения, разположени по централната ос.
Първите две са четвъртити, а последното – кръгло, покрито с фалшив
купол. Гробницата датира от първата половина на на IV в. пр. Хр.
Куполни гробници са разкопани при Севтополис, най-голямата и
най-интересна от които е тази при Казънлък. Тя е с много по-малки
размери и градена от тухли. Особен интерес при нея представляват
уникалните стенописи.
Друга група гробници се откриват в североизточна Тракия, от които
най-голяма и значителна е гробницата при с. Свещари. Тя повдига също
много интересни въпроси, както със своята архитектура, при която е
изградено допълнително помещение, вероятно свързано с някакви ритуали,
които са били извършвани и след погребението многократно. Тя
представлява интерес и с богатата си украса.
За нас сега е много трудно да кажем, какво се е запазило и какво е
унищожено от тази богата древна култура. Но едно е ясно – каквито и
влияния да са дошли и каквито и изменения да са настъпили на тази
територия, все пак е останало едно население, което винаги е пречупвало
тези влияния през призмата на своите разбирания. То е запазило
самобитните елементи на своята култура и в периодите на силна
елинизация, и романизация. И колкото и да е трудно сега да кажем кое в
нашата съвременна култура откъде идва, все пак едно е сигурно – че на
същите места, където са били старите оброчища, по късно са издигнати
манастири. Пак народът празнува празници, свързани с плодородието, пак
се почита пролетното слънце. И много често в народните празници ние
виждаме като че ли нашите далечни прадеди с техния копнеж и надежда за
плодородие в лицето на нашите съвременници.
вие какво можете да кажете по въпроса?
|
