Залезът на Рим - хрумка / Наука / Хуманитарни науки / История

Всичко е логично и в рамките на нещата, проблемът е, че римската империя винаги е разчитала на робския труд /според изследователите поне 1/3 от населението й е било от роби/.
Кризата със собствеността и ограничаване на прослойката на свободните земеделци започва още от 2 век пр. н. е., когато богатите робовладелци въвеждат в италийската икономика практиката на картагенците по обработка на големи селкостопански площи от роби /т. нар. латифундии/. Поради робския труд /робите по това време са в изобилие и лесно заменяеми/, продукцията на тези латифундии е доста по-евтина от стоките, произведени от стопанствата на свободните италийци. В резултат на което последните се разоряват, продават земите си на богатите и се преселват в Рим, увеличавайки прослойката на безимотните граждани, разчитаща на хляб и зрелища от държавата. Тиберий и Гай Гракх правят опити да спрат този процес, като раздават общински земи на разорените собственици, с цел отново да създадат класа от свободни земеделци, които са и гръбнакът на армията. Мерките обаче са временни и понеже за набора в римската армия се изисква имуществен ценз, какъвто кандидатите /най-вече от средите на земеделците/ нямат, за да не се стигне до момент в който легионите няма с кого да се укомплектоват, Марий заменя народното опълчение с професионална платена войска. Това обаче предопределя залеза на републиката, тъй като наемната армия служи преди всичко на този, който й плаща, а не на държавата.
През периода на принципата римското гражданство е все още привилегия за избрани - само италийския полуостров и по-заслужилите общини го притежават. Гражданите на Рим обаче не искат да служат вече в армията, дори и срещу заплащане: патрициите, защото са богати, а плебеите - защото държавата се грижи за тях /къде по-приятно е да чакаш от императорите хляб и зрелища в Колизея, отколкото да се гониш из горите с германи и даки/. Така след унищожаването на 3 римски легиона в Тевтобургската гора, Август се вижда принуден да проведе принудителен набор, като попълва новосъздадените части дори с освобожденци /нещо немислимо откакто римската войска съществува/.
Приемниците му разчитат на неизкушените от цивилизования живот селяци или романизирани варвари, които след като изслужат срок от 26 години в армията, получават римско гражданство за награда.
Постепенно по протежението на 2-3 век армията се варваризира и обикновените хора престават да виждат в нея символа на Рим. Войската от своя страна вече не е същата като преди - променен начин на въоръжаване, структура, както и задачи - предимно отбиване на варварските нахлувания. Това вече не е привилегированата професия за провинциалите от времето на Цезар и Траян - източник на бързо забогатяване при успешен поход.
Наред това в империята се развива и инфлация - обезценява се денарият, войниците вече не искат да им се плаща с такива пари, а в слитъци или ценни стоки. Така императорите се виждат принудени да прикрепят към всеки градски център занаятчиите, които да произвеждат необходимите стоки за заплати на армията и чиновническия апарат. Т. е. се създава нещо като крепостничество. Робите вече са дефицитна стока, поради спирането на завоевателните войни, пък и те не са толкова заинтересувани от произвежданата от тях продукция, затова е нормално да се насърчат зависимите работници с част от произвежданата продукция. От друга страна противоречията в обществото /подклаждани и от Християнството/ засилва недоволството на масите от богатата върхушка. Средната класа се разорява и изчезва поради упадъка на градовете, остават само прекомерно богатите и тотално бедните. Последните мразят държавата, виждайки чиновническия произвол, некадърните императори, тънещи в разкош и варварската армия, която ги ограбва. Към това се прибавят и зачестилите варварски нашествия и сепаратизмът в провинциите /за пример мога да посоча създадената Галска империя на запад и Палмирска империя на изток/.
Към това се прибавя и изчерпването на активните хора, които в миналото са движели империята напред. А малкото, които се опитват да отсрочат края, напр. Стилихон, Аеций, са убивани от пасивните и бездарни владетели. Така че държава, която отказва сама да си помогне, никой не може да я спаси. Великите империи сами падат отвътре.

Facta, non verba!