Съвременен еничарлък! / Наука / Хуманитарни науки / История

“Комсомолская правда”: Нашите братя-българи: Предадохме Русия, но я обичаме!

15 август 2007 | 12:02 | "Комсомолская правда"

Специалният кореспондент на “Комсомолская правда” Дария Асламова се опита да разбере защо българският народ, който руснаците освободиха от турско робство, сега се стреми към натовско иго.

“Накараха ни да се подчиним на САЩ”

В България температурите се движат около 45 градуса. В нажежената София, тази нова малка европейска столица (България се присъедини към Европейския съюз едва в началото на тази година), климатиците все още са рядкост. Всяка вечер, когато отивам на гости на Светла, моя стара приятелка от университета, първата ми работа е да изстискам мократа си от пот пола. Светла, която сега е доктор на науките и преподавател по журналистика, отваря бутилка евтино и силно българско вино. Изтягаме се на дивана и започваме да клюкарим за България и Русия. В семейството на Светла вече сто години всички момчета се наричат Владимир в чест на руския красавец, офицер от императорската армия-освободителка, който е отседнал в дома им през 1878 г. “Прадядо ми разказваше, че този Владимир е бил истински аристократ и е очаровал всички с прекрасните си маниери”, разказва Светла. В пристъп на откровеност, я питам: “Как така вие, българите, можахте да забравите за българо-руската любов? Преди ние бяхме не просто приятели, а любовници. Как можахте да се подчините на САЩ - с техните военни бази и антируска политика?” “Ех скъпа, ние не се подчинихме на Америка, а само леко й се поклонихме- тъжно се усмихва Светла. Да се подчиниш, да легнеш под някого, в това има някакъв елемент на взаимност. Това жените си го знаем най-добре. А по отношение на САЩ... ще го кажа така... наведоха ни...накараха ни да си легнем с тях”.

Москва винаги се е борила за нас, а ние сме против нея

България е малка живописна балканска държава с население под 8 милиона жители и трагична история. Българите и досега мечтаят за древното могъщо Българско царство, когато България еднолично е властвала на Балканите. След това България изчезва от световната карта за седемстотин години заради двувековното византийско робство и петвековното турско иго. Русия спаси православните си братя от мюсюлманското робство с цената на 200 хиляди живота на своите войници. Руско-турската война ( 1877-1878 г.) е изписана със златни букви в историята. “Има само една държава, на която българите са задължени за вечни времена- това е Русия”, казва известният български журналист Велизар Енчев. “Това не е популярно схващане сред политическия елит на България днес, продължава журналистът. Политиците ни не искат да признаят, че до края на живота си сме длъжни да благодарим на Русия за това, че ни освободи от турците. Ние бяхме последната държава на Балканите, която получи своята свобода.
Ако не беше руската императорска армия, сега щяхме да сме като кюрдите и даже нямаше да имаме право да говорим на родния си език. Ние сме видели от вас само добро и до гроб ще ви бъдем признателни.”
“Това беше най-емоционалната война в историята на Европа - обяснява професорът в Софийския университет Андрей Пантев. Най-честната война, романтична и благородна. Русия не спечели нищо добро от нашето освобождение. Руснаците се качиха на своите кораби и се върнаха в родината си. След освобождаването си от турско робство всички Балкански държави се обърнаха ПРОТИВ Русия и КЪМ Запада. Това напомня за историята за принцесата, която е спасена от едни рицар, а е целувана от друг. В края на ХІХ век в Русия даже беше разпространено убеждението, че отношенията между Русия и Запада не бива да се влошават, заради неблагодарните славяни”. България страда от “синдрома на слънчогледа”- тя винаги е търсела силен покровител и често е грешала. В двете световни войни България е участвала на страната на Германия срещу Русия. “ През ХХ век България три пъти беше обявена за агресор, твърди историкът Андрей Пантев. Първият път беше през 1913 г. ( по време на Междусъюзническата война), след това през 1919 г. и 1945 г. През Първата Световна война България воюва срещу трите държави, които участваха в Освободителната война срещу турците: Русия, Румъния и Сърбия. Това е голяма грешка. Това, което може да изглежда в настоящия момент прагматично, пред съда на историята може да се окаже просто отвратително.
Въпреки разногласията от миналото, България е нашата най-близка страна-роднина. Дървото на нашата дружба нееднократно е раждало горчиви плодове, но ние имаме обща писменост, обща религия и култура и обща славянска кръв. А кръвта, както е известно, вода не става. По силата на тези дълбинни основания, общите спомени и героичните легенди, българите завинаги ще си останат наши братя - последните ни братя в Източна Европа.

Какви европейци сме ние ?

Селището Граф Игнатиево, което се намира на 120 км от София, е наречено така в чест на знаменития руски политик и дипломат граф Николай Игнатиев, който не малко е спомогнал за освобождението на България от турците.
Именно в това селище на местното летище в скоро време ще се разположи една от четирите американски бази.
В малко кафене под тента още от сутринта седят местните жизнерадостни пенсионери-алкохолици. Но пият прилично. Сипват ракията в бутилка с кока-кола или фанта и кротко отпиват в жегата. Виждайки ме, веднага се оживяват. “Какво, ние тук всякакви сме виждали, и руснаци също”, намига ми старче на име Илия. – Нашето летище е строено от немците преди втората световна. Вежливи бяха те, на пазара винаги плащаха щедро. Все пак бяхме съюзници. А след войната дойдоха руснаците за три. Ние ги обикнахме, добри момчета. С тях чудесно се пие. Само че като се напият – много оглупяват. Моят дядо, който тежеше 130 кг можеше с вашите да изпие цяло буре. У нас вкъщи живееше руско семейство: офицер с жена-красавица – Зина.
И веднага след като офицерът бе изпратен в командировка в Румъния, на тази Зина й пристига руски командир на гости. Моят дядо извади пушката, пусна кучетата и му каза: “Влезеш ли, ще те застрелям. И кучетата ми са зли – ще те разкъсат на парчета. Ти към нашата Зина не се доближавай”. Защити честа й, с една дума! Е, с руснаците беше весело. А сега американците чакаме”.
“А какво чакате от американците ?”, питам аз. “А, нищо хубаво не чакаме”, - присъединява се към разговора все още жизненият старец Христо. – Казват, че те са алчни. А и каква полза от тях ? Руснаците ни дадоха работа. Селището ни е голямо - над 2000 души. Мъжете работеха в авиозавод. Ние всички ваши “Миг”-ове сме ремонтирали – от 15 до 28-я. А американците не са ни нужни. Те ще обслужват самолетите си в Турция. Е, и за какво да се радваме ? Вие знаете ли, какво представляват тежките военни самолети? Когато излитат и кацат, земята се тресе, прозорците и стените на къщата се тресат. Само че нас никой не ни е питал, искаме ли американци тук”.
“А как е в Европейския съюз ? – интересувам се аз. – Вие от началото на годината официално сте част от Европа”. “Какви европейци сме ние, ако пенсията ни е 50 евро? – възмущава се Христо. А ракията ? Вие чували ли сте, какво искат да направят с българската ракия ?!” Общо бурно възмущение в нашата малка компания. (Въпросът е в това, че Евросъюзът не разрешава производството на домашен алкохол, а за малката бедна България това е като смъртно наказание. Тук традиционно приготвят за зимата вино и ракия. В цяла България са преминали “алкохолни” бунтове. Народът излизаше на улицата, настоявайки свобода за домашния алкохол. Европейският съюз засега е утихнал, но ние сме готови за нова атака.) “Ние своята ракия цялото село защитихме, - разпалено обяснява Илия. Нашият кмет е юнак, събра хората и ги изведе на улицата. Няма да се дадем просто така. Каква зима, ако нямаш в мазето подготвени двеста-триста литра ракия ?” “Ние от Европейския съюз засега нищо добро не сме видели, включва се към беседата младо момче, наминало да удари една чашка. – Нашите хора закупуват евтини турски и македонски домати, обработени с химикали. Пазар, разбираш ли. А нашите български домати на никой не му трябват, защото са истински, следователно скъпи. Затова получихме демокрация!” Хората се смеят в чашите си.
“Казаха ни: демокрация! Говори каквото си искаш! Свобода! – недоумяващо отбелязва Христо. – И ето аз високо казвам всичко, което мисля. Само че…никой не ме чува!”

Носталгия по СССР
Във времената на Съветския съюз България бе малка процъфтяваща държава с развита икономика. На съветските хора дори не им се е присънвал този жизнен стандарт, който бе обичаен за българите. Всичко се обясняваше много просто. “Съветският съюз без ограничения ни предоставяше горива и ресурси, - разказва директорът на телевизия “Седем дни” Петко Тодоров. – Това бе сделката на века: петрол и газ за домати. Почти безплатните енергийни ресурси ни позволиха да развием индустрия, тежко машиностроене, високи технологии, първите компютри. 80% от нашия пазар отиваше в Русия”.
“Помня, как ние като ученици в колхоза събирахме домати за СССР, - спомня си моята приятелка Светла. – Караха ни да берем само зелените, а те узряваха по пътя. Така че вие дори не сте пробвали нормални наши домати! А през това време в България започна истински разцвет на селското стопанство, защото на фермерите им позволиха да работят за себе си в частни стопанства”.
“В момента нашите икономически стандарти са много по-ниски, отколкото при СССР, -казва журналистът Велизар Енчев. – Т. нар. тоталитаризъм в икономически план се е оказал по-добре от т. нар. демокрация. Най-важният въпрос за нас е, кога ще си върнем жизнения стандарт от социалистическите времена ? Голяма ирония – борим се за това, което някога имахме”.
“Когато СССР рухна, от страна на тогавашните политици бе направено всичко, за да прекратим връзките си с Русия, заявява зам.-председателят на политическата коалиция “За България” Александър Паунов. – Защото в техническо отношение България бе тясно свързана с Русия. Ние имахме руски машини, на полетата работеха съветски трактори и комбайни, за които разбира се са нужни резервни части. За да се ориентират нашите предприятия на Запад, всичко това трябваше да бъде унищожено. Голяма част от тези машини отиде за старо желязо. Но Москва също е виновна. През 90-те години Русия също ни изостави. Горбачов заяви, че руснаците нямат интерес в този регион.
Преди присъединяването към ЕС ни рисуваха розова картина. Аз съм един от малкото депутати, които се въздържаха да гласуват за ратификацията на договора с ЕС. Поради една важна причина: България е единствената страна, която за такъв важен акт като присъединяване към Евросъюза, не представи въпроса на референдум. Това бе страх от гласа на народа. Ние икономически не сме готови за ЕС. Хората стачкуват и настояват за европейски заплати, а откъде да се вземат те ? Сега нямаме митнически бариери, но няма и защита на нашия пазар. Внасят се по-качествени и евтини европейски стоки. Нашите предприятия не издържат на конкуренцията и биват закрити. Безработицата нараства. Освен това всяка година трябва да плащаме “данък дружба”: 330 млн. евро в хазната на Европейския съюз. А възможните субсидии за български проекти от Брюксел засега са само хипотетични. И главният проблем: Европейският съюз настоя да бъде закрита нашата АЕЦ “Козлодуй”, построена от руснаците, уж поради съображения за сигурност. Някога владеехме балканския енергиен пазар. А сега ние не само не можем да изнасяме електроенергия, което ни даваше милиони доходи в бюджета, но и даже сме принудени да я купуваме. Сега вече цената на електроенергията се е вдигнала със 17%”.
“Тези, които закриха АЕЦ “Козлодуй”, са национални предатели, казва националистът и председател на партия “Атака” Волен Сидеров. – Тази АЕЦ бе основата на нашата независимост. Ние снабдявахме с енергия Гърция, Македония и Турция. Сега лобистките кръгове, стоящи зад закриването на “Козлодуй”, ни принуждават да закупуваме енергия от Румъния, където са се установили френски и американски компании. Западът ни смята за колония, за нова Африка. Само климатът тук е по-добър, земята е най-плодородната в Европа и има над 3000 минерални източници. Неотдавна бе приет нов закон за земята, която в момента за стотинки може да бъде закупувана от чужденци. Ние ще бъдем нова колония на Запада, където, също като на туземци, ще ни носят чужди стоки. Сега, като членове на ЕС, получаваме директиви от Брюксел: как да си организираме земеделието, колко е разрешено да садим ябълки и какво количество продукти трябва да произведем. За да станеш фермер, трябва да заплатиш скъп лиценз, да следваш “евростандартите” (никой не знае какво е това) и да получиш квоти (!) за производство на зеленчуци (не трябва, например, да се продават повече домат, отколкото е разрешена). Евробюрокрацията – това е местен кошмар. Някога вярвахме, че Русия отново ще се заинтересува от нас. Ние имаме общо духовно православно пространство, общи корен. Но явно не вие до нас. А жалко”.
България леко изпитва носталгия по Русия. Упоено гледа руски сериали (когато телевизията излъчваше сериала “Бригада”, живота в страната спираше) и слуша група Любэ. От мобилните телефони може да се чуят “мелодии” като “Говори Москва. Слушайте Москва. Работят всички радиостанции на Съветския съюз”. Или още: “Скъпи другарю. Вдигни телефона. Търси те Сталин”.
Тази народна носталгия по никакъв начин не споделя проамериканския политически елит. Български “юпита”.

Чуждото не искаме, но и своето не даваме!