|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|
Кво ви е мнението за княз Борис?
Велик български владетел, покръстил българите или византийски агент, подменил българската християнска вяра с византийска.
| |
|
|
|
Темата е многократно дъвкана, така че пишете само оригинални мнения.
Агент Боце.
Facta, non verba!
| |
|
|
|
Балък.
Чуждото не искаме, но и своето не даваме!
| |
|
|
|
В отговор на:
Кaкво ви е мнението за княз Борис?
Кой е бил архиереят, покръстил цар Борис?
Според инок Никон Черногорец от XI в. това ще да е бил сам Цариградският патриарх Фотий, както пише в своето съчинение "Тактикон":
"Този Фотий е кръстил българския народ и царя им".
А сам Фотий след покръстването е написал послание "до пресветлия и възлюбен син Михаил", в което пространно излага на покръстения християнската вяра и нравственост и което е първият катехизис на Българската църква.
В това си послание светейшият Фотий назовава благоверния Борис "добро украшение на моите трудове", "христолюбиви и духовни наш сине", "благороден и истински плод на моите духовни родилни болки".
Явно, че светейшият византийски патриарх Фотий е бил духовният отец на благоверния Борис- Михаил и сам със своите ръце е извършил над него тайнството свето Кръщение.
Византийски архиерей кръщава хан Борис
България при хан Борис (архонт Борис-Михаил, княз Михаил):
852 г. На ханския престол е поставен Борис.
Българско пратеничество при Людовик Немски (840–876) в Майнц, известяващо за смяната на престола и за продължаване на добрите отношения между двете страни.
853 г. България скъсва с Людовик Немски и влиза в съюз с великоморавския княз Ростислав (846–870). 853 г.
Война между България и Немското кралство.
В западните български области нахлуват “франкски” войски и ги разоряват. 853 г.
855–856 г. Неуспешен поход на хан Борис срещу хърватския княз Търпимир.
855–874 г. Война между България и Византия. По мирния договор Византия си връща Филипопол, Девелт, Анхиало, Месемврия, областта Загоре.
858 г.- сръбските племена започват да приемат християнството от Константинополската патриаршия.
г. В Рим папа става Николай І, а в Константинопол патриаршеския престол поема Фотий.
862 Съюз между хан Борис и Людовик Немски, насочен срещу Великоморавия. Двете страни воюват срещу Великоморавия.
Сведение, че хан Борис се съгласява да приеме християнството от немски свещеници.
862 г. Великоморавия сключва съюз с Византия и иска християнски мисионери на славянски език.
863 г. На църковен събор в Рим папа Николай І отнема патриаршеския сан на Фотий и го обявява за отлъчен от църквата. 863 г. есента.
Византиийски войски навлизат в ханство България. Хан Борис е принуден да подпише т.нар. “дълбок мир“. Условия на примирието – приемане на християнството от Византия и скъсване на съюза с Немското кралство.
Тия успехи на византийското оръжие дали пълна възможност на Михаил III успешно да събере войска и стъкми флота и само през 864 г. да предприеме замисления от него голям поход заедно с кесаря Варда и по суша, и по море против българите, като се възползувал при това и от глада, който тогава върлувал в България.
Както неочакваността, тъй и грандиозността на похода поставили Борис в стеснено, ако не и в критическо положение, което докарало мирното разрешение на похода, защото работата не дошла до кръвопролитие. Цри такова положение на работите Борис не е могъл да окаже отпор на византийците, а пък в случай на конфликт с Византия той едва ли би могъл да очаква помощ от своя съюзник Людовик Немски, който сам се нуждаел от чужда помощ в борбата си с моравския княз Ростислав; но в същото време ще трябва да признаем и това, че и самото византийско правителство едва ли е имало намерение да води война с българите, и то тъкмо в момента, когато източните граници на империята се нападали от арабите; а това обстоятелство, че работата не дошла до кръвопролитие, още един път ясно посочва, че мирът бил желателен еднакво от двете страни и че походът на Михаил III нямал никакви завоевателни цели, а е носел чисто демонстративен характер. Затова, щом Борис изявил своето миролюбиво настроение, Михаил III не се забавил да почне преговорите за мир.
Skylitzes—Cedrenus, ibid., II, р. 152. Zonaras, ibid., IV, p. 5. Sym. Magister, ibid., p. 655.
863 краят на 864 г. Хан Борис покръстен в Плиска от специално изпратен от Константинопол архиерей, дадено му е името Михаил – на кръстника си, византийския император Михаил III.
С това новопокръстеният хан Борис става и “духовен син” на византийския император.
Първоначално в кореспонденцията с Византия е титулуван като “архонт”.
По-късно във връзка със официалното налагане на църковно-славянския език за официален той приема и славянската титла “княз”, което е скъсване с българската езическа традиция и въвеждане на славянската терминология.
864 г.Начало на масовite покръстванiq на българските поданници .
865 г. “Послание до княза на България Михаил – в какво се състои работата на един княз“ на патриарх Фотий (858–867, 877–886) до княз Борис в отговор на въпросите на княз Борис за новата религия.
866 г. Бунт на 52 български боярски клана от десет комитата срещу покръстването. Наказани са със смърт, заедно с целите им родове, жени, деца и пеленаета.
29 август. Българско пратеничество в Рим при папа Николай I (858–867), начело с кавхан Петър и боилите Йоан и Мартин, със 115 въпроса за устройството на Българската християнска църква. Борис иска от папата книги със светски закони, богослужебни книги и наръчник по църковно право. Един от основните въпроси е за възможността българската църква да получи ранг на независима патриаршия.
866 г. Българско пратеничество в Регенсбург при Людовик Немски с искане за изпращане на епископи и свещеници.
866 г. 13 ноември. Папа Николай I връчва 106 отговора на изпратените от княз Борис 115 въпроса за устройството на Българската църква. Въпросите обхващат няколко групи питания – църковно-канонични, религиозно-обредни, правно-наказателни, за държавно-административното устройство, битови, като на практика засягат всички страни от живота на едно християнско общество и неговата държава. Главното искане за самостоятелна църква е отхвърлено с обещанието въпросът да се разгледа в бъдеще. Отговорите са подготвени от Анастасий Библиотекар, игумен на манастира “Санта Мария Транстевере”.
866 г. есента. В България пристига първото пратеничество на папа Николай I – епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски. Заедно с тях пътува пратеничество до константинополския патриарх, в което влиза дякон Марин.
866–870 г. Византийските свещеници са изгонени от България. Римските епископи започват ново покръстване, ръкополагат низши български духовници.Полага се началото на църковното устройство на Българската църква.
867 г. началото. В България пристигат немски духовници начело с епископа на Пасау – Херменрих.
867 г. лятото. Патриарх Фотий реагира бурно на идването на римски свещеници в България и прогонването на византийските духовници. Отправя окръжно послание да всички източни църкви с обвинения срещу римския папа. На църковен с събор в Константинопол папа Николай І е анатемосан.
867–869 г. Писмо на император Михаил III до княз Борис с укори за обвързването му с Рим. Няколко византийски пратеничества до Борис по въпроса за Българската църква.
870 г. Църковен събор в Константинопол, на който присъстват и пратеници на римския папа.. Присъстват представители на Римската църква, Константинополската, Ерусалимската, Александрийската и Антиохийската патриаршия. (Този събор е смятан от римската църква за Осми вселенски събор).
870 г. 4 март, император Василий І приема участниците в събора. В присъствието на български представители (кавхан Петър, ичиргу-боила Стасис, кан-богатура Сондоке, кан-таркана Илия, сампсисите Пресиян и Алексей Хунол) се решава въпросът за принадлежността на Българската църква към Константинополската патриаршия. 870 г. Западното духовенство напуска България, писмо на княз Борис до папа Адриан II. 870 г. В България пристига ръкоположеният от константинополския патриарх Игнатий за глава на Българската църква архиепископ Йосиф (Стефан) заедно с няколко епископи и други византийски презвитери и монаси. Следващите архиепископи до 918 г., Сергий, Григорий и Леонтий са българи и са избрани от Синода на Българската архиепископия. Постепенно изграждане на Българската архиепископия по подобие на Константинополската патриаршия.
| |
|
|
|
Предател.
| |
|
|
|
значи според теб е велик българин
| |
|
|
|
В отговор на:
значи според теб е велик българин
Не велик славянобългарин!
Архнт Борис-Михаил (цар Борис) заменя българския език със славянски, обявява славянския за официален, въвежда азбуката Глаголица - която е била предназначена за славяните във Великоморавия за официална писменост.
По време на неговото управлвние след покръстването българските поданници не можели да дават на децата си български имена, а славянски или библейски. И затова аз го наричам велик славянобългарин.
Защото при Борис-Михаил започва славянобългарския период от нашата история.
| |
|
|
|
ПБЦ е по-същество империя, с всички плюсове и минуси. При Борис І е огромна империя, в която населението се дели по народи и религия, а външнополитически като езическа страна е изолирана както от християнските Византия и Германия, така и от Арабския халифат (за Дунавска България, Волжка приема исляма) - практически от всички европейски империи. С покръстването наред с някои дребни материални придобивки като малко земя и помощ от Византия заради глада, той успешно решил тези проблеми. Като покръстена България се измъкнала от менгемето на Византия и Германия. В страната била въведена единна религия, като основа за създаване на хомогенен народ. Разбира се Борис не се е ограничил само с това, а се погрижил също за подходяща азбука и автокефален архиепископ. Така дори когато през ВБЦ полит. мощ на държавата лухнала, тя запазила огромно културно и религиозно влияние в православния изток.
____________________________
| |
|
Тема
|
 Re: Като успешно справил се с кризата на импиреята
[re: deLake]
|
|
| Автор |
mihailo () |
| Публикувано | 03.08.07 18:56 |
|
|
В отговор на:
наред с някои дребни материални придобивки като малко земя и помощ от Византия заради глада
Може би и самият Борис в началото не е имал намерение да става предател.
На младини той неистово се е страхувал от силата на Тангра и се е надявал, че самият той ще я използва.
Борис 1 за еднна нощ погреба хилядолетната българска мощ и от Кан Сюбии се принизява до васал на византийския император (дори приема името му Михаил).
През 863г. византийските войски нахлуват от юг, докато българската армия се е сражавала с Великоморавия, но това не е достатъчно капитулирайки да предаде така лесно дедите си и мощта на България.
България пада под византийско робство за 24 год, чак до идването на Владимир-Расате.
Същата година новоизлюпеният християнин слиза още една стъпка надолу към бездната, избивайки най-верните български дъщери и синове в т.н. “болярски бунт”...
След случая с покръстването е било ясно, че самият кан е предател.
Докато отсъства от столицата колобрите, боилите и всички наследници на Българите обявяват повсевместен бунт в 10-те провинции (комити).
За съжаление обаче ядрото на българска армия е все още далеч на западните граници, задържана умишлено там от Борис.
Той не е бил глупав и е знаел, че след този акт боилите няма да го посрещнат с почести а са се приготвили за безкръвно удушаване – по стар български обичай, прилаган на знатни люде, нарушили закона.
Летописецът Зонара отбелязва: “Българите се побунили против своя княз като против отстъпник от бащината чест и слава.”
Борис обаче държи един силен коз – на негова страна е мощната византийска армия, специално извикана за случая.
С нейна помощ той успява да потуши бунта.
Ромеите са и тези, които извършват поголовната сеч на пленените бунтовници.
Никой българин не би посмял да замахне с меча срещу колобър или семейството му.
В случая се говори за 52 боилски рода, заедно със жените, децата и пеленачетата.
Така че тук говорим за една масова касапница на жени, деца, старци.
Там са били и ромейските свещенници, които са питали поотделно всеки дали се отказва от вярата си.
Според историците Борис дълго след това е имал угризения, но римският папа му е дал специална индулгенция с опрощение. - след като Борис му е пратил необходимите дарове да си я купи.
Точно тогава някой някъде преди да умре изрича Проклятието. А то е жестоко, направено от колобър няма сила, която да го промени. По същество това си е кръвна клетва. Става дума за откреклите се от Вярата:
- “добро да не видят те и техните наследници до ...”
Според някои тя е за период от време - 1200 год. Според мен е родова, както всяка кръвна клетва върху поколенията е за 20 генерации напред. Има разлика, защото това дава процент на неточност и тъй сме към края му, може да изтича по-рано от 2065г. Краят на тази клетва има голямо значение за нас, защото тогава ръцете на Съвета няма да са вързани, за да са пасивни наблюдатели на унищожението ни като народ.
Борис – Михаил не спира дотук с развихрянето си.
Следва декрет, според който всяко село, където се практикува тангрианство хората ще са поробвани, жените продавани като робини, (през три земи), а на капището там ще бъде построяван християнски храм.
Толкоз с милосърдието. Падението му обаче не е стигнало докрай. Идва и 889г., когато на трона застава синът му Владимир – Расате.
През това време Борис се е оттеглил като монах, но научавайки, че последният български Кан отново възвръща старата вяра с ромейска помощ сваля от трона и ослепява собствения си син.
Тук трябва да отбележа, че Кан Расате спазва тангрианската традиция на уважение към баща си, макар да е имал неведнъж възможността да го елиминира и си реши проблема.
Борис обаче не е имал тези морални задръжки.
| |
|
Тема
|
Re: Като успешно справил се с кризата на импиреята
[re: mihailo]
|
|
| Автор |
Vencci* (R*Я) |
| Публикувано | 03.08.07 20:56 |
|
|
Не велик славянобългарин!
Архнт Борис-Михаил (цар Борис) заменя българския език със славянски, обявява славянския за официален, въвежда азбуката Глаголица - която е била предназначена за славяните във Великоморавия за официална писменост.
По време на неговото управлвние след покръстването българските поданници не можели да дават на децата си български имена, а славянски или библейски. И затова аз го наричам велик славянобългарин.
Защото при Борис-Михаил започва славянобългарския период от нашата история.
Михайло,
"Ей Богу !",
но едно вярно нещо няма в горните ти твърдения.
Привет !
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
(PRAEFECTUS URBI)