|
В отговор на:
наред с някои дребни материални придобивки като малко земя и помощ от Византия заради глада
Може би и самият Борис в началото не е имал намерение да става предател.
На младини той неистово се е страхувал от силата на Тангра и се е надявал, че самият той ще я използва.
Борис 1 за еднна нощ погреба хилядолетната българска мощ и от Кан Сюбии се принизява до васал на византийския император (дори приема името му Михаил).
През 863г. византийските войски нахлуват от юг, докато българската армия се е сражавала с Великоморавия, но това не е достатъчно капитулирайки да предаде така лесно дедите си и мощта на България.
България пада под византийско робство за 24 год, чак до идването на Владимир-Расате.
Същата година новоизлюпеният християнин слиза още една стъпка надолу към бездната, избивайки най-верните български дъщери и синове в т.н. “болярски бунт”...
След случая с покръстването е било ясно, че самият кан е предател.
Докато отсъства от столицата колобрите, боилите и всички наследници на Българите обявяват повсевместен бунт в 10-те провинции (комити).
За съжаление обаче ядрото на българска армия е все още далеч на западните граници, задържана умишлено там от Борис.
Той не е бил глупав и е знаел, че след този акт боилите няма да го посрещнат с почести а са се приготвили за безкръвно удушаване – по стар български обичай, прилаган на знатни люде, нарушили закона.
Летописецът Зонара отбелязва: “Българите се побунили против своя княз като против отстъпник от бащината чест и слава.”
Борис обаче държи един силен коз – на негова страна е мощната византийска армия, специално извикана за случая.
С нейна помощ той успява да потуши бунта.
Ромеите са и тези, които извършват поголовната сеч на пленените бунтовници.
Никой българин не би посмял да замахне с меча срещу колобър или семейството му.
В случая се говори за 52 боилски рода, заедно със жените, децата и пеленачетата.
Така че тук говорим за една масова касапница на жени, деца, старци.
Там са били и ромейските свещенници, които са питали поотделно всеки дали се отказва от вярата си.
Според историците Борис дълго след това е имал угризения, но римският папа му е дал специална индулгенция с опрощение. - след като Борис му е пратил необходимите дарове да си я купи.
Точно тогава някой някъде преди да умре изрича Проклятието. А то е жестоко, направено от колобър няма сила, която да го промени. По същество това си е кръвна клетва. Става дума за откреклите се от Вярата:
- “добро да не видят те и техните наследници до ...”
Според някои тя е за период от време - 1200 год. Според мен е родова, както всяка кръвна клетва върху поколенията е за 20 генерации напред. Има разлика, защото това дава процент на неточност и тъй сме към края му, може да изтича по-рано от 2065г. Краят на тази клетва има голямо значение за нас, защото тогава ръцете на Съвета няма да са вързани, за да са пасивни наблюдатели на унищожението ни като народ.
Борис – Михаил не спира дотук с развихрянето си.
Следва декрет, според който всяко село, където се практикува тангрианство хората ще са поробвани, жените продавани като робини, (през три земи), а на капището там ще бъде построяван християнски храм.
Толкоз с милосърдието. Падението му обаче не е стигнало докрай. Идва и 889г., когато на трона застава синът му Владимир – Расате.
През това време Борис се е оттеглил като монах, но научавайки, че последният български Кан отново възвръща старата вяра с ромейска помощ сваля от трона и ослепява собствения си син.
Тук трябва да отбележа, че Кан Расате спазва тангрианската традиция на уважение към баща си, макар да е имал неведнъж възможността да го елиминира и си реши проблема.
Борис обаче не е имал тези морални задръжки.
|
Re: Като успешно справил се с кризата на импиреята [re: deLake]
