Нестинарската обредност обхваща територията между Василико (дн. Царево) в България и Люлебургаз-Виза-Сарай в европейска Турция. В тази област селата могат да бъдат групирани според езика (диалекта) им:

· чисто гръцки села - Кости, Бродилово, Агио Стефана, Каланджа (Синеморец), Аксиджим, Агио Яни, Трулия, Ургас
· чисто български села - Ургари (дн.Българи), Мързево, Дерекьой, Варвара, Резово (във вътрешна Странджа), Блаца, Маджура, Пиргоплу, Урумбеглу, Ятрос, Пенека, Ченгер
· смесеното село е Бунархисар

Резово е едно от селата, хората от които се събирали при свещената пещера на света Марина в землището на село Сливарово. Пещерата е наричана по традиция "манастир". На това място ходели българи и гърци от селата Кости, Граматиково, Сливарово, Ахтопол, Резово, Българи, Цикнихор, Маджура, Синеморец, Бродилово, Кондолово, Камила, Блаца, Карациново, Стефаново, Корфу-колиба, Агио Стефанос, Курколиба, Малко Търново и от цялата т. нар. Хасекия.

Трудно е да се очертае територията на нестинарската обредност по села, особено като се има предвид, че сведенията са с малки изключения след 1878 година. Не бива да се забравя, че още през 20-те години на 19 в. по време и след Кримската война (1833-1856г.) и преди Освобождението големи групи от Източна Тракия и специално от вътрешна Странджа мигрират към Русия, Бесарабия, Влахия и в дълбочината на българските земи. Нестинарите, които се появяват през 20-те и 30-те години на 20 век в селища, в които този обред е бил непознат, са преселници от вътрешна Странджа.
Преселилите се от Странджа в северна Гърция гръкоезични нестинари/анастенария (на съвременен гръцки език), са били заселени на компактни групи - селата Агия Елени, Лангада, Мавролевки и Лимнохори. Техните селища са в една област (регионите на Драма и Солун) и обредността, след дълго скрито съществуване, отново е в силата си, макар и с някои иновации. Потомците не нестинарите, които по различни причини живеят в други райони на Гърция или в чужбина, винаги се връщат в нестинарските селища при своя тиас за "панагира на Св.Св.Константин и Елена". Мнозина от тях идват и за обреда на деня на Св. Атанас през зимата.

Нестинарите-гърци и до ден днешен наричат вътрешна Странджа "родината". Когато имат възможност, те се връщат да играят там, в земите на предците си, при своите "братя", българоезичните нестинари. Те помнят от кои селища са се изселили дедите им, но сега паметта им съхранява едно общо месторождение.
"Голямата аязма"("Влахово", "Одърчетата", "Припор" или "Трипори") е "родното място". Всички села от района, както тези, които извеждат произхода си от легендарното селище, така и останалите, са ходели в неделята преди деня на Св.Св.Константин и Елена на панагир на Голямата аязма. Преустановили играта върху огън на товя място през 1931г. Там правели водосвети пиели от свещената вода, колели курбани - бикове, овце, овни, борели се момчетата и младите мъже, ядели, пиели и след обяд се завръщали в селото водени от шествието на нестинарите. Всяко село имало своя аязма и свое "одърче" в местността и терен за общата трапеза.

Легендарното село е център на обредните изживявания на нестинарите и източник на енергия за цялостния им мироглед. Именно поради факта, че е обредно и верско селище, Голямата аязма/Влахово е осмисляна в преданията на нестинарските села като тяхно родно място. Там се е зародила вярата в Св.Св.Константин и Елена и огнената й обредност - на това място светците били намерени мъртви, Бог там избрал своя заместник на земята и еленът дошъл, за да почисти свещения извор с рога и да бъде жертвопринесен. Първото жертвоприношение на бик било извършено пак там. Голямата аязма/ Влахово винаги е осмисляна като светая светих на района. Българите и гърците вярват, че там имало селище с хилядолетен живот, от което те са се разселили. Много е важно да се подчертае, че вярващите не се определят етнически в разказваната легенда като българи или гърци, които обитават селището. Те са "братя", каквито "братя" са иконите им - според легендата изработени от едно дърво, три за с.Българи и три за с.Кости, изписани на едно и също място.

Да не ме сбъркаш с европомонголецот, аз съм друг!

Нестинарството е български патент. Бих могла да пусна ако е позволено моето мнение за пътищата, чрез които нестинарството е станало присъщо и за някои области в съвременна Гърция. Ако ви интересуват подробности за този обряд и за останалото езическо наследство по нашите земи, пишете ми. За мен ще е удоволствие да ви представя своята гледна точка. Сцепиалността ми е етнография и от три години проучвам конкретно произхода, различията и разпространението на кукерските традиции по нашите и съседни на нашите земи. Мога да ви уверя, че хората които се занимаваме с българския фолклор не защитаваме никакви по-различни тези от тези от тезите на уважаемия господин, който ни упреква в какви ли не грехове в по-старите теми от миналата година!

Самите български стари нестинарки твърдят, че обичаят са го възприели от гърците. Хайде да не крадем история като братята македонци и румънци

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бих се радвал ако пуснеш теми по произход на кукерските традиции, нестинарство и езическо наследство.

Нестинарките не твърдят такива неща. От моите лични разговори с тях имам съвсем друго впечатление.

По време на Балканските войни и спогодбата Моллов-Кафандарис се изселват няколко хиляди гръцкоезични от нестинарските села Кости, Бродилово (Пордикос), Каланджа и др. в посока Драмско и Солунско, най-много в Лангада (Лъгадина) и новооснованото село Ая Елени.
Основно през 1913г. се изселват в посока Гърция и няколко хиляди гръцкоезични от нестинарски села, подгонени от турците ( от Ургас, Трулия, Айо Стефанос и др.), намиращи се сега в турската част на Странджа.
Според мене нестинарството е патент , не на етноси а на локалното гръцкоезично и българоезично население от няколко села в Странджа. Вероятно е инкорпорирало в себе си по-стари тракийски езически култове и обредни практики.

Да не ме сбъркаш с европомонголецот, аз съм друг!

Вие се ограничавате в изследванията си в една малка област, където нестинарството се е запазило през вековете. Когато търсим корените на даден обичай, трябва да огледаме по-всеобхватно не само земите, където днес е разпространен и пределите на незначитената област, където се е запазил, а и по-далеч, независимо дали днес там се практикува или е отмрял отдавна.
Нестинарството или танците върху жарава в миналото са били разпространени още на запад и север от България и Гърция. Хърватските етнографи дават сериозна причина за изчезването на обичая по тяхните земи. Според тамошните предания причината са гоненията срещу иконоборците. След 4 и 5 век по-старата езическа традиция инкорпорира в себе си елементи от все по-разпространяващото се християнство като на първо място това са иконите, с които играят танцьорите. Съответно с действията си са предизвиквали недоволството и повод за репресии от по-консервативните органи на държавната и църковната власт.
Но за самия произход на обичая, който до към 10-11 век се е практикувал и на север, след което плавно отмира, има какво да научим от молдовските етнографи. Проучванията им върху местните предания сочат, че танците върху жарава са пренесени от юг в незнайно колко стари времена. Това е причината нашата етнография, но и чуждите специалисти да не отричат тракийския произход на обичая, а да го смятат засега за единствено вероятен и възможен. Допълнителни аргументи в полза на тази хипотеза са някои характеристики на необременените с християнски елементи условия на танца, които включват разпръскването на жаравата във формата на кръг, което е в пряка зависимост с култа към слънцето, присъщ на древните траки, но не и на гърците. Друг аргумент е музикалният съпровод в ритуала, който дори в гръцките области, където се практикува нестинарството, е по-близък с българските фолклорни мотиви, а не с гръцките. Тук би трябвало да навлезна в една тайна на нестинарството, но не бих си го позволила, за да не развалям мита за "транса" на танцьорите, затова само ще намекна, че то е възможно само при строго определени ритми.
Тези ритми макар да могат да се свирят с гръцки инструменти не са присъщи на фолклора на южните ни съседи. Все пак сте прав, че гърците също имат своя принос за оцеляването на обичая, което не бих си позволила да оспорвам.

четеш внимателно. Аз не отричам вероятния тракийски генезис на нестинарството. Не съм казвал и че е древногръцки....

Няма български и гръцки фолклорни мотиви.
Има регионални носии, регионален фолклор, да им лепиш Made in етнос е несериозно. Ти въобще чувала ли си тракийски гръцки фолклор, ами досущ като тракийски български е. Особеностите в носиите, фолклора, на Балканите, не се разделят непременно по етноси, а често по региони и микрорегиони. Носиите и фолклора са сходни например между:
- тоски, епирски гърци, армъни и каракачани

или между:

- тракийски българи и тракийски гърци

- между лази и трапезундски гърци

- между българи и румъни по около Дунава

Да не ме сбъркаш с европомонголецот, аз съм друг!

Как е възможно да твърдите, че няма български и гръцки фолклорни мотиви, а две изречения по-нататък да казвате, че тракийският гръцки фолклор е досущ като българския тракийски? Изпадате в противоречие. Тракийската етнографска област в България си има граници и това са родопската и странджанската етнографски области. Гърция също си има етнографски области и доколкото в тяхната тракийска област се отчитат сходства с нашия фолклор, те се дължат на българското влияние. Недейте да забравяте, че границите на България не винаги са били такива каквито са днес. Днес в Гърция продължават да живеят неасимилирани българи.
Посочените от вас сходства между носии и музика не пречат на етнографията да различи определени македонски носии, сходни на някои гръцки, като обособени и отделни. Също така няма основания да приравнявате гръцката тракийска област с българската. За двете са характерни различни напевни похвати, музика и инструменти, носии и десени.

Говориш Беломорска Тракия /Сев. Гърция/ - точно там нестинарството е характерно за бита на жителите...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите