Както се изразяват нестинарите - "хванало" го е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чудил съм се дали би се намерил нестинарин, който да се навие да поиграе на харман, подготвен от някой ненестинар. Е така, само да претърчи през жарта, дето съм я приготвил за чеверме например. Без да съм прекалено скептичен към мистичната страна на нестинарството, съм останал с впечатление, че по време на танца използват няколко повтарящи се "пътечки" през хармана. А пък ролята на гайдата и тъпана е да настрои зрителите по подобаващ начин.
Или греша?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен може и да не е шарлатанство- мой познат стана нестинар пред очите ми. Е не знам дали е точен израза че е станал нестинар но в подобно атракционно заведение при вида на жаравата и нестинарката в определен момент изпадна в някакво състояние което определено не беше нормалното състояние на ясно съзнание. Започна да издава странни звуци и влезе в жаравата като определено не ходеше по определени пътеки а след това не можеше да даде никакво обяснение какво е станало и как се е чувствал а даже изглежда и спомена му беше силно замъглен за случилото се. Впоследствие каза че оттогава още няколко пъти му се е случвало.
За мен всичко това значи че има нещо отвъд елементарното обяснение.

В нестинарството няма шарлатанство. То обаче е възможно само на музика, чийто ритъм трябва да следват стъпките. Нестинарската музика е достатъчно бърза, за да не се допуска "застояване" на стъпалото върху въгленчетата . Психологичната настройка и усета към танца също са от значение, защото от всяко излизане извън ритъма и грешна стъпка може да ви опари.
Атракционното прекосяване на жаравата от танцьора с обикновена стъпка е по-особен момент и в него си казват думата особеностите на биологията и физиката, а не похватите. :)

Гайдата "настройва" и самия играч. Съмнявам се, че нестинар би се навил да танцува върху жарава, която не е приготвена от ненестинар. Но това не бива да ви заблуждава, че се оставят "пътечки" или изобщо има шашми. Причината е, че жаравата трябва да отговаря на определени условия. Например кракът не трябва да потъва в нея, което изисква определена дебелина и самите въглени да не са трошливи, защото при всяко стъпване върху тях биха се надробявали и полепвали по стъпалата. Но за пътечките грешите и подценявате ролята на музиката за ритуала.:)

Е в случая говорим за ситуация когато такава музика беше налице и определено освен на стъпките повлия видимо много силно така да се каже и на психическото състояние на този човек който влезе за първи път в жарава. В тоя смисъл имаме изпълнител на атракция и друг който въобще не е влязъл за атракцията в огъня а защото изпадна наистина в някакво особено състояние.
Аз лично не бих се опитвал да обясня всичко с биология и физика (а между другото съм физик) най-малкото защото за физиците е съвсем приемливо от едно известно време че има неща които са отвъд границите на физиката и поне аз на няколко пъти съм бил свидетел на такива.
В случая имаме според мен нещо което е странно състояние на съзнанието а вече защо не се изгаря е съвсем отделен въпрос и вероятно е така както казвате но за мен става ясно че освен изпълнителите на атракция имаме явно случаи и когато имаме нещо доста повече от това.

Биологията и физиката ги споменах само във връзка с финалното прекосяване в права линия на жаравата, което се извършва след самия танц и ритуал. Вероятно сте си "напарвали" краката в леген с вряла вода и сол при простуда. В началото не можете изведнъж да си потопите краката в горещата течност, но краката "свикват" с температурата. Ако решите да повторите процеса, при повторно наливане на вряла вода доста по-лесно можете да понесете високата температура. Физиката касае самите въглени, които освен че истиват се покриват от тънък слой пепел. Като се комбинират двете, прекосяването на жаравата на бавен и нормален ход става напълно възможно и безпрепятствено.

Умерен песимист съм и затова разглеждам критично снимките, направени с помощта на светкавица. Как би коментирала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И в Родос и Крит има ресторанти където се танцува върху жарава. Но какво общо има това с темата? Това е адаптация за атракция на част от обичая анастенария от Странджа (най-вече от Кости). Какво толкова впечатлително има в това. От гледна точка на един безпристрастен етнолог според мене би трябвало да те впечатли факта, че гръцките бежанци от Странджа са продължили обичая в новите си селища в Солунско и Драмко (обичая, не ресторантска атракция).

Да не ме сбъркаш с европомонголецот, аз съм друг!

Какво впечатлително има в танцуването на жарава? Доста е впечатлително за западните туристи. По тази причина се практикува на много места.
За какви гръцки бежанци от Странджа говорите? В съвременна Гърция има гърци и "гърци". Тези от Странджа, които са <братя> с българите- нестинари са "гърци". Слагам кавичките, защото говорим за българи.