|
Румен Ралчев, приор на Ордена на тамплиерите в България: Ще говорим за Велик Приорат у нас през ноември
Църквата е длъжник на тамплиерите и на цялото общество
БОРИСЛАВА РАДОЕВА
Визитка
Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 г. в София. Бил е състезател по борба в "Левски", с бронзов медал от юношеското световно първенство в Токио. Завършил е школа за запасни офицери, школата в Симеоново и право в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е в УБО. През 1976 г. става лична охрана на Тодор Живков. След 10.11.1989 г. охранява президентите Петър Младенов и Желю Желев. Собственик на "Балкан секюрити груп". Бивш Велик майстор на Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България. В момента е приор на Ордена на тамплиерите в България. Женен с 3 деца.
Таня Николова - Колко станаха тамплиерите в Ордена у нас, г-н Ралчев?
- Към днешна дата картината е такава - имаме 7 Командарии и над 80 члена - рицари и дами. Идеята ни е тази есен да направим още една Командария. Може да се каже, че имаме покритие на цялата страна. Иначе първите тамплиери бяха приети през 2003 г. Това стана възможно чрез сръбския Велик приорат и за първи път българи участваха на Конвент на Ордена на тамплиерите. През 2004 г. бяха приети още тамплиери, създадохме две Командарии - в една са необходими минимум 10 души. През 2005 г. в Белград направихме един голям прием, с който оформихме още две Командарии. На базата на тези 4 Командарии Великият приорат на Сърбия създаде Приорат България и започнахме собствена работа.
- Чува се, че има квота за членове на Ордена в България - така ли е?
- Не е квота. Принципът е друг. В САЩ, например, има 4 млн. масони, но 4000 тамплиери. Не че не може да се изберат още, но това не е целта и философията на Ордена. Той трябва да е мобилен, а не тежка структура. България, мисля, би се чувствала съвсем нормално със 120 тамплиери. Но не е квота, не може да се каже - хоп, приемат се 120 и стоп. Освен това структурата е динамична, винаги има хора, които отпадат.
- Как се случва това?
- Ами, има хора, които просто се отказват чрез лично волеизявление. Намалява интересът, например. Някой си е представял по субективен начин живота на тамплиерите, не е удовлетворен от реалността и се оттегля. В други случаи Орденът взима решение за отлъчване.
- Вие сте единственото от т.нар. тайни общества, в което има жени - колко се те в Ордена?
- Длъжници сме на жените - те са в рамките на 10% от членовете ни. За сметка на това обаче дамите ни са изключително активни като дейност в Ордена. Издадохме и две книги. Едната е историята на Ордена. Втората предстои да се появи. Още нещо - издаваме официален календар от 13 страници. На всяка има репродукция на историческа картина, пресъздаваща определен момент от развитието на Ордена, неговите битки, действия. На гърба на всяка страница има по едно есе, свързано с исторически дати за тамплиерите - това е на български и английски. Мисля, че ще е доста интересен за любителите на тайни, а и не само за тях. Ето, стигнахме и до тайното общество - не сме тайно общество. Дори на ритуалите по ръкополагане на тамплиери и други видове церемонии може да идват близки, приятели, роднини - това е прието в целия свят.
- Орденът имаше амбиция да направи Дом за стари хора до Варна - докъде стигнахте?
- Това е най-голямото ни мероприятие. Закупихме сграда на някогашно училище, в което имаше детска градина. Не си мислете обаче, че децата са били просто изкарани навън и толкоз. Веднага събрахме 60 хил. лв. и направихме ремонт в друга сграда, в която настанихме малчуганите. Открихме новата детска градина на 15 септември, другата сграда сега е свободна. Проектът за Дома за стари хора също е готов. Ще го представим след месец в Кипър, където предстои събиране на целия Орден. Искаме домът да е балкански център. Място, което ще е на изключително ниво. Изпратихме специалисти в Норвегия, тъй като се смята, че там хосписите са еталон. Персоналът, който ще работи в този дом, също ще иде на обучение. Искам да подчертая, че работим прекрасно с "Лайънс клъб" и ръководителя му г-жа Тодорова. С нейна помощ получихме от Германия цялостно медицинско оборудване за дома.
- Ще има ли Велик приорат в България през 2007 г.?
- Оставям отговора на този въпрос за ноември, когато ще обявим резултатите от срещата в Кипър. На практика това решение ще се вземе там. Знаете, че това е залегнало като идея, но официално решението не е взето.
- Говорим за събирането на Великия магистрален съвет, нали?
- Великият магистрален съвет е един от елементите на Ордена. По принцип би могло да се каже, че той ще се събере в България, но освен него ще има и други членове на Ордена от различни приорати. Много е важен и отчетът на Великите приори и въобще отчетът на Ордена, който се ражда там. Интересно е, защото се работи и в Африка, и в Севера. Преди време изпратихме една пътуваща църква - влакова композиция с помощи към Сибир. По пътя тя спираше и помагаше на бедстващите райони. Тези неща се отчитат в сайта на Ордена. Надявам се, че и нашият проект за хоспис ще влезе там.
- Доколко становището на ментора на българския Орден - Великият приор на Сърбия Деян Милекович, има значение за решението за създаване на Велик приорат у нас?
- Поддържаме контакт, на практика той е инициатор на процеса на създаването на Велик приорат у нас. Ние сме изработили цялостна програма за предстоящия ритуал - в нея има всичко - цени, маршрути, самолетни връзки, исторически места в София и страната. Подчертавам - в Ордена всеки си плаща всичко сам. Това също трябва да се знае.
- Да разбирам ли, че създаването на Велик приорат у нас е почти сигурно - Великият приор на Сърбия още преди година обяви, че сме готови за това?
- Готовност имаме, разбира се. Но Орденът съвсем разбираемо изчаква - трябва да се увери, че има стабилност в развитието, т.е. вътрешен живот, участие в международни прояви. Всъщност, ние винаги сме били най-многобройната делегация при такива прояви. По света дори се изненадват от това. Великият майстор призна, че сме най-активните в Ордена при последните му три прояви. Добави, че е ясно, че сме кандидати за Велик приорат. И ние не отрекохме.
- Има нещо у нас, което като че ли се прояви като българска традиция - има два Ордена на тамплиерите, дори се чу за трети - на хоспиталиерите - продължава ли това?
- Орденът на хоспиталиерите си е самостоятелен, това е Малтийският орден. Той си има свои традиции и съществува отделно. Не се нарича тамплиерски. Що се касае до съществуването на т.нар. паралелен Орден, трябва да се върнем назад във времето. Това не е българска традиция. Всичко започва по време на Втората световна война, когато тогавашният Велик майстор прави опит да спаси документацията на Ордена и я изнася в Португалия. Дават временен статут на Великия приор на Португалия като регент. След края на войната документацията е изискана обратно, но от Португалия идва отказ. Има доста подробности около тази история, Великият приор на Португалия умира, оставя писмо, в което разпорежда да го наследи неговият син, който уж бил благородник и т.н. Стига се до събирането на Великите приори, които вземат своето решение Орденът да продължи да съществува и без Великия приорат на Португалия, и без тези документи, които се съхраняват там. Така или иначе обаче, и към днешна дата продължава да съществува този орден на Португалия. Те имат забрана да носят инициалите ни, името ни. Мисля, че по-важното обаче е дейността на Ордена на рицарите-тамплиери от Йерусалим. Това реално интересува хората. Всички останали орденчета, които се наричат тамплиери и т.н. не правят и половината от това, което прави Орденът. Потвърждение е решението на ООН от 2002 г., с което се признава, че Орденът на рицарите - тамплиери от Йерусалим е назначен към Икономическия и социален съвет на ООН със статут на консултант. Ние имаме представител там и участваме в Съвета. Ако това не е признание - не знам какво трябва да кажа.
- Обяснете - Вие сте и масон, както и други членове на Ордена - има ли противоречие в това, едното пречи ли на другото?
- Първо, тамплиерството не е масонство. На масоните е забранена политическа ангажираност и редица други неща. В тамплиерството единственото ограничение е по отношение на вероизповеданието. Рицари и дами могат да бъдат само християни. Противоречие няма, това са различни неща, но те не се "бият", образно казано. Когато човек намира време и има желание да бъде полезен, това е само за добро и може да е и масон, и тамплиер.
- Известно е, че тамплиерите търсят диалог с исляма - има ли го?
- Начинът на мислене на тамплиерите е предпоставка за диалог и потушаване на конфликти. В този смисъл Орденът изигра много съществена роля при размириците в съседна Сърбия…какво да кажа - беше спасено това, което беше възможно да се спаси. Когато помагаме, помагаме основно на християни, но наистина търсим диалог с исляма. Признавам обаче, че контактите ни са доста епизодични и се надявам това да се промени със създаването на Велик приорат у нас. Авторитетът ще си каже думата и разговорът ще се води по друг начин. По-фатално обаче, според мен, е отношението на Българската православна църква, която за разлика от Католическата, се опитва тотално да се разграничи от тамплиерския Орден. Не зная причините за това, според мен е страх на отделни представители на висшето духовенство, въпреки че част от тях присъстват на наши събирания. Църквата е длъжник на тамплиерите. От самото му създаване Орденът на тамлиерите е пазител на християнството.
- Не смятате ли, че Църквата е длъжник на цялото общество? Да сте чули тя да е взела отношение по проблеми, които са болни за хората?
- Моето лично убеждение е, че част от противоречията в Българската православна църква бяха ликвидирани и при все това тя е много пасивна. А тя трябва да обича и помага на хората. Това са християнски добродетели. Те, като че ли, са позабравени
Поздрави
|
|
Виж това :
Re: Богомилите и какво знаем за учението им?
24/10/2004 20:15
Б о г о м и л
Според етап 36 на част I от богомилското учение, Богомил е бил от знатен български болярски род, пръв учен и царски законовед при царуването на Петър (927-978). Някои историци считат дори, че и самият Богомил е от Петровия род.
Знае се във всеки случай, че Богомил, като византийски възпитаник, е бил пръв тълкувател на християноучението, току-що въвеждано тогава, и като такъв, по царска заповед е трябвало да приеме апостолството за разпространението на новата религия в цялото Българско царство, обширно и велико в оная епоха.
В него време, обаче, всред българските селяни съществувало брожение срещу болярите за възвръщане на земите и за равноправие.
Селяните, които са били роби на болярите тогава, са се придържали към своето древно учение за общиарското равноправие между хората, покровителствано от всички небесни и земни сили, и са искали да обработват общо земите и да се ползват равноправно от доходите им, както е било при дедите им и при прадедите им, в по-раншнит Български ханства.
Не е мъчно да се разбере, че това учение за равноправие не е било в хармония с християноучението, налагано от царската власт и от болярите в България през него време.
Поставен да избира между едното и другото, Богомил, у когото очевидно е пламтяло чувството на обществената правда, и знаейки, че насажданото тогава християнство в България е дело на Византия с цел да се убие борческия български дух(на българина), от когото християнството искало подчинение, взел страната на селянит. Той дори застанал на чело на тяхното движение и се заел да пресъздаде старинния им мироглед, т.е. учението за человеческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителна сили във всемира и за всеземночеловеческото творчество, което не може да почива нито на робството, нито на завоеванията, нито на каквито и да било вероучения, които затвърдяват человеческото неравенство.
Така Богомилъ се обявява против християнството, пригодено към царската власт и създава ново учение с всеземночеловеческо предназначение, състоящо се отъ две части:
Ч а с т I-ва : Mировъзрение за сътворението на света в VI глави и 36 етапи и
Ч а с т II-ра : Учение за живота, повели в VI глави и 36 етапа.
След това Богомил се отказал от имотите, на които имал право като болярин, и намhтнал червено-кървавата тога, намятвана в България тогава на всеки роб, осъден на смърт. По такъвъ начин Богомил се обявил за самоприел смъртта, която е очаквала в онова време вски възстанал против господарит в Българското царство и тръгнал да проповядва своето ново учение. То представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителни сили, които движат всемира и на които е подчинен и човекът, но в него е била провъзгласена и всеземночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческо равенство и всечеловеческо братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби, в което се е състояла и силата му за да се разпространи по после не само в България, но и в цяла Европа.
Че Богомил е бил голям учен, писател и философ, това показват първите негови ученици: Поп Иеремия, също писател и пояснител на Богомиловото учение; поп Василий, учен врач (лекар), изгорен жив по заповед на византийския император Василий Комнен (1082 - 1118); след тях: Константин Хризомал, също писател, написал не само учението на Богомила в достъпна форма, но и други богомилски книги, изгорени публично през 1140-та година, независимо от ред други учени и философи като Mагове (епископи), проповедници на Богомиловото учение из разните страни на Европа.
Презвитер К о з м а пише за Богомила и за богомилите следното: "Случи се, че и в българска земя, в годините на правоверния цар Петър, се яви поп на име Богомил, който най-напред почна да разпространява ерес в българската земя. Неговит последователи учат народа да не се подчинява на господарит си, хулят богатите, укоряватъ болярите и вменяват в обязаност на всеки слуга да откаже да работи на своя господар".
Тази бележка на презвитер Козма достатъчно говори за точността и за същността на Богомиловото учение, такова, каквото тук го предаваме, а що се отнася за личността на Богомила, която ученит: Иречек, Ягич, Осокин, Пипин и други я оспорватъ като действителна и я смесват с поп Иеремия. Сам презвитер Козма, съвременник на Богомила, ги опровергава с горната бележка в беседата си против богомилите.
Че Богомил е бил действителна личност, това се потвърждава и от синодика на цар Борила презъ 1211-та година, в който синодик изрично се говори за Богомила, като историческо лице и създател на богомилското учение.
Легендата, че Богомил е родом от село Богомила при Бабуна планина в Mакедония, гдето е и умрял, не почива на истината.
Съществуващото черковище в с. Богомила, като надгробие на Богомила, ще е вероятно такова върху гроба на някой богомилски Mаг който е бил като духовен началник на богомилите в тази област, която поради засиленото богомилство из нея, се е наричала "богомилско поле", отбелязано от Вилхелм Турски в своите спомени за първия кръстоносен поход (1096).
От где точно е родом, обаче, Богомилъ и где точно е починал, положителни данни за това нямаме.
начало и развитие на богомилското учение и на богомилското движение.
Като предшественици на богомилството се считат павликяните и манихеите, заселени в Тракия през VIII век от византийския император Константин Копроним, ала според французкия учен А. Ломбард, богомилството като учение и движение се е родило самостойно в България всред кървавите смутове, на които страната е била арена тогава и то е било чисто самородно българско явление.
Сам презвитер К о з м а казва, че поп Богомил се явил с някaкво учение, което не било в връзка с никое друго. По тоя начин мнението на французкия учен добива голяма правдоподобност.
Манихейството е създадено от персиеца Мани, с учение основано върху дуализма Ормузд и Ариман. Павликените са се появили в Персия през VII и VIII век, учението на които се е приближавало с това на християнството, но както манихейското учение, така и павликенското, нямат нищо общо с учението на Богомила.
Проповедницит на богомилското учение, начело с неговия създател, са били преследвани в България и във Византия, поради което те в неизброими тълпи се насочвали към центарлна Европа през Босна, през Далмация и през северна Италия, докато най-сетне се настанили и в Франция.
По-късно т добили в различнит страни различни имена. В Босна и в северна Италия напр. се наричали патарени, а във Франция - катари и албигойци.
Така разширено и разпространено, богомилството добило на различните места и различен характер. Някъде в него е взимал връх социалният елемент, другаде философският, а на трето място пък религиозният.
В България, отечеството на богомилит, т са се наричали общиари, защото са се смятали наследници на древното человеческо общожитие (обща земя при общ труд и равноправно ползуване от земния плод), което са искали да се простре за человечеството по цялата земя.
В такава насока богомилството се е развило главно във Франция, историята на която е тясно свързана с богомилското движение (албигойството), в реултат на което се явява французката община, а следъ нея - образецътъ на съвършената демокрация, която донесе днешната култура на человечеството.
Първоначалното богомилство, обаче, с течение на времето, на много места от чисто социално учение се е изродило в ерес срещу източно-православната църква, която ерес давала все по-нови и по-нови разклонения, като: Валденези, Хусити и пр., та дори до лютеранството.
По тази причина първоначалното богомилско общиарско учение, рожба на небивалото неволничество на робите в царството на българите, останало покрито, като корена на някое дърво в земята, а на лице се виждали само неговите клони и неговите цветов. Ето защо никой не си е дал труд да проучи същността му, за да се види, че то е било по природата си социално учение срещу средновековното робство. Излишно доказателство за тая социална същност на богомилството е фактът, че то е намерило почва за разпространението си из цяла феодална Европа. До каква степень богомилската ерес е успяла да се разрасте през средните векове, свидетелствува обстоятелството, че богомилит за Франция, за България, за Кроация и за Далмация са имали дори свой папа, антипапа на римския , с безчислено множество църкви във всички страни на Европа.
*** В 1167, в Сент Феликс де Гарамон, е имало събор на богомилските епископи, под председателството на богомилския папа, българин. Съборът е бил свикан, за да разграничи облстит на всички епископи. В същото време обаче той е бил и една внушителна манифестация на богомилската сила и на богомилската вяра в бъдещето всеземночовеческо общиарство, при пълно равенство и при пълно братство, което богомилит са проповядвали.
Б о г о м и л ъ
Според етап 36 на част I от богомилското учение, Богомил е бил от знатен български болярски род, пръв учен и царски законовед при царуването на Петъръ (927-978). Някои историци считат дори, че и самият Богомил е от Петровия род.
Знае се във всеки случай, че Богомил, като византийски възпитаник, е бил пръв тълкувател на християноучението, току-що въвеждано тогава, и като такъв, по царска заповед е трябвало да приеме апостолството за разпространението на новата религия в цялото Българско царство, обширно и велико в оная епоха.
В него време, обаче, всред българските селяни съществувало брожение срещу болярите за възвръщане на земите и за равноправие.
Селяните, които са били роби на болярите тогава, са се придържали към своето древно учение за общиарското равноправие между хората, покровителствано от всички небесни и земни сили, и са искали да обработват общо земите и да се ползват равноправно от доходите им, както е било при дедите им и при прадедите им, в по-раншнит Български ханства.
Не е мъчно да се разбере, че това учение за равноправие не е било в хармония с християноучението, налагано от царската власт и от болярите в България през него време.
Поставен да избира между едното и другото, Богомил, у когото очевидно е пламтяло чувството на обществената правда, и знаейки, че насажданото тогава християнство в България е дело на Византия с цел да се убие борческия български дух(на българина), от когото християнството искало подчинение, взел страната на селянит. Той дори застанал на чело на тяхното движение и се заел да пресъздаде старинния им мироглед, т.е. учението за человеческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителна сили във всемира и за всеземночеловеческото творчество, което не може да почива нито на робството, нито на завоеванията, нито на каквито и да било вероучения, които затвърдяват человеческото неравенство.
Така Богомилъ се обявява против християнството, пригодено към царската власт и създава ново учение с всеземночеловеческо предназначение, състоящо се отъ две части:
Ч а с т I-ва : Mировъзрение за сътворението на света в VI глави и 36 етапи и
Ч а с т II-ра : Учение за живота, повели в VI глави и 36 етапа.
След това Богомил се отказал от имотите, на които имал право като болярин, и намhтнал червено-кървавата тога, намятвана в България тогава на всеки роб, осъден на смърт. По такъвъ начин Богомил се обявил за самоприел смъртта, която е очаквала в онова време вски възстанал против господарит в Българското царство и тръгнал да проповядва своето ново учение. То представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителни сили, които движат всемира и на които е подчинен и човекът, но в него е била провъзгласена и всеземночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческо равенство и всечеловеческо братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби, в което се е състояла и силата му за да се разпространи по после не само в България, но и в цяла Европа.
Че Богомил е бил голям учен, писател и философ, това показват първите негови ученици: Поп Иеремия, също писател и пояснител на Богомиловото учение; поп Василий, учен врач (лекар), изгорен жив по заповед на византийския император Василий Комнен (1082 - 1118); след тях: Константин Хризомал, също писател, написал не само учението на Богомила в достъпна форма, но и други богомилски книги, изгорени публично през 1140-та година, независимо от ред други учени и философи като Mагове (епископи), проповедници на Богомиловото учение из разните страни на Европа.
Презвитер К о з м а пише за Богомила и за богомилите следното: "Случи се, че и в българска земя, в годините на правоверния цар Петър, се яви поп на име Богомил, който най-напред почна да разпространява ерес в българската земя. Неговит последователи учат народа да не се подчинява на господарит си, хулят богатите, укоряватъ болярите и вменяват в обязаност на всеки слуга да откаже да работи на своя господар".
Тази бележка на презвитер Козма достатъчно говори за точността и за същността на Богомиловото учение, такова, каквото тук го предаваме, а що се отнася за личността на Богомила, която ученит: Иречек, Ягич, Осокин, Пипин и други я оспорватъ като действителна и я смесват с поп Иеремия. Сам презвитер Козма, съвременник на Богомила, ги опровергава с горната бележка в беседата си против богомилите.
Че Богомил е бил действителна личност, това се потвърждава и от синодика на цар Борила презъ 1211-та година, в който синодик изрично се говори за Богомила, като историческо лице и създател на богомилското учение.
Легендата, че Богомил е родом от село Богомила при Бабуна планина в Mакедония, гдето е и умрял, не почива на истината.
Съществуващото черковище в с. Богомила, като надгробие на Богомила, ще е вероятно такова върху гроба на някой богомилски Mаг който е бил като духовен началник на богомилите в тази област, която поради засиленото богомилство из нея, се е наричала "богомилско поле", отбелязано от Вилхелм Турски в своите спомени за първия кръстоносен поход (1096).
От где точно е родом, обаче, Богомилъ и где точно е починал, положителни данни за това нямаме.
начало и развитие на богомилското учение и на богомилското движение.
Като предшественици на богомилството се считат павликяните и манихеите, заселени в Тракия през VIII век от византийския император Константин Копроним, ала според французкия учен А. Ломбард, богомилството като учение и движение се е родило самостойно в България всред кървавите смутове, на които страната е била арена тогава и то е било чисто самородно българско явление.
Сам презвитер К о з м а казва, че поп Богомил се явил с някaкво учение, което не било в връзка с никое друго. По тоя начин мнението на французкия учен добива голяма правдоподобност.
Манихейството е създадено от персиеца Мани, с учение основано върху дуализма Ормузд и Ариман. Павликените са се появили в Персия през VII и VIII век, учението на които се е приближавало с това на християнството, но както манихейското учение, така и павликенското, нямат нищо общо с учението на Богомила.
Проповедницит на богомилското учение, начело с неговия създател, са били преследвани в България и във Византия, поради което те в неизброими тълпи се насочвали към центарлна Европа през Босна, през Далмация и през северна Италия, докато най-сетне се настанили и в Франция.
По-късно т добили в различнит страни различни имена. В Босна и в северна Италия напр. се наричали патарени, а във Франция - катари и албигойци.
Така разширено и разпространено, богомилството добило на различните места и различен характер. Някъде в него е взимал връх социалният елемент, другаде философският, а на трето място пък религиозният.
В България, отечеството на богомилит, т са се наричали общиари, защото са се смятали наследници на древното человеческо общожитие (обща земя при общ труд и равноправно ползуване от земния плод), което са искали да се простре за человечеството по цялата земя.
В такава насока богомилството се е развило главно във Франция, историята на която е тясно свързана с богомилското движение (албигойството), в реултат на което се явява французката община, а следъ нея - образецътъ на съвършената демокрация, която донесе днешната култура на человечеството.
Първоначалното богомилство, обаче, с течение на времето, на много места от чисто социално учение се е изродило в ерес срещу източно-православната църква, която ерес давала все по-нови и по-нови разклонения, като: Валденези, Хусити и пр., та дори до лютеранството.
По тази причина първоначалното богомилско общиарско учение, рожба на небивалото неволничество на робите в царството на българите, останало покрито, като корена на някое дърво в земята, а на лице се виждали само неговите клони и неговите цветов. Ето защо никой не си е дал труд да проучи същността му, за да се види, че то е било по природата си социално учение срещу средновековното робство. Излишно доказателство за тая социална същност на богомилството е фактът, че то е намерило почва за разпространението си из цяла феодална Европа. До каква степень богомилската ерес е успяла да се разрасте през средните векове, свидетелствува обстоятелството, че богомилит за Франция, за България, за Кроация и за Далмация са имали дори свой папа, антипапа на римския , с безчислено множество църкви във всички страни на Европа.
*** В 1167, в Сент Феликс де Гарамон, е имало събор на богомилските епископи, под председателството на богомилския папа, българин. Съборът е бил свикан, за да разграничи облстит на всички епископи. В същото време обаче той е бил и една внушителна манифестация на богомилската сила и на богомилската вяра в бъдещето всеземночовеческо общиарство, при пълно равенство и при пълно братство, което богомилит са проповядвали.
Специално за България богомилството, макар противохристиянско, е било търпяно и е било по-правилно оценявано само от Иван Асен II, благодарение на което тогавашното велико българско царство е било царство на истинско вътрешно братство, без вражди, без неправди и без насилия.
Специално за България богомилството, макар противохристиянско, е било търпяно и е било по-правилно оценявано само от Иван Асен II, благодарение на което тогавашното велико българско царство е било царство на истинско вътрешно братство, без вражди, без неправди и без насилия.
|
[
