(булгарския)хан Тимур / Наука / Хуманитарни науки / История

все едно приравняваш легионите на Хитлер, Наполеон и Рим въз основа на орела...

Ти избирателно правиш аналогии с Хитлер и Наполеон, но те копират римска инсигна не в смисъла на продължаваане на етническата или народностна самоидентифицация с римската империя , а целенасочено чисто графично имитират римската имперски символика с цел внушаване на сила, могъщество и непобедимост, абстрахирайки се от етнолингвинистичната и културна идентификация.

...Като правиш сравнение между казаци, монголи и хуни на основата на опашката...

В случая имаме влагане в отличителният знак - конска опашка, знак за родова и етническа принадлежност, предавана през поколенията с цел опазване на тази принадлежност.
Тя не е орнаментално и графично естетична като фигурата на орела.
Бъди сигурен, че ако имаше нужната графическа естетика щеше обезателно да бъде използвана в дизайна на знаците на някоя прохождаща империя.
По-важното при конската опашка е, че не се залага само на естетическата орнаменталистика, а тя в различните и варианти е знакът, за запазване и утвърждаване на духовната, родова, етническа и културна самоидентифицация на конните народи.
Тези народи произхождат от централна и средна Азия. В продължение на близо десет века те са били част от процеас на миграция на запад.
В постоянните племенни обединения, тези народи са говорели общт език. Пролетта, преди да потегли на поход, всяка конна орда е попълвала състава си обединявайки към себе си ресурс от сродни племена.
Конниците на една препускаща орда е трябвало да вземат решения за част от секундата, и не са общували с преводачи.
Затова, когато говорим за конската опашха като знаме и инсигна, тя винаги се явявала като свързващо звено от културата и езика на азиатските конни народи и техните потомци.

По време на репресиите на тъй нареченото "покръстване" всичко, което е напомняло за българската народностна принадлежност, е било систематически унищожавано и притежаването на нещо, което пряко или коствено би напомняло за българският корен, вярвания и обичаи се е наказвало със смърт.
Затова почти не могат да се открият материални паметници от тизи период на репресии и обезбългаряване.
„Покръстителите”, които са ходели от селище в селище се предвождали от византийски свещенници- (набързо обучени бивши военни) с помощници славяни.
След първоначалният шок от асимилационният натиск, виждаме как дори самият Архон Михаил - Бори(с) търси помощ от папата срещу беззаконията на облечените в свещеннически одежди - византийски "покръстители" .

Въпрос: Някой грък се представил лъжовно за свещеник и е покръстил мнозина; като узнахме за тая измама, ние заповядахме да му отсекат носа и ушите и да го бият и изгонят. Дали сме направили добре и дали трябва да се покаем?
Отговор: Вий имате Божия ревност, но не според разума, защото работата не се състои в това, кой е кръстил, но в чие име е кръстил. Трябва да се покаете.

Че българите не са се покръстили доброволно е видно и от следните въпроси към папата:

Гърците казват, че в сряда и петък не трябва да се отива на баня, това истина ли е?
Отговор: Не е. Можете.

Въпрос: В гърците има обичай да врачуват, т.е. турят дървено парченце в затворена книга, па после я отворят; добро ли е?
Отговор: Не е.

Въпрос: Гърците говорят, че е грешно да стоим в църква с нескръстени ръце; истина ли е?
Отговор: Не е, това няма значение.

Въпрос: Гърците ни забраняват да се причестяваме без пояс; това тъй ли е?
Отговор: Това няма никакво значение.

Въпрос: Гърците ни казват, че святото миро се прави у тях и разпраща се по всичката земля. Истина ли е?
Отговор: Не е.

Архон Михаил (Бори(с), наричан още и българоубиец, до края на живота си е преследван от кошмара на масовите убийства по негова заповед на невинни българи - мъже, жени, деца и пеленачета по време на така
нареченото "покръстване".
Той отчаяно търси пътя към изкуплението и покаянието, което рефлектира и във този въпрос към папата:

Въпрос: Дали сме съгрешили, гдето сме погубили предводителите и бунтовниците, които бяха се възбунтували против християнството, заедно с децата им?
Отговор: Съгрешили сте, особено в това, гдето сте избили невинни деца и въобще сте постъпили жестоко; но понеже това сте направили от ревност и от незнание, то, ако се покаете, ще Ви се прости.