Анонимният римски хронограф - изданието на Момзен / Наука / Хуманитарни науки / История

ОТ КОГА СМЕ НА БАЛКАНИТЕ?

ВЕК И ПОЛОВИНА ПРЕДИ АСПАРУХ, ВИЗАНТИЙЦИТЕ СТРОЯТ АНАСТАСИЕВАТА СТЕНА, ЗА ДА СЕ ПАЗЯТ ОТ БЪЛГАРИТЕ

Прочутата навремето Дълга стена се издигала пред подстъпите на Цариград - на мястото на линията Чаталджа - от Черно до Бяло Море. Тя е построена през 515 г. от император Анастасий, за защита от българските войски.

Цариград изпаднал в паника, след като българите разбили византийската армия. Голямото сражение, станало през 499 г. край р. Цурта /в района на Крива Паланка – Македония/. Каква е била военната мощ на българите по онова време личи по изхода на сраженията. Поражението на византийците било сташно за онова време – разбитата им войска наброявала 15 000 души и само обозът й се пренасял на 500 товарни коли. В сражението загинали 4000 византийци и всички генерали. На фона на битките от древния свят, тази българска победа била нещо епохално и извънредно.

"Оттогава залезе завинаги славата на армията на Илирик" - пише съвременникът на сражението, византиецът Комес Марцелин.

Изплашен от унищожаването на армиите му и поради непреставащите български нападения през 512 г., византийският император Анастасий издига дългата над 70 км Анастасиева стена, съединяваща Черно и Мраморно море.

--------------------------------------------------------------------------------

ЛЕТОПИСИТЕ РАЗКАЗВАТ:

Сведения за българите, живели на Балканите преди Аспарух

През 6 век :

1. На карта на света от 6 век от "Равенски космограф" е отбелязано името "bulgare" и следния текст: "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят ...". Картата е съставена 100 години преди времето на Аспарух.

2. В хрониката от 6 в. на владиката Йоан от Никиу Мизия е наречена "провинция България ".

През 5 век :

3. "В тази година (494) и тъй наричаните българи, които живееха в Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек." - пише византийския хронист Теофан.

През 4 век :

4. Съществува карта съставена през 4 век от Св. Йероним (331-420) - на нея той е написал името на нашите земи в античността - “Misia hec et Bulgaria” (“Мизия тоест България ”). Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Кесарийски (270-338), наричан "баща на църковната история".

5. Хронографът на Момзен от 354 г. споменава за българите, които живеели в днешните ни земи.

6. В своя "Неделник" Стойко Владиславов (Софроний Врачански) пише:

"Втори бой направил цар Константин с Византия и като обладал България, взел Византия и пренесъл своята столица от Рим във Византия около 330 година подир Христа, и нарекъл Византия Константинопол на своето име."

7. Император Константин Велики (306-337) поради партизанските нападки на българите направил от Тракия особена тема (за защита на Цариград) – пише император Константин Порфирогенет.

8. Френските историци Шарл Дюканж от 17 в., Льо Киен и други започват списъка на архиепископите на България с Протоген Сердикийски (Софийски), който живял по времето на Константин Велики – 4 в.

9. Мавро Орбини цитира сведения на Марк Аврелий Касиодор, че българите са се сражавали с римляните около 390 г.

--------------------------------------------------------------------------------

"Павел Дякон, Готфрид Витербски, Алберт Кранц и Павел Емилий пишат, че "българите, които ЖИВЕЕЛИ ОКОЛО ДУНАВА, в 450 г. нападнали краля на лонго-бардите Агилмунд, убили го и разбили лонгобардите.

...
В приписка към хрониката на Манасий се казва, че по времето на император Анастасий (491-517) българите ЗАВЛАДЕЛИ земите около Видин и Охрид.
...
Зонара в житието на император Анастасий пише, че българите нападали Илирик и че той е построил Дългата стена от Черно до Мраморно море за отблъскване на техните набези.
Ако по това време България наистина се е намирала около Дон, както се твърди в днешните учебници и монографии, едва ли би била такава постоянна заплаха за Византия, че заради нея да се строи нещо толкова мащабно.

...
Раич съобщава, че според Прай , около 500 г. българите, предвождани от Либерт I или Бузар, ЗАВЛАДЕЛИ МИЗИЯ И СЕ ЗАСЕЛИЛИ В НЕЯ.
...
Този списък може да бъде продължен с още много факти, които убедително оформят следната картина: българите са един от основните воюващи, завладяващи, заселващи се, участващи в църковния живот на Балканите народи през IV-VII в. Горните примери ни предлагат няколко "минавания" на Дунава и "завладявания" и "заселвания" на българи в Мизия и Македония.

Отношението на официалната историческа школа на XIX - XX век към тях обаче е странно: тя предпочита да постави на преден план едно друго събитие - минаването на Дунава от дружината на Исперих. Тезата й е бедна откъм документални потвърждения, но с ясна идейна насоченост - да внуши, че българите са пришълци в собствената си земя... "

/Йордан Табов - "Старите българи", С., 1998/

--------------------------------------------------------------------------------

"В Манасиевата хроника се твърди, че по времето на император Анастасий (491 - 518г.) българите завзели долната Охридска земя и цяла Македония. Пише го и Паисий Хилендарски, но го няма в нашите учебници. В хрониката на владиката Йоан от Никиу Мизия е наречена "провинция България". Така е от IV век. България, не Славяния.

Според Теофан, Стара България е опирала до Босфора. Според Йордан, "в Долна Мизия, Тракия или Македония само Българи живеят". През 499 г. в хрониката си Комес Марцелин пише, че при р. Цурта, днес Чорлу, българите разбиват военначалника Арист. Византийците панически бягат зад Босфора. Пълният контрол над Тракия на кого остава?

Анастасий... построява дълга стена от Черно море до Силимврия на Мраморно "против нахлуванията на мизите или българите"."

/ИЛИЯ ИЛИЕВ

Византийското наследство и седемте славянски племена са измислици

http://yatack.hit.bg/Patriot.html /

--------------------------------------------------------------------------------

Българското присъствие на Балканите по дати:

480 г. - Византийският император Зенон (474-491) се обръща към българите за помощ срещу готите. За това свидетелствува Йоан Антиохийски. 488 г.

493 г. - Същият хронист съобщава, че българите опустошавали Тракия .

498 г. - Според Анастасий Библиотекар, българите бродели между Илирик и Тракия "преди да се узнае за тях".

499 г. - Решаваща победа на българите при р. Цурта над Арист главнокомандуващия военните сили на Византия в Илирик. От византийска страна в сражението участвуват 15000 бойци и 520 коли. На бойното поле намират смъртта си над 4000 византийци и четирима военачалници - Никострат, Инокентий, Танк, Аквилин (според Комес Марцелин). Вардарско-Моравският път веднъж за винаги е "отворен" и империята повече не успява да си върне контрола над него. Запазените имена на местности потвърждават трайно българско присъствие, в този район отсам р. Дунав .

502 г. - Българите имали навик безпрепятствено да кръстосват Тракия и Илирик (според Комес Марцелин, Теофан, Кедрин, Зонара, Ландолфус ).

519 г. - Българите отново нанасят катастрофално поражение на византийската войска в Илирик . По-късно възкачилият се на престола Юстиниан I (527-565) търси решение на "проблема Илирик" като назначава за стратег гота Мундо.

530 г. - Мундо успява да разпръсне група българи, нахлули в Тракия. Пленниците изпраща за устройването на триумф в Константинопол. Интересно е, че след триумфа те са зачислени в състава на византийската армия в Армения.

535 г. - Българите участват в битка при р. Йатрус.

538 г. - Анастасий Библиотекар пише за ново българско навлизане отсам Дунава под водачеството на Булгер и Дронг .

539 г. - Прокопий Кесарийски свързва появяването на комета-знамение с мощно българско навлизане в империята. Обхватът е чудовищен - от Константинопол до Йонийския залив и Адриатика. Завладени са с пристъп, без обсада, 32 крепости в Илирик. Отведени са над 120 000 пленници .

548 г. - Козма Индикоплевс в съчинението си "Християнска топография" (кн. III) изброява от изток на запад християнизираните племена и народи. Споменати са и българите след иркани (хиркани), херули, и преди еладците, илирите, далматите, готите и пр.

- Българското присъствие е било така осезаемо, че те започват да оказват влияние върху снаряжението, тактиката и стратегията за водене на бойни действия от византийската армия. В "Стратегикон"-а на Псевдомаврикий от края на VI в. на конниците във византийската армия се забранява да носят български наметала.

595 г. - Авангардът на византийската армия, командувана от Петър - брата на императора, попада на отряд от около 1000 българи, които се движили без предохранителни мерки, предвид мирния договор между империята и аварския хаган. Българите заявили, че се придържат към договора и не желаят кръвопролития. Въпреки това Петър заповядал на авангарда да атакува българите. Българите се строили рамо до рамо в обичайния си боен ред и обърнали византийците в бягство, след което спокойно се оттеглили, следейки за поведението на противника. Византийският император бил принуден да поднесе извиненията си на хагана за нарушаването на мирния договор. Сведението дължим на Теофилакт Симоката.

Латинската история отбелязва българското народностно име още в средата на IV в. От началото на V в. българите са активни участници в живота на Централна Европа, Апенините и Балканите.

674/75 г.- Кубер повежда своя народ на юг към Македония. Нанася шест поражения на преследващия го аварски хаган и се установява в Керамисийското поле. След разчитането на надписите около Мадарския конник историците са почти единодушни, че е имало съгласуваност в действията на Аспарух и Кубер.