Комитеа подкрепя тезата си с ЕДИН ЦИТАТ НА АВТОР съвременник. Впечатленията на кръстоносците от нашите земи са превеждани, публикувани и наред с почти пълната незаинтересованост от земите, през които минават, освен като релеф, проходимост и наличие на храна, има все пак и някои сведения за населението и то е доста пъстро като етнически състав още тогава.

В отговор на:

---

Комитеа подкрепя тезата си с ЕДИН ЦИТАТ НА АВТОР съвременник.

---

В отговор на:

---

Впечатленията на кръстоносците от нашите земи са превеждани, публикувани и наред с почти пълната незаинтересованост от земите, през които минават, освен като релеф, проходимост и наличие на храна, има все пак и някои сведения за населението и то е доста пъстро като етнически състав още тогава.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не само военните сблъсъци обаче оформяли отношенията и взаимните представи на кръстоносците и българите. В контактите си с местното население, пилигримите допълвали идеята си за характера и манталитета на хората, обитаващи тези земи. Още хронистите от експедициите на Първия поход свидетелстват за безпокойството, страха и недоверието, които присъствието на поклонническите войски предизвиквало у жителите на крайпътните селища, градове и крепости. В “Gesta Francorum”, както и в летописите на Балдрик, Гиберт и Робърт Монах се откроява един интересен епизод от похода на Боемунд по Виа Егнация. Всички те свидетелстват как жителите на град Кастория отказали да осигурят пазар, както и всякакво споразумение с кръстоносците-нормани преди всичко от страх, тъй като вярвали, че последните не били Христови поклонници, а “гладиатори и тирани”, дошли за да ги избият и да разорят земята им.47 Подобни са и случаите, описани в хрониките на Алберт Аквенски и Гийом от Тир, свидетелстващи как поклонническите отряди на Готие Безимотния “не могли да получат от българите никаква стока срещу никаква цена”, тъй като местните жители се опасявали, че “имат работа с измама и с разузнавачи на страната”.48 Тази ситуация на недоверие и страх се задълбочила по време на преминаването на войските на Втория кръстоносен поход през Балканите. Според разказа на Одон от Дьои, жителите на Тракия (наречени от него “гърци”!) затваряли пoртите на своите градове и крепости и спускали с въжета от стените продаваните стоки и провизии за френските пилигрими.49 Прави впечатление, че в този случай хронистът оправдава до известна степен поведението на местното население, което вече познавало изстъпленията на кръстоносците. Твърде любопитно звучи коментарът на Одон от Дьои по този повод: “....Все пак някои считат, че това е станало по вина на алеманите, които минаха преди нас...”.




Благосклонното отношение на немските рицари от Третия поход към българите в Тракия прозира и в задоволството на кръстносците от факта, че местните жители изпълнявали “достатъчно често обещанието си за пазар”.52 Друго едно качество, което притежавали половината от жителите на Тракия, изглежда обаче е спечелвало безрезервно не само благоразположението и симпатиите, но и сърцата на кръстоносците.

Редактирано от koмитa на 05.07.06 15:01.

Мненията ти не изискват отговор. Не става въпрос за факти, а за начина по който възприемаш света, т.е субективни неща.
За същите носии друг беше казал че били точно като българските (доказателство че румънците/гърците са българи) и т.н.

Ако гледаш пристрастно на нещата, винаги въображението ти довършва картината по начина по който искаш.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Няма въображение. Има факти. Но на теб те не ти харесват.

ВСИЧКИ от Пловдив са "арапи-сирийци"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тогава това трябва да важи и за тези:

"Дуду Сотиракева - тя водила два мъжа: първийт беше х. Атанас Чернев, от когото роди познатийт под преоправеното име за да ехти по гръцки - Георгий Мавриди". Вторийт мъж е бил Сотираки, чирпанлийт, бояджия в старата бояджийница и от него останаха двоица синове Янко и Димитър, познати с гръцкото наименование, което взеха Йоанис и Димитриос Вафеа (Бояжийски)''

"Къщата на Добри Казанджийт, българин и жената му Гана, но синът му Аргир изпогудили се, зачтото се жени за една чужденка от Макриница, дъщеря на х. Матака Такача, който преди 30 години дойде в градът от отечеството си из Македония"

Не може един път така, а друг вака.

"Тома дойде в Пловдив преди 80 или 90 годин. , в Пловдив се ожени за дъщерята на един арапин-християнин лекар и доби троица синове и една дъщеря"


'' (Димитър Абаджийт)......Второто му женение биде с една арапкиня, Кетибе на име, попска дъщеря из Трипол на Сирия за която бе женен павел Куртович, но той я напусна с черковно разпостително писмо и се ожени (тя) за горереченийт Димитраки, с когото роди две или три деца но доживя само едно момиче''

че навремето във "Филибе" са се гърчеели ли? Ми то е известно и не само там са се гърчеели. Сичките тези Михалаки, Димитраки, Ангелаки и пр. "аки" ако са били заможни са държали да ги наричат "кир", а поне 80% от мъжете в градовете са носили фесове, макар и християни. Ама какво от това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бай Тошо, виж темата за статистиките във Одрински вилает. Не искам да доказвам, че в Пловдив имало гъркомани. Вероятно си разбрал какво искам да кажа, ама се преструваш нта неразбрал. Хайде със здраве.

Редактирано от gioni на 06.07.06 20:40.