Впрочем българската уния с католическата църква е продължила до 1235. В подобни отношения с папството са били много балкански владетели. Само някои примери - бан Кулин, владетел на Босна, е търсил и е получил папско покровителство, князът на Рашка Стефан Първовенчани приел кралската си корона от Рим...

Редактирано от Cинeвa на 18.02.05 11:23.

Sinewa,supostawjaneto na kulturi ne bi tryabwalo da e osuditelno.Osobeno,kogato uslowijata na dneshnata gledna tochka w edna ili druga stepen go iziskwat.NESUMNENOkopiraneto na zapadnija nachin na jiwot e bilo prodiktuwano ot estestwenata stagnacija wuw wseki aspekt ot jiwota na Iztoka.
Kompromisi ne wijdam.
Einstein ne se wpiswa w ramkata na tazi psewdodiskusija,zastoto (wjarwam,che znaesh)e ewrein.
Oste malko i upotrebata na wtorostepenni selista s koloriten(edin bog znae zasto taka sme reshili)zwukow sustaw ste se prewurne w smustawasto peristaltikata banalno srawnenie.
Skromnostta krasi choweka

New York
New .....

Това обаче не им пречи на американото да са по-скоро водещи в света и околностите, отколкото да са нация....

Може би при нас българите Кючук Париж и все такива - на прав поглед подражателни, не са причинени от комплекси, я по-скоро са продиктувани от любовта към родното..... Видял нашенецът Париж, обожествил го и от любов към родния си град - искал да обожестви и него .... При тази мотивация не става дума за комплекси или за нещо примитивно, а само за преклонение пред хубавото и привързаност към родното ....


В шопския вариант пък абсолютизмът в привързаността към родното отново няма нищо общо с каквито и да било комплекси , нито дори с чувство за превъзходство . Всичко е въз основа на принципа - ОКО ДА ВИДИ РЪКА ДА ПИПНЕ или - вярно е само това което съм видял, а тъй като не съм ходил никъде, пък и да хода - все е тая .......:

От Искаро по-дълбоко нема...
От Витоша по-високо нема...

Eдно важно уточнение в началото: под източна култура аз имам предвид гръко-арабската култура. България по време на кръстоносните походи принадлежи по-скоро към източната култура, но като цяло е via - и път, и между (via militeris).

Ще започна малко отдалеч с едно лирично отклонение. До колкото изобщо имам някакво мнение по въпроса (дори и неправилно), то е повлияно най-вече от 3 книги: "Интелектуалците през Средновековието" на Жак льо Гоф, "Структури на всекидневието" на Бродел и на Виол ле Дюк "Животът и развлеченията през Средните векове". Та според тези книги, които вероятно съвсем не са единствените, нито най-важните по тази тема, разпространението на културата и най-вече на материалната култура върви от изток на запада и от юг на север. Естествено, че не може обективно да се измери коя култура е по-голяма, но може да се говори за лична оценка и преценка на културите и може да им се прави описание и съпоставка.

Та какво имаме към 11-12 век на Изток и на Запад?

Запад // Изток

Религия
Католицизъм, понякога яростен, достигащ до фанатизъм и фундаментализъм // православие
Форма на управление
Феодализъм, раздробеност, силна църковна зависимост // Урбанизация, режим, близък до тоталитарния
Идеология
Експанзионизъм и превъзнасяне на войната // Възприемане на войната предимно като защита ("Цел на всички войни е мирът" Аристотел)
Икономика
Селскостапнаска, търговията е предимно бартерна // Установен паричен оборот
Философия
Пиер Абелар, Йоан от Солсбъри, а по-късно през 13 и 14 век и Тома Аквински, Окам, Бейкън, Августин и др. // Ако не броим цялата старогръцка философия – никой не ми е известен. В Ориента – Авицена
Литература
Към 11-12 век няма големи имена нито на изток, нито на запад. Към края на 12 век – Кретиен дьо Троа, Кармина Бурана. На Запад все още има следи от устното творчество, докато книгооборотът на Изток е в пълна сила.
Науки
Не съм много наясно. На запад - ??? // Математиката на Ориента, медицината на Авицена??
Архитектура
Зараждането на готическия стил, първите големи катедрали // Еклектичен стил във Византия
Материална култура – битови предмети, дрехи и т.н
Експорт от Изток на Запад
Хигиена
No comment
Въоръжение
Доколкото съм наясно, няма очевидно превъзходство на едната култура над другата. Който може – да допълни.
Сигурно изпускам нещо, а в нещо не съм изчерпателна, а може и да не съм съвсем точна.

И накрая искам дебело да подчертая. Мненията ми по тази тема не са нито атака, нито контраатака срещу Синева. Нещо повече - мненията на Синева са едни от малкото смислени напоследък в клуба. Водим тук разговор, който може и да не е на най-високо научно равнище (това не може да се очаква от интернет форум), но в никакъв случай не е и безсмислено заяждане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Лил на 20.02.05 20:12.

Не съм имал намерение да обременявам дискусията с диференциране и противопоставяне мненията на участниците.
Отскоро съм тук и забелязах язвителния подход и стил на конкретни хора.Затова си позволих да се включа "адекватно",използвайки термина контраатака.Интригите не са ми приоритет.Колкото до темата:в съчетаването на какви по своя произход елементи се изразява еклектиката в архитектурата на Византия през 12 век и не говори ли това за западни инфилтрации?

за да не пълня форума с излишли теми, реших да пусна моята тук, защото е свързана настоящата. бихте ли ми препоръчали хубави книги за походите, с колкото повече събития, подробности, личности и т.н., толкова по- добре. благодаря предварително

Pleased to meet you hope you guess my name
But what's puzzling you is the nature of my game

На български на мен са ми известни две книги:
"Кръстоносните походи"
"Кръстоносните походи и България"
Има една Оксфордска енциклопедия "The Crusades".
На руски има в нета на Заборов една много подробна книга

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на адрес

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз си спомням за две но в момента не мога да цитирам заглавията нито годината на издаване(но са издадени отпреди 20г). И двете обаче са автобиографични, на участници в кръстоносни походи. Едната (мисля) беше по записки на Жофроа дьо Вилардуен и коментираше превземането на Константинопол и впоследствие битката при Одрин. Там упорито ни наричат власи. Втората представлява спомените на участник немец (и в последствие турски пленник) в похода на унгарския крал Сигизмунд срещу Баязид Илдъръм. Имаше интересно описание на срещата на Баязид и Тамерлан при Анкара (в резултат на тази среща главата на Баязид се търкулнала). Там (мисля) беше споменато, че армията на Баязид се разбягала но на бойното поле останали 10-те хил сърби и чак когато всички те до един паднали, Тамерлан успял да достигне главата на Баязид. От там може да се направи предположението, че ако Шишман си беше траял още 10-тина години като васал на Баязид, после България нямаше да бъде разсипана. Има и описание на строежите на пирамиди от човешки глави, запазена марка на Тамерлан. Името на немеца беше Ханс Шли...... не го помня вече. Малко ми трудно но ще потърся тези книги. Навремето бяха мои.

Вашингтон освободи хамариканците, Колт ги направи равни, а Калашников им еба мамата.

е "Пътепис" на Ханс Шилтбергер, превела от немски по нюрнбергския ръкопис Мария Калицин, под редакцията на Вера Мутафчиева, Институт за балканистика, Издателство на Отечествения фронт, София, 1971.