Понеже е 10 ноември, та да ви питам...

Какво са революциите?
Несъмненно са едно необикновено историческо явление, предизвикват любопиство. Могат да бъдат кървави, могат да бъдат нежни. Революциите разрушават политическите основи, но неизбежно засягат и гражданските такива. С промените в законите настъпват и изменения на нравите, морала, даже езика. Тя сваля корони, събаря дворци, маха едни глупаци и слага на тяхно място други глупаци, прави последните първи, както е казано в Библията. Революциите обещават да направят огромни промени за кратко време – така ли е? Дали носят повече полза отколкото вреда?
Революциите са варварския начин за прогрес, казва Жан Жорес. Революциите са локомотивите на историята, казва Маркс.
Всяка революция идва с liberte, egalite, fraternite, но приключва с изяждане на децата си. Неизбежното зло, което не може да бъде спряно, или ход на историята, която вместо да слезе пеша по стълбите скача директно от порзореца – что есть революция?

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

Редактирано от Лил на 10.11.04 14:15.

Първо, има ли въобще такова животно - РЕВОЛЮЦИЯ, или напротив?

Второ, всичко което сме учили по въпроса, писано от разни брадати и не дотам брадати, но все едно, ЕВРЕИ, не е вярно, и е обслужвало само техните ограничени виждания и интереси. Примерно, прекръстения евреин Кашел Мордехай е станал доста по известен като Карл Маркс (нали, звучи по подобен начин?). Едно друго лице, по известно като Ленин, също е евреин, с истинско име Голдман (=златар!) или Бланк, по други източници. Такива са и цялата шайка от космополитни авантюристи и безродници, извършили държавния преврат на 25.Октомври 1917 г. в Петербург, в угода на чужди на Русия интереси ...

Трето - за Френската революция пък изобщо не ми се говори. Май че, най точното й название, според стария виц, е турското "Коджа патаклама франсъз" .... И изобщо не е ясно, защо и до днес датата 14 юли 1789 г се отбелязва като НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК там. По правилно и по редно би било да се отбелязва или като ден на национален траур, или като ден на края на величието на Франция....

Стига толкоз засега. Накрая обаче ще си позволя да запитам - а защо, по дяволите, в Англия, след дивотиите на Хенри 8 и бастисването на католическата църква, ПОДОБНИ СЪБИТИЯ НЯМА! Гражданските войни, доколкото все пак се е стигало да подобни неща, са протичали на принципа - ама тия армии, дето са се събрали, сега пък да не вземат и да се сбият!.... Ама де де....

Green fields are gone now, purged by the sun. Gone with the valleys, where rivers used to run

Редактирано от Topepo на 10.11.04 18:06.

...революцията е страст и съгласуване на акт и воля. Като задължение на homo ludens, тя изпълнява неговата веща илюзия. Точно в това изпълнение е и проблемът - защото то като форма може да бъде преиначено и снабдено с излишна статична идеология. Революцията е мълчанието, което надделява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vogelfrei на 10.11.04 21:11.

То едно величие... едно чудо. Мамата си трака... Гола вода... не'ам думи.
Ако величието се измерваше по префърцуненост и по идиотщина на аристокрацията, и по съешаване с близки роднини, тия ще са най-великите :).
Без да искам да засегна някой, де...
Що ли си спомням че в клуба някой отвори дума за създаване на "анти-френско-културно" сдружение... евала за идеята!
Оставям настрана, че фръзите като чуят България и все едно става дума за нещо по-долно от марианската падина в културно отношение. Ама каквото почукало - такова се обадило.

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!

Тук се изказват едни такива съмнения дали революции ИЗОБЩО съществуват. Наистина, много са малко и са твърде различни, за да може да се направи някакво обощение, но все пак: говори се за Великата Френска революция, Великата октомврийска революция, нежните революции от Източна Европа и евентуално латиноамериканските революции като тези в Куба или Гватемала.

Случилото се във Франция може да бъде оценявано по най-различен начин, положително или отрицателно, но за мен едно е сигурно: това е едно от най-грандиозните исторически събития. И не защото така е казал Карл Маркс и въобще да се разглежда историята през малката шестзвездна шпионка ми се струва безкрайно опростяване на нещата, да не кажа нещо по-силно.

Вярно е, че по време на Френската революция са убити около 17 хил. човека, че Франция е дръпнала икономически назад с 30-ина години, но първоначалната идея e не само да се унищожи един омразен режим, но и да се построи един нов справедлив свят. Общо взето характерни за първия етап на революциите са всеобщи демострации, унищожаването на омразните символи, отстраняване на стария елит. Е, вярно, убит е директора на Бастилията, но масов терор все още няма. Насилието и терорът идват по-късно, най-напред с идеята за справяне със социалната нестабилност, а после вече и като преднамерено избран начин за налагане на сила. Може да се спори дали това е пътят, през който трябва да мине всяка една революция: ентусиазъм, екстремизъм, терор, Термидор. Практиката показва, че е така, но практиката е много малка, обощенията са само върху две истински революции.

Защо при Хенри VІІІ не е имало не само революция, но и революционна ситуация? Ами много просто – защото, въпреки противоречията, е имало стабилна монархическа власт и силен монарх. Освен това: Хенри VІІІ е реално силата на промяната, а не силата на регреса. А и не е имало голямо обедняване, сериозни социални конфликти, външни причини – подчертавам: сериозни.

Що ли си спомням че в клуба някой отвори дума за създаване на "анти-френско-културно" сдружение... евала за идеята!
Тук в клуба вече има едно анти-гръцко сдружение със сериозна подкрепа, спомням си и идеята за създаване на анти-руско такова (“Любите Россию”), за анти-македонско да не говорим – цял клуб Македония, който иначе се появява тук само по избори и гласувания, ще се включи в него... Айде да пропуснем анти-сдруженията

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

" въобще да се разглежда историята през малката шестзвездна шпионка ми се струва безкрайно опростяване на нещата, да не кажа нещо по-силно. "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мдам...
Много добре си спомням идеята за анти-френско сдружение...защото беше моя

Но ! Какъв би бил светът без Франция, без блясъка на Луи 14ти и светостта на Свети Луи, без величието на Карл Велики и без лудостта на Наполеон, без героизма на Жана Д'Арк и Френската революция !
Помислете за всичко онова, което й дължим - от френското шампанско до френската любов, минавайки през самолета, маргарина, парашута, фотографията, киното, шевната машина, ваксината против бяс, хладилника и стетоскопа, азбуката за невиждащи, акумулатора, каучука и локомотива, монголфиерата, телеграфа, пастьоризацията...
А Френската революция ! От нея светът излиза по-богат, с една нова концепция за човека ! Революцията ражда идеята за правата на човека, за равенството, за свободата, за братството...Цялата мисъл за властта се променя и от ръцете на един наместник на Бог се връща в ръцете на гражданина. Това е истинската революция.
А това за френската аристокрация не е нито верно, нито честно. Всяка една аристокрация по света има навика за едно затваряне в себе си, една особена изолираност на класов признак. Нито в Англия, нито в Русия, нито в Полша или Прусия не може да се помисля и за момент за излизане от тази среда, за която човек е предопределен по рождение....Как може да се очаква от един херцог да се ожени за селянка ! Това е нечувано. Та светът им свършва там, до където се простира и съсловието им.
През 18ти век пове4е от 80% от икономическия потенцила на страната е в ръцете на аристокрацията и едрата буржоазия, ако някой си мисли, че революцията е плод на селячеството или ниските класи се лъже - истинската революция се ражда в салоните на аристократите и в "офисите" на буржоата.

Не знам за вас, но аз винаги ще обичам Франция дори само заради нейните сирена и вина, фина кухня и романтична музика. Заради всички онези велики мислители, които ни е дала и завещала, за Волтер и Русо, за Паскал и Декарт, за Юго, Корней, Расин, Молиер, Дидро, Стрендал, Зола, Мопасан, Бодлер, Флобер, Римбо, Верлен, Маларме, Мюсе и Ламартин, Нерва и Готие, Монтескьо..
За Дебюси, Берлиоз, Люли, Бизе, Равел, Хонегер, Дюка и Сати...
За Пикасо и Ван Гог /които дори и да не са родени там са повече плод на френската култура отколкото на която и да е друга/, за Делакроа, Моне, Реноар, Пусен, Фрагонар, Вато, Давид, Матис, Ингрес и Жерико, Сезан и Гоген...
За Мона Лиза и за Тримата мускетари, за Спящата Красавица и за Айфеловата кула, за Бел Епок, за цялата една култура и свят, който не се среща и повтаря никъде другаде и в никое друго време. За Париж !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Koмap на 12.11.04 12:28.

Само едно малко уточнение, гусин Комар: френската любов не е френско изобретение... Има сведения, че е пеласгийско..
В останалото сте абсолютно прав

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

Особено удачен е раздела за сирената и вината!



Както беше казал Де Гол, клатейки невероятно дългия си галски нос: "Ми как се управлява страна, в която се правят 500 вида сирене!"



Green fields are gone now, purged by the sun. Gone with the valleys, where rivers used to run

Редактирано от Topepo на 12.11.04 16:44.

Мадам, аз като човек трезвомислещ, имам нужда от твърди доказателства в подкрепа на противното !
Ако имате желание, Вие, като достойна наследница на древния пеласгийски народ, може да се опитате да ме убедите във вашето твърдение...
Но до настъпването на този момент, аз оставам, Мадам, на моята позиция. Прав, при това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите