Революциите / Наука / Хуманитарни науки / История

Понеже съм, изглежда, основния опонент, се налага да отговоря.
1. Тук е ясно.
2. Класическите, наречени тук Истински, революции основно, даже може би – изцяло, са политически по-своята същност явления с уточнението. Доводът, че в следствие на тях възникват “дъблоките социални, икономически и нравствени” промени е несъстоятелен. Такива си се наблюдават и без никакви Истински революции – което е съвсем видимо от развитието на САЩ през 19 и 20 век и на Западна Европа през втората половина на 20 век. Възгледът, че Историята поставя като необходимо и абсолютно задължително условие за “дъблоките социални, икономически и нравствени” промени изтребването на цели категории хора - при това нарочени напълно произволно – е най мракобесническия, сътворяван някога. Този възглед е ОСНОВНА ТЕЗА на Истинските революции поднесена заедно с гарнитура от “научни” доказателства, че: 1. Историята има “посока” и тя е предопределена от непреодолими “исторически сили”. Посоката може да е “новия човек”, “прогреса”, “комунистическото общество”, “господството на висшата раса” или друга според вкуса на съответния Истински Революционер; и 2. Общата посока на Историята не може да се измени по никакъв начин, но “движението” в съответната посока може да се “ускорява” чрез изтребването на съответната пречка пред ускорението. Пречката е дефинирана различно, но задължително е огромна маса от хора, обявени от самата История за излишни.

За своя непосредствена цел Истинските революции поставят благоденствието на фаворизираната група – Третото съсловие, класа, раса и прочие. Със същия успех могат да се употребят и марсианците, защото тази фаворизирана група е изкуствено създадено събирателно понятие, реално не съществува и са му приписани някакви напълно измислени уж общи за понятието характеристики. И така – целта е икономическа, тъй като се цели най-вече материално благоденствие. Обаче средствата, с които тя трябва се постигне са изцяло политически, което си е пряко и логично следствие от Основната теза. Тези средства са:
-сваляне и физическо унищожение на носителите на дотогава съществуващата власт.
-реорганизация на политическите институции, което се прави без дори намек за икономическа целесъобразност, а само по политическа такава
-механично преразпределение на общественото богатство с чисто политически мерки, без всякаква връзка с икономически критерии или съображения
-установяване на тирания, доколкото без нея цялата конструкция тутакси се разпада, понеже е изцяло политическа и и липсва всякаква икономическа логика
-ако тиранията се поддържа с нужната безжалостност и последователност /което е главното, но не едиствено условие за оцеляването и/, тя съвсем естествено си прераства в ужасяващи тоталитарни режими, които продължават да са чисто политическа конструкции, като:1/. Продължава да им липсва естествена икономическа основа – вместо нея съшествуват псевдоикономически субекти, неспособни да оцелеят и пет минути в условията на свободен пазар. Тази изкуствена псевдоикономика се създава и поддържа само от политическата воля на режима и това е единствения кит, на когото тя стои. Ако премахнем режима или дори само го смекчим, започва и нейния разпад. 2/. Продължава да им липсва и каквато и да е социална или нравствена основа, тъй като Новия човек, Пролетарското съзнание, Расовото превъзходство, Социалистическата личност и прочие са чисто и просто измислици и не съществуват никъде освен в съзнанието на Истинските Революционери.
С две думи – Истинските Революции са изцяло политическо явление. И не е случайно, че всички до една задължително представляват пълен икономически провал, дори когато са политически успех и съумеят да се развият в тоталитаризъм. Класически пример - Русия. Обратно – Американската революция има солидна икономическа логика и основа, там не се мярка нито един Истински Революционер и затова е Неистинска. Отсъствието на политически утопизъм и позволява да се развие в процъфтяващо общество. Същото става и в онези Истински Революции, които по разни причини не успяват да овладеят напълно обществото и то съумява /макар и с някои перипетии/ да се върне към естественото си еволюционно развитие. Класически пример - Франция. За Нежните революции – по-долу.

3. Ролята на Истинските революционери е решаваща. Революциите не са “закономерност”, “неизбежност”, кулминация на етап от “историческото развитие” и други подобни псевдоинтелектуални фантасмагории. Без Истинските Революционери преобразуването на естествено възникнали напрежения в Истински Революции е невъзможно. Необходимо е не само доведено - по някаква причина - до точката на кипене обществено недоволство, но и група “прозрели” историческата си мисия Истински Революционери, за да се разрази касапницата на Истинската Революция. Иначе не става. Доказват го случаите, когато комплекс от фактори успеят да се сформират като успешна противотежест на Революционната Тирания. Там където, по-една или друга причина, обществата съумеят да се отърват навреме от Истинските Революционери, те се връщат към естественото си развитие/Френска революция/. И понеже Истинските Революционери са напълно неестествен обществен елемент, рано или късно обществата преболедуват техните също така неестествени “реформи” и се освобождават от тях. При последователни, достатъчно безжалостни Тирании, прераснали в Тоталитаризъм, това е понякога доста продължителен процес с краен етап Нежна революция. Нежните революции са Неистински революции, протичат мирно и продължават различно дълго и понякога съвсем необичайно, както сега шестващата в Китай.

Истинските Революционери не са само тези на барикадите. Теоретиците - между които и споменатите от теб Русо, Дидро, Волтер и Маркс - ги предхождат. Кабинетните им наукообразни конструкции се използват от Практиците, за да придадат на общественото недоволство характера на Истинска Революция. Разбира се, Практиците ги нагаждат към съответния момент и по неволя са ненадминати опортюнисти, защото нито едно Революционно учение няма нищо общо с действителността. Така че, Практиците неизменно са изненадани от последствията от едно или друго свое действие, за което те очакват съвсем друг резултат. Вместо Всеобщо Щастие – масови кланета, вместо Благоденствие – свиреп глад. И така нататък. Та се налага постоянно да изменят това и онова в Основното учение. Но, разбира се, Теоретиците и Практиците са еднакво важни и еднакво Истински.

3. Терорът. Той не е психологически феномен, какъвто е може би в други случаи. При Истинските Революции обаче, той е, както вече посочих, логично следствие от Основната им теза. Тя е създадена от Теоретиците, затова казах, че те са също толкова важни, колкото и Практиците, които го провеждат. Разглеждането на Революционния Терор като психологически феномен говори за дълбокото му неразбиране. Революционната жестокост не се дължи на това, че Революционерите са жестоки, а на това, че те са ДОБРИ. Убийството на класовия, расовия и т.н враг е проява на висша ДОБРОТА, тя не е просто убийство, а висша историческа справедливост. Революционерът е само оръдие на тази висша справедливост. Той убива с хладното съзнание, че прави това по повеля на Историята, а не движен от някаква си примитивна омраза. Той не мрази тези, които убива, той просто обича онеправданите, в чието име го прави.

4. Историята не е наука в същия смисъл, в които са природонаучните науки. От тяхна гледна точка тя, а и останалите социални науки, въобще не са науки. Обратното схващане ни води право към теоретичната основа на Истинските Революции. Но, ако някой желае, този спор можем да развием в отделна тема.

Заключение: Класическите революции едни от най-мрачните страници в човешката история. Те не са “локомотиви на историята”, точно наопъки – по чудовищен начин деформират обществата, имали нещастието да ги преживеят и, в случай че се закрепят, формират напълно безчовечни политически режими. Общото между тях, в каквито и разновидности да се срещат, е арогантната вяра, че ПОЛИТИКАТА е панацеята на всички обществени недъзи. Рожба на Истинските Революции е една политическа класа, изповядваща именно този политически фанатизъм. През 20 век тя подлага теориите на “хуманистите” от 18 и 19 век на проверка и причинява още по-колосални нещастия от всичко, познато досега в човешката история. Социалното инженерство, което Теоретиците сочат като основен инструмент за подобряване на обществото, е приложено и експериментирано по безброй начини във всички кътчета на света – от Европа и Латинска Америка до Африка и Азия. Но всички опити да се загърби икономическата логика за сметка на изкуствени политически конструкции, неизменно водят до глад, мизерия, войни и смърт. Просперират малкото общества, където политическата класа е максимално ограничена в действията си, а обществата се развиват на основата на абсолютните морални ценности за добро и зло, свободата на частната инициатива, неприкосновеността на частната собственост, върховенството на закона и усъвършенствуването на демократичните институции. Днес ние сме свидетели на процеса на постепенно преодоляване на страхотните поражения, нанесени от Истинските Революции. Този процес се развива най-вече в страните от бившата Империя на злото и в Китай. Но дори май не е започнал в страните от Третия свят, където Истинските Революции бяха привнесени в нагодена форма от тоталитарните режими. Не е ясно и дали въобще ще започне. Защото Историята не може да се предсказва, не може да се “ускорява”. Тя чисто и просто се случва. И аз от все сърце се надявам в нея никога да не бъде записана никоя нова Истинска Революция.

Толков много идиеология не бях срещал от студентските си години. Но си спомням че дори и тогава - в рядките случаи когато съм се застоявал за по 10тина минути в час по научен комунизъм или история на БКП - като че ли бяха по-умерени. Или от далечината на времето така ми се струва.

Няма истенски и лъжливи революции. Има революции при които нещо се сменя. Признаците по които могат да се групират революциите са толкова много че просто не си струва да се изброяват - от неживия през живия до обществния свят ще могат да се изброят много такива признаци. Ако обаче си спомним че сме в час по история може и да се ограничим до онези революции които засягат обществото.

Лошото е че дори и с тази уговорка броя на видовете революции не спада чак толкова много. Има индустриални ревлюции, информациенни революции, икономически ревлюции, технологични революции и т.н. А а а, ако обаче искаме да стесним още кръга на видовете ревлюции и се вторачим само в онзи вид революции за които се изприказва толкова много идиелогизми, то тогава ще трябва да говорим само за революциите при които има промяна на така наречени обществен порядък. Е колкото и да е мъчно на някого, всичките тези ревлюции са политически. Обществения порядък е точно нещото с което се занимава политиката.

Та, политическите революции в зависимост от степента на упорство и степента на сила на двете части които се борят - този който е на власт и този който не е на власт но иска да е - могат да са придружени с повече или с помалко насилие. Насилието понякога може да е придружено с кръв и друг вид политически мерки а понякога с по-малко кръв и повече политически или даже икономически хватки. (Последните обаче не трябва да се заблуждаваме че не са политически. Тъй като са прилагани точно с политически цели то те не трябва да се изваждат от общия казан на революционите похвати.) Убеден съм обаче че степента на насилие най-вече зависи от степента на съпротива на управляващите и степента на упорство на тези които искат да са управляващи. При така наречените "нежни революции" съпротивата на управляващите не е до степен че да стига до проливане на кръв. Във всички случаи обаче, да се избутва на преден план че терора е неотминима черта на революциите си е чиста проба идиологическа пропаганда. Насилието се упражнява в различно време от различните участници в революциите. Та нима няма насилие и разправа упражнявани от управляващите при всички онези неуспели революции. Колко хора са избити при разните му въстания и неуспели опити за преврат. Или тези кръвопролития решаваме да не ги броим. А за безкръвните революции причината не е в това колко са добри едните а в това с колко едните са по-силни от другите или успеят да се представят за по-силни. Да, има пресни случаи в които управляващите се изплашват до такава степен от силата или представата за сила на претендентите че сдават власта без бой.

Има обаче един друг елемент в политическите революции за който по неясни за мен причини тук не се говореше. Този елемент е дали революцията е внесена от вън или външното влияние може да се пренебрегне. Например революцията от 9ти септември 1944 година беше до голяма степен подпомогната от международната обстановка тогава. Подобна е положението и с революцията след 10ти ноември 1989. Каква е демократичната революция в Сърбия със свалянето на Милошевич от власт. А каква ще е в момента течащата демократична революция в Ирак - кръвна безкръвна, с или без терор, с или без икономически санкции, оправдана или заклеймена.

За историята не знам дали се пише или брише от победителите, но виж за оценката на историческите събития съм убеден че победителите всячески се натискат само тяхното мнение да се чува. Беше време когато за Великата Френска и за Великата Октомвриска се чуваха само един вид оценки. Сега понеже победителите се обърнаха и оценките почнаха да се извръщат. Мен лично както на времето така и сега от празни политически идеологизми ме заболява главата. Не знам с другите как е но призива ми е да се въздържаме от много-много залитане в тази посока - е естествено толкова колкото можем. Та ако ще си чешем езиците за полетическите революции то нека се опитваме да прескачаме от към двете страни на тази монета. Поне ще залъжем себе си че не сме едностранчиви.