НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ

ЗА ПРОМЯНА НА СТАТУТА НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ


Подкрепете ни-пишете ни на електронната поща,обадете ни се по телефона,пишете ни писмо:тел. 318 328, тел./факс 832 81 25, Е-mail: znanie@cablebg.net


О Б Р Ъ Щ Е Н И Е




УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,



Свидетели сме на събитие с историческо значение. Изкуствено създадената преди 84 години държава Югославия престана да съществува като международноправен субект.

Това доведе до промяна на геополитическите реалности в Югоизточна Европа и създаде благоприятни предпоставки за защита на националната кауза и интереси на България. Става дума за Западните Покрайнини – исконна българска територия, предадена на Кралството на сърбите, хърватите и словенците по силата на несправедливия и унизителен Ньойски договор от 27 ноември 1919 г.

В Ньой двете Велики сили - победителки Франция и Англия, подтиквани от Сърбия, Гърция и Румъния откъсват от България Вардарска и Егейска Македония, Западна и Източна Тракия, Южна Добруджа и Струмишко. По “стратегически причини” от Отечеството ни са отнети и части от Видинско, Трънско, Царибродско и Босилеградско, придобили известност като Западните Покрайнини - общо 1 545 кв.км. с 60 000 души чисто българско население.

САЩ и Италия се обявяват на конференцията против това разграбване на български територии. По-късно САЩ отказват да ратифицират Ньойския и другите Версайски договори.

През последвалите години на тежка международна изолация българските правителства не намират възможност да пледират за връщане на необосновано отнетите ни територи.

Парижкият мирен договор от 10 февруари 1947 г. оставя Западните Покрайнини в границите на ФНР Югославия.

Така изминаха осем тежки десетилетия на системен терор, денационализация и асимилация на сестрите и братята ни в тези български земи.

Всички сръбски режими от кралете Петър и Александър до президентите Тито и Милошевич, а и след тях, целенасочено и последователно “създаваха” от българите други “нации” - шопска, сръбско-шопска, турлашка. Сръбските власти ги разеди­ня­­ваха административно, задушаваха ги икономически, държаха ги на най-ниското социално-икономическо равнище в цяла Югославия, за да ги принуждават да се изселват. Те ограничаваха правото им да изучават български език и да четат български книги, насърчаваха местната диалектна езикова форма, променяха българската именна система и топонимия, внушаваха на нашите сънародници чувство на “историческа вина”, обвинявайки ги в “сътрудничество с фашизма”, а в последно време - с НАТО и т.н.

Българският църковен диоцез бе приобщен неправомерно към Сръбската патриаршия и миряните българи и до днес продължават да се обслужват от сръбски свещеници. Българските църкви и манастири са доведени до окаяно състояние, гробищата са разорани, а паметниците - разрушени.

Едничката грижа на всички сръбски и югославски правителства досега бе тоталното сърбизиране на българите в Западните Покрайнини и заграбване завинаги на тези български територии.

На българщината бяха нанесени тежки щети. Числеността на сънародниците ни там катастрофално намалява. Много от тях са принудени да се обявяват за сърби, други - за югосла­вяни.Тези, които все още имат смелостта да се нарекат българи понасят тежки удари - от административни, икономи­чески, поли­цейски и други санкции до физическа разправа.

Всичко това е реална последица и от срамния факт, че тоталитарният режим в България изобщо не се интересуваше от съдбата на сънародниците ни в Западните Покрайнини и не полагаше никакви грижи за защитата им.

След 1989 г., в условията на настъпилите демократични промени, за кратък период от време българските институции се решиха плахо да повдигнат на двустранно и международно равнище въпроса за човешките права и свободи на българското малцинство в Сърбия. Какъв беше отговорът? Югославските власти системно отклоняваха тези въпроси и продължаваха да повтарят пропагандното клише, че правата на българите “се спазват на равнището на най-високите международни стандарти”. Те се опитаха дори да обвържат проблема с правата на някакво измислено “многобройно сръбско малцинство в България”. Единствената им цел е да печелят време, за да доведат докрай асимилацията на нашите сънародници в Западните Покрайнини. Това се потвърждава и днес от шумотевицата, свързана с приемането на “нов” Закон за защита на правата и свободите на националните малцинства. Ние сме сигурни, че създаденият наскоро т.нар. Национален съвет на българското малцинство има за цел да игнорира националните организации на българите и отново да се заблуди международната общност. Жалко е, че и сега се намериха български политици и депутати, които аплодираха този фарс и в името на “братската дружба” загърбиха съдбата на нашите сънародници.

За изминалите осем десетилетия стана напълно ясно, че сръбските власти никога не са имали и нямат намерение да осигурят реално правата и свободите на българите в Западните Покрайнини. Това може да се осъществи единствено чрез промяна на статута на тези български земи.

България има сега историческия шанс да потърси радикално решение на този жизнено важен национален въпрос. Разпадането на Югославия и изчезването й като международно- правен субект, както и други международни събития подкопаха юридическите, геостратегическите и политическите основи на отхвърляната от много народи Версайска система от договори.

Изчезнаха напълно стратегическите, “миротворческите”, военно-­политическите и всякакви други конюнктурни за времето си съображения на “отците” на Версай.

Днешните политици могат и трябва да се замислят за възстановяване на справедливостта и излекуване на раните причинени на народите, за гарантиране на правата и свободите на националните малцинства, останали вън от Отечествата си. Обединяването на Европа може да допринесе за това, но Обединена Европа, по думите на де Гол и Аденауер, трябва да бъде Европа на Отечествата.

Заради всичко това дългът ни като националноотговорни български граждани ни задължава да издигнем високо глас за връщане на Западните Покрайнини на Майка- България.

За отстояване на тази национална кауза трябва да се положат максимални усилия на масата на двустранните преговори, да се потърси съдействието на Международният съд в Хага, Съвета на Европа, Съда по правата на човека в Страсбург и други международни институции. В предстоящия диалог правото е на страната на България, със всички исторически, юридически и морални аргументи.

Ето защо Националният комитетът за промяна на статута на Западните Покрайнини, ръководен от чувство за национално достоинство и отговорност се обръща:

Към българските граждани с призив:

Изпълнете своя национален дълг!

Дайте своя глас в подкрепа на искането за промяна на статута на Западните Покрайнини!

Подкрепете ни с петиции, писма, подписки и други инициативи пред българските и международните институции!

Към представителите на българския политически елит с настоятелно искане:

Предприемете, на двустранно и многостранно равнище, на основата на общопризнатите норми на международното право включително тези за защита правата и свободите на националните малцинства, активни дипломатически, политически и правни действия, за постигане на промяна на статута на Западните Покрайнини!

Заемете националноотговорна позиция, за да имате доверието на българския избирател и утвърдите вярата му в правилния избор на общоевропейските ценности!

Време е драмата и отчаянието на сънародниците ни от Западните Покрайнини да станат част от дневния ред, на всички институции – Народно събрание, Президент и Правителство, на българската външна политика.

Българите в Западните Покрайнини изпълниха своя патриотичен дълг да запазят в продължение на осем десети­летия своята българска идентичност и българския си национа­лен дух, каквото и да им струваше това.

България е длъжна да им протегне ръка да ги подкрепя и защити от чужда асимилация!

Задружните ни усилия са залог за успеха на това начинание!



Да живее България!

София, 2 юни 2003 г.



Националният комитет е създаден през март 2003г. от представители на неправителствени организации тел. 318 328, тел./факс 832 81 25, Е-mail: znanie@cablebg.net

Поправете ме ако греша, но позоваването на Ньойския договор в случая няма да помогне много. С Парижкия договор след Втората Световна, държавните граници са фиксирани отново. Един вин Парижкия бие Ньойския.. Та ако ще се правят някакви стъпки по въпроса за Западните покрайнини, трябва да се търси преразглеждане на Парижкия мирен договор, доколкото там се споменава Югославия като държава владееща български земи (а мисля, че не се споменава!).
Според мен териториално преразпределение в случая е невъзможно. Иначе българите в Сърбия имат пълното ми съчувствие и морална поддръжка. Според мен, ако искаме нещо да се промени за тези хора, нашето правителство трябва да направи стъпки за признаването им и за зачитането на правата им като малцинство. Отделно, че ще е добро разни организации да помагат и да финансират/инвестират на място. За това, обаче трябва да има 'зелена карта' от страна на сърбите, а кто гледам как националистите пак са навирили гребена... май няма да стане толкова лесно.

Поздрави,
Павел

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!

Аз съм за всички възможни законни стъпки за промяна на съществуващото положение.
За съжаление не съм юрист и не мога да бъда полезен много на каузата.
В емоционалем план само ще добавя следното:
Половината от бащиния ми род е в босилеградско.
Почти не се позназваме.
Трудния живот от двете страни на браздата направи срещите ни инцидентни или по-точно никакви.
Мисълта за тази част от мене е свързана само с болка и чувство за някаква вина. Ще мине още време и от тези мои роднини ще остане само пепел в съзнанието ми и срам от това, че справедливостта в този прехвален европейски съюз ще остане само куха фраза.
Сигурен съм, че ще го намразя още преди да сме влезли в него.
Колкото и по-добре да живеем в него след време моето отношение ще е като към нещо което мога да използвам, но не и да обичам и да се чувствам съпричастен към тази общност.
Отношение към угоено животно, което съм готов да заколя когато ми е необходимо.

От 1989 г се формила ново преразпределение на зоните на влияние на Балканите. Победителите от последната световна война си преразпределиха балканската баница...

Стари държави се разтуряха - Югославия. Де факто нови държави се създават (Косовска Албания например). Границите на балкански държавици се пукаха по шевовете..

На прав поглед - това беше най-доброто време за да си върнем (или по-скоро да ни върнат) заграбеното...

Но явно не сме били включени нито в руснашките сметки, нито в сметките на хамериканците.

Оставаг два възможни изхода за Западните покрайнини:

Първи - чрез "послушание" и "прилежание" да се умилостиви тоя към когото сме се паднали - та белким кандиса да ни върне заграбеното. Това поне хармонира с избраната нашата държавна стратегия на усърдно слугуване....
Ама открай време с ратаите никой не се съобразява....Тоя път е без изход...

Второ - остава да се чака времето когато и руснаците и американците ще престанат да определят съдбините на другите народи. За сега това не изглежда възможно...

Trebva da ima kulturno - ekonomicheska podkrapa za bulgari izvan bulgarskite granitsi , bilo makedontsi , bilo banatski , rumunski , moldavski bulgari , ili tezi ot zapadnite pokraini .Trebva da se otvaryat nashi konsulati i kulturno-turgovski tsentrove tam , uchilishta i chitalishta , internet klubove , da ima knizharnitsi i dostup do bg tv i radio.Da Yugoslavia si e trup i so nea bi trebvalo da doyde podobro za bratyata ni v nashite zapadni zemi.

и в Албания има етнически българи около 30-40 хил. души.Е за подкрепата...ми състоянието на държавае е аналигично на това през 1385-1936 г.г. всеки сам за себе си (олигарските де)

По моето скромно мнение е необходимо много сериозно проучване от високо компетентни специалисти по международно право и след изработването на стратегия и тактика - една последователна много активна политика на правитествата ни.
Ние, простосмъртните, разбире се, сме готови също да помагаме с каквото можем !