Първичността / Контакти / Приятели

Ъ?
Ти осъзнаваш ли каква глупост написа току-що?
Страхът?
Страхът от изоставяне и страхът от неизвестното
И двете са в бъдеще време, а добре знаем, че реално то не съществува, защото живота е тук и сега, бъдещето е игра на въображението. Ако някой иска да бъде гадател и да се тъпка със страхове си е абсолютно негов проблем, но страхът не е инстинкт, той винаги е придобит, нищо придобито не може да бъде първично. Първично е оцеляването, а там страхуваш ли се си загинал. Защо мислиш, че в природата най-смелите и биткаджийте оцеляват? Защо мъжкарите се бият за територия и женски, защото те са първични, не могат да тръгнат против инстинктите си. Смелостта е критерия за успех, тръгнеш ли страхувайки се към нещо, си го загубил още преди да си опитал или имал.
Бебето е първично, то няма страхове, неговите инстинкти са първични...искам да ям, искам да спя, искам вода...и се бори за това, вярно с плач, но това е неговия начин. За оцеляването и на първичността точно това е нужно, храна, сън и вода, след това идва инстинкта към възпроизводство. Емоциите също са първични, едно бебе се смее и плаче. Най-добрия учител е природата, но никой май не обръща поглед към нея. Всичките тези духовни водачи и гурута, които ви програмират и ви правят зомби са за пребиване...поне като четете, опитвайте се да осмисляте, няма да ви навреди.
Въобще нямах намерение да ти пиша, защото знам какво ще последва, ще съсредоточиш вниманието върху мен, а не върху написаното, а аз не желая твоето внимание, но ме провокира с този страх. Аз не се страхувам от нищо и никой, по една причина, много е лесна за осъзнаване, стига да можеш, а тя е..че не оставям нищо и никой да ме манипулира или изнудва, заставам зад всяко свое действие и дума, не ме е страх от интриги и от манипулация, защото съм осъзнала, че това е моя живот и никой няма право нито да ме съди, нито да ми казва какво да правя. Единственото което се стремя е да бъда в мир със себе си, а това значи да не вредя на останалите...а моите избори са си моя живот и мога да правя с него каквото си поискам..
А вие се страхувайте от изоставяне и неизвестното... и си мислете, че това е първично и не можете да се преборите с него. Единствения първичен страх това е този за смъртта..но дори и той е насаден донякъде, защото не може да се страхуваш от бъдещето. Сега сме живи нали? А утре вече е друга реалност...ние живеем сега, в този час, в тази минута...

И нека утре започне от днес!