|
Тема
|
 Носталгия
|
|
| Автор |
Koftia (форумист) |
| Публикувано | 14.04.22 04:33 |
|
|
Айде бе, тарикати, дайте малко носталгия, стига с войната, Боко, ковида и абезянлъка.
Давам ви един видео линк. За сведение, този случай ми е бил много години гордост. Преди интернет, преди фейс, преди ютюб, преди да съм жител на западна държава. Става дума за следното. Когато всички живеещи в България, никога не излизали навън, без бащи международни шофьори, без чичата у министерството, слушахме западна музика само на ролки,събирахме черно бели снимки от стрелбищата на състави, никакво видео за обикновен българин, аз бях щастлив да видя този запис през 1975 година. Бях войник в секретно поделение на връх Перелик. Имахме две спални помещения с по един телевизор (с букса за електрожен). И вечер, като се приберат офицерите до Смолян и селото остане без кучета, ние напъваме телевизорите, да видим какво можем да хванем от Кавала. И, на един канал хващаме аудио, на друг видео, без аудио. И една вечер, след като ме знаят, че съм луд за Блакмор, ме извикаха и казаха, че Дийп Пърпъл са на екрана. Изкрещях директно да бъде донесен другия телевизор от другото спално. На единия картина, на другия звук. И никой да не диша. Който шавне, е умрял. Та ....така, уважиха ме момчетата. После отне години да видим повече видео, Дийп Пърпъл лайв и Блакмор лайв.
Кажете и вие ако се сещате за нещо.
|
|
|
|
|
Не се оплаквай от липса на носталгия баш тук. Няколко клубари никога не ги е напускала, още плачат и се надяват пак да се върнат онези времена.
С телевизора и аз имах смешни ситуации. Вилата на леля в курорт Албена, по цяло лято висяхме там със семейството и братовчедите и имаше телевизор. По някое време, не помня, нашите ли сложиха по-яка антена, турците ли си усилиха предавателя, но започнахме да ловим турска телевизия - с акробатики, на вълни и пресекулки, помня, един доброволец дежуреше на антената да я намества насам-натам, останалите зяпаме и чакаме новините. Да, на турски, но уж си имахме преводачки - майка и леля като деца научили турски от съседите от турската махала. Не знам чий турски беше крив - техният ли, истанбулският ли, но едвам разбираха по някое изречение и половината от смисъла, та си останахме полупросветени какво казва врагът.
Обаче, даваха "Седморката на Блейк", озвучена на турски и се нареждахме да я гледаме.
Който не е гледал този сериал на турски, е пропуснал голямо забавление. Нали турцизмите в нашия език още са в оборот, но ни звучат архаично, да гледаме американска фантастика, в която екипажът си раздава команди като заптиетата от романите на Вазов и амуджите на село, беше комедийна атракция.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT
|
|
|
Тема
|
 Re: Носталгия
[re: Koftia]
|
|
| Автор |
Noy BG (библейския) |
| Публикувано | 14.04.22 08:43 |
|
|
Липсва ми навалицата по Витошка вечер.
Някога народа вечер бе навън - по кафенета, дискотеки, барчета, на кино и т.н.
Сега народа е под земята в метрото или вкъщи вечер пред телевизора. Зяпа си телефона и не общува на живо. Или просто измря, отиде на майната си в чужбина, нон - стоп на работа по 12ч. - 24ч. и т.н.
А може би и нацията просто се обезкърви:
"Кои сте Вие бе? - Ние сме Седемте джуджета! - А като сте Седемте джуджета, защо сте само пет? - Нема хора, бате!"
Вчера срещнах един ресторантьор, питам го има ли нещо ново при него., отвори ли заведенията отново? Отворих ги, казва, но няма хора. Хората свикнаха да си стоят вкъщи покрай пандемията. И наистина - вечер градът е празен, като след евакуация...
Нема хора, бате!
Редактирано от Noy BG на 14.04.22 08:45.
|
|
|
|
|
Като каза американска фантастика озвучена на турски, се сещам за една турска фантастика, комедия... оубаче, името не помня, а е на световно ниво - комедийния аспект, де, не фантастичния... някой, ако се сети за заглавието, да каже... Е, няма такъв смях
Редактирано от MilaO6 на 14.04.22 08:56.
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: MilaO6]
|
|
| Автор |
Noy BG (библейския) |
| Публикувано | 14.04.22 09:00 |
|
|
Хм, да не си гледала "Реджеб Иведик"? Турбо-мега-гига яка комедия...
|
|
|
|
|
Еее, знам го тоя. И там голям смях, голямо нещо, но той не е фантастика, а онова си беше умриотсмях пародия на фантастика, още ми прблясват сребристите им станиалови скафандри...
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: MilaO6]
|
|
| Автор |
Naki (Company PC Guy) |
| Публикувано | 14.04.22 09:45 |
|
|
Аха -- G.O.R.A.!
И 2рия филм, продължението -- A.R.O.G...
|
|
|
|
|
1980 - Мусачево, радиоразузнавач. Аз слушах 6-ти флот в Средиземно море, но колеги-войници (повечето - съученици от гимназията) работеха точно с Перелик
Здрав' желаем!
При нас другият култ освен Пърпъл бяха Пинк Флойд. Помня се по войнишките дълги гащи, кацнал върху голяма тонколона в спалното помещение Купоните си течаха, пиенето си вървеше, дежурните офицери бяха на нашия акъл. Хубави времена, младежки. Само недоспиването ни разказваше играта.
|
|
|
|
|
хубаво, кат ще е носталгия, носталгия да е - октомври 84-та, аз остриган пресен новобранец, с още десетина като мене метем безкрайния плац с едни огромни метли, плацът засипан от жълти листа, есенна жега, ние със зимните униформи, все още нови, все още неудобни, все още напълно шашнати от тоталната смяна на парадигмата да те направят от горд гъзареещ по Витошка с новите си дънки тийнейджър, на остриган роб на разни полуграмотни старшини и стари кучета, които в цивила изобщо не би и погледнал, обаче на които си съвсем буквално роб, и трябва денонощно да им прислужваш, докато те с огромен кеф се гаврят и издевателстват над тебе
та мета си аз плаца и съм стигнал до огромната желязна порта на входа, от будката на КПП-то излиза един младши сержант, от суперстарите, дето си чакаха уволнението, младшият изглеждаше в новобранските ми очи на полубог - дрехите му точно по мярка, коланът му виси почти до коленете, голям перчем стърчи изпод кепето, което се крепи на темето му в нарушение на закона за гравитацията - но най-важното, в ръката на младши сержанта има миниатюрно радио (които бяха строго забранени в казармата и биваха моментално конфискувани) и от радиото се носи музика, която хем ми е ужасно позната, щото фендера на Ричи го познавам и насън, хем обаче не съм я чувал досега, което е странно, щото общо взето съм чувал всичко, което е можело да се чуе по онова време в татковината, без татко тираджия и достъп до западащия запад - суперстарият младши ме поглежда (суперстарите бяха толкова стари и препатили, че вече дори не чанчеха новобранците, както го правеха обикновените стари, които имаха още цяла година да служат) и явно открива разпознаване в изражението ми, щото идва до мене и ми доближава радиото до ухото и казва, новобранец, Пърпъл са се събрали наново и са издали албум - слушай новобранец какво става тука - целувката на циганката - и тогава за пръв път чух феноменалното соло на Ричи, което за моите уши, които цял месец не бяха чули нито нота, беше като мед за изтормозената ми новобранска душа ...
... имах няколко такива мига по време на службата, баш когато се чувствах най-зле и бях сигурен, че няма да мога да издържа, ставаше някаква такава дребна случка, която ми даваше сила да стисна зъби и да продължа ...
|
|
|
|
|
Ами сериалът вървеше поне с няколко епизода назад по турската телевизия, вече изгледан по българската. Не помня по нашата със субтитри ли беше или с кофти озвучаване, та отчетливо се чуваха репликите на английски. А онези турчоля бяха много напред с материала - отваря си капитан Блейк устата и ти говори на чист турски - съвършен синхрон. Ний вече знаем сюжета, култовите команди и реплики наизуст и само дебнем как ще ги изприкажат на турски. Пълна веселба.
Даже фаворитският ми филмов плакат - "Умирай трудно" на македонски, преведен като "Пукни со зор", абсолютно бледнее.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT
|
|
|
|
|
Не, не искаш да гледаш "Реджеп Иведик".
Ще си изповръщаш червата, няма такава простотия.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT
|
|
|
|
|
тя, носталгията в темата е по трохичките извънжелязнозавесна култура, достигнала до нас, затворените като прасета в кочина.
ама няма да си ти, ако не напляскаш 50 чаршафа от казармените си преживелици.
аман! откакто си прописал, сигурно всеки читател ги е научил наизуст, до последната пъпка, дето ти изникнала в казармата. най-значимият период в живота на Дарк Сайд в България, няма що.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT
|
|
|
|
|
Ного разведки в тоя клуб бе!
|
|
|
|
|
Веднъж в живота ми ме викаха запас, беше някъде началото на 00-години, та тогава разбрах, че военната специалност е закрита. Чудеха се какво да ме правят, общо взето Запасът продължи няколко часа - облякоха ме, повъртях се в една палатка и после ми казаха да си ходя.
|
|
|
|
|
Тъпа концертна версия на "Спийд Кинг", между другото, в това видео.
(Първото парче)
Оригиналът е по-концентриран, по съсредоточен, има по-голям punch.
И в тази версия дават само един куплет на Good Golly, said little Miss Molly,
докато в оригинала има два.
(Умствено ограничен текст, ако трябва да си кажем истината, но аз мразя текстове
по начало)
Отгоре на всичко, липсва и интрото на Джон Лорд с цитата от "Фюр Елиз"
на Бетховен на органа.
(Не че е нещо особено, но това прави впечатление, когато си тийн.)
Песента, както е записана, започва някъде в края на класическия дуел
между китарата и органа, Дийп Пърпъл имат много такива, но вместо леко
бароковите фрази на Джон Лорд и блузовата каденца на Блакмор от оригинала...
през първите 20 секунди, ако се заслушаш внимателно, чуваме всъщност един
странен кавър на Сантана.
Китарата звучи някак доста рудиментарно за Блакмор - и повече като "Гибсън",
отколкото "Стратокастър" - все едно слушаме Карлос Сантана, а на органа
сякаш свири Грег Роли, а не Джон Лорд.
(Говоря за онзи 20 секунден откъс в началото)
Пърпъл за записали доста кавъри по онова време, както е известно.
За мене стават истински бенд с Machine Head и BURN.
Гледам, че ти си служил в секретно поделение, а повечето от другите клубари
са били граничари, ченгета и офицери. Сега само Дарки остава да ме изненада.
Нищо чудно, че сте такива големи рашафили.
|
|
|
|
|
Мен два пъти.
От които единия ми бяха объркали ВОС-а.
Събираха химици, а аз съм с ВОС 1 - кашимерия. И в крайна сметка ме върнаха обратно. В автобуса се случих на една седалка с тогавашния шеф на университетско издателство на Университета, та беше приятно пътуването. И него го бяха извикали по погрешка.
Ма едно приятелче от квартала е бил на Перелик, слушал е гърците, та от него знам за това поделение.
|
|
|
|
|
са били граничари, ченгета и офицери.
.....
Нищо чудно, че сте такива големи рашафили
Аз, дето съм един от най-големите такива, съм заварчик от кеч-а.
Ти май не си служил а?
|
|
|
|
|
Респект за музикалния коментар, по същество - рецензия.
Мога да кажа нещо само за русофилите, като цитирам наша журналистка (Миролюба Б.), тя пише, макар да не споменава конкретно рашафилството:
"
Обидите и квалификациите са сред инструментите на пропагандата. "Умнокрасивитет" и "жълтопаветник" са такъв пример. "Путинофил" и "соросоид" - също. "Журналя", "мисирки", "ваксъри" и "антиваксъри".
Емоционално наситените обобщения се ползват за насаждане на негативно отношение за голяма група хора. И за разделение. За всяване на страх, също. За насъскване срещу посочената" група".
Обикновено такава група, по посочения признак, няма.
Второ - създава се образ на аморфна маса, която трябва да НЕ бъде харесван. Но целта е всъщност тази "група" да не съществува.
Такъв е пътят към дехуманизацията. Започва с подигравки и сриване на авторитети. След ударите с думи, идва време и на реалния бой. Така започва "прочистването на лошите".
"
|
|
|
|
|
За песента, записът. Имай предвид, че става дума за ‘70 та, ранен период, преди фендер, преди установяване на направлението. Текстът на Спийд Кинг е заемки на фрази от известни парчета за оня момент, навързани заедно.
За Перелик и ченгетата. Аз бях там само шест месеца, командировка. Копаехме укрития. Строго секретни, които сега гледам на сателит в нета и знам точно коя дупка съм копал. Иначе принадлежа на кашимерията Смолян.
|
|
|
|
|
Блакмор навършва 77 днес. Благодарим му за музикалното наследство. Да намали пиенето и да се радва на семейството си и белия Свят още дълги години.
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: Koftia]
|
|
| Автор |
Koftia (форумист) |
| Публикувано | 14.04.22 14:10 |
|
|
Да върнем още малко назад. Когато стремежът беше колко см да ти е Чарстона горе и колко долу. И с колко копчета да ти е ‘дюкянът’. С 4 или с 3.
|
|
|
|
|
Благодарим му за музикалното наследство.
Присъединявам се към твоята благодарност.
|
|
|
|
|
Да върнем още малко назад. Когато стремежът беше колко см да ти е Чарстона горе и колко долу. И с колко копчета да ти е ‘дюкянът’. С 4 или с 3.
Мноу помниш, ей!
_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.
|
|
|
|
|
1985/сега видях в уикито/ ще да е било, кога умря Черненко, и затвориха заведенията. В колко не помня, но раншко ще да е било. Изгониха ни и толкоз - заповед за траур.
И къде къде, у нас, че най наръчно. Аз, с едно тогавашно "ремарке", "Лебеда" с "Леля" си/гаджето му, че беше по голяма от него, та затуй "Лелята"/, Вальо Пирата с булката си Буба и Савата Чуковски, барабаниста на ловешката рок група с една "клюса с голям нос", от Троян. Те, истинските троянчанки по туй се познават, че са с големи носове и са много страстни.
Бащината ми къща е до киното на центъра, на пешеходната зона. И в дъното на двора, в пристройката ми беше "Лабораторията". Там живеех, настрани от наще и извършвах там разни " специални лабораторни упражнения". А над вратата бях закачил за авторитет отнейде капалдисана тебела "проектанти и програмисти". Намотахме се ние вътре с няколко шишета джин и една трилитрова пластмасова туба за мадамите със смесен джин и рикадона в пропрция 3-1. И Пърпъл на ролковия до дупка. Да, ама киното дълго и между него, къщата, двора и пристройката се образуваше нещо като тунел и се получаваше някакво акустично ехо.
И баш па бай Наско "Поялника", дето носът му гърбав като на поялник човката, най отровното заптие по онез години, да мине точно тогава на обход. И като чули джангъра, направо нахълтаха с още един милиционер в "Лабораторията".
На останалите ни се дръпна плюнката от отровния му поглед, /викаха му също и "Отровника"/ но Савата стана, отвори им вратата и ги изгони.
Де да съм знаел аз, на тази си тогавашна възраст, че след 22ч. само с прокурорска заповед, или нещо подобно, може да нахълтва милиция по къщята на народонаселението.
Е, продължихме си до нощите, но маааалко понамалихме силата на музиките.
Е, случвало се е и още няколко пъти да ме посещават там милиционери, ама без кой знае какви последствия. Е, и един шамар веднъж отнесох, ама той беше по скоро с възпитателна цел.
|
|
|
|
|
Тези панталони, вталените ризи с високи яки, широките колани, бакенбардите..., дойдоха по нашите географски дължини някоя и друга година след като са ги измислили педалите в Калифорния...
|
|
|
|
|
Еми, поддавахме се тогава, всичко идещо оттам беше гъзарийка, още повече че официално не се гледаше с добро око.
_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.
|
|
|
|
|
Пич, като направя математиката, ти си на 65 години.. щото аз 75-та съм била кърмаче..
Евала .. запазил си духа. И за пореден път се убеждавам, че широко скроените хора не остават в съветска България ..
|
|
|
|
|
Welcome
|
|
|
|
|
Where?
|
|
|
|
|
В маймунарника...
|
|
|
|
|
Както неведнъж съм казвала - аз съм космополитен човек.. мога да съм където си поискам, субектите отдавна са ми относителни..
|
|
|
|
|
Найлонова риза, тя от къде дойде ?
|
|
|
|
|
Имало едно време***... двуседмично военно гимназиално обучение.
Лагерът беше в приказна местност нейде из Рила. На една от вечерните проверки ме порицаха, че дъвча дъвка в строя и ме изкомандваха да я изплюя веднага. Проблемът бе, че в дън-горите-тилилейски дъвки не се намираха въобще и нямаше начин да се лиша от въпросната “скъпоценност“ така лесно. Престорих се, че се навеждам да я изплюя, но я хванах с ръка и елегантно я скрих зад ухото. След което ... забравих. Събудих се изведнъж посреднощ без идея защо. Позачудих се за момент, установих, че не сме нападнати от някои и/или нещо си, търкулнах се на една страна и ... изтръпнах от болка, защото главата ми отказа да се завърти заедно с тялото. Главата ми се оказа залепена за възглавницата с дъвката омазана в косата. Велик ужас!!! Наложи се да заприличам на момченце за известно време след съответното разделение между моята коса и възглавницата.
*** За протокола, носталгията е по онези години сред красотата на Рила под безбройните звезди, не по оплесканата с коса.
|
|
|
|
|
+
.... И още един момент, малко off.
Днес си спомних за години с приятел номер 1 в България. Той имаше братовчед милициоер в Горна Оряховица. Няколко пъти в годината моят човек отива в Горна Оряховица, и се връща със 100 кила суджук. Накачва го на саръци в къщата (в която не живее) и след десетина дена почваме. Той имаше два хладилника. Единият беше за нормална употреба, в другият имаше канта за кока кола.Беше система, с която ако имаш концентрат от кока кола, си правиш колата в къщи, точно както я правеха в заведенията. И това беше в нашият случай.
Значи, кока кола без пари, суджук без пари, плащаме си само малборото.
И в светлината на тези спомени, в момента съм на 12 год уиски, с оригинал български суджук. Но не съм на кола, не искам да решавам кръстословици цяла нощ.
|
|
|
|
|
Да ти е сладко!!!,
но само между нас казано, не си ли в противоречие с настоящия Великденски пост?
|
|
|
|
|
Определено съм. Но аз вече не съм толкова набожен. Имам си някаква степен на вяра, в моите представи. И си я спазвам. Иначе, живея в сложно семейство, с възприети норми на приемливост, допустимост и признание. Жена ми е будист, дъщеря ми е католик и аз съм ортодокс християнин. Дето се вика, аз ходя на три черкови. Само на синагога и моск дето не ходя. Та, каквото и да направя, или ще съм изключително правоверен, или изключително грешен.
Затова, слушам си сърцето и dont give a shit about the rest.
|
|
|
|
|
Престорих се, че се навеждам да я изплюя, но я хванах с ръка и елегантно я скрих зад ухото. След което ... забравих
А по същото време Кен Киси е писал "Полет над кукувиче гнездо" със залепените тайно под леглото парченца стара, многократно дъвкана, но дефицитна дъвка в американската лудница, която Вождът обожаваше. Туй в държава, в която дъвката не е дефицит за никого, освен за въдворените, пречещи на обществото. Що са създавали дефицит, страст и търсене на простичката евтина дъвка в лелеяното общество - айде, ти ми кажи.
През 60-те и 70-те в България дъвчехме дъвки като луди. За жълти стотинки. Кеф ти вносни, кеф ти български. Най-вървежни бяха ония с картинките, дето правят и балончета, щото хлапетиите си събирахме и менкахме картинките в опаковката. А междувременно се състезавахме кой ще издуе най-голям балон от съдържанието.
За протокола, носталгията е по онези години сред красотата на Рила под безбройните звезди, не по оплесканата с коса.
Рила още си е на мястото и звездите над нея все тъй многобройни.
Фър-кац до Рила и пак си в детството, когато си поискаш. Ко ти пречи?
Вече няма Желязна завеса.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT
|
|
|
|
|
помня родният си квартал вечер лятото...
отворени врати, от всяка къща, двор-смях, глъч, шум...
имах съпоставка с други места...нямаха го.
и ние вече го нямаме...
не знам защо изчезна това...гърците си го имат още...
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
|
|
|
|
|
заварчик от кеч-а
Прекрасно!
Поне си вършил нещо нормално и полезно от социална гледна точка,
което след уволнението ти е позволило бързо и успешно да се аклиматизираш
към цивилния живот.
Представи си на какви оперативни наранявания от стрес са били подложени
граничарите, какви психически натоварвания и тревоги са изпитвали,
произтичащи от техните задължения да пазят свещените граници на Народната
република от свирепите нарушители.
Някои и до ден днешен носят тези рани в душите си.
|
|
|
|
|
Няма да споря с тези тълкувания.
Искам само да посоча, че моята русофобия не е нищо в сравнение с българофобията
на русо и съветофилите, които изпратиха костите на един българин в чужда държава
(Гоце Делчев), пуснаха сръбски емисари в България да обучават българските деца на
македонски език, преименуваха градове и села на съветски дейци, направиха
"писмена реформа" за да се доближи българския правопис до руската ортография
и три пъти променяха химна за да е "с нас Москва в мир и бой" и т.н.
Какво унижение!
|
|
|
|
|
Сред главните участници в предаването на костите на Гоце Делчев на Югославия е академик Тодор Павлов.
Заедно с други функционери на БКП е осъден през 1925 на 12 години затвор, амнистиран е след ,4 години. Заминава за СССР.
Установено е, че около 1925 е сред тези комунистически ръководители, чиято месечна издръжка от СССР е 30 долара.
Оказва се, че по това време заплатата на един селски учител в България е била равна на 3 (три). долара...
|
|
|
|
|
Андрея Илиев, автор на книга за атентата в "Света Неделя" в едно интервю спомена :
"Преди да се запозная основно с архивите и аз си мислех, че е дело на фанатизирани и екстремизирани в идеите си комунисти. Всъщност главно става въпрос за едни ПАРИ. За едни ЧУДОВИЩНИ пари."(Чудовищни във всякакъв смисъл - и като предназначение, и като количество).
|
|
|
|
|
само близките ми., които вече ги няма... Само при тях се връщам в спомените.
Топли и усмихва преживяното с тях.
Никога не съм била по това, което е фешън..
Стоях далече от всичко, що е шум и врява. И досега така...
Имам спомени от тишината ....
Жабешкият хор по реката летоска като се смрачи...
И още нещо - зарана рано по брега на морето да съм дишала йодни пари...
мммм....много ми се спеше. Имах усещането, че вървя и спя.
|
|
|
|
|
И аз така.
|
|
|
|
|
Много е хубаво да те посрещат с добре дошъл. :)
|
|
|
|
|
И аз много харесвам Ричи като музикант, нe като поведение.
Да е жив и здрав дълги години.И да пиянства по малко
|
|
|
|
|
Всеки път като ми мине погледът през това заглавие, се виждам как катеря едни стълби над Тетевен на една лагер-школа с уокмена - първи ми и всъщност единствен. И насън ще позная първата песен, която изслушах с него, но никога не си върнах спомена за името. И за толкова време откакто ползвам Шазам, как пък ни веднъж не я пуснаха бе, да си я запомня най-сетне. Ако не си пусна ей сега някоя архаична колекция както кротичко си работя и си пия кафето, белким ми мине най-сетне край ушите, те пъ на!
* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!
|
|
|
|
|
В казарма слава богу не съм била, но съм чувала всякакви разкази.
Убедена съм, че това е място за затъпяване.
На една позната сина в казармата намери приятеля си самоубил се.
На друга позната сина докато беше войник го раниха. Няколко лайненца
си играели с пистолета и той гръмнал.
Хора с травми за цял живот.
|
|
|
|
|
Много добре казано. Четейки чак аз се почувствах до жабешкия хор и на брега.
А иначе, много съм носталгична по миналото.
Може и по младостта да е, не знам
|
|
|
|
|
Колко точно пък да е за затъпяване?
Да не говорим, че имахме случай, дето не можеше да чете и пише. Ама не миганин, а най-обикновен родопски българин. Излезе четящ и пишеш, и със занаят. Представям си какво е било по поделенията пълни с мургав контингент, който тогава там пак е бил ограмотяван и учен на занаят. За разлика от сега, когато просто не ходят на училище и нямат никакви умения.
Естествено, че ще има сакатлъци и нещастни случаи. И сега се самоубиват, и се трепят с коли, мотори, наркотици...
|
|
|
|
|
За простите и неуки момчета естествено, че казармата не е място за затъпяване.
Моите познати които отиваха в казармата бяха приети студенти, и си бяха нормални хора.
Военните са тъпунгери и не харесват по умни от тях.
|
|
|
|
|
Ох, да бе.
|
|
|
|
|
Нещо смешо ли съм написала??
Имам лични впечатения от военни, тъпи са.
Ти може да имаш друго мнение.
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: Koftia]
|
|
| Автор |
NUT (стар клубар) |
| Публикувано | 16.04.22 16:02 |
|
|
кой нормален човек ще има носталгия от казармата?!
едно мое бившо гадже което завърши математическата гимназия и го приеха В ТУ!
само заради това че майка му живее в Швеция - го пратиха да служи до тураската граница когато ставаше едно от големите изселвания...
и със дни не са има ли - нито вода нито храна...и са пиели собствената си урина!!!
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: 4ereshka2]
|
|
| Автор |
NUT (стар клубар) |
| Публикувано | 16.04.22 16:09 |
|
|
какво нормално мнение очакваш от див селяндур!
който в казармата се е чуствал че е на почивка!!!
|
|
|
|
|
Откак съм в тая възрастова група обърнах внимание, че и жените на 50+ биха отишли в казарма ако им се обещае че след това пак ще започнат да им подсвиркват от строежите.
|
|
|
|
|
като бях малка - се страхувах от войничетата...защото всички бяха с татоси като циганите...
|
|
|
|
|
.... била съм на лагер в Рибарица. :)
|
|
|
|
|
Живея в центъра на голям град, все нещо се строи.
Ако мислиш, че имам желание да ми подсвиркват от строежите,
си в голяма заблуда. Да ме заглеждат, предполагам е приятно
за повечето жени, стига да не следват просташки коментари.
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: NUT]
|
|
| Автор |
4ereshka2 (стар клубар) |
| Публикувано | 16.04.22 16:33 |
|
|
С поручика имаме доста разминавания по много въпроси.
Но чак за див селяндур не го смятам.
Поне на този етап.
|
|
|
|
|
Има жени, повечето, почти всички, които успяват да поберат всичките си авоари на едни токчета. За тях ми е думата.
|
|
|
|
|
Ми, да, смешно е.
Аз пък половин живот съм бил между военни и не - не са тъпи. Да не говорим, че там където служих, 99% от тях бяха и инженери.
Колко точно по-тъп очакваш да е някой с 20 години трудов стаж, опит и висше образование, спрямо един 18 годишен?
Естествено, има и по-глупави, и некадърни, и при тях. Точно както при програмистите, инженерите, лекарите, политиците, адвокатите, шофьорите и библиотекарите. Честно казано, в цивилния живот съм виждал доста повече тъпаци, отколкото в казармата.
И не съм видял някой, дето да е влязъл умен в казармата, пък да е излязъл затъпял.
|
|
|
|
|
Убедена съм, че това е място за затъпяване...
То по едно време и аз тъй си мислех, докато не започна тази война и по едно време не стана дума, че може и до нас да стигне и като се видя каква гола вода е следващото, след нашето поколение, които не са ходили в казарма...
Ти син имаш ли? Имам двама и двамата не са ходили в казарма. Гледам ги, както и цялото им поколение и се чудя, те дали могат за себе си да се погрижат в случай на нужда? За защита на възрастни родители, жени и деца не ща и да си помислям. Естествено, всички ще разчитат да им сработи инстинктът за оцеляване, но за организирана защита не само при неочаквана и непредвидена война, но и при бедствия, аварии и прочее инциденти винаги съм си мислила, че мъже, които са ходили в казармата, ще се справят много по-добре от тези, които не са и помирисвали и във физически, и в психологически и във всякакъв план... Горко на поколението на нашите деца и след него, които не са ходили в казармата!
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: MilaO6]
|
|
| Автор |
NUT (стар клубар) |
| Публикувано | 16.04.22 17:24 |
|
|
ама кой ти е длъжен да те пази по време на война
ако не си гласувала за правилното правителство - което е длъжно да те пази и да живееш като бял човек!!!
ти на военно обучение не си ли ходила? дори в училище имахме подобен предмет!!!
|
|
|
|
|
Военните са тъпунгери и не харесват по умни от тях
Не очаквах подобно клиширано мислене и реакции от теб!:-))
Категорично не съм съгласна! Знам разпространеното мнение за "фатмака", но това може да важи за по-нисшите чинове. Има военни с офицерски звания, които са изключително умни, интелигентни, съобразителни, организирани, сръчни и прочее мъжки качества , които са незаменими. Свекър ми беше Капитан от флота I-ви ранг, което се равнява на полковник. Е, нямаше такъв ерудиран човек, интересен, с необикновена съдба, жизнен опит , мъдрост отношение и уважение към всяко човешко същество. И не съм видяла при това да се отнася с високомерие, пренебрежение, снизхождение към другите или да има самомнение и да се смята за най-умен. Беше завършил Морското училище през 20-те на миналия век, а после доучвал корабно инженерство. Беше блестящ математик, навигатор, в пенсионна възраст се занимаваше като хоби с ракето- и корабомоделизъм. Имахме на тавана цяла лаборатория, големият ми син успя да прихване и научи толкова много от него...
Та, не съм съгласна с тъпунгерското клише "всички военни са тъпунгери"!
Редактирано от MilaO6 на 16.04.22 17:28.
|
|
|
|
|
... пък аз съм била на почивка, съчетана с обучение във Военния санаториум в Рибарица:-))
|
|
|
|
|
aaa чувала съм :)))
А лагерът беше в някакви национализирани вили...
стаите бяха на втория етаж с разни радиатори...
но на първия - имаше нещо като дневна с камина и печка на дърва....
Навън веят бури, веят хали... а вътре хапваме печени картофи ...с повечко сол....
И играем карти.
Сладки спомени.
|
|
|
|
|
Рибарица, както и Тетевен и целият Тетевенски балкан е вълшебно място... и аз имам незабравими спомени от там:-)) Ненапразно Вазов е бил възхитен от това място и е написал: "Това е край с чудна хубост, изпълнен с красота. Пребродил съм цяла България. Ходил съм и в Швейцария, и по други места на Европа. Но ако не бях дошъл в Тетевенския балкан, щях да остана чужденец на майка България. Не съм видял по-вълшебен край!"
|
|
|
|
|
Да. Да. Да. Знам тези му думи... В Тетевен съм ги чела....
И някак си знаех и.... , и че ще ги напишеш.
Телепатия. :)
|
|
|
|
|
Всъщност, била съм там - и в Рибарица, и в Тетевен много пъти, обичам го това място и винаги, когато мога, пътувам до там:-))
Спомням си в прогимназията, когато сме били там, не само ни караха да ги четем тези думи на Вазов, да си ги запишем в Читателския дневник, но и трябваше да разсъждаваме на глас по тях - т.е. нещо като художествен анализ да направим, както и да рисуваме рисунки от гледки към Тетевенския балкан... Как да забравиш подобни неща!? И досега ми се е съхранило сетивно усещане от преживяването:-))))))
Редактирано от MilaO6 на 16.04.22 18:59.
|
|
|
|
|
ти да мълчиш, щом не си си пил в казармата урината!
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: NUT]
|
|
| Автор |
Koftia (форумист) |
| Публикувано | 16.04.22 19:40 |
|
|
Чакай да ти обясня кой каква носталгия има, че като те гледам колко си умна, ще ти отнеме доста дълго време да загрееш.
Носталгията в случая не беше за казармата а за вренената, когато да постигнеш едно забранено и непостижимо нещо , беше по-сладко отколкото сега да имаш всичко на тепсия.
|
|
|
|
|
Ох, остави, откажи се... няма никой там горе.
|
|
|
|
|
Cause perdita!
Защо ли ти трябва...
|
|
|
|
|
+~
Пропагандната машина изпреварва драстично природната. Клишетата са приятна 'дъвка за душата' в мирни, спокойни времена, но в ситуация на природно бедствие (пази Боже война!), подходящо обучените, тренирани и хладнокръвно-мислещи мъже са нужни, а те, уви, не се случва да падат от небето.
|
|
|
|
|
Ти пък! Защо влизаш в обяснителен режим на същество, което ако беше влязло в казарма, щеше да излезе по-умно.
|
|
|
|
|
Рибарица, както и Тетевен и целият Тетевенски балкан е вълшебно място...
Абсoлютно точно!!! според прекрасни спомени от младежките години!
Редактирано от Dolce De Leche на 16.04.22 21:57.
|
|
|
|
|
И за пореден път се убеждавам, че широко скроените хора не остават в съветска България ..
По-смешно нещо не съм чела в този клуб.
|
|
|
|
|
По-смешно нещо не съм чела в този клуб.
А аз бих го нарекл не смешно, а направо комплексирано.
Все ние сме и все ние, ТАМ!
В края на краищата никой тук не и е длъжен да и лекува хормоналните и интеграционни комплекси и то, баш пък тук!
На всеки две седмици!
Туй последното и го давам като подсказка, за да може да се осветли пред психолога си!
|
|
|
|
|
стига де, не й ли научихте табиета на Парвати - при всяко влизане в клуба първо да натякне защо се е изнесла от България, без някой да я пита. сигурно й е много важно на жената да се оправдава непрекъснато. толкова народ си пише от чужбина, без да се обяснява, само Парватица не може да свикне.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT
|
|
|
|
|
ми ади де, ама то на човек му писва на... органа от туй вкиснатото латернесто мрънкало.
Да заграща най сетне там нещо от преоценените мултикулти амуджи, че да и дигне гъза пара, пък и ний да рахатясаме най накрая.
|
|
|
|
|
Предаването на костите на Гоце Делчев е една от най-срамните страници в историята на България.
|
|
|
|
|
За едни ЧУДОВИЩНИ пари
Няма никакво съмнение. Уж били някакви "интернационалисти".
Цола Драгойчева, например, се настанява в апартамента на княз
Кирил (!) и се разхожда из София облечена в известното
кожено палто на Евдокия Филова, вдовицата на Богдан Филов.
Примитивни хора са били комунистите и примитивни си остават.
|
|
|
|
|
Честито да ти е името!
И много цветно и песенно на душата!
|
|
|
|
|
Чудех се какво липсва на темата, а то било малоумното пиянде.
Понеже видях, че си писала и на парвати, да ти напомня, че тя те е забранила.
Според правилата на клуба парвати би могла да те докладва на админа
и да те изритат за n-ти път. После пак месеци да се молиш да те върнат.
Излишно е да се влачиш след мен и да ме коментираш. Нещастница.
|
|
|
|
|
Другата Цветница - в Ловеч на панаир. Казах! Ей тъй, от носталгия!
Благодаря!
* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!
|
|
|
|
|
За-дъл-жи-тел-но! :)
Вароша....ох, как какви вкуснотии сам хапвала там..,. беше преди 100 лета....
И Беклемото по стената качена бях,
оммммм много ми се ви е свят по стена като вървя...
ами бива ли да не се кача, да погледна на света от Високо... :)))
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: Koftia]
|
|
| Автор |
NUT (стар клубар) |
| Публикувано | 17.04.22 15:52 |
|
|
ами аз каква вина имам - че нищо не си постигнал
и милееш за казармен комфорт!
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: NUT]
|
|
| Автор |
Koftia (форумист) |
| Публикувано | 17.04.22 16:43 |
|
|
Хората познаха, нямам шанс. Ще ме вкараш преждевременно в болница.
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: Koftia]
|
|
| Автор |
Naki (Company PC Guy) |
| Публикувано | 17.04.22 18:30 |
|
|
Кофтия, кофти съперник си си избрал!
С НУТката на глава няма да излезеш, ще те порази със знания и комуникативни умения..
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: Koftia]
|
|
| Автор |
Naki (Company PC Guy) |
| Публикувано | 17.04.22 18:34 |
|
|
Айде бе, тарикати, дайте малко носталгия, стига с войната, Боко, ковида и абезянлъка.
Хмм, сега видях тази любопитна, хубава дума -- "абезянлък"!
Явно идва от руския език, ама туй какво точно ще да значи - аналог на "маймунджулък" ли е?
Демек да се "правиш на маймуна"?
Или има скрито, 2-ро различно значение?
Редактирано от Naki на 17.04.22 18:35.
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: Naki]
|
|
| Автор |
NUT (стар клубар) |
| Публикувано | 17.04.22 18:50 |
|
|
защо се бъзикаш с мен без причина
при положение че мога да ти бъдя "майка"!!!
|
|
|
Тема
|
Re: Носталгия
[re: Naki]
|
|
| Автор |
Koftia (форумист) |
| Публикувано | 17.04.22 18:51 |
|
|
Има връзка с руски, маймунка. Но на практика си е пловдивски жаргон, беднотия.
Абезян, ач.....едно и също, беден, гладен и тн......
|
|
|
|
|
Пловдивски жаргон - куро ми Янко на припек. Общобългарски, отпреди стотина, та и кусур години. Мои роднини бяха приютили в пристройка в двора един алкохолизирал се познат на име Мите Абизано. Умря преди 50 години още.
|
|
|
|
|
Абе, каквото кажеш. Бе, ти да не си македонец ? Кой каквото и да каже, все е в грешка и все е втори. Ти винаги си биренджи , кат македонците.
Но, виждаш, в Ботевград не са знаели за този древен, общобългарски епитет.
|
|
|
|
|
Момчакът от Ботевград е на 40 или дори малко по-млад. Това е едно цяло поколение.
Абизан е много стара жаргонна дума, която не е специфично пловдивска.
Аз съм потомък на българи, преселници от земите на днешна Р С Македония в България.
|
|
|
|
|
Просиш си да те ебават непрекъснато с всеки твой пост. ;)
|
|
|
|
|
Не се имам за компетентна по всички въпроси, за разлика от някои клубари.
Вероятно си имал късмет да служиш сред читави хора, но други изтеглиха късата клечка.
Това което се случи на мои познати е ненормално и не би трябвало да се случва.
За мен фактите са такива.
|
|
|
|
|
Момчакът от Ботевград е на 40 или дори малко по-млад. Това е едно цяло поколение.
Мне, утре правя 44 години. '78 набор съм.
"Абизан" може, ама той е писал "абезян". Може да е същото, може да не е ...
|
|
|
|
|
Не си очаквала от мен, но и аз имам право на "клиширано мислене"
Вярвам на това, което си написала, но моят опит с военните е по различен
|
|
(андорския флот)