|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
Сред главните участници в предаването на костите на Гоце Делчев на Югославия е академик Тодор Павлов.
Заедно с други функционери на БКП е осъден през 1925 на 12 години затвор, амнистиран е след ,4 години. Заминава за СССР.
Установено е, че около 1925 е сред тези комунистически ръководители, чиято месечна издръжка от СССР е 30 долара.
Оказва се, че по това време заплатата на един селски учител в България е била равна на 3 (три). долара...
| |
|
Андрея Илиев, автор на книга за атентата в "Света Неделя" в едно интервю спомена :
"Преди да се запозная основно с архивите и аз си мислех, че е дело на фанатизирани и екстремизирани в идеите си комунисти. Всъщност главно става въпрос за едни ПАРИ. За едни ЧУДОВИЩНИ пари."(Чудовищни във всякакъв смисъл - и като предназначение, и като количество).
| |
|
само близките ми., които вече ги няма... Само при тях се връщам в спомените.
Топли и усмихва преживяното с тях.
Никога не съм била по това, което е фешън..
Стоях далече от всичко, що е шум и врява. И досега така...
Имам спомени от тишината ....
Жабешкият хор по реката летоска като се смрачи...
И още нещо - зарана рано по брега на морето да съм дишала йодни пари...
мммм....много ми се спеше. Имах усещането, че вървя и спя.
| |
|
И аз така.
| |
|
Много е хубаво да те посрещат с добре дошъл. :)
| |
|
И аз много харесвам Ричи като музикант, нe като поведение.
Да е жив и здрав дълги години.И да пиянства по малко
| |
|
Всеки път като ми мине погледът през това заглавие, се виждам как катеря едни стълби над Тетевен на една лагер-школа с уокмена - първи ми и всъщност единствен. И насън ще позная първата песен, която изслушах с него, но никога не си върнах спомена за името. И за толкова време откакто ползвам Шазам, как пък ни веднъж не я пуснаха бе, да си я запомня най-сетне. Ако не си пусна ей сега някоя архаична колекция както кротичко си работя и си пия кафето, белким ми мине най-сетне край ушите, те пъ на!
* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!
| |
|
В казарма слава богу не съм била, но съм чувала всякакви разкази.
Убедена съм, че това е място за затъпяване.
На една позната сина в казармата намери приятеля си самоубил се.
На друга позната сина докато беше войник го раниха. Няколко лайненца
си играели с пистолета и той гръмнал.
Хора с травми за цял живот.
| |
|
Много добре казано. Четейки чак аз се почувствах до жабешкия хор и на брега.
А иначе, много съм носталгична по миналото.
Може и по младостта да е, не знам
| |
|
Колко точно пък да е за затъпяване?
Да не говорим, че имахме случай, дето не можеше да чете и пише. Ама не миганин, а най-обикновен родопски българин. Излезе четящ и пишеш, и със занаят. Представям си какво е било по поделенията пълни с мургав контингент, който тогава там пак е бил ограмотяван и учен на занаят. За разлика от сега, когато просто не ходят на училище и нямат никакви умения.
Естествено, че ще има сакатлъци и нещастни случаи. И сега се самоубиват, и се трепят с коли, мотори, наркотици...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
|
|