реших, че е някакъв списък с предложение за изучаване.

Една от най- философските книги, които човек може да прочете. Много всеобхватна. А аспектът, който я отличава от други чудесни книжки за деца(тя е май повече за възрасти) е погледът върху преходността...Но поднесен някак разбираемо...

Духовното блондинство удължава физическото брюнетство!
Ruja Karamfilova

Не знам защо не е вмъкнал българската литература.

Трилогията на Димитър Талев или романът "Тютюн", например.
Верно, че трудно могат да се цитират реплики от там или да се правят препратки, но за мен са едни от най-стойностните български произведения.

Браво! Приятно съм изненадан, че "Малкият принц" не е включен във Великия Книжен Списък. Този свят може и да се оправи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе очевидно не е идеята, че човек ще прочете само 18 книги... Който чете, ще прочете хиляди, който не - нищо няма да прочете. Дори да прочете нещо, надали ще го запомни. Идеята (доколкото разбирам) е да обясниш защо точно някоя книга трябва да се прочете, за да те (до)изгради като човек. Иначе лексиконни списъци, където всеки си описва любимите книжки има безброй. 101 далматинци примерно може да съм я чел много пъти, ама с нищо не ме е формирала като човек. Или пък Винету, която ми беше една от първите книги и я бях разкъсал от четене, също не ме е формирала чак толкова си мисля (за разлика от известни наши политици). Или пък Скарамуш, пак я бях разкъсал от препрочитане...

А че не работят 1 по 1 съм съгласен, но има и книги, които препрочитаме отново и отново или пък веднъж прочитаме, но се запечатват завинаги в нас.

Например:

Книги от които научаваме за доброто:
- приказките на Николай Райнов
- Сребърните кънки
- Стас и Нели

Книги от които научаваме за злото:
- 84
- Американски психар
- Парфюмът

Книги от които научаваме как истинското добро и зло са смесени в човешката природа
- Повелителят на мухите
- Да убиеш присмехулник
- Дългата разходка

Книги от които научаваме за любовта и саможертвата
- Идиот
- Братята с лъвски сърца
- Майстора и Маргарита

Книги, които ни помитат с размаха на въображението си и атмосферата си и разширяват границите на мисленето ни
- Властелинът на пръстените
- Соларис
- Сезонът на мъглите и Дългият изгрев на Ена.

Книги, които ни предизвикват с дълбочината и сложността си
- Параграф 22
- Името на розата
- Семейство Глас

Книги, които ни закотвят да бъдем хора след всичко това:
- Шапка, направена от небе
- Спасителят в ръжта
- Говорителя на мъртвите


21 станаха май, ама такова е положението. Злото можем да го изхвърлим при необходимост или да го оставим за след 18г. :)

Редактирано от Greywind на 28.05.16 23:26.

Сега като продължавам да мисля, бих изхвърлил барем едно 70,а не 30%.

Не знам защо, някои хора като пораснат, забравят кво е да си бил дете.
Кому по дяволите на 18 ще е интересен архипелага, задочните репортажи и други подобни?!
Камю? ОМГ! Швейк? Почти абсурд!
Кво - искаме да покажем кви сме ерудити или наистина гледаме книги за деца и юноши? (мразя я тая дума тинейджъри)

За слагането - на първо място бих променил критериите.
Защото повечето книги в света включват едновременно повечето от изброените такива наведнъж.

Критерият може да е само един - възрастов.
Защото на тази възраст, критериите за харесване на една книга се променят изключително бързо. А четенето трябва да е интересно. Иначе ще постигнем негативен ефект - ще бъде намразено.

Възраст "най-малки", да речем от 0 до 4-5 години:
Всякакви детски кратки историйки и стихчета. Шарени картинки, малко букви. Щъркел шарен дългокрак, и тъй нататък. Да се свикне с идеята за писано слово, за развиване на речевите и паметните способности. Не е необходимо дори да може да чете детето - важното е, да му стане интересно.

Възраст "малки", от 5-6 до към 3-ти клас:
Последователно - приказки от всякакви народи, от нашите автори - Каралийчев, етц. Имаме издадена прекрасна поредица приказки.

Възраст 3-ти до към 6-ти клас:
По-сложни и дълги приказки. Карлсон, Пипи, Фреди Мравката, Кестнер, Ян Бибиян,... може да се сложат някои произведения на възрожденски автори, по-лесни за осмисляне, с ясно разделяне "добро-зло". По-простичка приключенска литература. Апостолът в премеждие, други такива. Тайната градина, Шумът на върбите... Подредени хронологично в тоя ред.

5-ти - 10-ти клас (да, припокриват се с предишната възрастова категория, но така трябва) :
По-сложна приключенска литература. Дюма, Юго, Карл Май (става и за предишната група). Книги, които учат на колективност, отговорност, дълг,макар и в по-лека форма.
По-сериозно, но забавно за тази възраст и от възрожденските автори. Записките да речем. Чичовци, криворазбраната цивилизация...
Толкин, Прачет, Бююджолд, Азимов (научна фантастика изобщо) .... Книги, в които постепенно изчезва черно-бялото и се появяват нюанси.

8-ми - 12-ти клас:
По-сериозна литература. От нашите автори да речем Талев, Димов, Вазов, Дебелянов, Гео Милев, Вапцаров.... Абе много са. Поезия задължително, през цялото време.
Тук вече може и Майстора и Маргарита, и Дон Кихот, и Фермата.... Че даже и 12-те стола и Швейк, макар, че ще са трудни за разбиране.
Европейски класически автори, който ти дойде на ум.
Стругацки, Хайнлайн, Зелазни, Саймък, Комацу....

Приятно съм изненадан, че "Малкият принц" не е включен във Великия Книжен Списък. Този свят може и да се оправи.

Да бе, верно!
Ура!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знаеш защо Е вмъкнал или защо НЕ Е?

9. “Задочни репортажи” - Георги Марков
13. “Бай Ганьо”, “Пази боже сляпо да прогледа” - Алеко Константинов
17. “Балада за Георг Хених” - Виктор Пасков

Дори това ми се вижда много - българската литература е малко по обем на фона на световната. Много сме го циклили този въпрос. Не съм го чел Пасков, но бих заменил Алеко с Немили недраги. Или пък ако трябва да е Алеко, може "До Чикаго и назад", Бай Ганьо е тежка книга, неприятна.

Как точно Талев и Тютюн формират според теб читателите си? В какво ги превръщат? В каква посока ги тласкат? Какво им дават?

Всяка една народностна литература е малко спрямо световната.

Само ми кажи, че няма да включиш Станслав Лем за по-големите подрастващи и ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То нали авторът на Алиса беше педофил уж, освен ако не са го реабилитирали. Ама не затова исках да се махне - малоумна е тази книжка, за порастването била, ай сиктир. Не знам, може за момиченце да е смислена по някакъв начин, но за мен винаги е била малоумна и много досадна.

Карлсон не ми беше любим особено, Пипи беше супер, първата книга, която прочетох сам :) От всички тези детски романи, аз бих оставил само Братята май (която не ми се мисли как ще я интерпретираш в твоя ход на мисли...). Другите са ми някак взаимозаменяеми.