:)) Вол №10 (така му е името) наема мъдрец:

"...Бях стигнал до единия край на булеварда и щях да го прекося и да проверя къщите от другата му страна, когато внезапно слънчев лъч проби облаците и освети една прилежаща тясна и крива уличка. Попадна върху табелка, на която бе изобразено око. Това око обаче не бе широко отворено. Бе полузатворено.

„Разкривам част от истината, сякаш ми казваше окото. Едни неща виждам, но други — не.“

Ако бях разтълкувал вярно познанието, това бе първото смислено нещо, което ми се случваше в Пекин. Извърнах се и тръгнах по уличката.

----------Мъдрецът с лек недостатък на характера-------

Табелката бе стара и олющена, и висеше над широко разтворената врата на една полусрутена колиба. Когато плахо влязох вътре, първото, което видях, бяха разнебитените мебели и изпочупените домакински съдове. От вонята на вкиснато вино главата ми се замая. Единственият обитател на колибата хъркаше, излегнал се върху мръсен сламеник.

Изглеждаше невероятно стар. В никакъв случай не тежеше повече от деветдесет фунта и тънките му кости подхождаха повече на голяма птица. Пияни мухи, откъснали се от локвите разлято вино, пълзяха лениво върху плешивия череп на стария господин и се разхождаха из бръчките на едно лице, което наподобяваше релефна карта на Китай и приключваше с проскубана бяла брадичка. При дишането на стареца в края на устните му се появяваха малки мехурчета. Дъхът му миришеше ужасно.

Въздъхнах и тъкмо се наканих да си тръгна, когато видях нещо, от което дъхът ми секна и останах вцепенен.

Преди години един изтъкнат посетител на нашия манастир ни бе показал златния диплом, връчен на книжника, дипломирал се трети по успех на имперските изпити чин-ши. В един учебник бях виждал рисунка на сребърния диплом, връчен на втория по успех. Никога обаче не бях допускал, че ще имам честта да видя със собствените си очи цветето, диплома на първенеца. Самият диплом, а не някое негово изображение. Ето, сега бе пред мен, небрежно закрепен на една дъска на не повече от две стъпки пред очите ми. След като почтително издухах праха от него успях да прочета, че преди седемдесет и осем години някой си Ли Као показал най-голям успех сред всички учещи се в Китай и бил назначен за преподавател в Академията на гората на културата.

Отместих поглед от диплома и погледнах с удивление древния господин, лежащ върху сламеника. Нима бе възможно това да е великият Ли Као, пред чийто ум се бе прекланяла цялата империя? Могъщата глава на този, който някога бе възведен в най-висшия мандарински сан, сега да служи за възглавница на пияни мухи? Докато продължавах да стоя неподвижно, скован от почуда, бръчките по лицето на спящия се раздвижиха подобно вълните на сиво бурно море. Върху лицето му се появиха две кръвясали очи, а от устата му се подаде дълъг език с петнисти налепи и облиза напуканите устни.

— Вино! — изстена.

Потърсих неразпечатана кана, но не открих.

— Многоуважаеми господине — рекох учтиво, — боя се, че виното е свършило.

Погледът му трескаво се насочи към оръфана кесия, лежаща насред една локва.

— Пари! — изстена старецът. Взех кесията и я развързах.

— Многоуважаеми господине, боя се, че парите също са свършили — рекох..."

а книгата е криминале

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, сори, в последстие забелязах, че е вмъкнал и българска литература.

Харесвам личността на Алеко, но за Бай Ганьо като национален герой или книгата имам резерви. Алеко е имал таланта да го опише като един нашенски продукт.
Иначе той си съществува навсякъде по света като хер Мюлер, дон Джовани или мистър Тексас.

Трилогията на Д.Димов /
До 18 год. националната принадлежност би трябвало да е изградена и при мен точно тези книги имаха такова въздействие.
За съжаление в "Под игото" нито Радините вълнения ме трогнаха, нито дали черешовото топче ще гръмне.

От "Тютюн" съм си съставила много по-ясна представа за историята на България, периода от 30те год. до избухването на Втората световна война, отколкото от уроците по история, които бяха по една страничка.

Сетих се за друг автор, който май никой от пишещите не е посочил - Борис Виан, напр. "Пяната на дните".
Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните труби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пяната произвежда коктейли

Една брилянтна заигравка с думите, които те прегръщат.


Леко отклонение от темата-какво е заковало вниманието ти в момента?
За четене

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ееее, верно ли така си чувствала това с пионерите и чавдарчетата:)

Аз не бих го обяснила така, всъщност говорихме един път, когато ми видя снимка с чавдарска връзка и калпаче, това май в 4 клас снимани пред ГУСВ-то.

За мен си беше нелошо занимание-верно организираха ни, ходехме и помагахме понякога за някакви неща на възрастни хора, висяхме и давахме наряд пред някакви паметни плочи, имахме и висене по кръстовища и свиркахме със свирки с топчета на преминаващите неправилно:))...ама това май беше като комсомолци-не помня.
Изнасяхме рецитали, правехме пиески, литературни четения в библиотеките по читалища, имахме празненства. Аз се кефех и на синята и на червената си връзка и си ги гладех грижливо. Синята обаче беше изядена по края н ависящите краища, защото в час като се притеснявах си дъвчех края на връзката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много интересна история, мерси, че разказа :)

на пръв поглед обаче сякаш има смесени 2 неща тук.

1вото е дали сте имали възможност (пари, достъп до платове и т.н.)
2рото е дали е било разрешено.

Например едната възможна ситуация - имаш и рокли, и дънки (от корекома) и квото там, НО не е разрешено, защото чавдарче, пионерче и т.н. И ги криеш дънките под полата, както катарската мацка с бурката отдолу е със сууупер най-скъпите и модерни дрехи, ама се разхвърля в дискотеката само...

И другата ситуация - не че толкова забранено, ама просто нямаш възможност...

От историята ти оставам с впечатлението че при теб е по-скоро втората ситуация - нямаш възможност. нищо че комунизъм градим, тоя комунизъм си е пак държавен капитализъм. и неравенство от земята до небето... особено пък за такива разни декадентски елементи дето край орлов мост живеят... пак хубаво, че не са ви преместили в дружба или младост (ако изобщо ги е имало по това време)

накратко - не съм сигурен тази история обяснява ли изобщо пионерите, или обяснява пионерите преди "разведряването" на вътрешния режим и отричането на сталинизма или обяснява някакви съвсем други дефекти на режима, чиято част са и пионерите, ама са по-скоро симптом, отколкото проблем сами по себе си...

Редактирано от Greywind на 29.05.16 20:54.

дънките от Кореком и навиването им под престилките беше от 75-та година нагоре, до тогава смотанко и скромно си джиткахме.
Като чавдарчета и пионерчета, поне набори от 60-63-та примерно си бяхме скромни и с невзрачни дрешки образно казано...е тук таме на някой като му донесат нещо от чужбина наставше фукня:)))). Чак в гимназията се отворихме...тоест от 78-ма година примерно и нагоре с Корекома на макс

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами всички сме имали щастливо детство, това си е така :)
аз не знам как съм се чувствала като чавдарче и пионерче, защото тогава не е имало с какво друго да сравня.
ти си малък, турат ти калпачето и връзката и това е, ти си дете.
кефи те, че си с другите деца и толкоз.
тези неща, дето съм ги написала, че обяснявах на дъщеря ми, човек ги осъзнава по-късно какви и защо са били.
не вярвам да си мислиш сега, като разумен човек, че са ти сложили калпаче, връзка, бели чорапки и синя поличка, за да свириш със свирка с топче на хората, които пресичат неправилно :)

аз пък не се кефех на връзките.
не ги харесвах, не ми бяха симпатични и приятни.
във втори клас, или някъде там, бях взела едно от "газените" шалчета на майка ми, тъмносиньо-виолетово, с тъничък двоен сребрист кант.
нали носеха "фишу" тогава майките :)
ами по-красиво беше от моята връзка, какво сега.
в училище ме наказаха за това, да седя права в ъгъла?!
не е важно да си красив, важно е да си еднакъв - това беше урокът, научен мноо бързо.
после така гонеха тези, които имат руски светлочервени връзки от изкуствена коприна.
децата ги предпочитаха, защото не се мачкаха.
но не, не можеше. не бяха като другите и не можеше.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не ви знам биографиите бре. и също това казах - има различни периоди. за един "пионерите" са били лично впечатление преди 70те, за други след и така...

"вътрешното разведряване" за което писах, е след Хрушчов, т.е. от средата/края на 60те натам. или поне така съм чувал от хората, преминали съзнателно през целия период :)

също корекомите идват след някакъв момент, също в различните населени места и училища е различно, също при повечето май "отварянето" си е било в гимназията така или иначе. не толкова заради времето, а заради възрастта. те пионерчетата не са ли в гимназията така или иначе? в основното не са ли чавдарчета?

Редактирано от Greywind на 29.05.16 21:00.

Не знам, но лично аз никога не съм се чувствала еднаква с който и да било, независимо от униформите. Тоест никога не ми е пречело това, някакво вътрешно усещане за различност и че всеки е себе си, така усещах нещата. Всеки е различен и интересен, ситуациите също, така ми е било, за това имам ясни спомени.
Обобщавам, личните ми спомени са за ненатрапчивост и за разнообразие.
Но знаем, всичко е субективно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

неее...от 2-ри клас ставаш чавдарче и так адо 4 клас, а от 5 клас пионерче до 7 клас...после в 8 клас ставаш комсомолец

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от makeover на 29.05.16 21:09.

и аз не се кефех на връзките. ама изобщо не мога да кажа за пионерче, защото просто не съм бил. значи не е съвсем обективно обяснението - ти обясняваш едно (което рационално ти се вижда правилното), лира, щото е влюбена и навън е слънчево и я мързи да мисли в момента обяснява колко било яко, щото се е натискала с готиното пионерче от съседния клас, аз обяснявам нещо съвсем трето, дочуто от тук, от там, понеже нямам нито пряк опит, нито съм правил исторически или културологически или къвто там анализ на кво всъщност било...

значи не е тривиален въпросът какво са "пионерите", не мислиш ли?

както съвсем не е тривиален въпросът "кога сме били под фашистко робство", който зададох след 11тото прочитане на "митко синът на отряда"... в този клуб да хванеш 10 човека, ще ти дадат 10 съвсем различни отговори на този въпрос ;)