Не, може да я има. Нали това е идеята за етера - че е среда, която определя поведението на светлината и по която тя се разпространява. И единственият достъпен начин да я регистрираме, е като наблюдаваме как оптическите качества на светлината зависят от различните движения между наблюдател и източник. Така може да се улови преноса, т.е. кинематическите свойства на тази среда. Е, опитите показват че нея и да я има, тя няма кинематически свойства - не можем да говорим изобщо за подвижност/неподвижност като качество на тази среда. Което само говори, че представите ни за средата по някаква аналогия с класическата физика не работят и са твърде дилетантски. От там и аналогията на светлината със звука е само повърхностна.

Изобщо, исторически има много различни концепции за етера. Исторически най-добре се избистрят двете крайни. Теорията на Лоренц и на Ритц се основават на неувлекаем, неподвижен (не могат да му се разместват отделните части) етер, телата се движат през него. Майкелсън подкрепя с опитите си напълно увлекаемият етер. Но двете са доста несъвместими, Майкелсън например куца с аберацията и други истории (той и не е сериозен застъпник на тази тема, просто са се появили привърженици, и от преди него). Ритц пък куца с обяснението на движението на светлината в среда, пречупването между две среди и опитът на Физо например. И Айнщайн се явява като обединител, така да се каже, създава теория която обяснява всички факт без недостатъчците на останалите. С цената на игнорирането на етера като определящ скоростта на светлината.

Per warez ad scientiam

А как достигна до това заключение ? като не си запозната с този опит ?

Казах, че не съм имала време да се задълбоча в този опит, а не, че изобщо не съм запозната с него. Има разлика, нали?

А ти пък, като си толкова добре запознат с опита, как стигна до този извод:

Опита показва че скоростта на светлината не играе роля за аберацията.

И правиш ли някаква разлика между крайна и постоянна скорост на светлината?



Ми хайде задълбочи се и тогава приказвай , а не само да се излагаш така неподготвена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Неподвижна среда относно наблюдателя е частен случай на неувлекаемата среда. А съвсем друг въпрос е дали средата може да е неподвижна. За справка - аберацията.

И моля те, остави това безплодно жонглиране с научна терминология. Произлизащият продукт не е някакъв аргумент. Липсва най-важният механизъм за производство на аргументи тука - причинно-следствената връзка между предпоставките и заключенията. Това за минималната енергия, ако пак го прочетеш и се позамислиш от къде ли следва (какво ли му пука на фотона дали се движи по ос или не :), ще разбереш че си е направо виц.

Per warez ad scientiam

Неподвижна среда относно наблюдателя е частен случай на неувлекаемата среда.
Напротив , неподвижната среда ( относително неподвижна ) спрямо наблюдателя , може да съществува само при увлекаем етер .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от РИБАРЯ на 12.03.13 20:04.

"Как достигнахте до тоя извод ? "

Ами чети там.

Намеквам, че средата и да съществува, не определя скоростта на светлината. Може да отговаря за преноса и, разбира се. Може и за други неща да отговаря, не касаещи пряко светлината. Но няма свойството "подвижност" в смисъла който употребяваме в кинематиката. Пълният с вода телескоп не отчита нищо именно поради това свойство - средата не се увлича от него, не се увлича от материята изобщо, а това е ясно защо - тя няма дори такова качество - 'увлекаемост/неувлекаемост' :)


"Ми що водата - въздуха, в телескопа трябва да увлича- неувлича средата ? "

Ами за да се пробва коя от многото хипотези за етера навремето е по-коректна.


"не става на въпрос за това , а за това че аберационният ъгъл , се получава високо горе , понеже опита на Ейри показва че няма значение дали телескопа е пълен с вода или въздух."

Къде е това горе? И по-важното, дали там се получава ъгъл в нужната за наклона посока, давана от фактите? Опитът на Ейри за това няма никакво значение.

Per warez ad scientiam

Не, може да я има.

Може да я има, а може и да я няма. Това имах предвид:

"Ми като е напълно неувлекаема, не означава ли това, че може и въобще да я няма?

Т.е. как от опит, който показва, че средата е напълно неувлекаема, някой би си извадил заключението, че изобщо съществува някаква светоносна среда? на мен това ми се струва абсурдно..."

Или с други думи - опитът на Ейри по никакъв начин не доказва, както и не отхвърля, наличието на светоносна среда.

Имам пред вид, когато наблюдателят е неподвижен спрямо неувлекаемата среда, ситуацията съвпада с пълно увличане на средата. Но това е само частен случай за неувлекаемата среда.

Per warez ad scientiam

Напълно неувлекаемата среда си има особени кинематични свойства, които могат да се наблюдават. Едно от тях е, че наблюдател, движещ се относно нея ще наблюдава различна скорост на светлината в зависимост от скоростта и направлението си спрямо тази среда. Демек може да се докаже дали съществува или не. А опитът на Ейри тества нейно конкретно частно свойство. Защото от него зависят други характеристики на поведението на светлината.

Per warez ad scientiam

Ми хайде задълбочи се и тогава приказвай , а не само да се излагаш така неподготвена

Рибар, досега с нищо не съм те обидила и не съм ти дала повод да се заяждаш с мен.

И за каква крайна и постоянна скорост на светлината говориш , нямаща нищо общо по темата ?

Крайната скорост на светлината има общо с аберацията, за която говорим.

Напълно неувлекаемата среда си има особени кинематични свойства, които могат да се наблюдават. Едно от тях е, че наблюдател, движещ се относно нея ще наблюдава различна скорост на светлината в зависимост от скоростта и направлението си спрямо тази среда. Демек може да се докаже дали съществува или не. А опитът на Ейри тества нейно конкретно частно свойство. Защото от него зависят други характеристики на поведението на светлината.

... а опитът на Ейри показва че материята (водата в телескопа е за това, по-плътна материя от въздуха) не увлича средата, т.е. тя трябва да е напълно неувлекаема.

От това, което си написал, следва, че Ейри все пак е ДОКАЗАЛ съществуването на въпросната среда. Така ли е, или пак нещо греша?