Не, той е постъпил така: ако има етер който е подвижен относно наблюдателя, то той е неувлекаем от материята (което пък противоречи на опита на Физо, който показва само частична увлекаемост). Но това качество може да се наблюдава и ако няма етер, или ако има етер който няма свойството 'подвижност'. Тоест той е доказал определени граници на поведение на етера, ако той съществува и определя скоростта на светлината.

Per warez ad scientiam

Ми хайде задълбочи се и тогава приказвай , а не само да се излагаш така неподготвена

Рибар, досега с нищо не съм те обидила и не съм ти дала повод да се заяждаш с мен.

И за каква крайна и постоянна скорост на светлината говориш , нямаща нищо общо по темата ?

Крайната скорост на светлината има общо с аберацията, за която говорим.


Не , криво ме разбираш , не се заяждам ни най малко , сигурно съм засегнал непредпазливо честолюбието ти ( ако съм сметнал правилно че имаш такова , но всеки човек малко или много го има

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам пред вид, когато наблюдателят е неподвижен спрямо неувлекаемата среда, ситуацията съвпада с пълно увличане на средата. Но това е само частен случай за неувлекаемата среда.


Там е работата , че няма експеримент доказващ неподвижността-подвижността на наблюдателя спрямо неувлекаема среда, средата играе ролята на механична материя със относително движение . Иначе тази среда би била нещо специално като абсолютно привилигирована отправна система , което до сега не е открито и би било бутнало галилеевият принцип за относителността на движението и покоят . А Петков е сподвижник на Галилеевият принцип , както и самият Айнщайн.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Как достигнахте до тоя извод ? "

Ами чети там.

Намеквам, че средата и да съществува, не определя скоростта на светлината. Може да отговаря за преноса и, разбира се. Не може едновременно средата да не определя скоростта на светлината и да отговаря за преноса и , нали ако отговаря за преноса и , при положение че наблюдателят се движи относно тази среда , той ще регистрира различна скорост на светлината , а ти искаш да приложиш лоренцови трансформации към среда в която се разпространява светлина като вълни на тази среда , но нали казваш че средата е абсолютно неподвижна , тогава как се образуват вълни в нея ? Може и за други неща да отговаря, не касаещи пряко светлината. А какви например са те ? Но няма свойството "подвижност" в смисъла който употребяваме в кинематиката. Това убива всяка идея за светлина разпространяваща се в някаква преносна средаПълният с вода телескоп не отчита нищо именно поради това свойство - средата не се увлича от него, не се увлича от материята изобщо, а това е ясно защо - тя няма дори такова качество - 'увлекаемост/неувлекаемост' :) Не , защото аберацията е високо горе извън входа на телескопа


"Ми що водата - въздуха, в телескопа трябва да увлича- неувлича средата ? "

Ами за да се пробва коя от многото хипотези за етера навремето е по-коректна. Не виждам как


"не става на въпрос за това , а за това че аберационният ъгъл , се получава високо горе , понеже опита на Ейри показва че няма значение дали телескопа е пълен с вода или въздух."

Къде е това горе? Между СВтата на земята и слънцето според Петковата хипотеза И по-важното, дали там се получава ъгъл в нужната за наклона посока, давана от фактите? Опитът на Ейри за това няма никакво значение. Ми показва нулев аберационен ъгъл на входа на телескопа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ма ти съвсем не си наясно с нещата. Именно абсолютността на такава среда най-добре би подкрепила Галилеевият принцип. А Айнщайн не е сподвижник на този принцип. Сподвижниците са вярващи, а религията не е на почит в науката.

Per warez ad scientiam

Ма ти съвсем не си наясно с нещата. Именно абсолютността на такава среда най-добре би подкрепила Галилеевият принцип.

И как ? щом такава среда е абсолютно неподвижна спрямо коя и дае отправна система , галилеевият принцип рухва моменталически , я помисли .
Всички тела които са неподвижни спрямо тази среда са в абсолютен покой , а всички тела които се движат спрямо тая среда са в абсолютно движение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Не може едновременно средата да не определя скоростта на светлината и да отговаря за преноса и , нали ако отговаря за преноса и , при положение че наблюдателят се движи относно тази среда , той ще регистрира различна скорост на светлината , а ти искаш да приложиш лоренцови трансформации към среда в която се разпространява светлина като вълни на тази среда , но нали казваш че средата е абсолютно неподвижна , тогава как се образуват вълни в нея ?"

Е, научи се да се аргументираш, това 'нали' плеснато в средата не е достатъчно.
Нали това ти разправям - ако средата която пренася светлината няма кинематични свойства, няма смисъл съждението 'наблюдател се движи относно средата'. Съответно той нищо няма да може да регистрира. И от тук нататъкстигаме до заключението, че скоростта на светлината се определя от свойствата на пространство времето, независимо дали то е пълно със нещо по което плува светлината (ако чак толкова и трябва среда) или не е пълно с нещо, засягащо светлината изобщо. Затова и светлината не е вълни според съвременните разбирания, само вълни не могат да оправдаят поведението и при взаимодействие с материята.

" А какви например са те ?"

Може да спомага за гравитацията.


"Това убива всяка идея за светлина разпространяваща се в някаква преносна среда"

Не убива, само ограничава свойствата на такава потенциална среда. Среда, която да осигурява преместване на светлината, но да не влияе на скоростта и. Разбира се, това няма да бъде аналог на известните ни класически среди. Но тя и така има много особени свойства.


"Не , защото аберацията е високо горе извън входа на телескопа"

Виж сега, ще опитам да ти го обясня, дано се справиш по-добре от Петков.
Първо си представи една обща среда, която не се увлича, наблюдателят се движи в нея. Ако се движи по направление близко към светлината, имаме идея близка до движението в дъжд - колкото по-бързо се движим в дъжда (средата на който е въздухът, който не се увлича от нас), толкова по-наклонен за нас ще бъде дъждът (ще сключва по-малък ъгъл с хоризонта). Този ъгъл не се определя от нашето разстояние до някаква граница, колкото и дълга тръба да опънем по наклона на дъжда, капките влезли в нея ще се движат по оста и. Аберацията е просто свойства на нашата отправна система, не се случва нито на върха на телескопа, нито в окуляра му. Забележи, тази картинка обяснява точно количествено величината на ъгъла на аберацията.

Нека обаче към тази картинка добавим промяна. Първо, имай едно наум, всяка промяна ще трябва да доведе до промяна във формулата описваща аберацията, което ще я отдалечи от експерименталните данни. Сега, нека добавим своеобразен мехур от въздух, който ни обвива и увлича напълно дъжда влязъл в него. Какво ще се получи? Нашата скорост (на този мехур) ще се сумира като вектор с направлението на падащият дъжд, и в нашият случай тъй като се движим срещу него, скоростта на увлеченият дъжд трябва да намалее за нас, демек той да стане по-вертикален за нас. Демек ъгълът който ще сключва с хоризонта ще бъде в обратна посока на този, който показва експеримента и по-горният модел. Това че аберацията ставала високо горе не спасява идеята. То за това се изисква за аберация средата да е неувлекаема, и точно това е проверил Ейри. Дали е напълно или частично увлекаема. Ако беше частично увлекаема, това би дало с един експеримент информация за нашата скорост относно средата и въпроса със средата щеше да е решен. По прецизно казано, опитът на Ейри изключва наблюдение на средата чрез оптични явления, зависещи количествено от първи порядък на скороста на движение относно нея.

Per warez ad scientiam

Абсолютността означава наличието само на една система, неподвижна със средата. "Неподвижност" в случая означава че частите от етера не си разменят местата, няма никакво увличане от материята.

Per warez ad scientiam

Абсолютността означава наличието само на една система, неподвижна със средата. "Неподвижност" в случая означава че частите от етера не си разменят местата, няма никакво увличане от материята.

Аз казвам същото , но системите могат да са безброй много които са неподвижни с тази абсолютно неподвижна среда , а всичко което се движи спрямо тази абсолютна среда е в абсолютно движение. Галилеевият принцип рухва при това положение. Но това е само модел нямащ нищо общо със действителността .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не убива, само ограничава свойствата на такава потенциална среда. Среда, която да осигурява преместване на светлината, но да не влияе на скоростта и. Разбира се, това няма да бъде аналог на известните ни класически среди. Но тя и така има много особени свойства.


За това говорех. Не е нужно да си привърженик на етера за да се разгледат нещата от гледната точка на съществуващия етер.

Markup