За да си го представиш по добре мисли си земният СВ като някаква сфера и светлинният лъч минаващ през телескопът имащ два края : единият край е окото на наблюдателят а другият край е точка от повърхноста на тази сфера . Та именно тази точка от повърхноста на тази сфера има променлива скорост спрямо слънцето и тази променлива скорост предизвиква денонощната аберация .

Ти обаче си казвал многократно че СВ на земята няма ротационно движение , тоест че тя не се върти заедно със земята около центърът на земята , подобно на магнитното поле на един магнит който се върти около оста на намагнитването си , неговото поле обаче остава статично. СВ на земята обаче има транслационно движение , тоест носи се заедно със земята около слънцето , при това положение трябва да се наблюдава само годишна аберация , но не и денонощна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав си, въртенето на земята не може да промени наклона на лъчите в средата в която те се движат, щом тази среда не се засяга от въртенето (демек не се върти)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще видим как ще защити позицията си , но ти как обясняваш опита с пълният с вода ( ракия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще видим как ще защити позицията си , но ти как обясняваш опита с пълният с вода ( ракия ) телескоп , на този Ейри ? това наистина е доказателство за някаква увлечена светоносна среда .

Аз не намерих време да се задълбоча в този опит, но моето впечатление е, че резултатът е равносилен на това - изобщо да няма никаква светоносна среда.

Аз не намерих време да се задълбоча в този опит, но моето впечатление е, че резултатът е равносилен на това - изобщо да няма никаква светоносна среда.




А как достигна до това заключение ? като не си запозната с този опит ?
Опита показва че скоростта на светлината не играе роля за аберацията.
Но Айнщайн я включва като значима за аберацията , средата на Петков прави така че аберацията е високо горе между границите на СВтата на земята и слънцето , и всъщност скоростта на светлината не играе значение за ъгълът на аберацията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С таратанчо в другия форум стигнахме до извода че СВ не може да обясни аберацията.

От там нататък земята може да се движи произволно в средата (което всъщност прекрасно обяснява аберацията, класическо векторно сумиране на скоростите на светлината и наблюдателя в точката на наблюдение), а опитът на Ейри показва че материята (водата в телескопа е за това, по-плътна материя от въздуха) не увлича средата, т.е. тя трябва да е напълно неувлекаема.

Per warez ad scientiam

... а опитът на Ейри показва че материята (водата в телескопа е за това, по-плътна материя от въздуха) не увлича средата, т.е. тя трябва да е напълно неувлекаема.

Ми като е напълно неувлекаема, не означава ли това, че може и въобще да я няма?

Т.е. как от опит, който показва, че средата е напълно неувлекаема, някой би си извадил заключението, че изобщо съществува някаква светоносна среда? на мен това ми се струва абсурдно...

С таратанчо в другия форум стигнахме до извода че СВ не може да обясни аберацията.

От там нататък земята може да се движи произволно в средата (което всъщност прекрасно обяснява аберацията, класическо векторно сумиране на скоростите на светлината и наблюдателя в точката на наблюдение), а опитът на Ейри показва че материята (водата в телескопа е за това, по-плътна материя от въздуха) не увлича средата, т.е. тя трябва да е напълно неувлекаема.

Малко напротив, за спорта?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С таратанчо в другия форум стигнахме до извода че СВ не може да обясни аберацията.
Как достигнахте до тоя извод ?
От там нататък земята може да се движи произволно в средата (което всъщност прекрасно обяснява аберацията, класическо векторно сумиране на скоростите на светлината и наблюдателя в точката на наблюдение),
Намекваш , че среда може и да съществува , но не е отговорна за преноса на светлина , тоест светлината пак си е налъми , които обаче се движат в някаква неувлечена среда ? но тогава пълният с вода телескоп на Ейри трябва да отчете по различен ъгъл на аберация отколкото когато е пълен с въздух.
а опитът на Ейри показва че материята (водата в телескопа е за това, по-плътна материя от въздуха) не увлича средата, т.е. тя трябва да е напълно неувлекаема.


Ми що водата - въздуха, в телескопа трябва да увлича- неувлича средата ?
не става на въпрос за това , а за това че аберационният ъгъл , се получава високо горе , понеже опита на Ейри показва че няма значение дали телескопа е пълен с вода или въздух.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А как достигна до това заключение ? като не си запозната с този опит ?

Казах, че не съм имала време да се задълбоча в този опит, а не, че изобщо не съм запозната с него. Има разлика, нали?

А ти пък, като си толкова добре запознат с опита, как стигна до този извод:

Опита показва че скоростта на светлината не играе роля за аберацията.

И правиш ли някаква разлика между крайна и постоянна скорост на светлината?