цитат:

Петков, не му влияе средата в телескопа на средата носеща светлината. Затова е такъв резултата.
край на цитата.


Каква носеща среда в СТО бе брато ? Ти нали беше зомб и нали изповядваше че светлината е налъмче фотонче летящо си в нищото ? Какво те прихвана сеги да проповядваш от името на СТО някаква си среда носеща светлината ? .. Маке ма па зомби !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какви СТО какви торби с цимент? Я се събуди и виж за какво говорим.

Per warez ad scientiam

цитат:

"КАКВА НОСЕЩА В СТО БРЕ ?"

Какви СТО какви торби с цимент? Я се събуди и виж за какво говорим.
край на цитата.


Ха! .. Ти на ударена котка у главъта ли се правиш или па си се отрекъл веке от СТО и си намразил фотончето -налъмче и скороста му спрямо СВЕТИЯ ДУХ ?

Няма нищо общо със СТО този опит. Обяснява се в рамките на класическата физика, СТО наследява обяснението именно в приближението си към класическата физика.

Per warez ad scientiam

В отговор на:

---

Няма може да не е така, средата затова е среда, тя напълно увлича светлината по дефиниция, по природа така да се каже. Защото тя определя нейната скорост, която трябва да е С спрямо неподвижна среда. Класическата електродинамика го дава това условие за скоростта на светлината и средата трябва да го спазва.

Виж сега внимателно, какво се случва когато светлината преминава през граница на две взаимоподвижни СВ-та, да не го обяснявам по сто пъти.

Представи си за определеност следната ситуация. Реалният геометричен ъгъл към източника (който не можем да наблюдаваме), нека бъде 45 градуса. Значи източникът теоретически ще бъде на 45 градуса над хоризонта ни по посоката на движението на земята.

Какво се случва със светлината когато попада от нашето СВ. Тя ще попада в него под ъгъл 45 градуса (после ще ти кажа още нещо за тоя ъгъл, засега нека да е такъв за определеност). Тази част която попада във СВ започва да се увлича от него, на нея и се добавя векторно скоростта на земята в посоката в която земята се движи. При това положение ъгълът на светлината в СВ се изправя, става по-голям от 45 градуса (нарисувай си ги векторите). Това е ъгълът под който на земята ще се вижда източникът. Демек ако си представиш лъчът светлина като изпънат конец, краят който навлиза в СВ почва да се дърпа от него и конецът влизайки се огъва на границата, като вътре в СВ е под друг ъгъл. Важното в конкретният случай е, че този ъгъл е по-голям от 45 градуса.

Подобен ще е резултатът ако земята се движи в посока обратна на изтоочника, само че тогава наблюдаемият ъгъл е по-малък от 45 градуса. Общият резултат - наблюдаемият от земята ъгъл при движение по направление близко на източника ще е по-голям отколкото при движение в обратно напратление.

Сега отваряме дебелите книги, и четем че аберацията е точно с обратни свойства. Като се движим към някаква звезда, тя допълнително пада към хоризонта, като се отдалечаваме - се вдига над него. Точно обратното. Демек хипотезата за СВ е убита от експеримента.

Сега за ъгълът под който пада светлината на границата на самото СВ. Той също не е 45 градуса - истинското направление към звездата, а е точно ъгълът на истинската аберация, без СВ и щуротии - нали там светлината се движи само в една среда и имаме подвижен наблюдател в тази среда. Т.е. при движение към източника той ще е по-малък от истинският ъгъл към звездата, а в СВ ще се увеличава. При отдалечаване от източника ще е по-голям от истинският а в СВ ще намалява. И ако сметнеш с колко намалява или се увеличава, ще се получи че той точно компенсира промяната водеща до аберация. Демек на земята със собствено СВ не би трябвало да се наблюдава никаква промяна на ъгъла към звездата независимо от движението на земята спрямо звездата, демек не трябва да се наблюдава никаква аберация ако земята е в неподвижна среда - СВ.

Фактът че се наблюдава аберация отхвърля СВ.

---

Редактирано от тapaтaнчo на 17.03.13 20:03.

"Това от твоя пост което съм болднал е абсолютно вярно, цялото СВ се явява наблюдател и аберацията се случва на границата му, но защо са тези щуротии, че в СВ ъгълът ще се увеличава!!! "

Добре, да опитам да го обясня по-образно.
Мислено разделяме вълната на части. Тези части летят в СВ на източника една след друга, и по един и същи ъгъл с определена скорост С.

Какво става като навлезат в областта на другият СВ, който се движи със скорост V? Спрямо движещият се СВ скоростта на тази светлина ще бъде C+V (преди още да е влязла в него). Влиза първото парче, и подвижният СВ го увлича, то почва да се движи в него със скорост С. За времето докато влезе следващото парче, подвижният СВ се премества малко, така че първото парче вече не е на правата, по която падат следващите парчета от източника. Следващото парче се нанизва с първото на права, която вече не е паралелна на правата, по която се разпространява светлината в СВ на източника. Схващаш ли? Аналогията с меда, всяко парче пада на различно място и меда с кофата го отнася, а това ги размества парчетата вътре в меда от линията по която падат.

И вече така разместени под друго направление, парчетата продължават последователно своят път. Формиран е нов фронт с друга посока, и в случая ъгълът му е по-голям спрямо хоризонта отколкото на границата на СВ, т.е. експерименталният ъгъл който се мери.

Формата на повърхността на СВ-то няма значение в случая, под какъвто и наклон да влезе светлината в подвижното СВ, увличането зависи само от скоростта на СВ спрямо СВ на източника и отношението на тази скорост към скоростта на светлината определя промяната в ъгъла. Големи неравности по тази повърхност ще доведат само до изместване на фазите на паралелните лъчи стигащи до наблюдателя - което може да доведе до някакво изкривяване на изображението на източника, но мисля че засега това не е интересно.

Per warez ad scientiam

цитат:
Няма нищо общо със СТО този опит. Обяснява се в рамките на класическата физика, СТО наследява обяснението именно в приближението си към класическата физика.

край на цитата.


Първо на първо- не ми давай примери с класиците Хюйгенс и Максвел оти при тях светлинното явление почива на вълнова основа .. При тях брато светлината е вълна в светоносна среда.
Второ на второ - те никога не са приемали скорост спрямо СВЕТИЯ ДУХ .
Трето- те никога не могат без понятието СВ да обяснят аберацията оти не са били наясно дали земята се движи спрямо светоносната среда .
Четвърто -те никога не са имали представи за фотонче -налъмче за да ми говориш че с класически средстава ставало обяснението ..
Пето - Ти като зомби имаш ли зомбска чест и да кажеш че СТО има свое обяснение на аберацията корелирано с налъмите и със СВЕТИЯ ДУХ.
Шесто- със класически налъмчета може да обясняваш аберация коги налъмите се хвърлят надолу от цялото небо .. но никога не можеш да обясниш аберацията с налъми хвърляни от константно място в зенита като при това да докажеш че налъмите винаги се движат по оста на телескопа в праволинейна траектория при различна скорост на налъмите спрямо телескопът и тази различна скорост не води до допълнителна аберация..

Ти просто не вдяваш елементарни неща, не се получава дискусия. Поне мааалко демонстрирай зачатък на разбиране.

Per warez ad scientiam

цитат:

"Това от твоя пост което съм болднал е абсолютно вярно, цялото СВ се явява наблюдател и аберацията се случва на границата му, но защо са тези щуротии, че в СВ ъгълът ще се увеличава!!! "

Добре, да опитам да го обясня по-образно.
Мислено разделяме вълната на части. Тези части летят в СВ на източника една след друга, и по един и същи ъгъл с определена скорост С.

Какво става като навлезат в областта на другият СВ, който се движи със скорост V? Спрямо движещият се СВ скоростта на тази светлина ще бъде C+V (преди още да е влязла в него). Влиза първото парче, и подвижният СВ го увлича, то почва да се движи в него със скорост С. За времето докато влезе следващото парче, подвижният СВ се премества малко, така че първото парче вече не е на правата, по която падат следващите парчета от източника. Следващото парче се нанизва с първото на права, която вече не е паралелна на правата, по която се разпространява светлината в СВ на източника. Схващаш ли? Аналогията с меда, всяко парче пада на различно място и меда с кофата го отнася, а това ги размества парчетата вътре в меда от линията по която падат.
край на цитата.



Брато .. на това дето се опитваш да обясниш у наше село му викат годишна аберация .. Те по тая причина се налага постоянно да се пренасочват телескопите .. Ако не беше движението между двата СВ немаше да има годишна аберация и щеше да остане само аберацията от движениято на телескопа в собственното СВ на земята .. На тая аберация у наше село и викат денонощна аберация и по тази причина тя не се наблюдава на полюсите .

Именно годишна е, и опровергава като стой та гледай ХСВ=то

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите