Тц, както се казва.

Не помня колко пъти вече казах, че опитът на Ейри доказва неувлекаемост на етера от материята. И в частният случай на неподвижен телескоп резултатът е същият. Твоето измислено тълкувание на опитът на Ейри се свежда до следното:

Ако средата се увлича, опитът на Ейри доказва че се увлича

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цитат:
Не помня колко пъти вече казах, че опитът на Ейри доказва неувлекаемост на етера от материята.

край на цитата.


Приятелю .. не ми фъфли каквото не те питам ами обясни защо фотончето- налъмче движейки се и по бърже през тръбата на телескопът и по бавно все успява да мине през телескопът при същия наклон .. Нали формулата на наш айнщйнчо за аберацията не вещае таквиз ти ми резултати .. Има един тангес там .. Обяснявай каква е траекторията на фотончето-налъмчче преди телескопът и във телескопът.. Тия работи обяснявай а недей да ми фъфлеш..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от бaй Пeтkoв на 17.03.13 04:16.

Петков, не му влияе средата в телескопа на средата носеща светлината. Затова е такъв резултата. Каквато му е траекторията на фотона извън телескопа, такава му е в телескопа. Тангенса е за съвсем друго нещо - и този танденс опровергава идеята за СВ. Колко пъти да го повтарям? Каква е тая деменция която те е налегнала? Не ти ли е рано още?

Per warez ad scientiam

"Ти си представяш увличането на светлината от средата като прашинки от вятъра, но може да не е така."

Няма може да не е така, средата затова е среда, тя напълно увлича светлината по дефиниция, по природа така да се каже. Защото тя определя нейната скорост, която трябва да е С спрямо неподвижна среда. Класическата електродинамика го дава това условие за скоростта на светлината и средата трябва да го спазва.

Виж сега внимателно, какво се случва когато светлината преминава през граница на две взаимоподвижни СВ-та, да не го обяснявам по сто пъти.

Представи си за определеност следната ситуация. Реалният геометричен ъгъл към източника (който не можем да наблюдаваме), нека бъде 45 градуса. Значи източникът теоретически ще бъде на 45 градуса над хоризонта ни по посоката на движението на земята.

Какво се случва със светлината когато попада от нашето СВ. Тя ще попада в него под ъгъл 45 градуса (после ще ти кажа още нещо за тоя ъгъл, засега нека да е такъв за определеност). Тази част която попада във СВ започва да се увлича от него, на нея и се добавя векторно скоростта на земята в посоката в която земята се движи. При това положение ъгълът на светлината в СВ се изправя, става по-голям от 45 градуса (нарисувай си ги векторите). Това е ъгълът под който на земята ще се вижда източникът. Демек ако си представиш лъчът светлина като изпънат конец, краят който навлиза в СВ почва да се дърпа от него и конецът влизайки се огъва на границата, като вътре в СВ е под друг ъгъл. Важното в конкретният случай е, че този ъгъл е по-голям от 45 градуса.

Подобен ще е резултатът ако земята се движи в посока обратна на изтоочника, само че тогава наблюдаемият ъгъл е по-малък от 45 градуса. Общият резултат - наблюдаемият от земята ъгъл при движение по направление близко на източника ще е по-голям отколкото при движение в обратно напратление.

Сега отваряме дебелите книги, и четем че аберацията е точно с обратни свойства. Като се движим към някаква звезда, тя допълнително пада към хоризонта, като се отдалечаваме - се вдига над него. Точно обратното. Демек хипотезата за СВ е убита от експеримента.

Сега за ъгълът под който пада светлината на границата на самото СВ. Той също не е 45 градуса - истинското направление към звездата, а е точно ъгълът на истинската аберация, без СВ и щуротии - нали там светлината се движи само в една среда и имаме подвижен наблюдател в тази среда. Т.е. при движение към източника той ще е по-малък от истинският ъгъл към звездата, а в СВ ще се увеличава. При отдалечаване от източника ще е по-голям от истинският а в СВ ще намалява. И ако сметнеш с колко намалява или се увеличава, ще се получи че той точно компенсира промяната водеща до аберация. Демек на земята със собствено СВ не би трябвало да се наблюдава никаква промяна на ъгъла към звездата независимо от движението на земята спрямо звездата, демек не трябва да се наблюдава никаква аберация ако земята е в неподвижна среда - СВ.

Фактът че се наблюдава аберация отхвърля СВ.

Per warez ad scientiam

Какво се случва със светлината когато попада от нашето СВ. Тя ще попада в него под ъгъл 45 градуса (после ще ти кажа още нещо за тоя ъгъл, засега нека да е такъв за определеност). Тази част която попада във СВ започва да се увлича от него, на нея и се добавя векторно скоростта на земята в посоката в която земята се движи. При това положение ъгълът на светлината в СВ се изправя, става по-голям от 45 градуса (нарисувай си ги векторите). Това е ъгълът под който на земята ще се вижда източникът. Демек ако си представиш лъчът светлина като изпънат конец, краят който навлиза в СВ почва да се дърпа от него и конецът влизайки се огъва на границата, като вътре в СВ е под друг ъгъл. Важното в конкретният случай е, че този ъгъл е по-голям от 45 градуса.

Подобен ще е резултатът ако земята се движи в посока обратна на изтоочника, само че тогава наблюдаемият ъгъл е по-малък от 45 градуса. Общият резултат - наблюдаемият от земята ъгъл при движение по направление близко на източника ще е по-голям отколкото при движение в обратно напратление.

Само че светлината не е връв и не се изкривява по този начин както си мислиш ти , тя е вълна във среда , и след като бъде увлечена във КС на СВто , в тази КС тя запазва ъгълът на попадение в тази КС обаче той не е задължително да бъде 45 градуса , а може да е 90 градуса , зависи от скоростта на движение на СВтата едно спрямо друго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма значение че светлината е вълна, аналогията с връвта е да визуализира траекторията и, дали е връв или куршуми или вълна, средата ще я увлича по този начин и ъгълът ще се определя от взаимната скорост на двете среди. А 45 градуса съм го дал само за пример, с него лесно ще сметне по формулата за истинската аберация накъде се променят ъглите. Важен е фактът, че идеята за СВ противоречи на наблюденията.

Per warez ad scientiam

Казвам , че в КС на увлечената от тялото среда , този ъгъл се губи. Все едно когато тяло пада в земната КС неговата траектория ще е примерно 90 градуса , но от друга КС тази траектория ще представлява спирала , няма да е 90 градуса .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не се губи, този ъгъл е абсолютен спрямо границата на средата. В същата отправна система, в която този ъгъл става по-голям, ъгълът по който се мери аберацията става по-малък и тази разлика се запазва в другите отправни системи. Тази разлика е наблюдаема, и тя опровергава идеята за СВ.

Per warez ad scientiam

Приятелю Гери , това което се мъчиш да обясняваш са някакви щуротии .. някакво зомбистко ХСВ . Ако беше така както ти се мъчиш да го обясниш то милионите телескопи поставени на една платформа по на два метра растояние нямаше да имат един и същ аберационен наклон . Това е така оти на небосклон на земята не идва само един лъч от нам ква си точка на небосклона а по небосклона от СВ е гъчкано с точки разположени на огромно растояние които преизлъчват по принципът на Хюйгенс достигналата до тези точки светлинна вълна . Това е валидно за всеки источник който излъчва сверични светлинни вълни . За лазерният лъч тоя филм не важи и затуйкъна лазерният лъч може да се наблюдава само от един телескоп а разположените на 5 метра растояние от него телескопи няма да видят тоя лъч. Сто пъти те питах да обясниш аберацията при лазерен лъч и ти се правиш на разсеян и се криеш по трънките .. Апа сеги тука ми ръсиш акъл на буци и обясняваш някакъв си зомбистки СВ и някакво си зомбистко ХСВ.. Демек проповядваш ХСВ както дявола евангелието ..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще изчакам да влезеш в кондиция поне мааалко да разбереш от казаното, до тогава няма смисъл да се дискутира.

Това което съм казал не засяга милионите телескопи, всички ще имат еднакви ъгли - но не тези, които предсказва СВ. Да ти напомня, физиката е количествена наука, и СВ се прецаква именно в този праг.

Per warez ad scientiam