Нека да представим (в коя да е ИС) взаимното движение на земята спрямо една много отдалечена звезда .. Дори със 300000 км /сек да се движат една спрямо друга земята и далечната звезда то линията която съединява земята и далечната звезда няма да се завърти и на милионна от градуса даже за хиляди години .. Т.е. линията съединяваща земята и много далечните звезди може да бъде с много голямо практическо приближение приета невъртяща се ( с константно направление в коя да е ИС) Надявам се че няма да тръгнеш да оспорваш тази очевадна логика . Дори да ти мине през умът не го прави !.. Това е неуспоримо ! Ето това исках да покажеш на чертежче .. Да покажеш как светлината милиони години се е тътрила от далечната звезда към земята по тази права линия за която стана на въпрос по горе и как стигайки до земята почва тази светлина да прави чупки в кръста и та показва аберационни табиети .. Ти естественно че ще се опиташ да го обясниш пак като дъждът .. Демек пада си дъждът по вертикалата към земята а в отправната система на бягащия с чадъра поради геометрично сумиране на скороста на падането на дъжда вертикално към земята и скоростта на бягането на земята в хоризонтално направление във ИС на бягащия с чадъра .. Окей !.. лоше няма получава се такова обяснение за аберацията на дъждът и промяната на наклонът на траекторията му във отправна та ИС на бягащия .. Но нека за миг проявим въображение и се запитаме : "Абе .. какво става когато не е дъжд а вместо капки дъжд от облакът падат куршуми изстреляни от автомат калашников ?" Явно дръжката на стоманения щит против куршумите и дръжката на чадъра притив дъждът ще сключват някакъв ъгъл който можем лесно да изчислим разбира се.. Но аз брато те попитах защо такъв ъгъл не се сключва между двата телескопа на оня пияница Ейри щом в телескопът дето нема вода се движи с голяма скорост светлината (аналогично на голямата скорост на куршумите ) а в другия телескоп с водата светлината се движи много по бавно през телескопът (както по бавно се движат падащите капки вода с срванение със скороста на куршумите )

Трябва да се съсредоточим върху устройството на телескопа.
Ъгълът на телескопа се определя от скоростта на телескопа и скоростта на светлината преди да попадне на лещата. След лещата светлината е пречупена и се движи по посока на "окото на наблюдателя". Посоката и скоростта с която се е движела светлината преди попадането върху лещата вече нямат никакво значение. И след като светлината се движи единствено в едната посока след пречупването - към "окото на наблюдателя " , то почти няма значение дали светлината се движи във въздуха или във водата. Ще има някаква разлика , но тя ще е във времето за което достига светлината до "окото на наблюдателя", при водата светлината малко ще се забави.

Markup

Тук успях да науча за тези идеи, които взимаш от нас и нашите Вселени и от други, които са се родили и умрели с техните Вселени преди нас.

Сега мога да разбера, как твоята Вселена наистина се е появила с твоето раждане.

Но хората не са с еднакви свойства като елементарни частици.

Разликите между хората са по-големи от обема на пространството във Вселените на някои индивиди.

Ако можеш да ми повярваш - на някои хора Вселените са толкова трайни, че продължават и през времето, когато ние с теб сме се родили с нашите практично-компаткни Вселени. Ние затова знаем за техните и ги обсъждаме.

2. Моментната линейна скорост на телескопът спрямо тази точка на преизлъчване на светлината намираща се на границата между СВ на слънцето и СВ на земята . Именно там в тая точка сетлинната вълна прави чупка в кръста и обуславя аберацията .. Именно затова звездите менят своят аберационен ъгъл в хор с въртенето на земята около нейната ос и ние наричаме това местене на звездите в хор денонощна аберация


Този ъгъл на пречупване не е свързан директно със скоростта на въртене на Земята , а би трябвало.
Ъгълът на пречупване на СВ на Слънцето ще е един и същи за Земята когато тя е в дадено положение и след точно половин година , след като застане в противоположното положение на Слънцето. Но движението на Земята е в различни посоки в тези две различни положения, и от това аберационния ъгълът не един и същи, а при теб е един и същи.

Markup

цитат:
Трябва да се съсредоточим върху устройството на телескопа.
Ъгълът на телескопа се определя от скоростта на телескопа и скоростта на светлината преди да попадне на лещата. След лещата светлината е пречупена и се движи по посока на "окото на наблюдателя". Посоката и скоростта с която се е движела светлината преди попадането върху лещата вече нямат никакво значение. И след като светлината се движи единствено в едната посока след пречупването - към "окото на наблюдателя " , то почти няма значение дали светлината се движи във въздуха или във водата. Ще има някаква разлика , но тя ще е във времето за което достига светлината до "окото на наблюдателя", при водата светлината малко ще се забави.

край на цитата.


Не е така !.. Дори да поставиш телескопът в много дълга тръба пак ще си виждаш звездата и пак ще си има аберация .. Никакво пречупване не става върху стъклото , това е утопия ! Траектотията на светлината е по главната ос на телескопа .. няма никакво пречупване на тази траектория на границата на телескопът с околната среда ..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цитат:
Не, може да я има. Нали това е идеята за етера - че е среда, която определя поведението на светлината и по която тя се разпространява.

край на цитата.


Среда брато не значи неханическа среда .. Среда е и полето .. Ъхъ!



цитат:
Изобщо, исторически има много различни концепции за етера. Исторически най-добре се избистрят двете крайни. Теорията на Лоренц и на Ритц се основават на неувлекаем, неподвижен (не могат да му се разместват отделните части) етер, телата се движат през него. Майкелсън подкрепя с опитите си напълно увлекаемият етер. Но двете са доста несъвместими, Майкелсън например куца с аберацията и други истории (той и не е сериозен застъпник на тази тема, просто са се появили привърженици, и от преди него). Ритц пък куца с обяснението на движението на светлината в среда, пречупването между две среди и опитът на Физо например. И Айнщайн се явява като обединител, така да се каже, създава теория която обяснява всички факт без недостатъчците на останалите. С цената на игнорирането на етера като определящ скоростта на светлината.

край на цитата.


Ми маанете ги тия скапани теории ма Майкелсон и Ритц и Айнщайн бе ора ! Учете нещо по стойностно! .. четете ХСВ която обяснява и опитът на ММ и аберацията .. и доплеровия ефект .. и опитът на Ейри .. и опитът на Саняк .. и опитът ма Физо ... и наблюдението на Рьомер .. и изкривяването на светлинните лъчи когикъна преминават покрай масивни звезди ..
Четете бе зомбита !.. четете ХСВ за да се раззомбирате !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цитат:
"Ще видим как ще защити позицията си , но ти как обясняваш опита с пълният с вода ( ракия ) телескоп , на този Ейри ? това наистина е доказателство за някаква увлечена светоносна среда . "

Аз не намерих време да се задълбоча в този опит, но моето впечатление е, че резултатът е равносилен на това - изобщо да няма никаква светоносна среда.


край на цитата.


На грешен път си ! Грешно ти е впечатлението . Ако няма среда няма как едновременно да се обяснят аберацията и опитът на Ейри . "Не увязъйвается ".. както казват братушките

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цитат:
Не, той е постъпил така: ако има етер който е подвижен относно наблюдателя, то той е неувлекаем от материята (което пък противоречи на опита на Физо, който показва само частична увлекаемост). Но това качество може да се наблюдава и ако няма етер, или ако има етер който няма свойството 'подвижност'. Тоест той е доказал определени граници на поведение на етера, ако той съществува и определя скоростта на светлината.

край на цитата.


Нищо не противоречи на опитът на Физо ! .. Напротив ! .. опитът на Физо показва че всяка елементарна вещественна частица има свой СВ който бива увлечен с нея . Ти това и не го схвана .. Не схвана, че ако в телескопът има напречно на основната му ос течаща вода това ще доведе до ново накланяне на телескопът зависещо от скороста на течащата вода . Ъхъ!

цитат:
"Те това е казусът брато ? Ейри е бил гениален астроном и изследовател за да направи този великолепен опит с телескопът запълнен с вода . За него този опит е бил желяано доказателство за пълното увличане на вакуумът от земята .. Именно опитът на Ейри е дал тласък да се направи опитът ММ който всъщност е затвърдит резултатът че СВ в близост до земята е напълно увлечен от самата земя ..

А сеги ти обяснявай да видим как ше опереш осраните гащи на зомбитата според които няма никакъв увлечен вакуум и че аберацията може да бъде обяснена ей тъй за фук като аберацията при дъждът .. Не може брато !.. Именно опитът на Ейри зачерква един път завинаги такова шугаво обяснение на звездната аберация .. Ъхъ ! "


Здравей бай Петков.

Няма как да имаш положение на пълно увличане на светлината от тела с източник на гравитация.
Пълното увличане може да се получи във влак който увлича напълно пътниците си.

Твърдението ти за пълното увличане е непълно , и като е непълно е безсмислено !

Постави светлинен лъч м/у две абсолютно еднакви СВ-та които се движат в различни посоки, и си задай въпроса, в коя посока ще бъде увлечен светлинния лъч ? Напълно увлечен лъч ?!
Пълното увличане предполага промяна на скоростта на светлината със точно същата стойност с която се движи причинителят на увличането. Но пространството не е влакът който има граници. На 20 метра от Земята ще има някакво увличане, на 20000 метра увличането ще е друго. На различни разстояния причинителят е един - Земята , но увличанията по стойност са различни - по близко по голямо увличане, по далеч по малко увличане. Земята увлича различно на различни разстояния , тогава за какво пълно увличане на светлината говориш ?

край на цитата.


Ще ти отговоря с примерчета .. Говоря за пълно увличане на СВ по подобие на пълното увличане на гравитационното поле от земята или пък пълното увличане на магнитното поле от постоянният магнит .. или па пълното увличане на електростатичното поле на часицата притежаваща електрически заряд. Сложил си бай Иван единтакъв магнит у джоба и дето иде бай Иван - там се тътри и полето на магнита . На това у наше село му викат пълно увличане ..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз това го схванах и ти направих изчисления, които показаха че тази идея не струва напъването да се измисли дори.

Per warez ad scientiam

Ще ти отговоря с примерчета .. Говоря за пълно увличане на СВ по подобие на пълното увличане на гравитационното поле от земята или пък пълното увличане на магнитното поле от постоянният магнит .. или па пълното увличане на електростатичното поле на часицата притежаваща електрически заряд. Сложил си бай Иван единтакъв магнит у джоба и дето иде бай Иван - там се тътри и полето на магнита . На това у наше село му викат пълно увличане ..

Говорим за това как се увлича светлината , а не полето. Полето да се увлича както си иска за сега, а после ще му определим свойствата. Ти кажи как се увлича светлината - тя е фактора върху който "работим", а не полето.

Защо са ми примерчета ти? След като ти зададох въпрос ? Просто отговори на въпроса , ще се увлече чи светлината м/у две еднакви СВ-та?

При опитите на ММ, Физо и т.н. се говори за увличане на светлина а не за увличане на поле. След като става въпрос за тези опити и съответно някакво увличане, то става дума за увличане на свтлината, а не полето. Не подменяй понятията!

Редактирано от B0081 на 13.03.13 08:26.