Възникването на моето съзнание е началото на моя свят. Аз живея сред неща, които са с далечна предистория. Аз съм като свят, който наднича в миналото си през един прозорец. Наистина аз живея, като че ли съм живял вече тук, или даже, все още окован в предишното живеене - моята детерминираност в този-миналия свят.

Не виждам с какво ти помага представата за "възникване на съзнание" чрез представата за "свят с далечна предистория". Тези двете са нищо повече освен начин за субектно описание на "мой свят". Този начин с нищо не е привелигирован спрямо кой да е друг начин. Даже напротив - само-провъзгласявайки се за детерминиран (от предходния "свят"), означава сам да си нахлузя рамки и капаци на очите, чрез прехвърляне на отговорността от мен към "света". Отхвърляйки себе си като субект на света, аз-ът се само-отрича, превръщайки се в освободено от отговорности нищо. Това само представно-хипотетично. Горните ти твърдения обаче са вътрешно противоречиви:

"Възникването на моето съзнание е началото на моя свят."

Горното има смисъл само ако си представим свят, който не е мой (там възниква моето съзнание) и свят, който е продукт на моето съзнание - мой свят. Да, но моето съзнание е част от моя свят, след като го споменавам изобщо (представа за съзнание). Получава се противоречие. Не е възможно съзнанието да "възниква" някъде, защото всяко някъде или някога, включително и до-историческия свят е продукт на моето съзнание.

Не виждам с какво ти помага представата за "възникване на съзнание" чрез представата за "свят с далечна предистория".


ниЩо не му помага.просто е алтернативен на4ин на описание на предопредлен свят.НеЩо като фатализма.4овека е като предварително програмиран и 4ак от после запо4ва да функционира като зависим от програмата "Съзнание"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само дето пропусна да кажеш, че съдържанието на представите, от които се започва, е зададено в полето на възможния опит. Самото изказване като акт, обаче, няма как да бъде хипотеза, нито тип интерпретация. То е действие.

"но и ти си в рамки като твърдиШ, 4и вси4ко е в твоито съзнание"

не съм твърдял такова нещо. Точното твърдение е, че светът е даден всякога в съзнанието. Безсъзнателно отношение към света нямаме - светът бива описван винаги съзнателно. А свят отвъд описанието си няма - той е заключен в него. Дори и представата за много интерпретации на един свят е пак интерпретация/описание.
По-скоро въпросът е дали светът ми налага начина на собственото си описание или съм свободен да му го наложа аз. Интерпретациите на свят на самия свят ли принадлежат или на мен интерпретиращото? Считам философиите подкрепящи второто ако не друго, то поне за по-разкрепостени.

Бе некои хора бъркат изначалния подтик изобщо да интерпретират, със съдържанието на интерпретираното по същество. Това е не-философско и порочно смесване на нивата: поемането на изказване за света не принадлежи на някакъв априорен, съдържателен образ на света, а самото то интерпретативно създава света като образ. Съотнасянето с дофеноменалните начала на "опита" (неслучайно го поставям в кавички!) същевременно не предопределя света/феномена преди акта на определянето му в изреченията на възможния опит. В това е великият парадокс, който се забелязва само феноменологично. Затова и Хайдегер е нарекъл феноменологията, единствена забелязваща хипостазността на възможния опит спрямо действителния, "самата философия".

Само дето пропусна да кажеш, че съдържанието на представите, от които се започва, е зададено в полето на възможния опит. Самото изказване като акт, обаче, няма как да бъде хипотеза, нито тип интерпретация. То е действие.


така е.но ти пък пропускаш друго.като деиствие то е НЕПЪЛНО.понеже не се знае дали има материално осъЩествяване.ако няма тогава е интепретация която има по скоро хипотети4на функция.За у4ените такова "деиствие" си е 4есане на езиците.

Във връзка с току-що казаното впрочем, пак ми идва наум едно изказване от "Трактата" на Витгенщайн: "Нито една част от опита ни не е априори". А те, хората, си баят за някакви емпирични същности "сами по себе си" и си верват, че светът "сам по себе си" бил (метафизичен) източник на нещо си!

Безсъзнателно отношение към света нямаме - светът бива описван винаги съзнателно


грешка в логиката.това 4е света се описва със съзнанието не зна4и 4е безсънетелното не съЩествува. и няма отношение.то е имало такова и ЩЕ има.мога да ти дам примери. има колкото искаш.примерно вси4ки които говорят български не би следвало да знаят граматиката,както и да са грамотни(.аз съм приемер.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако би имало безсъзнателно, феноменологично и даже просто трансцендентално (по Кант) погледнато, то не би следвало да принадлежи на света. В света всичко вече е изявено в подредбата на света, феноменално, т.е. пресято през призмата на съзнанието, което е конститутивен принцип на явяващото се.

"Безсъзнателно" е подпорка на емпиричната психология, психоанализа и т.п. То не е философски термин, или поне не феноменологичен...