Време е да оставиш бинарните опозиции от-света. Бинарна в пределен смисъл е единствено опозицията "субект-свят". Аз не казвам че съм прав, понеже той не е прав. Аз казвам, че от гледна точка на действителността на изказването им, всички интерпретативни възможности са равноправни. От това следват поне две неща: 1) Снема се разликата между теория и практика в абсолютен смисъл; 2) Отпада необходимостта на т.нар. "закон за изключеното трето". Тогава общата форма на истината се изказва парадоксално, от гл. т. на различието (светът е такъв и същевременно "таковостта" му е само пожелателна!) - а това предполага не изключващ синтез съобразно предпоставеността на същностите/тъждествата, а подразбиращ се конюнктивен синтез.

Повтарям се че темата не е дали камъните имат съзнание или нямат и дали съзнателно си тежат на мястото или го правят несъзнателно :).

Тафтология.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Време е да оставиш бинарните опозиции от-света. Бинарна в пределен смисъл е единствено опозицията "субект-свят". Аз не казвам че съм прав, понеже той не е прав. Аз казвам, че от гледна точка на действителността на изказването им, всички интерпретативни възможности са равноправни. От това следват поне две неща: 1) Снема се разликата между теория и практика в абсолютен смисъл; 2) Отпада необходимостта на т.нар. "закон за изключеното трето". Тогава общата форма на истината се изказва парадоксално, от гл. т. на различието (светът е такъв и същевременно "таковостта" му е само пожелателна!) - а това предполага не изключващ синтез съобразно предпоставеността на същностите/тъждествата, а подразбиращ се конюнктивен синтез.

Чрез стесняване на понятието съвсем не откриваме същността на въпроса, а чрез разширяване на понятието не можем да постигнем конкретно решение. Закона за изключеното трето, никога не е бил нещо повече от подставено условие.
светът е такъв и същевременно "таковостта" му е само пожелателна!
Няма как да се възрази, но това не е решавало въпроса.
И тук спора не е само до таковостта му, а изобщо до неговата битийност.

"Но тук трябва да отделим нещата"


Кое налага да "трябва"? Спрямо каква цел се налага това "трябва". Каква задача решаваш с него (чрез отделянето на нещата)?



"Науката не знае нищо за съзнанието, както и за мисълта"

Така е - нали те са основни иструменти на науката. Затова не могат да бъдат нейн предмет. Все едно ръката да хване себе си ли окото да види себе си.


"Света съществува сам по себе си, но там където разумът е непроявен, там света е неосъзнат."

Да разбирам ли че проблема, който решаваш е спасяването на представата за свят сам по себе си? Като оставаим настрана, че "света сам по себе си" все пак се нуждае от предстатвата МИ, аз все пак не разбирам кое налага, кое ни задължава да говорим за "свят сам по себе си"? Просто така ни се струва, че него го "има" (интересна трактовка ще има "има" в случая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"допълвам 4е извън твоето и моето има друга реалност.шизофрениците имат два Аз_а"


Нещо го "има" само относно субекта си, а не относно други обекти. Аз съм първата и последна инстанция, конституираща какво го има и какво - не. Постави се на мястото на шизофреника, а не го разглеждай като обект. За него винаги има една реалност - онази, изповядвана от текущия му аз. Примерът ти впрочем показва, че аз-ът е неделим, а не че "има" много реалности спрямо някакъв хипотетичен супер-Аз. Имаме пример за много азове в един човек, но нямаме пример на един аз в много хора.


"Ако изпаднеш в краиност, 4е твоето съзнание не приема от вън, нова информация,която да преработва.то ти Ще отре4еш влиянието на външната среда и развитието на 4овешкия интелект."


Аз просто нямам критери за вътре-вън. Без "външното" аз съм нищо. Без мен външното е нищо. Кое ще нарека мое и кое - чуждо е случайно вменяване на качество - постулираме някакви твърдения спрямо някакви цели. Ако използваме твоя език - в момента на преработката, новата информация става част от моя осъзнат свят. Нямам никакво доказателство че тоя свят си е там и без моята "преработка". С други думи е много по-точно (без-условно) да се твърди, че преработката ражда света, отколкото че света е независм от субекта си.


"За моята.която се съпоставя с тяхната . и открива прилики и разлики"


Точно тази съпоствка се извършва от използвания език. Тук затова твърдим, че езикът пред-задава "реалността". Има много примери които показват как хем се разбираме, хем въприемаме коренно различна реалност. Чистото субектно възприятие обаче е непредаваемо езиково. Все едно да обясниш вкуса на шоколада на някой който никога не е виждал шоколад.
С други думи, онова което наричаме обективна реалност е плод на езиков консенсус между много говорещи. А не е нещо, което си е там и без говорещите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе човеко :) Казвам ти, така е, нищо не съществува извън съзнанието, но само В ТВОЕТО СЪЗНАНИЕ. Което е променливо. Променлива е опознавателната способност на съзнанието. Ето затова ги разделям и "трябва" е в отговор на "защо".
Затваряш очи и създаваш свят, този свят е битиен в съзнанието ти, той е осъзнат в момента в който е проявен. Ако се напрегнеш можеш да му предадеш звук, цвят, мирис и всичко присъщо на материалните сетива. Ето ти разлика, този свят е преднамерено проявен в твоето съзнанието. Проявен, той е вече осъзнат. Но той е проявен по твоя воля. Той не е съществувал сам по себе си. Той не съществува извън проявата в съзнанието ти.
Това го ползвай за подкрепяща антитеза. Иначе аз вече казах, теоретично света не съществува извън съзнанието, но по точно извън осъзнавателната способност, която е променлива. Следователно света в съзнанието ти е променлив, което също като антитеза доказва съществуването само по себе си.
Доброто и злото съществуват сами по себе си, но те още нямат самостойностно значение за ТЕБ, те съществуват в латентна форма извън твоето съзнание. Формата е латента за твоето съзнание, но дали тя е латентна сама по себе си, не можеш да решиш въз основа на самият теб.
Определен природен закон се задейства, тогава когато има върху какво да действа, но от това трябва да се предположи, че той съществува в латентно състояние преди проявлението си. По същият начин света съществува в латентна форма извън проявата си в ТВОЕТО СЪЗНАНИЕ. И се връщаме на началта точка до твърдението, че като краен приемник ти и твоето съзнание опознавате света, такъв какъвто той бива ПРОЯВЕН в съзнанието ви. Но това искам пак да повторя, няма пряко отношение към отричането или приемането на света сам по себе си.
В крайна сметка самото съзнание опознава само себе си чрез опознавателната си способност. По силата на това и съзнанието не съществува извън самото себе си.
___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lvn на 20.12.07 15:51.

Няма как да се възрази, но това не е решавало въпроса.

Отникъде не значи, че "решаването на въпроса" следва да се предрешава в "синтеза на отговора", който си остава дискурсивен, което ще рече - условно-интерпретативен. По-скоро въпросът и необходимостта от неговото "решение" са именно конкретно-екзистенциални - и той (отговорът)изхожда от отговорността да поемеш или не определена интерпретация, която би могла да важи (истинно) едва в последствията на една такава поета отговорност! И никога преди това, т.е. задължаващо извън акта на едно такова поемане.

И тук спора не е само до таковостта му, а изобщо до неговата битийност.


Правилно си забелязал, че таковостта не предшества битийността, т.е. наличието на нещо изобщо. Но пък и наличието на нещо, което ни задължава изначално да мислим и интерпретираме не предопределя същностно какво точно е това, което мислим и интерпретираме, нито как точно да се доберем до него. С оглед на проблема за "безсъзнателното" напр., поемането на неговата концептуална тежест в дискурса би било акт на съзнателно поета отговорност да го допускаме в по-нататъшните си експликации или не, а не от някакво си илюзорно "битие на безсъзнателно" самО по себе си... Изобщо, щом един път подредбата (конституцията) на реда в света е забелязана като плод на интерпретация, категорията "свят извън съзнателния избор на интерпретиращ" се превръща в метафизична безсмислица.

Забавно е да се спори с вас..Виж последния пост от Inv . пълен и из4ерпателен.(това мом4е обясни функционираното на целия свят )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

малка грешка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много погрешно съзнанието се приравнява с осъзнаването. И също погрешно т.нар. феноменологии се наричат изменено състояние на съзнанието. С което се отделя от съзнанието.

Добре ти как разбираш съзнанието.?.Даи едно определение и да видим дали може да се оспорва или не.