Сега като чета тама разните Магия за нещо си се замислих над следния проблем: В повечето фантастични книги по принцип и във фентъзито в частност материалната база съществува все едно от нищото. Особено силна е тази тенденция във фентъзи жанра. Героите ходят по кръчми, ядат, пият и се веселят с приятели и приятелки без всъщност да извършват никаква продуктивна дейност.

75% от фентъзи героите са паразити върху плътта на обществото!
20% правят същото но имат оправданието, че се бият в името на доброто - за да наложат справедливост, мир и любов между хората.

Да преминем на основния проблем - при условие, че постоянно се водят битки в които измират хиляди трудоспособни мъже, след което биват разграбвани села и проспериращи градове, откъде се взема всичката тая храна и снаряжение ползвани от героите ? В едно състояние на постоянни войни и грабежи би трябвало селяните да гладуват. А щом селяните гладуват просто няма начин воюващите армии да просперират.

Тук се сещам, че може би великите фентъзи герои са толкова победоносни защото за разлика от всички останали около тях не им се подвиват краката от глад в ключови моменти в битките.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Прав си по принцип. И на мен ми е минавала тази мисъл.
Но този проблем не съществува само във фентъзито. На 'продуктивната дейност' много тактично не се обръща внимание в не един и два жанра. Сивото ежедневие не е нещо, за което много хора биха желали да четат.
Аз наистина не изпитвам жив интерес към това как си изкарват прехраната в някое кралство. В крайна сметка точно това си е моята причина (една от всичките, де) да чета фентъзи и фантастика - не искам и в свободното си време да чета за ежедневностите. Стига ми, че ги живея...
Я си представи героите да работеха наистина. Нали нямаше да им остава време за всичките онези походи и грандиозни битки.
'Абе, точно сега не мога да тръгна да се боря със силите на злото, защото бизнеса ми е в разгара си. Не мога просто така да оставя подчинените си без контрол.'
Или
'Шефе, знаеш ли, налага ми се тази година да си взема малко по-рано отпуската и ще трябва да си я продължа поне няколко месеца. Има там един много отворен крал, който създава проблеми на едно аверче (което случайно е крал на съседното кралство) и трябва да ударя едно рамо.'


To hear, one must be silent.

Ама ти не знаеш ли, че всички автори са много грижовни и вечно бдят да не липсва нещо на любимите им отрочета?

Vijdam che si nadushil edna ot osnovnite prichini na vseki da mu se iska da se prenese vuv fantasy svyat :) [pone az iskam de].

" Човек трябва да живее вечно или да умре опитвайки се. "

Пиво засегна един дълбоко социален проблем във фентъзито. Даже бих казал, че след пет години ако си развие мисълта,ще може да обещае решаването му и по този начин да спечели президентските избори в Царство "Република България"!
На мен този проблем ми направи впечатление, когато наскоро препрочитах за N-ти път поредицата за Шанара. Та накратко един от героите след като беше останал без пукнат грош/ и някой му беше свил кредитните карти/ изведнъж свали от ръката си пръстен, който продаде и купи нови дрехи, ботуши,храна за една седмица, въдица и пр. Да, ама в четирите/ или петте/ книги преди това никъде не пише, че той има такъв скъп пръстен.
/Е, може да не е бил толкова скъп, или просто да е имало разпродажба, но както и да е .../
Още по-непонятно за мен е, как цял един град с елфи, който е обграден от крепостна стена,зад която има непрекъснато армия от демони-шедуини, може да се изхранва без да работи няколко години ? И как се поддържа раждаемостта, след като всяка нощ демоните атакуват стената и убиват 20-30 ловци- защитници ? А какво ли правят с пенсионерите си ? Къде са им данъчните и здравно-осигурителната каса ? Ами партиите и политическата класа ?
Ебати и световете - това ако не е фентъзи, какво ли е ?

Всичко е МАГИЯ ......................................

да не опростяваме проблема...

Ако е магия защо се мотат наоколо всички тия селяни, търговци и прочие...

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Драга ми Дейви,
Всъщност ежедневието не е чак толкова 'сиво' и в него съдбините на човека се решават всекидневно, както и в най-вълнуващите фентъзи приключения.

Аз лично също не се интересувам от това как си изкарват прехраната. Проблема е, че много фентъзи светове са организирани така, че просто НЯМА НАЧИН да си изкарват прехраната и би трябвало с всичките тези войни и грабежи отдавна да е настъпил глад и мор.

Остава обяснението на Теа за магията... но и то търпи критика.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Имам чувството, че не си прав за това, че така били организирани световете, че да няма начин едва ли не да оцелеят.
ИМА НАЧИН да си изкарват прехраната повечето хора, населяващи тези светове. Обаче наистина НЯМА НАЧИН да си изкават прехраната главните герои - нашите и лошите. На тях само това им е заниманието - да бъдат героични и благородни или подли и зли.
За мен фентъзи световете могат да бъдат приравнени като обстановка и начин на живот до който и да е реален район/ империя/ държава в Европа от някоя епоха до Средновековието (хайде може и до малко по-късна епоха). Как са оцелявали хората в тези реалните райони/ империи/ държави при всичките реални войни и грабежи? Ами така както оцеляват и онези незабележимите дребни хорица, за които даже и не се пише във фентъзи романите, но които са все пак 99.99% от населението на измислените светове.
Иначе пак казвам, че и аз съм мислила за (или по-скоро съм се дразнила от) този... (как да го нарека) алогизъм по отношение на основните действащи лица.

П.П. Моето бодро и свежо АЗ, гледащо усмихнато, ведро и оптимистично на живота, би се съгласило с репликата ти за ежедневието. Всъщност по принцип съм съгласна (даже и аз понякога говоря точно така). Само, че в момента си съжителствам предимно с моето мрачно и тъжно АЗ, което се обади в предишния ми постинг .

To hear, one must be silent.

Хъммм, аз пък се сещам за доста книги - фентъзи, има в предвид, в които обсадените крепости не могат да оцелеят дълго без запаси (т.е. шефа знае какво прави), има доста точни описания как точно се придвижват и прехранват армиите разни..., с какво се занимат героите в свободното си време и т.н. Дори за Магията за..., с която си се захванал в момента, не може да се каже, че напълно липсва логиката в живота на героите... Какво от това, че обществения строй (извинете за израза) не е обяснен напълно - не това е целта на занятието...
... та така...

I hope you don't mind!
I hope you don't mind!
If I put that in words...