Колелото на времето / Фен клубове / Фентъзи

Ами, до половината ще додрапаш със сигурност.
За да съм по-ясен, ще разделя поредицата на три части - от първа до четвърта, от пета до седма и от осма до десета.

Първо, искам да кажа, че като ЦЯЛО, книгата е много добра. Новаторски идеи, плътен, добре разработен свят, много герои, кои от кои по-главни, централни или важни за действието, което предлага голямо разнообразие и е доста увлекателна за четене. Аз лично БЯХ абсолютен фанатик на колелото до шеста книга.
Защо разделих поредицата. Защото първите четири книги са наистина добри. Първата може би е малко по слаба от останалите, в нея действието се движи малко по-мудно и асоциациите с Толкиновия властелин са явни.
Изобщо, за всеки читател на фентази абсолютно задължително е да прочете първите четири, защото са наистина уникални във жанра. Книгите се четат на един дъх и няма опастност да ти омръзнат - достатъчно разнообразни и наситени с приключения са.
От пета до седма, обаче, разклоняването на действието започва да става застрашително. Постоянно се набъркват нови и нови герои - епизодични и второстепенни. Това прави книгата доста трудна за следене - от една страна след шест книги прочетени една след друга има опастност да ти втръсне от "Колелото на времето", от друга - ако прекуснеш четенето за месец-два епизотичните, второетпенните и третостепенните герои са толкова много, че на всяка втора страница ще се питаш "Кой/коя пък беше тоя?!"
Но въпреки западащото си качество, обяче, книгите от пета до седма все още предлагат изненади, забавни са и доставят голямо удоволствие при четене.
Не стои така въпросът обаче с последните - от осма до десета, а опасявам се, че това важи и за оставащите (ненаписани все още) пет- десет книги. Историята все още е до никъде, Джордън започва да разтакава в две книги събития, които спокойно могат да бъдат ограничени в една, поредицата започва да става скучна и еднообразна, докато не се тига до последната - Кръстопитища по зрдач, която е КОЛОСАЛНО трагична. Действието се влачи, нищо не се случва, четем безкрайни разсъждения за описания, интериор и какви ли още не дивотии, разсъждения от типа "Какво да облека тази вечер", проточили се на четири страници (имай предвид формата на страницата) и изобщо, ако аз бях редактор на тва нещо, от тези 600 и кусур страници бих оставил не повече от 150. Все още се намират фанатизирани маниаци, които се кълнат в "Колелото", обаче един читател с трезва преценка се е отчаял от тъпотията на последните две-три книги и ги ПЛЮЕ ЯКО. За съжаление е прав - бях толкова разочарован от Кръстопътите, че вече не съм сигурен дали искам да събера поредицата.

Казвам всичко това, защото тук ще чуеш много противоречиви оценки за колеото, а твърдото присъствие във форума вероятно ще пооплюе алчността на г-н Джордан. Самият аз съм го правил не веднъж по повод последните му няколко книги, излезли под шапката на Колелото. Това обаче не променя факта, че първите книги на поредицата са наистина ГОТИНИ. Четат се леко, описателни са, героите са с изградена психология (което аз например много обичам), света е плътен и до шеста книга удоволствието от четенето е гарантирано... За по-нататък не знам - зависи от индивидуалните вкусове... Проблемът, обаче е, че до тук кнгигите са 10 (има и още една - предистория, която излезе последна), а на хоризоната не се задава приклюзчване или развръзка. Така че не знам какво да ти кажа. Ако започнеш - удоволствието е гарантирано, но най-вероятно ще бъде последвано от дълбоко разочарование. Ако не започнеш, изпускаш една от най-значимите поредици в жанра. Решението е твое.
От мен толкова - опит за безпристрастно отношение.