...щото ми се струва, че не на всеки би се харесал...

Адски си права Знахаря може и да беше свеж тип, но Черния отряд като действия и нагласа ми стана ужасно антипатичен. Оправданието "Ние сме гадове, ама врага още повече", което се появи в началото на втора книга, беше напълно необосновано, или поне на мен така ми се стори. Завладяна от всепроникващия цинизъм на книгата, все очаквах накрая да се окаже, че Властелина само е набеден за архизлодей, а всъщност Господарката ползва името му да плаши с него околните, и доста се изненадах, когато нищо подобно не изскочи в края. Тогава пък се запитах какво толкова ги е страх от тоя тип - освен че мрази жена си (оправдано предвид обстоятелствата) и ползва трупове за възкресението си (кво да правиш, живота го изисква), всъщност какво толкова му е архизлодейското?! Нали уж Тя била реалната власт във Владичеството, значи тя е най-страшното? Впрочем на нея й се изкефих.
И само на мен ли ми се повръщаше всеки път, когато прочетях името Глезанка?

Ъъъ, то май стана за отделна тема, ама карай...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Или добро или нищо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

готиното на Отряда (книгите, а не наемническата група), за мен е, че можеш да погледнеш назад и да видиш еволюцията на образите и представите според количеството информация на разположение на разказвача :)

ето ти сега се кефиш на Господарката (както и аз впрочем по онова време, макар да си призная, леко ревнувах от Знахаря, защото ми се виждаше точен пич :) ), но да кажем когато по-нататък се цитира мнението на Ловеца на Души за нея, картинката е съвсем друга. Самата Господарка също води хрониките на отряда известно време и можеш да видиш тя пък как вижда нещата от нейната си камбанария. Това ми харесва при Кук, че макар и да изпитва симпатии към определени герои не използва групата на любимцити се за да говори през техните усти в книгата, а си ги оставя всеки със собствен характер, виждания и разбирания. Така всеки живее наистина собствен живот.

Не знам докъде си прочела трилогията на български - в трета част където е спирането на Властелина от завръщане в света донякъде може да се усети защо аджаба той е толкова лош, но истински пример и някакво обяснение може да се види едва в 4-а книга, където се разбира малко повече за Ерин Безбащин и превръщането му в The Dominator (леле колко би ми се харесала една книга за времето на Властелинаааа :) ), а също и по-нататък в южната подпоредица може да се добие представа на база на сравненията с Кина (прототип на която е индийската Кали) и не помня в коя книга (3 или 4 т.е.) с онова древно зло затрупано под Старото Бащино Дърво в онези шантавите земи.

За Глезанка - 2 ръце ЗА! Отврат! :) Абе, яки са само Croaker/Знахаря, Господарката, Гарванът (умерено, щото неговата история е сложна и всъщонст той не е такъв супергерой какъвто го показва 1-ва книга), Гоблин и Едноокия и нататък: Филадендрон Кейс и Old Man Fish в 4-а книга, Soulcatcher/Ловеца на Души, Могаба от Нарите (както и няколко други от нарите, дето ме кефят, но не им помня имената), Блейд и Уилоу Суон (най-вече Уилоу Суон и неговия приятел, дето като двойка ми приличат на Мигел и Тулио от "Пътят към Ел Дорадо" на Дриймуъркс) и тн още няколко :) Дал Кук герои, нема се плашите :)))
(Баси, чак ми се причете отново сега като се разприказвах)

Абе Колелото е много хубава поредица,но това си е мое мнение...зависи от възрастта...аз лично първата част като бях на 10 се опитах да я чета и ми се стори много тъпа,но като станах на 12 и я препрочетох много ми хареса...останалите книги също...
Само че много се дразня на тоя човек!Да беше написал края,а после да пише прелюдии!
Иначе книгите на мен много ми харесват...(като гледам,обаче,май съм в малцинството...тъжно...)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз поне няма да чакам с нетърпение следващите части на Дарковър. Разочаровах се.

Двете от "Столетията на Хаоса" - "Господрката на сокола" и "Повелителката на бурите" биваха, "Преди Империята" даваше големи надежди, но трите от "Срещу земяните" I и II - мъка, мъка, мъка...
Брадли на моменти почти си противоречи, има абсолютно самопроизволни "обрати" в историческото развитие на планетата, цялата серия от интересен и свободен експеримент се превръща в някакво жалко подобие на Достоевски - 1/2 страница диалог, 2-6 страници душевни терзания.
Но пък вече имам някои идеи откъде се е пръкнал Бараяр и ворската му каста.

Интересно впечатление: В "Преди Импреията" не се споменава нито едно славянско име (е, не са споменати всички от разбилия се кораб, но пък те са по-малко от 200 човека). За сметка на това пък в "Наследството на Хастур" изведнъж сред Комайните се появяват имената Кирил, Калина, Райна.

TANSTAAFL

Противоречията може би идват от факта, че в първите години от кариерата си (както и в първите произведения за Дарковър) Брадли не е имала ясна представа за света и вселената, в която се намира. Има разкази, в които Сушавите градове въобще не са на Дарковър, такива, в които на планетата не веят 'ветровете на промяната' , или ги има, но са на друг свят (ако не се лъжа, такава е историята в The Wind People, един от най-интересните разкази, които съм чел; не си спомням подробности от обстановката, но със сигурност никъде не се споменаваше името Дарковър). Много възможно е остатъци от тази несигурност да са се промъкнали в по-късните й произведения. Аз не съм ги улавял, защото светът на Дарковър за мен винаги е бил фон за изявата на убедителни и интересни герои. Затова и терзанията (които ми се струват недостатъчно задоволителни като количество и, на моменти, качество) не са ми били проблем . Радвам се, че Брадли не е наблегнала на обстановката, каквато е традицията във фентъзито, а върху героите. По-добре чудене и маене, отколкото три речника, статии и обяснения в края - Брадли, все пак, не е Хърбърт или Ванс .
Ти точно най-хубавите книги не си харесал . Айде, на Магическият меч няма какво да му се харесва, но Кулата и Наследството са много добри. Господарката на сокола ми хареса, но романът е скучен, а Повелителката на бурите е номер 1. Жалко, че книгите от точно този период са по-малко.

орелът прави жестове в допустима празнота

Чел съм само 6-те на български, затова не коментирам цялостно поредицата.

Само 1 забележка: уточнява се, че името Дарковър се е утвърдило чак няколко века след заселването на планетата, така че може да има разкази за най-ранния период, без това име да се споменава.

TANSTAAFL

То и аз не съм изчел всичко, а и нямам желание (за нещата, писани от други хора).
Да, вярно, че планетата имаше и някакво друго име. Трябва да си припомня...

орелът прави жестове в допустима празнота

Комптън 4, ако не бъркам.

TANSTAAFL

А, съвсем разбираемо е -- към края вече се видя, че яко запъва, та е решил да го поразшири в обратна посока. Но сега вече знае и си е направил сметката след колко прелюда ще запъне и в тази посока.

Между другото, забелязах, че "Нова пролет" е на по-дебела хартия и има увеличено разстояние между буквите. Това означава, че обемът й всъщност е по-малък от останалите томове. Ще проверя дали тази тенденция не е започнала още от 8 нататък или дори по-рано.

-- Liebchen - sweetnessheart, what watch?
-- Ten watch.
-- Such much?