Авлии (сериал) - 7-ми сезон / Фен клубове / Фантастика

Мда… Когато фактите говорят – боговете мълчат
Когато и боговете, и фактите говорят – Робин се прави на нечул. Бил атеист!

Виж, Робине, ти явно си онзи дълбоко неприятен ми тип манипулатори, които разчитат на чуждото незнание за да си прокарват лъжите. Да, такива виреят и често се издигат до лидери сред хора, които вярват без да знаят, мислят без да четат и четат без да мислят.

И така:
1. Образът на евлията е на въоръжение у ортодоксалния ислям. Това е от тая същата статия, която ми сочиш. Автор: Г. Лозанова. „Ортодоксален” значи правоверен, истински, правилен, строго основан на свещена догма (изкушението да цитирам поне една ислямска свещена догми е голямо – няма да му устоя! Но от тези, дето кореспондират с евлиите ти!)
2. Специфичните функции на разказите за евлии са на разбираем език да обяснят новата вяра. Тоест – хората, за които са предназначени тия специфични функции, са имали друга, стара вяра – отгатни коя! Потурчване, Робин – потурчване! Същата статия.
3. Заради тези специфични функции до ден днешен българите мюсюлмани търсят опора в исляма, за да отрекат българската си принадлежност. Целенасочено. (Ива Кюркчиева).
Тези специфични функции са промяна на самосъзнанието. Потурчване, Робин!
И са го променили.
За да се прекъсне всякаква връзка между потурчените и довчерашните им братя, сестри, роднини, приятели…
За да се стигне до Батак.
И се е стигнало.
Не случайно още в началото ти заговорих за Батак, но ти не обърна внимание.
И сега ще продължа.
Зашото палачите на Батак със сигурност са слушали разкази за евлии – как помагали на правоверните в това, в онова… във войната за вярата…
Джихад, Робине – джихад.
В оригинала от статията това е на стр. 34 и не е единствения пример за участие на евлии в джихад. В статията, която сочиш на всеослушание, се споменава участие на евлии в обсадата на Рибново – същото Рибново, където днес считат образованието за опасно, а бащите се зъбят, ако дъщеря им тихичко пророни, че иска сама да си избере мъж (Още ли не си взехте новия “168 часа”? О, побързайте! Цялата стр. 21 е интересна! А в карето долу една зачохлена матрона обяснява как българите ги съдели, че не възприемали еди-какви си отношения. После разправя как тя възпитавала децата си, докато българките…)
В интернетно издание на корана знамение 4 от сура 47 е с превод: “И когато (на война) срещнете неверниците, удряйте по шията”. Е, да – без уточнението в скоби в наши дни не минава. Обаче в изданието от 1937 на изд. “Нов живот” – Русе, скобите ги няма: “И когато срещнете неверниците, отрежете им главите”. Това е в свободна и независима България! Не е голяма загадка дали тия скоби ги е имало в кораните на Османската империя.
Между другото – помаците, изклали Батак са вършели именно това: рязали са глави. Удряли по шията. Водили са войната си за вярата. Клали са деца и жени. Джихад, Робине.
В Турция и до днес като нищо могат да си гукат, че в Батак се е водила война за вярата. И абсолютно нищо не пречи да набутат и някой евлия на страната на мюсюлманите. Ама чакай – защо Турция? Нали евлиите били български?
Причините да се стигне до Батак са много, но разказите за евлии са една от тях. Защото именно такава е била и специфичната им функция: на разбираем език – новата религия.
НИТО ЕДИН български етнолог не си е омърсил устата да определи вярванията, чиито специфични функции са били да вдъхновят палачите на Батак като “български”.
А ти го направи.
Как не те е срам?
Ами че един ден някое българче може да прочете едно-друго за евлиите и да попита: “Това българско ли е?” Ще му кажеш ли “да”?

Не знам защо са свикнали винаги да възприемат мненията ми като написани със злоба. Имало е и такива, но по правило пиша съвършено спокоен. Сега също.
Така че не е задължително да четеш на един дъх.
Ами… въздържах се от обиди, но ти честно си заслужи най-мръсната дума, която знам. Възпитаван съм да я избягвам. Но ти си я заработи неколкократно.
……………

Ивайло Петров Иванов, ти си предател…
Заради една измишльотина не се посвени да поставиш наравно вярванията, съхранили и пренесли през робството националната идентичност и самосъзнание на българите с вярванията, вдъхновили онези – другите българи – да станат техни палачи.
С цената на българщината се втурна да защитаваш една лъжа.
Истинските приятели не постъпват така.
Мога да ти кажа нещо за истинските приятели, защото имам такива. Истинският приятел, адаш, е като огледалото: винаги ти сочи истината. И ако сбъркаш, ако стъпиш накриво, той винаги ше те поправи. Защото е приятел. Имам такива приятели и аз самият съм им такъв приятел. Трябвало е така да постъпиш, не да увличаш себе си и други по пътя на лъжата: видя ли къде води?

Ивайло Петров Иванов, ти си предател.
Предатели като теб се опитаха да заличат от историята клането в Батак и да строят турски паметик на Шипка. Надявам се някой ден да си правите компания в Ада. Заедно с оня, който е отворил на турците портите на Търново – града, чието име не заслужаваш да носиш като прозвище.
Срамувам се, че ми се случвало да седя зад една маса с теб.
Срамувам се, че някога съм мислил да напиша нещо заедно с теб. Ако бях го направил, сега щях да се срамувам много повече.

Ивайло Петров Иванов, ти си предател.
Но по-лошото е, че учиш и другите да бъдат предатели.
Потърси някой от офисите на “Мюсюлмански братя” или която и да е друга ислямска фондация – нищо чудно да получиш хиляди сребърници за предателството си. Някой ислямски университет може даже да те направи Доктор хонорис кауза за него. Слушай с упоение разкази за евлии – по отношение на теб те са изпълнили специфичната си функция.

Считам дълга си за изпълнен: евлии и други персонажи от ортодоксалния ислям в българската митология, за щастие, няма! И ако някой е мислещ със собствената си глава е следил в подробности тая дандания, вече го знае.

Някакъв полу-незнам-кой-си се провикна да оплаква децата ми – как съм ги бил възпитавал!
Ако попитат 8-годишния ми син Георги коя е най-хубавата дума, той отговаря: “България!” (ако се съмнявате - в София има с кого да сверявате).Само ако знаехте с какво старание и колко красиво пише тази дума!
А 4-месечният Кубрат вече се усмихва, когато чуе “българин”.
Така ги възпитавам.
И се гордея!

Наричай ме свой враг и ме мрази колкото си щеш! В ценностна система на един националист да те мразят предателите е кръст за храброст.

До Паганел:
Прав си: когато отстояваш убежденията си – трудно намираш приятели. Но те уверям, че когато получи – такъв приятел струва сто пъти повече от всички, намерени с компромиси! Компромисите идват по-късно, но никога – с националната чест. Човек може да спечели много неща в живота си – власт, пари, почести… Както и да ги загуби – до едно. Защото истински наше е само онова, което имаме по рождение.

П.П. Както казваше една позната: имам видения какво ще се случи.

Si deus pro nobis, quis contra nos?