много яка, препоръчвам на всеки. от начало започна малко мудно и сковано, заспах на десетата страница. после обаче нещата се оправиха и книгата стана динамична и увлекателна. автора бих причислил към научните хард лайнери, дори не е въвел свръхсветлинно пътуване, нещо рядко за повечето фантасти. въпреки това, мисля че книгата може да се чете без проблем и от лаиците, понеже не се спуска много много в научни обяснения.
иначе самата идея за звезда пулсираща със 22 звездни величини ми се вижда много интригуваща, и ако вальо чете да каже вярно ли е че има такива. аз не мога много да си го представя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от zaphod на 17.06.07 13:28.

и на корицата така го пише

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам колко е яка, но издържах до 50-та страница и беше една от най-лошо написаните книги, на които съм попадала. По-отвратително ми е било да чета само "Замъкът на лорд Валънтайн" на Силвърбърг. За скуката изобщо не споменавам, да не се повтаряме.

Аз от замъка съм чел първите две (или три, там някъде) книги. Беше сравнително скоро, най-много няколко години да са минали но нищо не си спомням. На някои места ми беше интересно, на други скучно.. имаше и много силни моменти, например когато добрия Валънтайн вижда лошия за пръв път. Всъщност, нали имаше такъв момент? Би трябвало да има иначе много се излагам :)

Разбира се, всичко това е повод книгите да бъдат препрочетени евентуално ако се намери време.

е от началото е наистина скучна, но след това става един път. макар че хм, до 50та страница мисля че вече действието се задвижва. а лорд валентин мен ми хареса, даже (срам ме е да си призная) се научих да жонглирам вдъхновен от нея. за мое оправдание ще кажа че бях ученик тогава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да бе, задвижи се, крачеха и мятаха една емулсия, а след това им теглих майната и на тях, и на паяците, и на лорд Валънтайн (макар че тоя му издържах първата част, и аз се чудя как), но пък виждам, че на някои им е принесъл полза. Смятам, че жонглирането е едно много полезно умение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

то, който го е писал тва не е знаел разликата... очевидно. много яко. аз ще почна да го ползвам като лаф. хахаха.

I don't need to "Get a life". I am a gamer, I have LOTS of lives!

Ей това не го разбирам. Вярно, че всеки човек си има право на мнение и вкус, но и двете книги - Замъкът на лорд Валънтайн и Дълбина в небето, са страхотни. И в двете има достатъчно количество приложна философия, която навярно не се смила лесно от всеки, но, честно, факта, че не си успял да ги дочетеш ... Каква фантастика четеш в такъв случай - Инфопаяк на Стив Пери?

А за жонглирането, ами то си е полезно умение ... и аз се научих, след като прочетох книгата. Те книгите затова са полезни, защото учат.

Как каква - всякаква! Като почнах с Лем, Азимов, Оруел, Чапек, Бредбъри, Саймък, Хърбърд и Хабърд ("Бойно поле Земя" малко по погрешка прочетох, но ми беше интересна), Ле Гуин, Бюджолд, Маккафри, Толкин, Бийгъл, Зиндел, ох, уморих се да изброявам, но не е причината това, за което намекваш... Философията в книгите не ме плаши и предпочитам да я има, плаши ме лошото писане и оправдаването му с добри идеи...