|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Бин Джезърит е малко нещо като Джордж Луис Бърджис /става дума за Хорхе Луис Борхес, ако не си се досетил/ Бене Гесерит е по-добро, според Любчо. Обяснявал ми е защо, ама преди бая години... Все пак мисля, че Гесер, трябва да знаеш какво е от обща култура. /Гесер хан/
| |
|
Бене Гесерит има значение както на латински, така и на иврит. На иврит означава "Синовете на малкия мост" (бене е можествено число, родителен (ама не точно "нашия" родителен) падеж на бен (син); гесерит е умалителна форма на гешер, мост, т.е. малък мост -- а Квизац Хадерах означава "Съкращаване на пътя"). Между другото, в случая май е по-подходящо да се преведе като "потомците", а не "синовете"
На латински gesserit е 3.л., ед.ч., перфектно бъдеще време на genere -- нося, ръководя, управлявам. Значи Бене Гесерит също така означава Ще е е донесло добро, т.е. За добро е. Или пък "Ще са ръководили добре". Ама има и оттенък на "държа се" -- вж. -- за да ви стане съвсем ясно, ако сте на ти с инглишо.
Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 27.08.04 19:15.
| |
|
Аз за иврита не знаех. Мерси.
Та, Роланде, аналогично за другите имена... Наистина идват от други езици и да ги правим да звучат на английски не е ОК. (Хихи. Генерале, много як пример :)
Teamwork is essential; it gives the enemy other people to shoot at.
| |
|
Ок, приемам поправката :) Не войнствам изобщо, просто обичам нещата да звучат в превода така, както звучат на родния език на автора.
I am Jack's wasted life...
| |
|
Много интересна работа е тая с иврита. Браво на теб!
Това за звученето на оригиналния език... Абе знам, че такова е правилото, ама ще ми е много тъпо да видя един ден "Лунната долина" от Джек Лъндън, разбираш ли. Иначе съм виждал с очите си Марк Туейн, а най-готиният пример е Джейкъб и Уилям Грим / Става дума за Якоб и Вилхелм Грим, по-известни като братя Грим/. Виждал съм също черно на бяло герой в книга с името Къът Каапинтъъ. Точно така беше написано, не се бъзикам. Също така съм виждал преводи от английски, където пише АлбЪрт Айнщайн. Посмъртно не може да е така, защото идва от немски, нали? Ето това, според мен е чиста проба ПРЪДНЯ, без извинение, пък ме мислете за консерватор, ретроград, закостенял, или както ви е кеф, аз няма да се сърдя-.
| |
|
..."Децата на Дюна" и останалите и ВИЖ кой какво е превел. Само Орфийският "Месия" е негова, доколкото си спомням. Колкото до превода на имената, ако не ме лъже паметта, Франк Хърбърд беше жив когато се снимаше филма на Линч и участваше в продукцията. Така че, ако е имал специфични изисквания за произношението, щеше да си каже.
Любомир Николов накара половината имена в Силмарилиона да звучат като "КЕЛЕШ" (Келеборн, Келегорм, Келебриндал и пр.). Авторова реч - авторова реч, ама човек трябва да си дава сметка как ще звучи книгата на български, в крайна сметка. Това, че с такива имена книгата е близка до авторовия текст е безпорно, само дето звучи далеч по-малко поетично с КЕЛЕШ на всяка страница. Какво търсим, точен превод или духа на произведението?
Аз съм твърдо "за" термините от превода в Галактика. "Бен Джезърит" ми звучи далеч по-добре от "Бене Гесерит".
Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!
| |
|
Да обсъдим следващият въпрос.
Откъде произлизат имената Келегорм, Келебриндал, Келеборн и всички останали "келеби" в "Силмарилион" на Толкин.
И с каква БЪЛГАРСКА дума "келеб" предизвиква подсъзнателна асоциация.
И как "келебите" се отразяват на звученето на книгата.
И не е ли по-добре да се съобразим с особеностите на БЪЛГАРСКИЯ език и да преведем "келебите", написани между другото със "С" като "селеби", вместо да срещаме КЕЛЕШИ на всяка страница, въпреки изричните указания за произношението, дадени от Толкин. Питам се КОЕ е по-правилно, да сасипем поетичността на книгата, следвайки авторовия замисъл, или да направим произведението съизмеримо поетично и на БЪЛГАРСКИ, като променим авторовите указания?
Щото знам как е решил въпроса г-н Николов.
Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!
| |
|
Портал за почитателите на Толкин - връзки и новини
| |
|
Питам се КОЕ е по-правилно, да сасипем поетичността на книгата, следвайки авторовия замисъл, или да направим произведението съизмеримо поетично и на БЪЛГАРСКИ, като променим авторовите указания?
Това е винаги сложен въпрос - то е като хубавата жена - ако е хубава, няма да е вярна, ако е вярна няма да е хубава.
Чел си сонетите на Шекспир вероятно и знаеш колко процента от превода е "мейд ин Валери Петров".
Повярвай ми - в оргинал са къде по кофти.
Но въпроса няма отговор - поне няма еднозначен.
И се сещам пак за Стругацки и Андре Нортон - "дето превеждал, превеждал, пък по едно време направо донаписал"
П.С Абе и Цезар всъщност се чете Кесар според латинския за онова време - ама проблвай да го обясниш на някой, особенно италианец
П.С.С Малко по сериозен въпрос, тъй като усещам в думите отблясъци от стари лични и фирмени спорове - би ли посочил официално от кое издателство си?
За кого работи Любомир Николов знаем всички. Честно казано и за процеса дето се води за превода на Властелина се знае.
Сайтът за нова българската литература
Вече ТРИ години.
| |
|
Добро е, въпреки че малко търсят под вола теле на моменти, защото малко са позабравили че арабският не е единственият семитски език, незнайно как... :-)
Бай Мангау тренира черните барети!!!
"Тая песен трепе коч с мутика!"
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
|
|